четвъртък, 30 септември 2010 г.

Настроение # 38


Добро последно септемврийско утро!
И да изпратим този септември, на подем и погром, както е казъл поетът с една картинка, която сигурно ще ви се стори лилава, да ,бляскаво ,дъждовно лилава с розов оттенък на места и с едно чудесно изпълнение :

Pink Floyd - Comfortably Numb - (Live 8)


---------------------------------------
колаж - авторът


сряда, 29 септември 2010 г.

Настроение # 37 (Raphael)


Хубави четки са! :)
---
Музика : Carla Bruni - Raphael


---------------------
колаж - авторът

Настроение # 36 (Nocturne)


------------

Музика : Chopin, Nocturne, opus 27 #2, piano solo
(stereometrichen type)



-----------------------
колаж - авторът
3ds max9 + Photoshop








вторник, 28 септември 2010 г.

Настроение # 35 (Следпразнично)




Изпълнено със сферични , хаотични и лирични мисли
---
Музика : Carla Bruni -- with lyrics


--------------------------------
автопортрет & колаж - авторът

понеделник, 27 септември 2010 г.

54


Здравейте!
Днес е хубав ден за българската демокрация, както казваше Сашо Йорданов на времето!

На днешния ден преди 54 години благоволих с Божия и акушерска помощ да ощастливя тоя грешен свят с присъствието си.
С това той не стана по-добър, дано само не стане по-лош като го напусна, не знам дали е точна думата...
Горещото лято свърши, започва есента...
От лятото останаха спомени и сухи динени семки , три семки за едит корен, за по-сигурно, то всеки бостан почва от един два корена!

А бостан без плашило не става, така, че, ....абеee... бруччч-шшш...
---
И утре е ден за умуване!
--
Да се пренесем за малко в 1956 година, да усетите духа на времето ,дето се вика, на 78 оборота :)
(макар, че по него време пак духаше нЕкакъв априлски вятър на промяната, то тука все духа, на кръстопът и проветриво място е така, но се дочуваше чат-пат и рокендрола, най-вече по панаирите)
---
ROCK & ROLL MUSIC --- by Chuck Berry 1956 (Chess label 78 rpm record)


---------------------------------------------
илюстрация- авторът

неделя, 26 септември 2010 г.

Неделен поздрав # 35


Тая картинка не можах да реша как да я кръстя - "Вода", или "Суша" Вие кажете :)
---
Музиката няма връзка с картинката, освен ако някой много държи и си я направи.
Тя е нещо много известно, но тоя път изпълнението е солово, от един майстор на китарата
Винаги ми е звучало есенно.
---
Приятен почивен ден!

Nelson Amos - "Spanish Romance"


--------------------------------------
илюстрация, колаж - авторът
(3ds max9 + Photoshop)

събота, 25 септември 2010 г.

Една мивка


на едно село с едно животинче, това лято:)
---
Догодина по това време, в първи клас !

---
снимки и колаж- авторът


петък, 24 септември 2010 г.

Ratat уй!



Виждате ли какво става, когато човек е махмурлия?!
С тоя рататуй, Надинка предотврати едно запиване, за което и благодаря много !Защото иначе щеше да продължи поне 3 дни :)
Интересна работа, стана ми нещо снощи, следобяд се държах, почерпихме се културно за празника, хапнах, даже малко след 0.00 часа пуснах това за демокрацията (то беше готово от няколко дни), легнах, И- в 6.00 скочих ! Направих едно кафе, изпих го, и след това направих нещо, което не съм правил от години!!!
Налях си една водка , после още една, стоях пред компютъра, жената още спеше, кучката въздъхна и седна до мен, започнах да преглеждам кой какво е писал, стигнах до "Злободневните", домъкнах бутилката и след като прочетох,започнах да правя тая картинка.
И пиенето се прекъсна!!!
---
След това имах малко работа из града върнах се и това е Тайни- какво да ви кажа?! Не мога така, този стил на писане не ми е присъщ, ако някой го интересува нещо ,да пита .Честно казано на 99/100 от въпросите мога да отговоря, ако не публично, то на адреса на питащия, така, че няма проблеми, питайте!
Въпросителната на картинката виси:)
И няма да посочвам конкретни за споделяне на тайни, обикновенно които посоча не искат, затова, тези 10, които най-редовно коментират в блога ми да се чувстват поканени, пък и всички останали :)
-----
Много обичам гювеч, имам баялдъ, мусака не толкова, нея я прави жената, а аз в краен случай .При нея вкусовете ни се разминават, тя я харесва с дебела заливка, а аз не :)
А това рататуя е южнофренски вариант на гювеча, и се сетих за Козлодуй.Едно време имаше един лаф- Козлодуй никога няма да заприлича на град, защото завършва на "уй"!
Димитровград е друга работа ,завършва на град и стана чалга- столица:)
---
А сега, чуйте едно нещо, което ми попадна случайно, но много ми допада, може да си налея пак! :


------------------------
снимки и колаж -авторът


Пак за държавата



на Платон, нашата ,другите , демоса, демокрацията и демагогията
---
В диалога “Държавата” Платон дава описание на съвършената,стабилната,най-добрата или идеалната държава,която трябва да бъде точно копие на божествената форма или идея за държавата.
Двата основни принципа на политическата философия на Платон са:

1) политическото общество образува едно цяло със свое достойнство и общо благо,

2) политическото общество трябва да гледа на своето общо благо като на първа цел, която в случай на конфликт има предимство пред другите цели.
---
Политическият идеал на Платон предполага управление на знаещите, мъдрите (т .нар . софокрация)
Платон поставя по свой начин един важен въпрос на политиката – кой трябва да управлява държавата? Отговорът на този въпрос е даден в “Държавата” – “философите да бъдат царе или царете философи”(,Отговор, който е предмет на противоречиви тълкования в историята на политическата мисъл).
---
В съзнанието на древните гърци от класическата епоха е съществувало средство между понятията беззаконие и безбожие и всеки полис се е стремял към обществения идеал,наречен евномия – хармония в законите,добър ред,направляван от мъдростта.
---
Според Платон идеалната държава може да получи 2 имена: 1) царство, 2) аристокрация
Видове държавна уредба:

+ТИМОКРАЦИЯТА стои най-близо до идеалната държава и в много отношения е сходна с нея. Тя е държавна уредба, която е “смесена от зло и добро”, но най-очевидното при нея е стремежът към честолюбие и славолюбие поради господството на изпълнен с дързост управник. Тя води до войни. Конфликтът между добродетелта и парите разрушават тимокрацията.

