За историята на "юлското утро" не смятам за нужно да ви пиша. Гугъл е много наясно и всеки може да прочете при желание ..мого работи. Това, което желая е да представя на вниманието ви нещо даващо представа за оригинала на това музикално ...Съвършенство на "Юрая", което да ме прощавате, днес със всичкия гръм и трясък и вкарване на компютЪри в играта е непостигнато. И не искам да "разводнявам" прекрасната музика с никакви свои картинки ! Имах честа да бъда съвременник на това Събитие и за това избрах ТОЧНО този запис. На тези ,които ще посрещат утре изгрева - приятно прекарване и много радост !!!
Всички сме израсли под влиянието на едно внушение че съществува проверената и доказана истина. И тази истина може само да се повтаря и не подлежи на съмнение, т.е. хората боравят с установени мисловни шаблони, които им създават илюзията, че мислят.
Разбира се, кой луд ще си признае, че е луд. И от всички хора единици са тия, които осъзнават сериозността на проблема. 90% от хората живеят под девиза: "Така правят другите хора - следователно това е правилно" - важното е да не са по-долу от някакво средно ниво. Колко хора се замислят, че такова поведение прилича повече на поведение на машина, на робот или на зомби. Масовата идея, че да подражаваш на преобладаващото мнозинство е гаранция, че постъпваш правилно, изпразва главите на хората от какъвто и да е опит за критична оценка и стремеж за усъвършенстване.
Благодарение на тази умствена леност, действат ефективно рекламата, и политическите внушения.
Естествено, всеки един от нас, в някакъв момент от живота си, излиза извън рамките на установеното или е новатор и творец в професията си, но това съвсем не е достатъчно да влезе в категорията "мислещ човек", защото преобладаващата част от ежедневието му минава по навик, по инерция. Ако хората по-често подлагаха на съмнение общоприетите истини, развитието им щеше да се ускори многократно.
Пример #1-Съвременната медицина
Много малко хора се замислят върху факта, че новите и модерни лечебни методи и лекарства стават все повече и все по-силни, а здравите хора все по-малко. На практика, здравите хора са точно толкова, колкото и мислещите. През вековете се е наложила практиката, тези които лекуват болните, да не са заинтересувани от тяхното излекуване, защото здравия човек не плаща!!!. Тази дълбоко втълпена нагласа, че има специалисти, които много по-добре знаят, какви са нашите проблеми и само те могат да ни освободят от тях, е типичен пример за отсъствието на мислене и показва поведението ни на зомбита. Всеки може да си представи или да наблюдава, колко много хора посягат ежедневно към лекарствата - това признак на мислене ли е? Забележете, двигателят, който създава новите лекарства, не е тяхната ефективност, т.е. здравето на човека, а печалбата, която носят. Т.е. новото и модерно (разбирай носещо печалби) лекарството трябва да отговаря на две основни изисквания: да носи бързо, но краткотрайно облекчение и да има колкото се може по-малко вредни ефекти, за да е колкото се може по-дълго време печелившо. Много действително ефективни лекарства изчезнаха от аптеките, защото не отговарят на обезателното условие да носят печалби. Други нови и стари, но действително ефективни лечебни методи, не могат да намерят своето място отново по същата причина - отсъствието на мислене и търсенето на гарантираната истина. Забележете, само при рекламите всичко е гарантирано. Да рекламираш лекарства е толкова престъпно, колкото да рекламираш цигари, алкохол и наркотици - внушението за съществуването на вълшебното хапче обезсмисля природосъобразния живот. На тази маркетингова политика се подчинява една огромна в световен мащаб индустрия, чиито годишни печалби надвишават 700 милиарда долара - как може да има здрави хора, учудващо е, че все още има живи хора. Обърнете внимание, че аптеките по улиците са повече от хранителните магазини. Това нищо ли не ви говори, но нали трябва да се мисли и то в разрез с общоприетото… Допускате ли, че ако хората се замисляха по тези въпроси, всичко това (и още много друго), ще е реалност?
Пример #2- Диктатурата на капитала.
