i3D - HD
---
Острите работи винаги са опасни!
Работно заглавие: Да! - VІІ (...ама не)
Маргарита Радинска - Кукла на конци
----------------------------------------------------------------
Хайде, пак ще напиша нещо, може и за Неделна проповед № 2 да мине....
Майстор дядо Кольо имаше един лаф : " Аз му викам ялов съм, той ме пита колко деца имаш"...Нещо такова е и с моето писане. Аз ви казвам мразя да пиша, пък и не мога, то за тази работа се иска ...каквото се иска, аз не мога да си събера мисълта в една тема и скачам насам натам, думата при мен дума отваря...Виж, с говорене по догонвах мисълта си...(смях). Както и да е. Ще се постарая да сложа някакъв ред и ще пиша пак за картинките...и себе си, веднъж май споменах миналата година, но не помня кога, а това е за последно по темата, кой видял, видял...
Впрочем, споделяли са с мен някои графомани, че точно това пък ги дразни тях - говорейки не можели добре да си подредят това, което искат да кажат, казаната дума е изтървана, докато писането е по-съзнателен, подреден и подлежащ на корекции процес, а и писаното остава, независимо на хартиен, или електронен носител, което е така и не споря, просто азъ нямам нужда от и желание за това.
Тези картинки при мен , по-точно според мен заместват неприятното ми писане с приятното ми колажосуване, нова, съставна дума ..Впрочем, както вероятно сте забелязали, ползваната техника е съставна, не е чисто "рисуване", било с илюстратор, или друга, подобна програма, нито чисто механично наставяне "едно върху друго", ползвам елементи от специализирани, свободни каталози, предимно в PNG формат, доста лични снимки, а някои обекти са генерирани с 3ds max 9 - програма, или 3D опцията на фотошоп CS4, нямам CS5, но и CS4 ми стига на този етап. ..Картинките са един вид моето мило, шибано дневниче, което отворих на дърти години и то в елетронен вариант, че и пред публика...(смях)
Спомняте си, а също предполагам, че огромната част от вас, обичащите да пишат са имали такава тетрадка, не знам сега как е с младите, но моите връстнички, а и някои връстници като деца, че и средношколци, за мое голямо чудене се занимаваха с такава глупава дейност според мен, когато целият интересен свят е пред теб, да си губиш времето със себе си, да отразяваш какво ти се е случило, какво ти е било, какво ти се е сторило през гащите и пр. такива, знаете ги, че и огромната част от вас са ги писали.
Хайде, накратко, да не се отплесвам...Мисълта ми беше, че наистина е " когато му дойде времето", а то на всеки идва по различно време от живота му. Тоест, на млади години аз не си обръщах внимание, по-късно се ожених, мултиплицирах и понеже съм отговорен човек (така е, може да ви звучи нескромно, но си е ваш проблем) се отдадох на баналната дейност по гледане, възпитаване, изхранване, обучение и пр. на деца и материално -битов просперитет, с основни развлечения в свободното време - четене и пиене....и туризъм, ама то с това строителство знаете, повечето съботи, че и недели са работни, пък и човек каталясва на работа нагоре-надолу по строежа и не му е до бъхтене по баирите...После, като се хванах проектатор (смях, така казваше един клиент) е по друга работа, то обикновено писарушките и компютържиите ги избива на туризъм и фитнес , инак хептен ще завъдят хемороиди и съклет...
Пак се отплеснах, накракто : постигнах нещо, сравнително немалко, но мога отговорно да ви заявя, че голям просперитет материален без далавера не става.. Накрая срах на здравето си, но съм спокоен, че все пак е имало горе-долу защо и най-после се погледнах..като вече не съм много за гледане. Може би се сещате за ония тъп виц за блондинки, дето едната питала другата след полов акт пуши ли, пък тя и отвърнала, че не се е поглеждала (смях)
Ето, за картинките уж беше думата...Ами те са "дневничето" ми, изразяват настроенията ми, нежностите, алегориите , а тези скелети (друг път ще говорим защо точно скелети) са лиричния герой, най-често, но не винаги и задължително - азъ...Позите на скелетите и ползваните елементи, Точе не са много, както не са много и основните ни състояния (радост, скръб, тъга, веселие и пр.), които описваме (описвате) с думи...Всичко е въпрос на комбиниране, подреждане, или пермутации по-точно в случая, да видите, че знам и такива думи, (смях) като само с шест елемента (основно колкото ползвам в картинките) пермутациите са 6! = 1.2.3.4.5.6 = 720... В картинките, кой както и каквото е усетил и схванал...Може да е само като пъстротия... Не е задължително да е това, което ...аз мисля, че е. То и една картина с бои се възприема различно от различните хора, филмите също ...и писаното даже...Сетих се за един случай, дето в салон за модерно изкуство една стара дама казала на автора:
"Момче, това тук ти си го рисувал, нали? Не разбирам какво е нарисувано, пък не ме и интересува, но много ми харесват цветовете и ако гарантираш, че не е нещо неприлично, да ми се смеят дружките, ще го купя." (смях)
Наскоро един колега (блогър, няма да спомена кой) сподели : "Чета коментари към поста си и се чудя някои хора дали не са се объркали и да полагат при мен коментар, предназначен за друго място.(смях) Аз какво пиша, те какво четат?!"