+ОЛИГАРХИЯТА е държавна уредба,която зависи от имуществената оценка на хората и при която управляват богатите,а бедните нямат никакво участие в управлението. Тя е управление изпълнено с много злини. Основното благо на олигархията е богатството. Злоупотребата с богатството и пренебрегването на другите блага разрушават олигархията.

+ДЕМОКРАЦИЯТА възниква,”когато бедните победят и едни от хората на другите партии избиват ,други изгонват,а на останалите предават равни права на власт и управление.Обикновено висшите държавни длъжности се раздават чрез хвърляне на жребий.” Основното благо на демокрацията е свободата. Ненаситната жажда към свободата и пренебрегването на другите блага изменят демокрацията и подготвят нуждата от тирания.

+ТИРАНИЯТА е “най-голямата злина на държавата”. Основният и недостатък се крие в завладяването на властта и нейното упражняване „против желанието на народа”. При тиранията властта е самоцел.

Платон разглежда промените и смяната на различните държавни уредби като “кръговрат” в рамките на определен цикъл.
-------------------------------
Моят коментар : Това е мнението на Платон, според извадки от " Държавата". " Къде сме ние" в рамките на цикъла, нека всеки сам прецени...
И нещо забавно: Според определението на Платон ,ние вече сме преминали демокрацията, като първата част на описанието му съвпада със събитията след 9.09.1944г....За втората част- жребия, не е познал.Висшите длъжности се раздаваха на "наши хора"и по наследство.
А що се касае за тук и сега, май най пасва определението ОЛИГАРХИЯ

За съвременната "мода" капитализЪма да се дефинира като демокрация, сме говорили.Впрочем , дефиниция за демокрация никой , никога не е давал, освен буквалния превод - народовластие. А сега според мен най-точното определение е "Консумизъм"
Оттам на сетне и Дал и Сартори и сие се пънат да правят определения и разпределения , точки ,на които да отговаря даденото общество, за да го наречем "демократично" и все пъхат икономиката.[Economist Intelligence Unit]
Което, както е видно е нещо далеч от първоначалния Платонов "замисъл".....А все пак "демокрация" не е англосаксонска дума....


Мисля, че преди да вземете отношение е добре да погледнете отново старите работи по тази пуста демокрация, дето все я слагат като мерудия на всяка обществена манджа
--
Дядо ми казваше: " Трябва да внимаваш с какви се събираш, много умният ще те излъже, простият, ще те изложи" :)

Този свят е за тарикатите, както пеят НЛО :


-----------------------------
колаж - авторът


четвъртък, 23 септември 2010 г.

23 септември


е двоен празник за нашето семейство! Скъпата ми съпруга има рожден ден, а на 19-тия си получи подарък -мен! :)

Дълго е за обясняване, а освен това в такива моменти ръся глупости :)
Официалното сватбено тържество беше август, следващата година....
--
И сега има букет, подарък, всичко, ще се почерпим, но вече по-тихо и скромно, от годините ще да е ...
---
Блоговете ми не ги чете, тоя май и не го знае, има си неин компютър, в къщи са общо четири, тя няма блог, предпочита да се мотае по форуми като няма работа.

То какво ли да ги чете? След 34 години брак (смях)

Картинките обаче ги гледа, аз ги събирам на една флашка
-----------------------------------------
Музиката беше: Deep Purple - *Smoke On The Water*


------------------------------------------
илюстрация - авторът

сряда, 22 септември 2010 г.

Закуска за ...


хората :)
---
Домашен хляб, козе сирене и домат от градината
---
Силви Вартан :"Облаче ле бяло"
---------------------------------

---------------------------
колаж -авторът

вторник, 21 септември 2010 г.

Настроение #34 *


малко обяснение:

Най-простият, но базисен, е моделът на итерация (последователност на сумиране, по-подробно тук), известен като ред на Фибоначи [Италиански математик Леонардо Пизански (1180-1240 г.), по прякор Фибоначи (Син на Добродушния)] : 0,1,1,2,3,5,8,13..... и т.н.
--
В него всяко следващо число е сбор от предните две, а резултатът от делението на всяко следващо число на предишнато асимптетно се приближава към трансцедентното число 1,6180339, изразяващо пропорцията на златното сечение, срещана почти навсякъде около и в нас
(0+1=1, 1+2=3, 2+3=5, 3+5=8, 8+5=13..... и т.н.)
--

* Йохан Кеплер открива в музиката, че в интервалите между основните мажорни и минорни тонични тризвучия (1,3,5 или 1,5,8) обикновено
кулминацията на мелодията е в точката на златното сечение и е с неговата обща продължителност – 1,618
(това, от Кеплер го прочетох вчера, чел съм го и преди, но се подсетих)
-----------------------------------------
Музика: Niccolo Paganini: "Violin Sonata No 6"


-------------------------------------------------
илюстрация - авторът

понеделник, 20 септември 2010 г.

Рекламна пауза


(закачка, разбира се, на тема технология на рекламата)
---
Археолози разкриха на какво се дължи мъжеството и прословутата надареност и потентност на древните траки!
В гробница на тракийски благородник те откриха в златна кутийка семена от оригинален сорт патладжан с форма красноречиво изобразена от древния художник като атрибут в стенопис!
Научният колектив към Нашият аграрен институт, по извлечена ДНК от семената, и по специална, патентована технология успя да селектира този уникален сорт, да го отгледа в нашите опитни полета и сега е пред вас!
Цената отговаря на качеството, а размерът от дълбока древност е имал значение!
И най- важното, забравяте за болезнените ,а и скъпи операции, невинаги гарантиращи пълен успех и също така скъпите и даващи странични увреждания хапчета!
ТРАКИЙСКИ ПАТЛАДЖАН - ЛЮБОВ КАТО БОГ!
----
PS- 1) - Включената снимка на стенопис е автентична и "атрибутът" не е фотомонтаж. Изображението е взето от ТУК и се намира в Археологическият музей на Неапол. това е Меркурий, Римският вариант на Хермес, почитан от елини, траки и пр..

