сряда, 24 март 2010 г.

Демокрацията, начин на употреба (част4)


Подзаглавие : Демокрация на зрителите **

Един от теоретиците на либералната демокрация и водеща фигура в медиите е Уолтър Липман , доайен на американските журналисти, главен критик по въпросите на външната и вътрешната политика. Ако погледнете в събраните му есета, ще видите, че подзаглавията им са от рода на "Прогресивна теория за либералнодемократичната мисъл". Липман е включен в тези комисии по пропагандата и отбелязва техните постижения. Той твърди, че наречената от него "революция в изкуството на демокрацията" може да бъде използвана за "фабрикуване на съгласие", т. е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Според него това е една добра идея, при това необходима. Необходима, защото, както казва той, "общите интереси напълно убягват от общественото внимание" и могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от "специална класа" на отговорни хора, които са достатъчно умни, за да схванат нещата. Тази теория утвърждава, че само един малък елит, една "интелектуална общност" може да разбере какви са общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща "убягват от вниманието на широката публика".
Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. Това е и типичен ленински възглед. В действителност той има много близка прилика с ленинистката концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води "глупавите" маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни. Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите общи идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило. За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт – бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те са прекалено ограничени да видят сами.
---
Липман подкрепя това чрез една прекрасно измислена теория за постепенната демокрация. Той твърди, че в една правилно функционираща демокрация има класи от граждани. Съществува класата на гражданите. които трябва да вземат активна роля в управлението на общите дела. Това е „специалната класа". Те са хората, които анализират, изпълняват, вземат решения и управляват в политическата, икономическата и идеологическата сфера. Тази класа съставлява малък процент от населението и въпросът, който я занимава, е как да се погрижи за онези другите. А "онези другите", които са извън групата, т. е. огромната част от населението, Липман нарича "объркано стадо". Ние трябва да се защитаваме от яростта му и да се пазим то да не ни стъпче. И така имаме две функции на демокрацията. На "специалната класа", на отговорните хора е предоставена изпълнителната функция, което ще рече, че тази класа извършва мисленето, планирането и разбирането на общите интереси. "Обърканото стадо" също има функция в демокрацията. И тя, според Липман, е да бъде зрител, а не действащ участник. Но освен тази функция, хората в стадото имат още една – защото все пак говорим за демокрация. От време на време на тях им се позволява да отдадат своите предпочитания на един или друг член на "специалната класа". С други думи позволява им се да кажат: "Искаме ти да си наш водач" или "Искаме ти да си наш водач". И това е така, защото живеем в демократична, а не в тоталитарна държава. НАРИЧА СЕ ИЗБОРИ. Но след като са отдали предпочитанията си на един или друг член на "специалната класа", те трябва да се оттеглят и да станат зрители на действието, а не негови участници Така е при "правилно функциониращата" демокрация.
---
И в това има логика. Зад тази позиция стои даже и впечатляващ морален принцип. Неоспоримият морален принцип е в това, че огромната част от обществото е прекалено глупава, за да разбира нещата. Ако тя се опита да участва в управлението на собствените си дела, просто ще обърка всичко. Ето защо би било неморално и погрешно да се разреши да стори това. Трябва да опитомим "обърканото стадо", трябва да не му позволим да се разгневи, да стъпче и да разруши нещата. Това е досущ същата логика, според която е неправилно да се позволи на тригодишно дете да притича през улицата. Вие не давате на тригодишното дете такава свобода, защото то не знае как да овладее тази свобода. Затова не бива и да позволявате на "обърканото стадо" да участва в действието. То просто ще обърка нещата.
---
Оттук следва, че се нуждаем от нещо, което да опитоми "обърканото стадо", и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат и "правилните" вярвания и ценности. Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка. Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт. Хората с "истинска" власт са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако "специалната класа" докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от "специалната класа". И така, една част от образователната система е насочена към бъдещите отговорни мъже, към "специалната класа". Ценностите и интересите на властта трябва да врастнат дълбоко в тях. Само тогава те могат да станат част от "специалната класа". Останалата част от "обърканото стадо" просто трябва да бъде заблудена. Да се насочи вниманието ѝ към нещо друго. Да се внимава да не навлече неприятности. Да е сигурно, че в най-добрия случай ще остане зрител на действието, отдавайки от време на време предпочитанията си на един или друг от истинските водачи, сред които ѝ е разрешено да избира.
---
Този възглед е разработен и от много други хора. Всъщност той е доста конвенционален. Например един водещ съвременен теолог и външнополитически критик – Рейнълд Нийбър, наричан понякога "теологът на истеблишмънта", гуру на Джордж Кенън и на интелектуалците около Кенеди – казва, че "рационалността е много строго ограничено умение". Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания, за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата. Това виждане се превръща в съществена част от съвременната политическа наука. През 20-те и началото на 30-те години Херълд Лосуел, основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени, обяснява, че ние не бива да се поддаваме на "демократичния догматизьм", че хората най-добре сами преценявали собствените си интереси. Обаче не е така. Не те, а ние най-добре можем да преценим обществените интереси. Ето защо, според него, именно заради обикновения морал, ние не трябва да им даваме възможност да действат на основата на собствените си погрешни преценки. Това е лесно в така наречената тоталитарна, а впоследствие и милитаристична държава. Просто държите сопата над главите на хората и ако някой мръдне извън строя, я стоварвате върху главата му. Но с това, че обществото става по-свободно и демократично, вие губите тази възможност. Ето защо е необходимо да се обръщате към средствата на пропагандата. Логиката е ясна. За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. Мъдро и добро, нали, защото общите интереси отново се изплъзват на "обърканото стадо". То не може да ги схване.
---
** Забележка : Тук просто съм представил извадки от "Медиите под контрол". Лекция, изнесена на 17 март 1991 г. в Кентфийлд, Калифорния- от Ноам Чомски , без мой коментар, само си позволих цветоотделяне :)
----------------------------------------------------
Това беше четвърта, последна част на "Демокрацията , начин на употреба"
А ето и предните три:
Част -1
Част -2
Част -3
------------------------------------------
илюстрация -колаж -авторът (автопортрет с интернет)