Картинките са за мен терапия, прочистване (това си спомням, че съм го казвал вече), излизат от мен, олеква ми за момента, а дали вие виждате това, което аз съм изкарал, не е толкова важно , камо ли задължително, радвам се ,ако ви харесва, независимо като колорит, или съдържание, суета човешка, не ми е чужда....
Отдавна съм разбрал една истина - ние, хората виждаме и чуваме, това, което искаме...и можем , разбира се...Не ме разбирайте погрешно, не, че в изкуството (изкуствата) няма теми, послания и пр., но това е дълга, пък и друга тема.
Моите картинки не са на принципа на ония екстрасенси, дето правят "зареждащи позитивно" ..работи. Тези нямат претенцията нито да ви заредят, нито изпразнят (смях).
А като казах, че всеки вижда различно, пък и да бъда верен на себе си и да изпростея, се сетих за краен пример ,нямащ общо с картинките, а с изкуствата изобщо...пък знам ли, то вече почти всеки има компютър и шета с него из нет-а, че и повечето телефони вече стават.Стар анекдот, може да съм го казвал и него ,то за три години толкова глупости съм казал и писал, че...
За един байно от село, който незнайно как и защо попаднал на балет и какво видял (?!)...Само дето не го догледал до края...
-Ха-ха-ха! -яко,гръмогласно и продължително се изхилил той, разпоредителите го помолили да напусне, а по-късно обяснил впечатлението и поведението си пред близки:
"Голем смех, един затрит маж по донове*, гони една женска по запършена поличка, дека му се фръцка на пръсти , ама се одървил, че съдере доновете отпреде, а она - фръцне му се и бега, он я гони, стига я, дига я нагоре, помирише я отдоле, па я фърля..Она пак бега, той по нея и така, повърти я малко в ръцете, дигне я па я помирише,па фърля...Те така, смех, смех, а они викат да напусна....Ама, затрит маж, я да бех, че като я уловим, че я замъкнем зад пердетата, па да и кажем как че ми се фръцка и че бега, ама он...мани го" (пак смях).
---------
* долни, мъжки гащи с дълги крачоли, обикновенно памучни, бели, или светлосини, в някои краища на страната им викат ичове, така и не научих "литературното" им и търговско название.
Послеписъ: Писане вече чак догодина, тогава може да е по-често...За сега - картинките, скелетите и някое изречение от време на време...Така като гледам, с тази безработица ще имам повече време... за съжаление (не е много смешно). Но няма да е всеки ден, спокойно...А , още нещо, пита ме някой, не мога ли да правя по-големи картинки, с повече работи, макар и по- рядко. За сега не, нямам време и нерви, пък и губя интерес, не, че не мога, но този формат за сега най ми пасва и като време и количество, да мога по-бързо да свърша , по малко, но редовно (хайде спирам, че вече ще започна да ръся простотии), то пък и на кой ли му пука толкова за моята терапия ...И аз като др. Живков навремето, дето се криел и преминавал в нелегалност, само дето никой не го търсел (смях).
Ама иначе съм и малко суетен, какво да си кривя душата. В много отношения съм като цигански музикант, трябва да ми дадат 5лв да започна и 10 да спра...Пермутациите колко са не е интересно, но хубави, или лоши, картинките наближават 600. Не съм обновявал скоро статистиката. И ако някой преди три години и ...пет месеца ми бе казал, че ще имам блогове и профил във фейсбук, на всичко отгоре, щях да му кажа - никога...и още нещо.(смях)
Така, че никога не казвайте - никога.