2) - Зная, че патладжанът не е нашенска култура и е донесен доста по-късно, но се надявам феновете на големия размер да не знаят :)
----
Четох някъде, че когато казали на един Холивудски екшън-режисьор, че сцените, в които гръмнатият отхвърча назад са нереални и по Нютоновият закон, стрелящият също трябва да отскочи на такова разстояние, само, че в обратна посока, отговорил :
- Сигурно е така, но огромната част от моите фенове не са фенове на Нютон и се кефят много,когато Лошият подхвръкне !
----------------------------------------------
Музикален фон: " Шъ та праа да умиргаш" - Зуека (Ку- Ку бенд)


-------------------------------------
колаж - авторът

Настроение # 33


Какво да ви кажа, така ще е тоя месец, още десетина дни има
Настроения, какво идва от една ръждясала ламарина
---
Да започнем новата седмица с Chan Chan
Buena Vista Social Club
--
Странно, че тия коли още са в движение, нали ?
И въпреки бетонните безумия по курортите , извирчените МОЛ-ове и лъскавите возила на отличниците на прехода, тая картинка ни е много близка на места :(


-----------------------------------------
колаж - авторът


неделя, 19 септември 2010 г.

Неделен поздрав # 34


Астрономическата есен ще настъпи на 22 септември.Днес е 19-ти!
Тя, както съм споменавал ми е любим сезон !
Този път настроението ми не е лирично-романтично и за това картинката е по-нестандартна :).
Знаете ли за 30 години колко пипер съм опекъл и лютеници забъркал?!
Ако искате по-... такава картинка, има по-назад, а също и в клипчето, долу има доста хубави...
Тези четирисезонно- лирични картини са като секса... Принципно няма нищо ново като сюжет, структура и колорит, но индивидуалният изказ и прочит са неповторими...
Есента е сезон - равносметка! И в прекия и в преносния смисъл...
----
"...Да бъдем други вече късно е,... иде есен...", както пее Богдана в една песен ,която съм пускал вече няколко пъти :(
А има и друго, една турска поговорка казва: "Никога не е късно да станеш за резил"

Сегашната е с идея за втори шанс, грубо казано :)


-------------------------------------------
колаж - авторът

събота, 18 септември 2010 г.

Философ(ия)


Имаше едно време една книжка "Габровски анекдоти", която също не мога да намеря вкъщи като Математическите развлечения на Гарднър. Спомням си доста анекдоти от нея, но тези дни кой знае защо в главата ми се върти един, който "картинкирах"(нова дума) и е следния :

Двама габровци отишли на ресторант, поръчали си риба (само една разбира, се ), донесъл я келнерът, но я поставил така, че се оказала с главата към единия и с опашката към другия.
Този, към когото била главата не бил очарован и решил хитро да промени положението:
-Знаеш ли какво е философ? -попитал той.
-Не! - отвърнал другият.
-Философът е човек, които може с мислене и приказки да завърти света ей, така! - казал първият и завътял чинията с главата към съгражданина си.
- Ти философ ли си ?-попитал той.
-Не...
- Тогава да оставим света както си беше ! -казал другият и върнал чинията в първоначалното положение.
---
Не зная това анекдот ли е, но е дълбока приказка :)
---
Музика : Даj рибу, рибу даj


----------------------------------------------
колаж - авторът

петък, 17 септември 2010 г.

Настроение # 32


---
Зная ли?!
Голямо damage :)
,или жена...
---
Музика : Pink Floyd - Brain damage / Eclipse (1973)



---

колаж - авторът

четвъртък, 16 септември 2010 г.

И преди и сега... (Тертулиан*)


Това е писано (и четено) преди около 1800 години.Много се говори напоследък, че човечеството било извървяло голям път по отношение на ценностната система , морал ,взаимоотношения и пр... Не мислите ли, че тези 7 точки спокойно може да се отнасят за настоящето ?!? Прогрес в техниката и науката да! И ако по него време са се ръгали със стрели, мечове и копия, то сега , благодарение на прогреса разполагаме с къде, къде по отбран и ефективен арсенал.. Ако речем, можем да затрием и планетата , ей така, за амбиция на публиката..
---

Квинт Септимий Флоренс Тертулиан* - за нравите
"Апология на християнството"
глава VІ.

1. Сега бих искал най-ревностните защитници и поддръжници на законите и на родните ви институции да отговорят относно верността, почитта и подчинението си спрямо разпоредбите на своите предци - дали не са скъсали с някоя от тях, дали не са се отклонили от някоя, дали не са забравили най-необходимите и целесъобразни постулати на учението за добрите нрави.

2. Къде потънаха всеизвестните закони, възпиращи трупането на богатства и незаконните домогвания до власт, които заповядваха за едно угощение да се изразходват не повече от сто медни аса и да се поднася не повече от една кокошка, при това неохранена; които изправиха пред сената с обвинение в незаконно домогване до властта един патриций, задето имал десет фунта сребро; които моментално сриваха новопостроените театри, задето развращавали нравите; които не позволяваха лекомислено и безнаказано да се присвояват знаците на достойнството и на почтения произход [Законите срещу разточителните пирове: Lex Fannia от 161 г. пр. Хр. и Lex Licinia от 103 г. пр.Хр. Първият каменен театър, построен през 185 г. пр.Хр., бил разрушен по заповед на сената - вж. Тацит. Анали. 14, 21.].

3. А сега виждам, че пировете трябва да се наричат вече "стопирове" заради харченето на стотици сестерции и че среброто от рудниците се отлива в блюда - тук нямам предвид притежаваните от сенаторите, а от либертините [Libertinus - освободен роб или син на освободен роб. Често е синоним на парвеню, новобогаташ, поради безогледното домогване на освобожденците до по-високо обществено и материално положение.] (Мой коментар: Това да ви напомня нещо?!? )и от тези, които още превиват гръб под камшика. Виждам, че театрите не достигат и че съвсем не са празни. Безсрамната страст дори зиме не замръзва, а спартанците първи измислиха ненавистния плащ за игрите. Виждам още, че няма вече никаква разлика между облеклото на матроните и на проститутките.