19 коментара:

  1. От как свят светува, някой се опитва да подменя личните ни интереси с абстрактни общи. Всъщност ги подменя с негови. Благодаря,за материала!

    ОтговорИзтриване
  2. Моля, както забеляза, материалът този път не е мой, но то и в магазина продавачът не е производител на всичко, така, че се радвам, че съм бил полезен с нещо...:)

    ОтговорИзтриване
  3. Впрочем,Владо, може би било уместно да цитирам и Чърчил :" Няма по-добър аргумент срещу демокрацията от петминутен разговор със средния избирател" :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Разделението и разслоението на обществото е нормално състояние на нещата и то не може да бъде друго. Позиция, която твърди, че сме равни по рождение е биологически и социален абсурд. Равни сме единствено пред смъртта, а за след това - не знам :)))
    И тук, в този материал, Чомски страда от трагикомичното непознаване и неразбиране на проблемите свързани с Ленин, ленинизма, Съветска Русия и т.н., което е характерно за повечето представители на интелектуалния „западен“ елит.
    Няма друга страна в света, в която да е направено толкова мащабно и всеобщо ограмотяване, като това в Русия по времето на т.нар. „комунизъм“. Да припомням ли достъпността и качеството на образованието и т.н. Същото може да се каже и за България и мисля, че не се нуждая от аргументация.
    Описаните „похвати“ отговарят в по-голяма степен на общество, в което се говори за капитализъм, конкуренция, свободен пазар, демокрация. В голямта си част те са неприложиви в общества от т.нар. „комунистически“ тип.
    Все пак, ясно е и никой не си прави илюзиите, че целите пред управляващите, пред елита, в различните обществено-политически и икономически системи са различни. Не са. Напълно еднакви са. Разликата е в методите за постигането им :)

    ОтговорИзтриване
  5. Наборе, само не разбрах какво отношение има ограмотяването в Русия ,а и у нас със същноста на въпроса. За разликата между западния и източния интелектуален елит спор няма...Но не зная обърна ли внимание на биографията на Чомски..:))