Наблюдавайте и опитайте да осъзнаете какво е влиянието на парите върху поведението на хората. Колко са тези, които са действително безразлични към парите и материалните блага. Много хора все още си спомнят, как комунистическата партия ни промиваше мозъците.Тогава мантрата бе „Диктатура на пролетариата“ .А нима сега парите не владеят по същия начин съзнанието на хората от целия свят, и за осъществяването на това зомбиране не работят ли с пълна пара медии, политици, изобщо цялата интелигенция на повикване, както я наричам аз.. Нима хората не са едни машинки за печелене на пари?! Колко хора смятат, че смисълът на живота им се определя от парите? Колко духовно ориентирани хора смятат, че парите са най-важното нещо (или почти)?
Когато един човек излезе от привичното, от установените правила, той не знае какво да прави и блокира също като компютър, попаднал в ситуация, която не е предвидена в програмата. Такъв човек се чувства нещастен в този момент, онеправдан. Има хора, които по силата на служебните си задължения, са длъжни да намират решения в такива извънредни ситуации. Но колко са истински мислещите хора, които търсят и намират нестандартни решения постоянно. Преобладаващото мнозинство попаднали в такава ситуация, търсят някой друг да им реши проблема .И желаещите не закъсняват. Натискат се да ни „оправят“ в съкратени срокове...
Когато един влак излезе от релсите, се смята за катастрофа. Колко пъти сме имали усещането за катастрофа, когато не знаем как да постъпим и различните съвети за решаване на проблема никак не ни удовлетворяват по най-различни причини?!
Музикален фон : Pink Floyd -* Money * - Original Video 1974
Метонимията е литературен термин, който служи за заместване на едно название с друго название, на една дума с друга дума. Тя служи за „украса" на речта и затова попада в групата на стилистичните фигури - тропите. * Троп (от гр. tropo - "обръщам, въртя") означава начин на изразяване и представлява похват за промяна значението на думите. (тълк. речник) -----
Еврокомисията блокира някакво финансиране и цялата европейска преса (и наша) излиза със заглавия "България губи...".
Така функционира езикът, чрез метонимия. Частта обозначава цялото или цялото - частта, формата замества съдържанието и т.н.Затова "гледаме телевизор" докато "пием една чаша", и от "телевизора научаваме", че сме станали "за срам на цяла Европа" и ни "одумва пресата". Никъде не можем да мръднем без метонимиите и другите тропи, които са не само украшение на речта, а са част от дълбоките механизми за структуриране на мисленето и езика, според съвременните лингвистични теории. Примерно: "Европа спря "Х“ милиона на България". На това му се казва синекдоха, вид метонимия, когато цялото подменя частта, или обратното. За някои тази подмяна е изключително удобна, защото подменя няколко виновни с милиони потърпевши. Всеки път, когато по силата на метонимичното смислово прехвърляне страната е сочена с пръст заради некадърността и гьонсуратлъка на няколко управленци, тези няколко се възползват от метонимията и я доразвиват. И започват приказки за несправедливо ощетяване, набеждаване и оплюване на България.Добре е да имаме елементарна обща култура по лингвистика, за да разпознаваме и отсяваме тези коварни похвати на народните избранници, а защо не и любимци. Да не се умиляваме и възмущаваме за България, а да "затапваме" лъжците и манипулаторите, които я позорят. Е, няма как да променим заглавията на западната преса, но поне да да прочетем и съдържанието. В текста, а не в заглавието се обясняват причините, посочени са ясно корупцията и организираната престъпност.
Изводът е очевиден: не България и българите, а мафията и корумпираният "елит" изгубиха "Х“ милиона.