4. Що се отнася до жените, порядките на вашите предци, които покровителствуваха скромността и въздържанието, напълно отмряха. Тогава всяка жена носеше злато само на един пръст, белязан като залог от жениха с годежния пръстен. Тогава съпругите до такава степен се въздържаха от виното, че умориха от глад една матрона, задето била разпечатала винарската изба. При управлението на Ромул друга жена само вкусила от виното и била посечена от мъжа си Метений.

5. Затова всяка жена беше длъжна да целува близките си, та да проверяват дъха и.

6. Къде е онова брачно щастие, крепено от нравите, при което за близо шестстотин години след основаването на Рим не бе отбелязан развод в нито един дом? А сега по телата на жените няма част, ненатруфена със злато, няма нито една целувка, недъхаща на вино, а разводът вече е нещо желано, същински плод на брака.

7. Вие, тъй покорните, скъсахте дори с порядките, установени с уважение от вашите бащи спрямо боговете ви. Със сенатско решение консулите прокудиха татко Либер заедно с мистериите му не само от Рим, но и от цяла Италия.
-------------------------------------
* Квинт Септимий Флоренс Тертулиан е една от най-представителните фигури на латинската апологетика. Роден е около 160 г. в Картаген. Баща му е римски центурион. Получил е високо общонаучно, риторическо и юридическо образование, след което е бил адвокат в Рим. Там той приема и християнството, а скоро след това - около 195 г. - се завръща в Картаген,
Сред съчиненията му най-значими са "Срещу гностиците", "Срещу Маркион", "Срещу Праксея", "За душата", и други. Но на челно място сред тях бива поставяна неговата "Апология на християнството" - първият текст на Тертулиан, представен изцяло в български превод, от който са тези извадки
----------------------------------------------------
колаж - авторът


сряда, 15 септември 2010 г.

Настроение # 31


15. 09. 2010
---
PS - А може би не трябваше да пиша 2010?!
Тези черни дъски и изтъркани топки са от моето време ...


колаж - авторът

вторник, 14 септември 2010 г.

Още за измеренията


Във връзка с измеренията - сетих се за нещо ,което бях чел преди години... Имаше (а и сега сигурно има, но съм ги забутал някъде) 3 томно издание "Математически развлечения" на Мартин Гарднър.
Там той споменаваше как един негов колега, математик и протестантски пастор Слейд обяснявал на енориашите си "нагледно" наличието на Бог, което ме впечатли и ще се помъча да ви предам чрез две непретенциозни схеми (от миналата година са) и малко пояснения.
(Мисля, че и в другия блог съм писал по темата, отдавна. Схемата я бях драснал набързо, с тънкописци, защото го показвах на някого)
---
Разглеждаме "схема 1"- Съвсем условно си представяме, че "човек 1" и "човек 2" живеят в някакъв по-низш (по-маломерен ) от нашия тримерен свят , а именно в двумерен( с координати Х и У), което на практика е геометрична равнина. Както знаем от геометрията , равнината се определя от три точки. Нека те бъдат А, В и С и са върхове на триъгълника АВС, който "лежи" в равнината ХУ и е част от "тялото" на "човек 1".
Тялото е условно казано, тъй, като няма трето измерение за обем , но приемаме, че условния трети размер е дебелината на елементарната частица.
Логично е да забележите, че в един такъв ,двумерен свят "човеците" не биха имали нужда от крака , носове, глави и т,н и може би кръгът би бил най-подходящата форма. Тук ,обаче ползвам един метод на обяснение, който се изразява в следното: Обяснение на по-сложното, чрез онагледяване с по-простото, тъй,като единственният (за сега) метод за познание на човека е метода на сравнение с нещо познато до сега.
Интуицията и хипотезите са на същата основа ,но на по-високо ниво Има и един друг начин да си обясним нещата и той се нарича ВЯРА, т.е приемане на доверие на нещо, без търсене на логично обяснение, но сега не говорим за това....
Та да се върнем на схема 1 . Разминаването в равнината между двамата "човека" може да стане само като единия мине под, или над другия.(зелените стрелки)
Не допускаме преминаването един през друг, както впрочем не се практикува и в нашия свят, макар,че опити не липсват.Виждаме, като се замислим колко малко степени на свобода имат тези двумерни хора в своята среда.

Представете си сега, че хванем единия ("човек1")Схема 2 - и го завъртим на 90 градуса спрямо равнината ХУ, (ротацията е по правата от равнината ХУ определена от т.А и т.В,(две точки определят една[само!]права). С други думи завъртихме триъгълника АВС около страната му АВ.,лежаща в равнината ХУ на 90градуса. , т.е тС от триъгълник.АВС, както и цялото му лице ,заедно с" човек 1"се отзоваха в друга равнина , перпендикулярна на ХУ. (За ужас на гледащия в този момент "човек2"!) Да не говорим за стъписването и ужаса на "1".) Естенвено, че никой от тях не би си обяснил точно какво е станало. те нямат нужните СЕТИВА. Нямат и с какво ДА СРАВНЯТ.
А сега си представете, че някой хване някого от вас и го завърти на някъде в друг пространствен континиум, за който ние нямаме сетива.....Този "някой" е Бог! Той ни вижда, той е в нас той минава през нас!!!" -цитирам по спомен - така завършил проповедта си Слейд и оставил за известно време енориашите си замислени
---------------------------------
скици - авторът

понеделник, 13 септември 2010 г.