    ОтговорИзтриване
  6. „Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. Това е и типичен ленински възглед. В действителност той има много близка прилика с ленинистката концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води "глупавите" маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни.“
    Това бе поводът за споменаването на ленинизма и образованието.
    Не знам на кое точно трябва да обърна внимание в биографията му. Това, че е първа производна на украински евреин и беларуска еврейка? Това не ме впечатлява. Моят род е, както и повечето тук - на Балканите, генетично кълбо от къде ли не... и какво от това? Аз съм българин, а не нещо друго.
    Ако става въпрос за политическите му убеждения - и по-странни птици съм виждал, но не може да му се отрече яркия индивидуализъм.
    За научните му разработки - не съм специалист, не коментирам, но и никъде не казвам, че е глупак или невежа :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ами имах предвид ,че изток и запад при него не са от основно значение,...И че новото под слънцето не кой знае колко. А Ленин не го броя.. Предполагам знаеш за причината и кой е плащал масрафа по т.нар. Велика революция...И за това има в другия блог....
    А що се касае за произход, аз съм такава смес, че някога ще пиша специално за това...А ,че мястото ни е проветриво, така е....Знаеш ли, може и любовта на някои към западната демокрация да не е случайна....То бая рицари са се мотали тука ...Кръвта вода не става :)))
    И сега има даже едни нашенци, благотворители с бели наметала, червени кръстове и си запасват мечове по шкембетата :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Наборе, забравих...имам идея- задай ми политическа тема да напиша нещо след Велик ден.Аз така съм по-навит...Обичам да отговарям на въпроси и да играя шах с черните фигури:))
    Даже мисля да направя една рубрика в блога :"Вие питате, Кръстю отговаря" - и то не само за политика, а за нещата от живота, след живота,секса, душата, зелената салата и пр. :)))
    Ще трябва да помисля за техническата страна на въпроса, а дай и ти идея ....

    ОтговорИзтриване
  9. Любов... Като ги знам нашите дупедавци... Честно да ти кажа, още ми е чудно след като Обама стана президент как някои от нашите не се обявиха за негри и не докараха още по-силен тен....
    Ти остави, ами и с два ордена сме се сдобили! Всички с по един, ние с два...
    Идеята ти е много хубава! Жизненият опит трябва да се сподели!
    Можем предварително да се разберем да пишем двамата по една и съща тема - всеки в блога си. Може да няма съшествени разлики, освен в религиозната тематика :))), но в нюансите ще има, което е интересно или поне така си мисля...
    Иначе, възможните варианти са: нов блог, създаден за целта, но според мен той е тежък; отделни постинги в този или другият ти блог, но пък така те ще се размият между останалите; ако използваш възможността на тази платформа за допълнителни страници - става, можеш да ги направиш тематични, но - лошото е, че в самата страница не могат да се правят коментари, което до голяма степен обезмисля нещата...
    Има и вариант, чрез анкета, да пуснеш да кажем 5 примерни теми и колегите, чрез гласовете си, да изберат по какво да пишеш...
    Все пак, предупреждавам те от рано! Внимавай да не станеш поръчков блогър :)))))))

    ОтговорИзтриване
  10. Ще помисля, да ...И идеята ти за съвместност е доста интригуваща, но аз искам да има и този елемент - отговор на въпроси. Така ми е по-приятно и забавно.
    Ти си по-навътре с техническата страна, помисли има време, то ако стане ще е след празниците ...В оставащите дни до 4.04. смятам да продължа с любимите си картинки и по-прозаични работи :)
    Впрочем,какво точно значи поръчков блогър? Имам предположения, разбира се, но не зная точно..

    ОтговорИзтриване
  11. ОК
    А за поръчковия блогър - бъзикам се, разбира се. Алюзията е с поръчковия журналист :))) и той пише по „поставени“ въпроси :)))

