Искренно и безлично *

* Поемам щафетата от Елфа, и в сбита ,телеграмна форма отговарям.
Впрочем, май и други са ме включвали, но наистина не знаех за какво става въпрос и моля да ме извинят за това.
Естественно, че отговорите са доста условни, макар,че са искренни.Впрочем,спомням си,че бях чел една мисъл, не помня от кого :
"Човек е такъв, какъвто той мисли,че е, такъв, какъвто другите мислят,че е и такъв, какъвто е в действителност".
-------------------------------------
І.10-те неща, които не бих пожертвал...:

1. Много държа на семейството си , близките си и мисля ,че това е основното задължение на човек.
2.Дружбата ми с кучетата. Досега не съм оставал без куче, откакто се помня. ...Почти от тогава съм и женен :))
3.Безцелните разходки по улиците, когато съм свободен.
4.Слушането песента на щурците и крякането на жабите, по възможност не едновременно.
5.Четенето...и то от книга.
6. Хубавото червено вино.
7. Да гледам как пада снега под уличните лампи през зимните вечери, играта на лунната светлина по морската вода в летните вечери и изгрев в планината.
8. Тракането на дъжда по ламаринен покрив...особенно ,когато съм във фургон...спомени...
9.Навика да си драскам с молив, или химикал по салфетки, вестници , кръчмарски фактури и пр..
10. Да се бъзикам с Фотошоп, Илюстратор и пр.
----------------------
.
ІІ.5-те неща, които и до ден днешен са неизвестни...
(или поне аз си мисля, че е така)

1. Че съм левак. Понеже мога да пиша И с дясната ръка, доста хора не предполагат ,че всичко друго правя с лявата.
2.Че имам пристъпи на смях, дори когато обстановката не го предполага. Тогава под предлог, че отивам до тоалетната, излизам да се насмея..
3.И аз,като Елфа съм много доверчив, макар като говоря (пиша) създавам впечатление, че съм много отворен...уж.
4.Не съм пил прясно мляко от 50 години...не ми харесва вкусът му, а от каймак ми се повдига. За сметка на това обичам всякакви сирена и кашкавали...и кисело мляко, само,че вече го няма..на пазара,тук -там по селата се среща :(
5.Имам слабост към хубави, стилни ,не задължително скъпи джунджурии, писалки, ножки...и пр.
-----------------------------------
ІІІ.Петте следващи във веригата са хора, които редовно се отбиват при мен и зная, че ще се видят...а и не съм чувал (чел) от тях, че не обичат да отговарят на подобни въпроси .

Дамата с духЪТ
Дамата с притчите
Дамата отвътре
ПоетЪТ
НаборЪТ
-----------------------
колаж - авторът

Човечето от нищо*

* Приказка . Автор : Джани Родари
--- ---
Имало някога едно човече от нищо.
Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало: — Не се ли страхуваш от котката?
— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо, — в тази страна от нищо има само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо.
Освен това аз уважа­вам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.
— Tова е глава от нищо: даже и да я удариш в стената, няма да те заболи.
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като то се било засилило — паднало от другата страна.
И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичкото това нищо, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срещнало една мишка от нищо и започнало и то да яде дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.
---------------------------------
Източник : ТУК
- - -
Забележка : Колажът не е илюстрация по приказката, а някакви мои асоциации, интерпретации и пр. изгъзици.
----
колаж - авторът

Настроение # 13...

....бял люляк, или както е по-известен в някои среди, Syringa vulgaris. :)

***************
илюстрация-авторът

Настроение # 12

Това е от вчера, текстури...една ръждясала ламарина.
А сутринта се се сетих за "Селянинът с колелото". Вижте един култов момент от него.
-----------
"Човек може и да излезе от село, но селото от него - не!" Автор-неизвестен
-----------