To Be Or Not To Be *




(монолог на Хамлет)
---

Да бъдеш или не? Туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш…
И толкова… И в тоя сън изчезват
душевният ти гнет и всички болки,
измъчващи плътта ни. Такъв завършек -
от Бога да го просиш! Смърт… Заспиваш…
Заспиваш… И сънуваш може би?
Ха, тук е спънката! Защото туй -
какви ли сънища ще ни споходят
в тоз смъртен сън, когато се измъкнем
от бренната обвивка — то ни спира,
таз мисъл прави земните ни мъки
тъй дълголетни. Кой търпял би инак
безчетните камшици на века ни:
неправдите на наглия потисник,
високомерието на рода,
сълзите на отритнатата обич,
бавежа на закона, произвола
на тлъстия чиновник, злия присмех,
със който недостойният заплаща
на тихата заслуга — всичко туй,
когато едно бодване тук вляво
очиства сметките ни? Кой би пъшкал
под бремето на отмилял живот,
ако не беше този страх пред него
зад гроба, в неоткритата страна,
отдето никой пътник се не връща?
Той смазва волята ни и ни кара
да се мирим с познатите беди,
наместо да летим към непознати.
Тъй размисълът прави ни пъзливци
и руменият цвят на мъжеството
посърва под отровното белило
на многото мъдруване. И ето,
мечти високи, почини с размах
отбиват се встрани и губят право
да се зоват „дела“! … Но тихо! Ей я
красивата Офелия!… О, нимфо,
в моленията си къмто небето
спомни за всички мои грехове!
-------
Шекспир

Класиката за това е класика, защото винаги е актуална. Винаги ще има Дон Кихотовци, Тартюфовци, Евгений Онегиновци, Остап Бендеровци, бай Ганьовци , а Хамлет е бил и е всеки от нас , и ще бъде :)
За това този монолог е поставян във всички театри и е обект на най- различни трактовки.

* Ето един клип на който попаднах и реших и аз да направя горната илюстрация, с познатите ви символи :)


----------------------------------------------------
колаж - авторът

Настроение #30


Интересно нещо е съзнанието! Снощи, докато слушах телевизора и какво си говорят в къщи, си драсках с тънкописеца на един лист, мина ми през ума за 11 септември в Ню Йорк, за града, за секса и града , за града преди 20- 30 години, когато за мен бе магнит, естествена и желана среда, а не "озъбено,свирепо куче", както казва поетът за живота.

Та мислейки за големите градове по света и у нас, за мен, за "спи градът и селяните в него" излезе това надраскано силуетче, вкарах го в компютъра и Фотошопа, махнах му фона, "отрязах" краката на една госпожа (тогава госпожица) от една снимка и така нататък.
По него време бе излязла модата на тези чорапи, които по-късно май станаха част от работното облекло на едни госпожици (а и госпожи) ,дето работят предимно нощна смяна.

От там се сетих за прекрасния стих на незабравимата Петя Дубарова - "Нощ над града ":

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.

, както и това, че "Домино" направиха на времето една едноименна песен, с която ви поздравявам по случай новата седмица!


-----------------------------------------------------
илюстрация - авторът

неделя, 12 септември 2010 г.

Политическа карта на света


Не е нещо ново, има я къде ли не из мрежата, аз просто я оформих по-прибрано , с по - едра легенда , и не мисля да я коментирам.
Ще припомня, че в предишни материали, дето бях публикувал за щастието, хората в Конституционните и парламентарните монархии твърдят, че са най-щастливи и доволни от живота си.
Както знаете, скала , или мярка за щастие няма , за това статистиките се базират на твърдения на жителите.
--------------------------
колаж- авторът

Неделен поздрав # 33


Днес малко ретро, едва ли някой ще се сети да си пусне сам и то рано сутринта!
Да има разнообразие ...

НЕДЕЙ ТЪГУВА


----------------------------------------------------
колаж - авторът


събота, 11 септември 2010 г.

Настроение # 29


Отива си лятото ...
---
"...ВЪЗДЪХВА МОЖЕ БИ И СИ ОТИВА ..."


----------------------------------------------------
илюстрация - авторът

петък, 10 септември 2010 г.

Числовата* символика


ЕДНО
----------------------------
Едно - единицата е началото, защото ние не можем да си представим нищо, преди едното.
Първото число, което ние научаваме в своя живот е едното, защото всяка вещ в материалния свят, както и всяко друго нещо от невеществения свят, което назоваваме, или мислим за него, е в същност „едно”. Един човек, един плод, един Бог, „едно нещо”
В същност, множествеността, каквато и да е тя, е включена в едното и в края на краищата, всичко ще се възвърне към това велико Едно.
Нашето понятие за множествеността е неправилно. В същност, всяка бройка, по-голяма от едното, трябва да схващаме като разделение на едното, а не като негово равнозначно преповторение, защото два пъти едното не може да се повтори. Всички светове, вселенски системи, слънца, планети, живи твари и всяка прашинка по тях, са части от голямото Едно, което ги съдържа. Едното, следователно, не може да се повтори, както не можем да мислим, че Творецът може да е нещо друго освен Един и неповторим. Числото едно е самият Той, следователно, първата проява в света, началото и краят на Битието.
Нашият живот протича в множествеността на природата, в нейното богато разнообразие и съзнанието ни е по-лесно приспособимо към тая множественост, отколкото към едното. Едното е връх, до който може да се домогне само едно възвишено съзнание.
Едното е велико и трудно, както е трудно човек да открие пълнота в самотата си. Хората избягват и се боят от самотата, защото трудно я понасят. Човек, който се е родил, развивал и живял в множеството, трудно може да се справя с безответността на уединението. Да бъдеш сам е труден подвиг, макар че разумните сили на живота, когато ни превъзпитават, най-често ни оставят сами дори и тогава, когато се намираме обкръжени от много хора.
В математиката едното е бройка от множествеността и нагледно ние го представяме като един предмет, например, един плод, който схващаме като случаен екземпляр от многото такива плодове. Тая представа на математиката е условна, показателна и не се покрива с това, което лежи в същността на едното.
В духовната символика на числата, единицата е най-голямата величина. Тя няма равна на себе си, защото както се каза вече, не съществува повторение на едното, т. е. няма второ едно. Цялото многообразие на множествеността представя части от едното, на което то може да се разпада.