Покрай тях губят производителите и вносителите на луксозни коли, яхти, летящи чинии и пр, ,които не са за простосмъртните.И май е по добре те, вместо бюджета, да плащат на лобисти в Брюксел и активно да уговарят еврочиновниците да пуснат следващите милиони, иначе съвсем ще им се скапе българският пазар. ------
"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи кожи, а от вътре са вълци грабители" (Мат. 7:15) ------ И...музика:
Бях ученик в строителен техникум....Тогава това беше едно от най-престижните средни ,учебни заведения, като езиковите гимназии оставаха доста назад....по обясними причини, тези ,които можеха да излизат в чужбина и да ползват език ,бяха малко и обикновенно деца на „наши”,сигурни хора. Всъщност те бяха и основния контингент на тези учебни заведения, просто ,защото за други бе безпредметно овладяването на нещо, което освен за зле платен преводач, и да четеш класиците в оригинал, едва ли щеше да ти послужи за друго. Ето пак се отплеснах, Необходимо е обаче да вмъкна някои уточнения, които за моите връстници, са излишни, но за по-младите колеги необходими. Годините, прекарани от мен в този техникум бяха пиковия момент на РСО (развитото социалистическо общество). Както знаем, всеки обществен процес си има пикове и спадове, така или иначе, това бе постигнатиявръх а както е казал един мислител, „от върха всички пътища водят надолу”. Имаше цигари „Златна арда” и точно от тях се готвех да запаля една в училищната тоалетна, в която влязох след като си бях предал контролното (не помня по какво) , когато усетих как цигарата изхвърча от устата ми , а запалената кибритена клечка лизва носа ми. Нещо здраво ми припари на врата ,инстинктивно се обърнах и с просълзени очи срещнах строгия поглед на заместник-директора. Той не сметна за необходимо да си обяснява поведението ,измъкна от ръцете ми кутията ,скъса я , изхвърли я в кошчето и излезе.... Аз я взех от кошчето , видях, че има около пет цели цигари цели, излязох в двора скрих се зад една барака , запалих си най-после заветната цигара и се помъчих да подредя мислите си., които се въртяха около моето близко бъдеще...Нека бъда разбран правилно, това да търся контакт с будни журналистки, които да обнародват немислимата бруталност на този „дивак-директор”, въобще не би ми минало през ума, пък и на всеки нормален човек тогава, или пък ,как да уведомя родителя си за вероломството спрямо мен, не тъкмо напротив, чудех се дали те ще му съобщят ,или щеше да ми бъде наложено наказание –остригване „нула номер”, което горе долу беше едно и също, тъй като ме види в този „необичаен” за времето си вид, щеше да се досети ,че се касае за наказание и да побърза и той да наложи своето, а именно – намаляване на бюджета ми. Това беше страшното. И през ум не ми минаваше да погледна на случая от към „идейната” му страна, т.е ,че това е посегателство върху скромната ми личност, че е драстично нарушаване на човешките ми права – няма такива работи. Тогава идейната страна на въпросите обхващаше „героичното минало” и „светлото бъдеще”, докато настоящето ,ежедневието, вероятно се приемаше за нещо като „чистилище”, подготовка един вид и за това строгите нрави намираха оправдание.... След година и нещо , на тържеството ,послучай завършването на техникума, същия, този зам.директор се приближи към мен и ме запита –„Пушиш ли още?” –„Да”, отвърнах аз. „И аз „...някак си замислено продъжи той, хич не съм добре с белия дроб, нямам воля да ги спра и това е, мислех, че поне ти ще се стреснеш, ама не става,....хем, като си спомня какъв бой ме би баща ми.....ти не се сърдиш, за ония шамар, нали? „Не, разбира се” отвърнах аз и бях искрен .... Истината за възпитанието сигурно е някъде по средата, мисля също, че то ,е нещо индивидуално, така, както всички сме различни.За някои методът на убеждението е неимоверно дълъг и сложен процес и впредвид на ограниченото и несъразмерно малко време ,с което разполагаме на този свят е необходимо за тях да влязат и елементи на принуждение.Всичко друго е словоблудство и преливане от пусто в празно. Разбира се и принудата трябва да е в разумни граници, не зная защо като вземем да опонираме на нещо все се позоваваме на крайности... Сега след години , си давам сметка, че този шамар „с добри чувства” е нищо в сравнение с шамарите, които получих от живота.... Стига вече, много се разписах..... Ще ви разкажа една кратка приказка, която чух на времето от един стар майстор ,от когото съм научил много приказки, не съвсем цензурни, но мисля, че поучителни. " В един студен, зимен ден, едно прегладняло врабче зъзнело на едно клонче и по едно време тупнало в снега. Започнало вече да примира, и точно по това време, една минаваща крава се изсрала върху него. Живнало врабчето, затоплило се от фъшкията, хапнало си зрънца, и запърхало с крила. Тогава минала една лисица, видяла го, как пърха доволно ,грабнала го и го сдъвкала . Миг преди да умре врабчето си направило закъснелия извод –„Не всеки, който сере отгоре ти, ти мисли злото и не всеки, който те вади от лайното, ти мисли доброто.......” -------------------------- И ...песен :*Младоста си отива ...
