Super Ego # 2 *

Днес е почивен ден и оставям мисленето за другата седмица.

*Сега само ще се опитам да ви впечатля с горната картинка -автопрофил.
Както обещах-защо авто , ще стане ясно по-късно...И друго, нещо не ми се правят политически колажи. Не е от страх , или от трудност. Те не ме затрудняват особено. Там най- трудното, по-точно трудоемкото е да прехвърлиш големи количества снимки и да избереш най-подходящите за замисъла.
Как да разбереш кои са най-подходящи ли?! Ами точно това не може да се обясни и е елемента на изкуството. Следват техническите трикове с Фотошоп, които са умения но не изкуство.
Един приятел на Роден започнал да хвали някаква негова творба и той го прекъснал :
-Е,какво толкова съм направил?! То всичко си беше в камъка, аз само махнах излишното....
Хайде пак се разумувах.
Като стана дума за политика ,се сетих за една група НЛО и искам да сложа за музикален фон едно тяхно парче, което е много актуално...нищо, че няма връзка с картинката.
Нека то бъде и специален поздрав за нашият млад колега и юрист Владимир, с пожелание да го разучи и да си го тананика в кантората :)
---
PS - Прав е Анонимен , направих справка - фразата не е на Роден, а на Микеланджело :"Тя (фигурата) беше в камъка, аз само махнах излишното."
Остарявам вече, забравям и като слагам цитати, трябва да правя справка :(
--------------------

-------------------
илюстрация - авторът

Мисли за Ego-то, другите и другото

Истинската опасност за духовното ни развитие започва, когато видим реален резултат от усилията си. Когато видим, че хората ни вярват, когато се появят „последователи”.

Тогава от душата ни изпълзяват такива неща като суета, гордост, жажда за власт, честолюбие(прекалено и болезнено) – неща, за които си мислим, че отдавна сме преодолели.
Друга много често срещана реакция е вкопчването в едни приети истини и отричането на всичко останало. Това е следствие от силно разочарование – колкото по-силна е била вярата в нещо , толкова по-силна е болката от разочарованието. Тази болка предизвиква много силен страх, недоверие, да не се предоверим отново и да останем отново излъгани. Но поради дуалистичното мислене, че е възможно нещо или само да е истина, или да е лъжа, т.е. изключване на всякакво средно положение, отново и отново се вкопчваме в една единствена истина и отхвърляме останалите. Едва, когато разочарованието и болката станат достатъчно големи, започва допускането и на относителната истина и намалява вкопчването и следствията от него. Но докато дойде този момент, сме затворени за всякакви разумни аргументи...

Едва когато успеем да се справим със страховете си, можем да разсъждаваме безпристрастно.

Много често, когато опитаме да посочим нечий недостатък, който не се забелязва от човека около нас, първата му предпазна реакция е да ни обвини, че го осъждаме. И ако сме общували по-дълго с този човек, можем да забележим, че реакциите му са дуалистични – или го съдим, или го превъзнасяме. Средно положение няма,а както знаете, крайностите са илюзия.
За да бъдем убедителни при отбиването на такива аргументи, добре е да имаме предвид:
осъждане има само, когато присъдата е основавана на някакви правила, на човешки закони.
Когато не сме мотивирани от такива, а от чистото желание да помагаме ,основано на Единството и Божествените принципи не трябва да съдим а да констатираме действителността, защото трябва да уважаваме правото му на свободен избор и да не сме привързани към резултата, т.е. дали ще реши да промени нещо в себе си или не, за нас да не е от съществено значение.

Когато един човек, на когото искаме да помогнем, заема отбранителна позиция – егото му се чувства заплашено, т.е. той има усещането, че разговорът може да промени нещо в него. Тогава се усеща заплашен от евентуалната промяна и страхът го кара да измисли хиляди аргументи, с които да докаже, че нямаме никакво основание за мнението, което имаме. За духовно търсещите, отбранителната позиция е недопустима, не само защото е мотивирана от страха и гордостта, а и защото липсва изграден навик да се изслуша чуждото мнение и да се разгледа самокритично, т.е. стесняване на съзнанието – истината е само една – собствената.