    ОтговорИзтриване
  12. Момчета, тук съм по покана и изчетох що-годе добросъвестно статиите 1, 2, 3 и 4 и коментарите под тях. От всичко това разбрах, че имаме нещо общо - най-вече в морален аспект. По друго повече или по-малко се различаваме. Май всички сме се изгубили в новото време и се интересуваме и търсим едни и същи неща.
    Като млад даскал считах, че всеки може да бъде научен на повечето елементарни неща - поне в курса на основното образование. Мислех, че е достатъчно да му се обяснява по достъпен начин и да му се отдели достатъчно време. Сега знам, че всеки си има и достига собствено ниво на некомпетентност. Някои още в 5-6 клас. Така, че много от нещата споменати в статията са верни. Но не мога да се съглася със Славунчо, че целите пред управляващите са еднакви при всички видове управления. Тези цели са от субективен произход. А че капитализмът само експлоатира и идеята за демокрация - за това спор няма. В този смисъл "всички са маскари". Защото движеща сила за политиците в света на пазарната икономика е същата - по-голяма печалба. За това Жак Фреско е прав. Но гледайки Zeitgeist Activist Orientation Video Guide се сетих за една книга - "Атомния човек" Любен Дилов.
    Там черната овца беше само една и на автора му беше лесно:-)Но селекцията на само бели овчици от това почти 80% черно стадо.... не мога да си го представя.
    Кръстю, има един пролетарски писател - Емил Манов. Знам само една негова книга - Галактическа балада:
    http://chitanka.info/lib/text/7689/0
    Аз я имам. посвещението е "на българската работническа класа"
    Прочети я!

    ОтговорИзтриване
  13. ivo isa,
    ще си позволя да коментирам, тъй като споменаваш и мен. И аз не съм съгласен с теб :).
    Не искам да навлизам в спор за субективното и обективното - там нещата са много дебели. Целите на управляващите може да са конкретни в подробностите, определени от времето, мястото и конюктурата, но са и до болка общи в главното - все повече пари, все повече власт, все по-дълго запазване на това статукво.
    Не бих нарекъл и Емил Манов пролетарски писател по ред причини. Посвещенията по това време бяха необходимата идеологическа гарнитура. Все пак никой не може да отрече, че в тази книжка - поне според мен, за първи път се обосновава толкова ясно идеята за необходимостта на политическия елит от враг... Не знам дали ще свърши работа на Набора, но на американските президенти би трябвало да е настолна книга :)))
    Между другото, трудно се намират лоши думи за българската фантастика... до 1989 г. :)

    ОтговорИзтриване
  14. ivo_isa,
    прощавай за грешното изписване в горния коментар!
    Не видях долната черта :)

    ОтговорИзтриване
  15. Славунчо, парите са самоцел в политиката само за тези които нямат въображение:-) Основната цел на политиката е "играта" в която всеки си мисли, че той не е пионка. Явно опиянението от властта доближава хората до боговете. Не знам защо, но някои хора свързват властта с отговорността и грижовността. Много повече са тези, за които властта е недосегаемост и ненаказаност. Това имам предвид, когато говоря за субективен фактор. И всъщност зависи от морала на изградената личност. Но наблюдавайки именно процеса на изграждането (все пак съм даскал), забелязвам и генетично заложени предпоставки. С други думи - средата дооформя, а не създава личност. Което мисля, че е причината за огромното изоставане на социалното развитие от технологичното.
    А подчертаващата просто заменя празния интервал в компютърни системи , които не го ползват:-)

    ОтговорИзтриване
  16. Аха,значи разговорът се е прехвърлил тук.Аз не погледнах пъво тук, а в твоя блог...Нищо.
    Книжката съм я чел и съм съгласен с набора за приложението и:))
    И с теб съм съгласен, че има генетични предпоставки. Владо, ако не се лъжа имаше идеи, че възпитанието било ...голяма работа, но щом и ти като даскал си забелязал и другото....:)))

    ОтговорИзтриване
  17. Това с генетичните предпоставки е толкова тънък лед, че не ми се коментира... прощавайте.

    ОтговорИзтриване
  18. Просто наблюдения, Славунчо. А те не са само върху хората. Някои мислят, че са много далече от животните, но фактите говорят друго. Освен, че гледам и discovery и аnimal planet, съм отгледал и 7 котки. Всички те са гледани при еднакви условия, а се различават коренно в социалното си поведение.

    ОтговорИзтриване
  19. От дете гледам животинки всякакви и съм убеден, че всяко от тях носи своята индивидуалност.
    Под генетични предпоставки - поне аз, разбирам присъщи на определена общност - сеимейство, фамилия, племе и т.н., начини на действие, на отношение към света, трайно установени във времето.
    Имат ли генетични предпоставки определени фамилии да бъдат господстващи над някои области от света? Всички негри еднакви ли са щото са черни?
    Ако разчетем генома на определен човек, можем да кажем как ще изглежда, от какво ще боледува, но не можем да кажем какъв човек ще бъде.
    Другото отива все по-близко до френологията...

    ОтговорИзтриване