Така става като река да гледам телевизия!...Легнах снощи в 10 и нещо и съм заспал..Събудих се и не ми се спи повече. Знаете ли какви мисли ми минаха преди малко докато окепазявах една снимка за да направя горната картинка ?! - За фотографията, порнографията и живота изобщо. Сега хоп- и готово щракаш и след секунди снимката е на монитора ..а преди със оная „Смена8“, чакай да изщракаш цялата лента, и то не знаеш какъв ще е резултата, че промиване, съхнене и чак тогава снимките ..да не говорим, че каквото станало-станало!Няма Фотошоп. От друга страна – обществените и най-вече лични отношения ,като фотографията!! В началото на миналия век трябвало да отидеш в ателието и там да ти направят снимка ,към средата на века много хора имаха фотоапарати, някои като мен след голямо врънкане .. Сега са пъхнати в телефоните вече и снимането никой не го брои за сериозна работа .Че и запознанствата..В началото на миналия век- трепети, погледи, дълга работа ...по-късно -на кино, на сладкарница и ако не мине котка път ..след седмица може да се стигне до анатомията.Сега е ясно как е...А в бъдеще моят евентуален адаш вместо :“Приятно ми е,Кръстю“, вероятно ще казва :“Приятно ми беше ,Кръстю“(Много смешно, нали?!Хумор на дърт дингил) ------ Ами, да ви пожелая приятен ,почивен, неделен ден... Ето пак ще отворя една скоба- не обичам тази чуждица уикенд, едно, че не ми пасва в устата, ами звучи и грозно, като „уй“!! И тинейджър ми е гадна , като тенджера звучи..вероятно идва от „тийн“...И после ,шовинист бил българинът, глупости!..Бърза да се налапа с изрази от езика на поредния Голям брат. Преди и с руския беше така...само, че по-лесно, хем някои думи се подразбираха, хем беше пак на кирилица...Чудя се как ли ще си кълчат езика идните поколения, когато Голям брат стане ....да кажем Китай! А сега , един Голям Глас, друг мой любимец освен Коен....пише му името на картинката !
Снимката е правена наскоро, в една пицария. Бяхме на разходка една събота, или неделя, не помня вече и се отбихме там. Пиците си влизат в програмата. „Шпионинът“ е внучката, която се е скрила зад широкия дядов ...гръб и наблюдава ефекта от демонстрацията на обида. Малко преди това имаха резонен конфликт с майка си и аз естествено съм най сигурното прикритие. Мислил съм по въпроса защо така сме по- отворени и обичливи към внуците. Естествено, че въпросът е комплексен и дълъг, но основното е, че изпитваме нещо като вина към техните родители и наши деца. Когато бяха на тяхната възраст ние бяхме доста по-млади и заети с материалното осигуряване на семейството , а и със себе си и не им отделяхме достатъчно внимание, и сега гледаме да компенсираме с внуците..И от друга страна опитът си е опит.Осъзнали сме, че проблемите и вълненията на този малък човек са не по-малки и по-малко значими от нашите. -- Тая риза ми е една от любимите (и на снимката в профила съм с нея), а също и на жена ми, защото е от качествена коприна, не се мачка и глади, съхне бързо и държи хладно. Затопли ли се почти непрекъснато съм с нея. Това впрочем е характерно за мен . Имам малко, но качествени, здрави и немачкаеми ,маркови дрехи....Като се замисля, то важи и за жените, с които съм си имал по-интимна работа...Въпрос на вкус и стил, дето се вика...Някои обичат да си пълнят гардероба с евтинийки и твърдят, че най-важното качество е количеството. Това вероятно е вярно , що се касае до пари, НО:
* "Не всичко е пари, приятелю ..." (изп.Л.Иванова. текст М.Белчев, музика Т.Русев)
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$ снимка : жената на автора
Боядисвахме една малка гара . Приемното здание. Така се нарича основната сграда. Оная, с чакалнята . Има и товаро-разтоварна част с рампа и разбира се чешма, тоалетна и РСВ – павилион, пейки, а тук имаше скована и една дълга и тясна маса. Знаете ги тези гарови павилиони ,продава се почти всичко. Включително кебапчета, кюфтета,сандвичи и бира, разбира се.На обяд и след работа бяхме там. Случаят, който ви описвам беше след работа, влакът ни имаше закъснение , бирите станаха повечко, а разговорът по-непринуден.