Най-вероятно, всички духовно търсещи имат проблеми с обективната оценка, точно къде се намират на духовния път. Изчитането на купища литература им създава фалшивото усещане за значителен напредък. Напредването по духовния път е възможно единствено с преодоляване на собственото его. Хора, които изобщо не осъзнават, че имат този проблем, които не са вложили никакви усилия да разберат, какви проблеми предизвиква егото, са още съвсем в началото на пътя си и ще стоят там докато започнат да осъзнават истинската причина за липсата им на напредък.

Много трудно ще успеете да ги убедите, че имат илюзорна представа за себе си.

Един духовно търсещ може да напредне само тогава, когато изгради постоянно самонаблюдение, с което да коригира залитанията си в една или друга посока – а това е невъзможно, докато не му е ясно, кое точно го кара да залита.
---
PS – Спокойно, и аз още не съм определил за себе си точно кое е...Даже подозирам, че не е само едно.

Музикален фон : Ego


---------------------------------
илюстрация - авторът

Мозъкът е голяма работа !

Сепорд писхлоози от увентеириста Кмерибдж, рдеа на букивте в енда дмуа не е от зенанчие, смао е внажо правъта и песлонадта бвука да са на привалонто мсято. Дригтуе бвуки мжое да са ръзбарнаки тотнало и тсетка пак ще е чилтев. Паринчтиа е че чкивошея мъозк не чтее бувалкно а вджиа дтумие ктао ендо цляо.
Мъоъзкт е нйа-увдинитяелит оагрн в чшокветоо тляо. Той увапрлвяа катко натише жнинези фикунци, ткаа и потвеендиео ни. Ниатше млиси, сомнепи и чвувтса са полд на нтеогваа дейност. Мгноо чсето пошренго го савявнарт със снложа тфеленона цнатрлеа или спюеромкптъур. Тзои орагн е мгоно по-сжлеон и от най-стлаожна мнаиша. Пзниаянтоа ни за мкзъоа, впръкеи итенивзинтне иледсзиваня, са все още чснтчиаи.

------------------------------------
Текстът е извадка от "Мозъкът -вселена" Иван Гаров ,изд.1988г.

Какво нарисувах на дъската?

Увод- пояснение : От днес откривам нов етикет (рубрика) - "Вицъ" - по стария правопис , защото вицовете нямат възраст като жените и с главна буква, защото вицовете са голяма работа. Естествено, с цел запазване на колорита и ...атмосферата запазвам оригиналните думи и изрази, защото един виц с многоточия и недомлъвки е половин виц. Тези вицове съм ги подбирал по свой критерий да имат т.нар. "философско" звучене.

-----------------------------

Учителката казала :
- Ученици, днес ще рисуваме зеленчуци.
Взела тебешира и нарисувала една продълговата форма, като тая на картинката .
- Ето една краставичка.
До нея завъртяла едно кръгче, после още едно.
- Това са доматчета .- обявила тя.
В този миг забелязала, че Иванчо, който стоял до прозореца ,вляво се бил провесил почти до кръста през този прозорец и разговарял с едни ученици от друг клас ,които ритали топка в училищният двор.
- Иванчо!! Седни си веднагана мястото, погледни към дъската и кажи какво съм нарисувала!
Иванчо който не бил чул анонса на урока погледнал към дъската и отсякъл :
- Хуй!
- Не, ти си невъзможен! Не мога да се справя с теб! Веднага иди извикай директора да дойде тук!
Отишъл Иванчо в дирекцията , извикал директора, който през целият път до класната стая мърморел :
-А бе, момче, омръзна ми вече от тебе бе, няма ден да не се прочуеш с нещо...
Ститнали до класната стая, отворил директорът вратата, погледът му паднал върху дъската и рекъл :
- Ето! Кажи ми сега защо нарисува тоя хуй на дъската ?!?
-----------------------
илюстрация - авторът