ДВЕ
---------------------------
В библейското сказание за Адам и Ева е дадена в символичен смисъл една дълбока истина, която изразява полярността на живота, или поляризацията на единната същност. Адам и Ева, това е процесът за образуване на числото две.
Това число е получено чрез деление на едното, а не чрез неговото преповторение. Ева излезе от Адама, след като Господ го приспа и отдели част от неговата плът. От реброто на Адама, казва библейското сказание, Господ направи жената. Ето, как в свещените книги, които са символи, идеята за дележа на цялото е изразена по един недвусмислен начин.
Какво изразява това ново число? Две е опозиция.
То е едно неустойчиво число и при него е много трудно да се създаде хармония. Две, това е положителното и отрицателното, голямото и малкото, светлината и тъмнината, топлината и студът, доброто и злото и т. н., между които има винаги борба. При идеята за двете, отделните полюси се взаимно търсят, или взаимно изключват. Те дори воюват помежду си, а това е война, в която изпъкват двата принципа: на доброто и злото.
Вижте, колко злополучно завърши райското блаженство при числото две. Взрете се във великата мистерия за падението на духовете. Когато те пожелаха да се разделят от Бога, роди се злото. Всяко зло започва с числото две.
Ако между двама човека не влезе Божият Дух, който да направлява живота им, непременно ще се роди злото. Никога двама приятели не ще останат верни един на друг, ако Бог не е с тях. Двама майстори от един и същ занаят трудно се понасят, между две красиви моми се ражда омраза, между двама момци има съревнование. Даже когато човек воюва срещу себе си, той пак е в числото две.
Между две тела съществува или привлекателна, или оттласквателна сила. Тия тела се борят помежду си, а резултатът ще бъде или катастрофа, или пълно отдалечение.

Числото 2 е първият символ на размножението.
То е вратата към множествеността, тъй като едното не може да премине в многочислеността, докато не стане две. Чрез деление на две, клетката се превръща на два елементарни организми, които следват по-нататък тоя закон. Разделението или дележът е процес, вложен дълбоко в биологичния живот
Езикът на ритмичността се изразява с числото две. Ритмиката е смяна на състоянията. Тя е пре-повторение на живота между интервалите на смъртта, Между едно „да” и следващото „да” има едно „не”, което е негативната страна на първото „да”.
Чрез противоречието, което се крие в числото две, се гради изкуството. При всяко изкуство имаме среща между противоположни елементи — положителни и отрицателни, в съчетанието на които търсим художествената истина. При изобразителните изкуства, специално при живописта и графиката, ние виждаме, как в борбата между светлината и тъмнината, се въплътява художествената идея.
В същност, графичното изкуство се осъществява в борбата между светлината и сенките, между доброто и злото. Ако нямаше тоя конфликт, изкуството би било невъзможно, както не би бил възможен и човекът, тъй като човекът в своя първичен строеж е дете на Бога и на греха. Той носи двете начала в себе си и ги изразява по различен начин.
Ето, следователно, как числото две се явява символ на един незавършен и вечен процес в живота на природата и духа, като разделение на силите, които търсят своята равнодействуваща.
Процесът е незавършен. Изкуството, което е сътворено от непримиримите елементи на вечния дуализъм, е също незавършен процес. Всяка книга, всяка картина или музикална творба, която има вида на някаква изравнена, успокоена завършеност, не е изкуство.
Истинското изкуство буди въпроси и подтиква съзнанието към творческо търсене. Това е неговата цел. Нас не ни задоволяват ония неща, които не оставят питания и вълнуващи тревоги в душата ни. Ние не обичаме разрешените въпроси. Те не ни учат нито на размисъл, нито пък ускоряват нашия растеж. В борбата с конфликтите ние проумяваме мъдростта на живота.

ТРИ
------------------------------------
Три означава равновесно положение и пълнота. То е осъществяване и резултат от борбата, която става в двойката. То е плодът на двете. Бащата, майката и детето. Върху трите, като върху най-солидна основа, почива целият космос и в символичната терминология на християнството, то изразява Отец, Син и Святия Дух - Човекът, макар и същество на вечното противоречие и търсене, се състои от три елемента: разум, чувства и воля, които съответствуват на мъдрост, любов и истина.
В хармонично развития човек тия три страни на неговото аз образуват един равностранен триъгълник. Всяко прекомерно намаление или увеличение на едната от тия страни влече след себе си очебийни промени в характера и строежа на човека. Биха могли да се направят комбинации на човешки прототипове, пък дори и народи и епохи, ако за сметка на една от тия три страни увеличаваме или намаляваме другите.
Всеки може да си представи човек със силно развит ум и слаби, деградирани чувства. Или пък, силно развити чувства, за сметка на малки умствени и волеви прояви. Или най-после, силно волева личност, със слаба умствена и чувствена страна в своя живот. Биха могли да се направят комбинации, като оставим по две от тези страни прекомерно развити, за сметка на третата. Например, подчертани умствени способности, инициативна емоционална природа и слаба, незначителна воля за осъществяване.
Всеки може да опише характера на такъв човек. От друга страна, бихме могли да имаме образец с голям ум и воля, но с беден емоционален живот - едно активно, начетено безсърдечие, каквото представя горе-долу нашата съвременност. На трето място волеви, но експанзивно емоционален тип без разумен регулатор, който да следи и канализира постъпките и да ги осмисля.
Ето, как числото „три” определя духовно човека и го дефинира върху мрежата на ония прояви, които ни показват индивида такъв, какъвто е той създаден. Числото три, взето геометрично, представя първата и най-проста равнинна фигура, върху която е постигнато равновесие. Всяко тяло, подпряно в три точки, остава в равновесие.
---
PS-тук ми се иска да вметна за нашият, български" патент", трикракото столче
Трите крака (точки) са винаги в една равнина и за това не се клати :)

ЧЕТИРИ
-------------------------------------
Четворката е война, защото изразява също разделение на частите. Някога са считали, че светът е съставен от четири елемента - стихии: огън, вода, въздух и земя. През тях, като през очистителни реторти, преминава душата на човека, за да получи своето „кръщение” в дух и истина.Четири - това е числото на света като цяло, който има четири страни като стените на един огромен дом - изток, запад, север и юг. Изтокът носи безмълвното величие на изгряващото слънце, надеждите и святостта на живота. Западът - противоречията, шума на желязото, цивилизованата жестокост и конкретния разум. Северът носи недостигаемата чистота на истината, и югът - палещите огньове на желанията и спокойната бавна мъдрост на пустинята. Числото четири е същевременно число на градежа. Върху четириъгълна основа почиват пирамидите на египетските посветени, които имат триъгълни стени и връх, който съединява „небето” с „земята”.
Ако човек се изправи с прибрани крака и разперени ръце в страни, той ще образува четворката или кръста. Кръстът е неподвижна, статична фигура. Тя изразява човека, който стои неподвижно. Това е фигурата на разпятието, което приема страданията. Но тази фигура е непостоянна, защото човекът тръгва, разтваря крака, пристъпя напред и образува петорката, пентаграмата - ходещият, подвижният, възкръсналият човек.