Той беше от ония дребни мъжлета, с трудноопределима възраст , жилави, слаби, да се чуди човек къде слагат тези бири, с несъразмерно големи длани и ходила. Вечно подвижни и неспокойни с непрекъснато шарещи очи и незнаещи какво да правят с ръцете си като не работят.И усмихнати дяволито. Усмивката бе почти неизменна. Казваше се Киро. Викахме му Педя човек, лакът кур, по аналогия с онова педя човече лакът брада, което разказваше приказки на децата по телевизията преди „По света и унас“.И имаше защо. Освен дланите и ходилата и ТОВА му бе несъразмерно голямо.Но за по-кратко му викахме Киро Кура, или само Кура, Курдоколенков и пр. производни ,които може да изведе бояджийската фантазия. Любима тема освен представянето на ЦСКА-то му бяха жените и секса. Ако ЦСКА не бяха играли скоро, слушахме за любовните му подвизи.Рядко можеше друг да вземе думата от него, но пък разказваше увлекателно, може би украсяваше и послъгваше на моменти, но това го правим всички когато говорим на любима тема. Сега няма да ви преразказмвам случките му, вероятно пак ще се върнем на това. Имаше проблем горкия...Мечтаеше за секс с голяма, едра ,яка жена, казваше : „Искам да ме хване една яка, 100 кила и цяла вечер да ме разнася като пръскачка из лозе...все такива стафиди като мен ми се лепят , на жената и тя...голо свраче“. И точно такава слезе от пристиащият влак, докато него ден чакахме нашия. Виждали сте такива яки лелки, тогава някъде към 40-те, едрогърдести със задни бузи като Харманлийски дини и леки мустачки.Слезе от влака и тръгна към нас. То нямаше и накъде, пътят за селото минаваще покрай лавката.Имаше около сто метра. - Оле,оле, олеее, за това ви говорех!! - Киро спря приказката си по средата – Ей сега ще я заговоря като наближи, ще и кажа нещо...Всичкимлъкнахме и зачакахме с трепет срещата. Той стискаше бутилката бира и очите му шареха съвсем нервно, хапеше устни.Представях си какъв ураган бушуваше в главата му. Пресяваше вариантите и избираше най-подходящият за първи контакт с Обекта. Жената вече бе на 10 метра. Чуваше се пухтенето и от жегата и се виждаха потните струйки по челото и между едрите гърди....5 метра....3...1 !! Тъкмо щеше да отмине и от Киро излезе едно мощно: „БРУЧ-ЧЧ-Ч!, с преминаване на „ч“ в шшшш накрая. След няколко секунди мъртва тишина избухна мощна вълна смях от останалите четирима колеги и ръководител движението на гарата, който си купуваше цигари, а аз който бях отпил от бирата ,се избрухтях и опръсках стъклото на лавката. Когато техният смях поутихна, се дочу и басовият, не съвсем женски смях на Жената, която бе спряла на десетина метра ,оставила сака в краката си и бършеща с една носна кърпа потта от челото си. -Хилиш, се ти, ама ако те метна с тая паламарка, ще ти свири задника като жетварска стомна!-рече да излезе Киро с чест от от положението, след като бе отминала достатъчно далеч. ----- Вярвайте ми, от тогава този случай си го спомням почти всеки ден, когато...ха да кажа нещо, но в последния момент го считам за неточно, ненужно... неподходящо и пр. Много хора са се чудили защо понякога спирам да говоря, промърморвам тихичко „бруч-ччч“ и се усмихвам под мустак.А сега, когато имам и този блог ми се случва доста по често ...ха да напиша нещо и...
----------------------------------------------- *Бруч-ч -ччш! - възклицание (обикновенно на село) при прогонване на добитък, най-често прасе ,влязло в градината и нанасящо щети - тъпкате ,ровене ,ядене на зарзавата и пр. Обикновенно се придружава с махане на ръце и клетви от страна жените и псувни от мъжете. --------------------- илюстрация - авторът
Пробвам нещо си в PNG формат, като цвят и пр. ,както и да включа фона от страницата.
Тази чаша за кафе е снех миналата година, когато ми сервираха кафе в нея. Честно казано ,по нескопосана и неудобна чаша не съм срещал. По начало пием от страничната (спрямо дръжката) страна на чашата , освен олигофрените и някои малки деца , които си завъртат ръката на 90 градуса и така поднасят чашата към устата си. Вероятно тях е имал предвид дизайнера ,проектирал това нещо. ..Защото ,да пази Господ, да ти е удобно да пиеш от тази наклонена страна без да се накапеш,трябва и устата ти да е наклонена на една страна ,Освен това и тясното дъно е много неудачно.
