tag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post5259588211012315600..comments2023-05-25T15:05:30.610+03:00Comments on dum spiro, spero - #2: Неделна проповедъ № 2 & @легория № 107Anonymoushttp://www.blogger.com/profile/10894269959324105286noreply@blogger.comBlogger12125tag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-23126829511989546042011-12-11T19:17:38.786+02:002011-12-11T19:17:38.786+02:00Точка,не съм обиден, ако си останала с такова впеч...Точка,не съм обиден, ако си останала с такова впечатление. Просто изразът ти за нареждането на скелетите ме наведе на темата за вариантността, нали думата дума отваря...А именно вариантността е Главното. Като шаха например, прости правила, малко фигури НО...комбинациите:)<br />---<br />За останалото- когато говориш и си без лаптопа, не можеш да погледнеш в Гугъл за справка, нали? (смях)<br />---<br />Не ми се пише вече, изпразних се за сега, но понеже -"защо скелети?" те вълнува живо, виждам, леко ще ти подсажа- знаеш, какви са трите ми занаята. Какво е скелетът (носещата конструкция) за една сграда? И какво виждаме и на какво държим?! -на боята и интериора, нали...ама без скелета...ще си гледаме боята в кофата (смях)Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/10894269959324105286noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-69941308968647905372011-12-11T17:31:48.408+02:002011-12-11T17:31:48.408+02:00Кръстю, само се шегувам със скелетите ти. :) Ще ми...Кръстю, само се шегувам със скелетите ти. :) Ще ми е интересно да разбера обаче защо точно тях си избрал.<br />5-те минути на живо и за мен за по-ценни, дори и да са съвместно мълчание, дават ми повече, отколкото часове писане с (или четене на) някого. Разликата е в това, че реакциите, жестовете и думите са по-истински, импулсивни, първосигнални; не дълго обмисляни и редактирани като написаното - според това кой колко и какво иска да покаже от себе си, до къде в себе си да допусне другите. Директната комуникация, освен по-бърза и спонтанна, не ти оставя и време, и възможности да си подхранваш суетата дали (и до колко) изглеждаш добре в очите на събеседника, концентрира те върху темата в момента. (Изключвам кифлетата, които си обсъждат новите гримчета и парцалки.) При нея освен това могат съвсем навреме да ти секнат излишното многословие или волно-неволния опит за измъкване от темата. :)<br /><br />Колкото и написаното в блоговете да е спонтанно, обикновено е израз на моментно състояние и е леко лъснато и ненапълно откровено (не точно както би било в дневниче). В друго време след това може и да мислиш и усещаш съвсем различно, четящите и коментиращите - аналогично и да си разменяте съвсем различни послания. Мисля, че това е причината под известна част от публикуваното да няма коментари, особено когато темата е преди всичко до възприемане и усещания, не е за нещо конкретно.Точкаhttps://www.blogger.com/profile/07640550872323439803noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-54183953903305003092011-12-11T11:23:43.291+02:002011-12-11T11:23:43.291+02:00presly - Да! филма не съм го гледал, ще го гледам,...presly - Да! филма не съм го гледал, ще го гледам, но намислих мисълъ :Понякога отговорите не са в говоренето, а в мълчането. Да се погледаме, да помълчим, за да се чуем! :)Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/10894269959324105286noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-12079058663119324992011-12-11T11:19:55.930+02:002011-12-11T11:19:55.930+02:00vira111 - Нали?! Натам отива мисълта...Понякога от...vira111 - Нали?! Натам отива мисълта...Понякога отговорите не са в говоренето, а в мълчането. Да се погледаме, да помълчим, за да може да се чуем!Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/10894269959324105286noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-68919402615837557932011-12-11T10:34:22.143+02:002011-12-11T10:34:22.143+02:00ps. Да сетих се за филма - Awakenings/Пробуждане, ...ps. Да сетих се за филма - Awakenings/Пробуждане, има го в замундата, препоръчвам го - един от любимите ми филми. :)preslyhttps://www.blogger.com/profile/00500615843916997260noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-39841551962627078112011-12-11T10:12:04.277+02:002011-12-11T10:12:04.277+02:00:)Аз не знам колко мога да пиша, ама да говоря хич...:)Аз не знам колко мога да пиша, ама да говоря хич не мога, обичам повече да слушам. Скоро си говорих с някой, че като виждам думите по ми идва какво да кажа или отговоря - паметта на очите е по-добра от тази на ушите ми явно. А за разбирането...