ПЕТ
----------------------------------------
Двата крака, двете ръце и главата образуват пентаграмата, или както я наричат още, петолъчната звезда.
Човек, засега, е изработил пет възприятия. Те са пътищата, по които външният свят докосва душата на човека и чрез които ние идваме в досег с живота, вън от нас. Макар развити и усъвършенствувани още само в известни граници, тия пет входове до нашето съзнание характеризират днешния човек.
Числото пет е число на свободата.
То изразява освободения човек, слязъл от кръста и поел пътя, показан му от преминалите страдания. Някои духовни общества и ордени, които проумяват смисъла и значението на числата, както и техните геометрични символи, приемат за свой знак петолъчната звезда (пентаграмата).
За съответствието между възприятията на човека и петте върхове на пентаграмата са знаели и някои средновековни тайноведци, защото Гьоте, който се запознал в младини с някои мистици като Спиноза, говори някъде във „Фауст” за пентаграмата. А знае се, „Фауст” е една символика, която е узряла в творческото съзнание на големия немски поет
ШЕСТ
--------------------------------------------
Геометрично, то се представя от два триъгълника, които се вплитат така, че единият им връх е насочен надолу, а другият - нагоре. Така сдружени, те образуват древния кабалистичен знак, наречен сектаграма. В числото шест е изразена борбата между духа и материята. Триъгълникът, който сочи надолу, е символ на материалния, веществен, конкретен и земен свят, с всичко онова, което го характеризира, а другият триъгълник, който сочи нагоре., е духовният свят, с вечните стремежи към небесата.
Тия два триъгълника са вплетени в човека, който живее и в двата свята и който има свободната воля да избере един от тях за свое царство. Тоя подбор е мъката, мъдростта, падението и възходът на човека, дошъл на земята да изпита всичко. Шестицата, следователно, е число, както на вечната небесна реалност, която за човека е невидима, така и на земната илюзия, която е въплътена.
Арабският знак на числото шест (цифрата) показва, че в земята е посадено едно семе, което е поникнало, но още не е дало своите плодове. То е същевременно и символ за едно освобождение от магическия кръг на колебанието и тръгване по строго определен, избран път.
Шестицата геометрично е построена на една ирационална база, тъй като радиусът на окръжността не е точно равен на страната на вписания шестоъгълник, поради несъизмеримостта на диаметъра с дължината на окръжността (П = 3,14). Ето защо, числото шест е донякъде извън световно, небесно число и приложено тука на земята, създава противоречия. Числото шест се дели на две и на три. Разделено на две, дава три - числото на хармонията, равновесието, а разделено на три, дава две - числото на противодействието и борбата.
Някога Давид даде на еврейския народ тоя знак, като го остави свободен да приеме един от двата пътя, които се крият в него. Ако тоя народ приеме за свой път триъгълника, чийто връх сочи нагоре, тогава ще намери небесната си обетована земя. Забрави ли Бога и поеме ли път по другия триъгълник, който има върха си надолу - в грубия материален свят, към блясъка на измамното злато, той ще иде към огъня на земните страдания, не ще познае Христа и дълго ще плаче, без сам да знае защо, пред Йерусалимската стена.

СЕДЕМ
---------------------------------------------
Числото 7 е познато като свещено число между числата.
Седем са багрите на светлината, седем са тоновете на музиката, седем са дните на седмицата, седем са имената на небесните тела от фамилията на слънцето, седем са смъртните грехове и седем добродетели са, които спасяват душата от ада.
За възходящите души към Бога има седем ангели, които ръководят седемте същности на Великата Божествена Същност: Михаил, което ще рече: като Бога, Анаел, което преведено значи: Послушай ме, Господи, Рафаил - Бог Изцелител, Гавраил, което значи Сила на Бога, Касиел или престол Божи, Са-шиел - Божия справедливост и Самуил - гняв Божи.
За слизащите пък към бездната и ада, има седем демони: Велзевул, Самаел, Питон, Осмодей, Ве-лиал, Люцифер и Сатана. Последният - сатаната, което ще рече противник Богу, е изкусявал Иисуса в пустинята, но е бил победен от Него.
Великото съответствие, което съществува във Вселената и което може да се изучи с числото седем,намираме и в Господнята Молитва: „Quod est superius est sicut quod est Inferius" - (лат. катол.) каквото е горе, това е и долу. Или „Както на небето, така и на земята”.(у нас, правосл.)
Числото седем крие в себе си една сложна символика, която на пръв поглед изглежда малко нагласена или суеверна, но, като се задълбочим в нея, ще се убедим в действителността й. Причината за това се крие в обстоятелството, че хората отдавна са загубили ключа за съответствията в живота, и суеверието е задръстило съзнанието им.

ОСЕМ
-----------------------------------------------
Числото 8, е третата степен на числото две.
То представя една по-висша степен на ония неща, които символизуват двойката. Арабският му знак е като знака на безкрайността. Две нули, долепени една до друга, или два конуса, върховете на които се докосват, е символ на преминаване от една реалност в друга. Символ на земната и физичната смърт, числото осем е съставено от две четворки, т. е. от две действителности - два дома, две реалности.
Едно геометрично тяло, наречено октаедър е съставено от две еднакви четиристенни пирамиди, които са допрени една в друга със своите основи. Това са два свята, сдружени един до друг, взаимнопроникваши се, без да осъзнават своята отделност така както става в действителност. И в живота, световете се взаимнопроникват и ние трудно можем да отделим това, което принадлежи на материята, от това, което принадлежи на духа.Когато този октаедър се раздели при основите и върховете се допрат един до друг, тогава световете се разделят и „Кесаровото остава Кесарю, а Божието Богу”. Тогава преминаването от единия в другия свят става през „тясната врата” на смъртта, като тука под смърт се разбира напускане на една действителност и преминаване в друга.