Обикновено така става като форма и функция не работят заедно. Така е, когато самоцелно се залитне в търсене на ефекти…Сигурен съм, обаче, че ще се намерят и хора, готови да спорят , че по-хубава чаша не са виждали. Аз, разбира се няма да им уйдисам на акъла, защото стара истина е, че на цвят и вкус приятели няма. Само ще налея масло в огъня, като кажа, че повече са жените проектиращи, които залитат така по финтифлюшки и самоцелни форми.От опит го казвам.
Кой знае защо се сетих за покойния вече проф. Даракчиев, който казваше : „Чалгата не е само в пеенето, и изкуството като цяло. Чалгата – това е мироглед и състояние на духа. Има чалгаджии юристи, икономисти , а също и инженери конструктори като вас, архитекти и политици „
А откъде дойде „дъртият дингил” ли?! – От радиото…Звучеше по една местна станция. Потърсих я в тубата и естествено я имаше. Помислих си, че текстът е писан точно за мен!!
Освен това, Камен Кацата сякаш е ползвал гардероба ми.
Аз съм един дърт дингил!
!!!!!!!!!!!!!!!! PS - При желание може да подпишете и съответно разпространите тази Гражданска петиция във връзка с Читанката.
Вижте вляво , "читанките " с колана и ябълката. - Тук читанките са прибрани, ябълката е изядена, останало е едно томче енциклопедия под огризката , между траен, варено-пушен салам, нещо в кесия и други полезни работи. Коланът е нарязан и от парчетата са направени ограничителни пръстени. --- *Песничката за зайците (Юрий Никулин) е от един стар, но винаги актуален руски (съветски) филм "Диамантената ръка"...Сценката, както ще видите е с не(много) очакван, но логичен край.. "а нам все равно" :( --------------- PS- Архив на Читанката от 24.05.2010г. може да изтеглите отТУК.
Аз обичам шоколадови бомбони ,горчив шоколад, сладолед и тирамису. --- Но напоследък се успокоявам най-вече с музика. Предпочитам класика или Леонард Коен.Например това изпълнение, което ви предлагам да чуете. Има го и текста на два езика. Коен е от певците, които пеят песни с наистина смислени текстове...Напоследък останаха малко :(
-----------------
PS -Ако се чудите каква е тази изгъзица с оформлението на въпроса, то е защото експериментирам нещо - объщане на текст в PDF , отварянето му във Фотошоп и наслагване върху илюстрация с ширина 620. Трябва ми за да преценя големината на шрифта и пр. и за целта трябва да видя как "стои" в блог. ---
* Скромен , оптимистично-метафизичен автопортрет с ограничителни пръстени и други банални (вече) дървении и прочие. --- Dum spiro spero , едно оптимистично начало на новата седмица с "Танц със саби" на Хачатурян в изпълнение на любимата ми цигуларка Ванеса Мей :
Тукможе да прочетете за него. Един от на-известните певци за времето си в Европа и у нас. --- Напоследъдък съм на тази ретро вълна. Интересна работа.До преди 10 години слушах предимно рок и някои метъл -изпълнения. Сега ми се слушат танга, валсове, класика. Вероятно съм уморен вече. Искам спокоиствие и нежност. Всичко с времето си. А може и от натрупаните болести да е. Както и да е ... ---
Музика :"Страстно обичам жените" (Не аз и няма символика. Просто това е една от песните, с които е най-известен)
*песен на Лили Иванова, която е по-долу. --- Материали за колажа : Лъвът е от зоопарка, патките са от село, фонът е от архива, а октопода и короната не помня от къде съм ги свил.Доларите са мои. Последните :) Ликът на Премиера е от Тук. --- PS- Трябва да отбележа, че музиката е от Оскар Бентън, а бълг.текст Надежда Захариева. Избрах изпълнението на Лили Иванова най-вече заради подходящия според мен текст. Но за привържениците на символиката ще кажа, че такава има в този мой избор. От 1393г. политиката у нас се прави на подобен принцип, с малки, но сериозно наказани изключения, като първите 500 години си е ясно регламентирано от прякото присъствие на една имперска сила, след това Освобождение с решаващата роля на друга имперска сила , след това...дълго е за обяснение, пък и не може всичко да се опише наведнъж...Сума и години се ходи на училище, пък и историята се пише от победителите и дописва от силните на деня :) --
На дървеняка и патката му е дървена, естествено... Жега!!! Въздухът трепери. Личи ли си? :) Това го правих вчера, в голямата жега.