имаше един филм с Робин Уилямс, не му помня заглавието, беше доктор в една лудница. Та там той казваше: Обичам хората, но не ги разбирам или нещо подобно. Мисълта ми е, че ако не обичаш хич и няма да се замислиш за това... Хубав, хубав ден!;)preslyhttps://www.blogger.com/profile/00500615843916997260noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-72585030455021753502011-12-11T09:56:02.064+02:002011-12-11T09:56:02.064+02:00Аз не знам дали ще мога да кажа нещо по-задълбочен...Аз не знам дали ще мога да кажа нещо по-задълбочено по темата/темите, макар че и аз съм умувала много над тези неща. И мойте изказвания в повечето случаи са напълно спонтанни, както би било при разговор. Хареса ми това: ние, хората виждаме и чуваме, това, което искаме...и можем, а също и че общуването на живо е много по-ценно. И това клипче на Влади за пътя към ада - с тази технически развита но в други отношения неразвита човешка популация ли - не знам как да я нарека... Слушах, четох, мислих и... ето че и аз си говоря каквото ми е на мен, а ми се щеше да говоря с вас двамата. Явно размислите на другите провокират повече за размисли над себе си. Затова понякога мълчаливите харесвания са по-добри от написаните отдолу думи, които всеки тълкува според себе си. Особено когато не се виждаме докато си говорим.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-3744930177071119572011-12-11T09:07:17.707+02:002011-12-11T09:07:17.707+02:00Е, да когато вече съм "в играта", тогава...Е, да когато вече съм "в играта", тогава постъпките ми са в голяма степен fункция от тези на околните, но решението да сложа евентуален край,или да преразгледам основната схема на играта е в мои ръце, на мен ми е интересно ЗАЩО съм влязъл и не вярвам нито ти, нито някой друг да ми отговори задоволително И "на живо".<br />а Азъ - също не мога..Тогава остава да се приема таакъв, какъвто съм (смях). Е, и така може...Като Оная, дето викала:"Ръгай, Курте, всякак съм нещастна" :)))Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/10894269959324105286noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-18735700434058219762011-12-11T08:57:28.270+02:002011-12-11T08:57:28.270+02:00Хм, за другите съм склонен да се съглася, така е.....Хм, за другите съм склонен да се съглася, така е...Многократно съм казвал, че ако река да си вадя...представа за някой ми е много по-ценно да го гледам 5 мин. на живо (не на скайпа),отколкото да му чета работите, но за мен..Аз мога да копам и да не копам (смях)..не мисля, че причината да блогувам е извън мен...Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/10894269959324105286noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-51270346689586094972011-12-11T07:12:07.941+02:002011-12-11T07:12:07.941+02:00Знаеш ли кое е най-грешното в нета? Когата започне...Знаеш ли кое е най-грешното в нета? Когата започнеш да търсиш причините за постъпките си или пък тези на другите хора в нета. Няма начин да ги разбереш виртуално и най-доброто е просто да ги приемеш такива каквито са.Владимир Кабранскиhttps://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-21151356728450502952011-12-11T06:50:07.435+02:002011-12-11T06:50:07.435+02:00Знаеш ли, Владо, аз като дете не бях по стиховете ...Знаеш ли, Владо, аз като дете не бях по стиховете и писането, макар, че чета от 4-5 годишен,но рисувах много и то хубаво, както и смятах задачи, тогава знаеш, все викторини, кой по-по-най, аз все на баша, хваленото дете. След това като поотраснем-знаеш, борбата за кокала, какво ти хвалене, всеки ти търси входа (смях), дето викаше дядо Кольо....И се чудя от къде се взе това желание за изява,показност на стари години, (не, че е кой-знае каква и патологична) когато вече - каквото направих направих, дето се вика, да не е от вдетиняване при мен (смях)рецидив от детството, желание да бъда пак кадърното, хвалено дете...<br />Знам ли...Човекът е като никелиран ангел, дето казва Марк Твен (пак смях)Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/10894269959324105286noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-359759918239805543.post-49507827584658473682011-12-11T06:21:17.034+02:002011-12-11T06:21:17.034+02:00Всъщност формата няма значение, Кръстю. За повечет...Всъщност формата няма значение, Кръстю. За повечето хора, блоговете им са вид терапия и няма значение, какво е изразното средство. За останалите е продължение на егото им или друга наставка, но това е друга тема. <br />Има разлика между някогашните тетрадки и блоговете. Аз не съм имал двневник никога. Имах тетрадка за стихове и блок за рисуване. Не горях от желание ги покажа на никого, а се радвам, когато ми дойдат гости в блога.<br />Терапия си е, а най-важното за една терапия е дали работи.<br />Блоговете работят. Ако някой ден спра да пиша в блога, значи ще съм вече излекуван:)Владимир Кабранскиhttps://www.blogger.com/profile/12398215307166280293noreply@blogger.com