ДЕВЕТ
------------------------------------------------
Числото 9 е последното число - знак в редицата на първоначалните числа.
То е обратното на шест. При шестте ние имахме семе, посадено в земята, а сега семето е извадило свето съдържание, обработило го е и е дало плод. Деветорката е втората степен на числото три. То е преповторената хармония на тройката и представя нейното пълно осъществяване.То представя числото на сбъдновението - плод на положеното усилие. С деветицата се, приключва еволюцията, тъй като десет е вече число, което представя преповторение на единицата.

НУЛА
-----------------------------------------------
Трябва да се каже нещо и за нулата, която е символ на непроявената вселена. Ако едното е проявеният Един, завършен и достатъчен за себе си, който се манифестира чрез числата до девет, нулата е знак и символ, който съдържа в себе си всичко. Тя е вселената - свят, у който не може да се прибави нито прашинка, от които не може да се отнеме нито прашинка.
Всички неща, които се представляват в Божествения, завършен свят, са затворени процеси, за които важи най-общата формула а+в=с. Това ще рече, че положителните и отрицателните прояви се нулират.
Също както при закона за превръщането н запазването на веществото и енергията. Там всички процеси се нулират. Както в една добре водена търговска книга, при баланса приходната страница нулира разходната
--------------------------------------------
Из “Слънце след буря”, Есета, Автор :Георги Томалевски
-----
* Да,по правилно е да се каже цифрите, но поради наблягане на символиката, да се има впредвид едноцифрени числа :)
-------------------------------------------
илюстрация - авторът




четвъртък, 9 септември 2010 г.

За четвъртото и "Ъ"-измеренията


Първо за четвъртото е "виновна" Ваня, дето повдитна въпроса.На тая тема и за останалите над четвъртото измерение съм писал, по точно публикувал статии, писани от други, по-вещи в другия блог, но наскоро четох една статия в "Списание 8",към която дадох линк в блога на Ваня и написах коментар: "Виж тук ,мисля, че е обяснено сравнително лесно разбираемо", като умишлено пропуснах да изразя свое мнение...
Просто ние нямаме "осезание" за него ,понеже самите ние сме тримерни!(без душата) .И единственият начин на познание при нас се базира на сравнението (другото е вяра).
Опитайте се да обясните как изглежда нещо ,без да употребите "като", трудно, да не казвам невъзможно,нали?
В клипчето ,долу, в обяснението ми допадна вкарването на сянката на мрежовото тяло, което не ми бе идвало на ума...
-----
А за "Ъ"измерението - понеже статията е писана от Желю Желев, (тук цитирам увода на статията без коментар....."Четвъртото измерение, което векове наред не дава покой на мислители, математици и физици, не е времето, както днес се смята! Четвъртото измерение е началото на координатната система, там, откъдето векторите за широчина, височина и дължина тръгват. Тази провокативна теза, която разбива съществуващите постулати, в т. ч. Теорията на относителността на Айнщайн, развива в своя труд ”Реалното физическо пространство” (1996 г.) философът, любителят на космологията , президентът д-р Желю Желев".)
, се сетих за Желю, като първият демократичен президент, след шашмата, както ще пише в бъдещите учебници (дано има кой да ги чете).
На въпрос (по-точно констатация) от ония трагикомично-романтични години, от началото на тунела:
-Ааа, значи и вие се борите за власта ?! - Желю отговори :
-А вие какво мислите, за купата на Съветската армия ли?!

Весели години, всички се шегувахме оптимизъм и надежди, -да ама не, както бе култовата фраза на Бочаров (или Бучаров, така и не разбрах как е правилно) ,някои другари си оплетоха кошницата и станаха господа с голямо Г, а ние след 20 години далавери сме се запътили към четвъртото и по-горните измерения,или във вечните ловни полета, както казват индианците .Казвали по-точно...

"Ъ" -измерение, защото си е нашенско, другите нямат такава буква.
--
Картинката - пръстените се правят в 3ds max9, картират се със снимки , след това във Фотошопа -добавяне на портрета (ми) и други работи.
"Е,не може без портрета ти - самовлюбен дъртак, такъв!" -си мислят повечето,а някои го казват, ама както казваше баща ми, Бог да го прости :"Дане ти пука, каквото и да направиш, все някой ще каже нещо".
Мой си е блога, няма да турям портрет на комшията я! Пък и той е по-грозен , по-дебел и чалгаджия!

На тая снимка гледам като ония във вица за нумизматите :
В една градинка ,дето се събирали нумизмати да си говорят ,показват колекциите ,обменят и пр ,към групата се приближил един и казал:
-Аууу, че интересни стари париии, може ли да видя тия отблизо ?
-Господине, вие нумизмат от провинцията ли сте? Не ви познаваме.... - казал един от групата,
- Не, бе ,не съм нумизмат, педерас съм, но ми е интересно!- отговорил той.
-----------------------------------------------


----------------------------------------------
снимки и илюстрация - авторът

сряда, 8 септември 2010 г.

Портрет на Крис


Да,това е същата Крис ,за която писах преди.
Такова умно и интелигентно куче не сме имали до сега. Новото е, че от ден на ден ми става като сянка и е неотлъчно до мен .
Когато съм на компютъра лежи в краката ми, а като спя- до леглото .
Като се разхождаме наблизо, на нашата улица, каишка не и трябва, не е агресивна и не отива на платното.
Не замърсява околната среда .Пикае в сифона за оттичане на мръсните води в двора, а по голяма нужда ходи в една стара лопатка, нарочно оставена в един ъгъл и то горе-долу по едно и също време.
Отношението и към котките е неутрално като това на клипчето, но на птичета налита - то и породата и е такава, а на село дебне и плъхове .
----------------------------

----------------------------
фотографика - авторът