---
Понеже разбрах, че и други ги лови мерак за Фотошопа, мисля, че няма да е лошо да споделям някои основни, по - характерни изпълнения, ако ги има. Тук небето е снимка с голяма резолюция на сива хартия, а "слънцето" е Lens-ефект --Filter->Render->Lens Flare, следва позициониране на показалеца (кръстчето) и ->Lens Type.....четирите варианта- избор,пробвате, записвате и така докато ви хареса.
* Номер едно беше -защо обичате котки, но сега реших да организирам нова рубрика, или етикет, както се води в тая платформа. --- 1. Поясняващо въвеждане , което всъщност е стар анекдот :Разпоредителят в единзоопарк се доближил до стара дама пред клетката на хипопотама и казал: -Госпожо, забранено е да се хранят животните, престанете да пъхате този морков ,ако обичате...освен това хипопотамът е със задника си към вас...
2. Въпрос : Били ли сте обект на така изразено внимание (като хипопотама) и как сте реагирали...(или бихте) --- И за музикален фон докато мислите за да се сетите - нещо от зората на прехода, когато опиянението от свободното слово се носеше дори и в национален ефир. Изпълнителят предполагам няма нужда от представяне :
Да, зная, че не е красиво...Но, жега . Гледах , гледах тая роза и реших да я "смачкам".От там насетне, работата се "оттече". (Основно Edit- > Transform -> Warp(не подценявайте този оператор) -, но тук има и други хватки, като изрязване и добавяне и междинно записване. Едно отклонение - чета по фотошоп -блогове инструкции -това, след това, това...Къде да помня?!Все едно някой като рисува нещо помни ли кога къде е бръкнал в палитрата?!.За това и обичам Фотошопа- възможност за изпровизации-бол.Трябва да си записвам, а това за мен е много омална работа, пък и не ми трябва:) Кучката лежи до мен и зяпа...батериите на фотоапарата се зареждат, иначе щях да я щракна .
Интересно, хем ми е подтиснато, хем изтрИщяващо, хем идиотски нездравословно весело...Жега! Не ми се ляга.... ----------------------- Малко retro музика ...Интересно,войната е започнала месеци след това изпълнение.Впрочем, като се замисля, какво му е интересното?!
Лятото официално не е започнало, но днешната жега и угрешната прогноза ме подсетиха за една класика --- Това се повтаряше в почти всички летни, неделни сутрини.... В събота вечер обикновенно се събирахме на приказка и пийвахме..добре. Тогава бяхме в панелната гарсониера и от балкона се виждаше морето и изгрева , разбира се. Ранобуден съм по начало , а и пресъхналото гърло ме буташе.Вземах една студена бира от хладилника ,пусках на ВЕФ-а касетата с "Ella Fitzgerald and Louis Armstrong - Summertime "и излизах на балкона ... Отпивах една солидна глътка от бутилката и реакцията бе почти мигновенна - рязко оригване, стапящо се в тромпентия вик и две сълзи , даващи особен стереоефект на изгрева... Първите лъчи опипваха блоковете, аз слушах това блестящо изпълнение (по-долу) а денят се раждаше... Дребните, големи радости:)
Ламята и RGY ябълките. Обичам ябълки, но през зимата. Сега не ми се ядат ябълки. И други плодове не ми се ядат. Пречат на бирата. ....................................
Пояснение : [RGY] - Red, Green & Yellow Colors ----------------------------------------- Това е просто увод...Излизане на сцената. Може да има голяма пауза до сцена "2", но може и ..не:) Сега не зная... ----------------- И едно видео за дамите: Червено- зелено - жълто гримиране
* Или по-дългото заглавие : "Автопортрет върху винен етикет в бутилковозелено, с кукувичка от стар, стенен часовник ,пръста на...съдбата, телена декоративна пластика и други, по-познати работи" --- Защо все авто, а не други портрети ли?! Някой ден, когато ми се пише, ще стане дума и за това...Впрочем, по-широко погледнато самите ни блогове са част от автопортрет. Дори и когато са по шаблон на дадената платформа, какъвто е и този случай. Изборът също е част от портрета :) --- А сега : Лек, спорен и весел, юнски ден и ...VINO AMARO:
Увод: Днес формално блогът става на една година.Формално , защото половин година не писах нищо в него. Това ,че започва с Андерсеновата приказка „Новите дрехи на царя” не е случайно, даже напротив. Дори написах и нещо по темата. Добре е да си я спомняме тази приказка. В идващите дни и години ще ни е все по-полезно!
1. Цел и задачи на блога :
Създаден е с развлекателно-познавателна цел и (при) общуване със себеподобни.Тук се отдавам на хобито си и си почивам. Половин годишният престой се обяснява с това, че тогава ми се падна доста работа и нямах много време за хобита и общуване.Докато сега за съжаление имам доста свободно време.Но така е . Не е лесно.Лошото е,че най-вероятно ние докато се демократизираме (каквото и да значи това), модата на демокрацията, поне в този и вид ще мине, вЕрвайте ми! Занимавах се с поддръжката на другия блог, в който задоволявам ненормалната според някои потребност да поучавам, проповядвам и пр. Но не са прави! Нали това бе идеята- свобода на словото . И двата блога са създадени с НЕкомерсиална цел.
2. Перспективи за развитие :
Да продължавам все така с по една публикация дневно . Предложения и идеи приемам винаги, под последната публикация, във вид на коментар, независимо от темата. Това е за сега. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Поздрав- една от любимите ми изпълнителки -Vanessa Mae - *Destiny*
---------------------------- Вероятно си мислите- ако не са дървеняците ,ще е тая риба, ами приказката е "Мълчи като риба"...е, да ,има и друг вариант на сравнение, който разговорно употребяваме повече, но не искам да го правя главен герой на нашите картинки, макар, че никога не е късно за излагане :) Впрочем рибите не мълчат, просто ние не ги чуваме...Но ние виждаме и чуваме толкова малко от това, което ни заобикаля и пресича, че това е малък проблем. Весел и щастлив ,неделен ден и повече и по-весели песни! ----------------------------
, единствената, която ни остана ...Ето я на една по-стара снимка , която сте виждали вече. Тук ,на основната снимка отново лови нещо. Основно, както знаете е птичар ,но лови всичко - включително пеперуди и комари. Освен това е най-умното и интелигентно куче, което сме имали. (Вижте и погледа на малката снимка ,долу вляво). А на другата малка снимка (горе) спи на любимата си , кичозна в сладникав ,сутиенено-бикинен цвят, възглавничка, последна останка от един комплект, семеен подарък от преди около 25 години...Вероятно и вие имате такива ненужни предмети,които упорито се влачат с вас при многобройните жилищни размествания... ---- И аз , като гледам от някои колеги , имам единвъпрос : Защо огромната част блогъри обичат , предпочитат и имат котки ?
Това е последната ,7-ма сценка от І-ви сезон . --- Миналите : І-6,І-5 , І-4 , І-3 ,І-2 ,І-1. След неопределен интервал - нови сезони ...с дървении :) --- А сега - музика :
Enter...Enter...Enter... ----------------------------- Реших да има малко ред в тая "дървения". Както се досещате, а и в етикета долу е отразено, тук става игра на ...смисли и двусмислия : дърво, дървен, вдървяване, надървяне (в пряк и преносен смисъл).Въобще ...доста символика. Вероятно се досещате, че и "забава" също е условно и преносно, че танците не са просто (и само) танци и пр. А какво ТОЧНО са и аз не зная. Зная само, ми се отразява добре като се "изпразвам" по такъв начин. Но пак се отплеснах : Редът ще е следния - това ще са сценки, а сценките ще са оформени в "сезони" . Утре ще е последната сценка от този, І-ви сезон. А песните (или музиката) са фон, които имат все пак нещо общо с картинката, но не съвсем. Много съм ви благодарен за коментарите, коментирайте ,не се стеснявайте ,някои коментари направо ме стряскат ....:)) --- --- PS - Не подценявайте и цветовете...Нали така,Nezzo?! :) Ето и една неплатенареклама:) ------ Да се върнем към Eдна доста позабравена песничка :