колаж- илюстация- авторът

Спомен и желание за лято

Да, не може да ни се угоди...Омръзна ми тази студена пролет, която донесе доста изненади по света ,а нас подмина, и дано така да е за напред, защото само едно природно бедствие ни трябва...Те и човешките ни стигат.
---
Какво е характерното за тази снимка?!
1. Правил съм я аз ,миналото лято и си е естествена, т.е, не съм я омаскарил с Фотошоп. Форматирането и подписа не се броят.
2. Най-добре изразява моментното ми настроение, относно лятото....Да! Не море, плажове, а тая праскова и слива в една лилава кутия за хладилник.
---
Когато, обаче настанат 40 градусовите жеги, ще закопнея за есен. И така, до края на света! Важното е, че нито един сезон не е същият, като отминалите, колкото и да си приличат.. И ние ставаме малко по-други с една година :)
-------------
снимка - авторът

Признание

Да ви е сладко! [.........................]
/Съдържанието в скобите бе премахнато от автора / :)
.....
колаж - авторът

Неделен поздрав # 13

От темата за парите миналата неделя пак за пролет, любов и ..още нещо :)
Какво да се прави, на времето и аз бях все с Битълс, Ролингстоунс, Пърпъл...да не ги изреждам, но напоследък все налитам на класика и шлагери..
Вероятно си има обяснение, но ....друг път.
А сега :

Натюр върху морт # 4

Нямак как да пропуснем и люляка. Този (снимката) е миналогодишен, но го освежихме малко :)
----
колаж -авторът

Държавническа мисъл

* * *
Тъй рече премиерът.
Аз не мога нищо да добавя, или отнема.
Постарах се само да го представя в подходящ ретро- помпозен, макар и малко нескопосан стил от времето на Железния Феликс.


---
колаж - авторът

Натюр върху морт # 3

Снощи, докато гласях това ми мина една мисъл : Има цветя, които "звучат" по-добре сами, други в букетче -няколко бройки а има и такива ,които плачат за големи букети....Примерно според мен, тези нарциси са най-добе не повече от 5 броя във ваза. Иначе се губи чара от фомата им и става една сбита ,жълта маса...Орхидеите и калата ги възприемам най-добре по една, но има и такива ,като лалето и розата, които са добре и сами и в малък и в голям букет...
Един люляк направо плаче за голям букет, божурите също. Смесените букети също имат своя чар.
Сега ще кажете - лоши цетя няма. Така е. На времето ,учителят ми по рисуване в техникума казваше : Лоши цветове няма, има лоши съчетания на цветове....Казваше и друго : Аз не мога да ви науча да рисувате. Мога да ви науча КАК да рисувате, другото си е от вас.
То и хората сме като цветята...Някои се изявяват по-добе сами, други в букет....Цветята обаче нямат избор, те са такива каквито са.
Докато ние ,хората имаме единствената истинска свобода - тая на избора и никога не е късно за промяна.И съчетанието на букетите (колективите) е наша грижа , ние аранжираме и цветята и нас самите.
Е, има едни, които се изживявват като родени аранжори , но те са друга , не така красива тема :)
-----------
колаж ,илюстрация - авторът

Играта на играч(к)ите

---
колаж - авторът

Настроение # 11

Чешма, която капе – 1 л. на час, прави 8760 л. на година!
. . . . . . . . . . . . :)
автопортрет

Натюр в(ърху) морт # 2

"Не докосвай напълнената ваза,
Не докосвай острия край на острието.
Не се старай да пазиш стаи, пълни със злато и скъпоценни камъни.
Гордеещият се със своите богатства го постига нещастие.
Когато работата е завършена и името е показано, трябва да се оттеглиш.
Такъв е Небесният Път."

""""""""""""""""""""""
стих ІX от "Дао - де Дзин" на Лао Дзъ
---
колаж - авторът

Неделен поздрав # 12

Както виждате студената ,дъждовна пролет се проточи. Поради тая причина мнозина ще си останат в къщи (като мен). Много от тях ще се чудят какво да правят (смях) или ще се замислят ...А за какво мисли българинът най-често?! - За секс и пари, разбира се.(Редът може да и обратен, зависи от социалния статус).
И тъй, като материали за секс , под път и над път, то аз ще ви предложа нещо доста интересно на тема пари, което включва и филм - "Парите като дълг".
--------------------
А сега - незабравимите АББА - (пак пари, пари)

Заедно?!

*.Заедно и(или) за едно....
Хубавото предстои, или е било.
А кога Е?
**. Човекът възприема нещата само в мига на настоящето. В този момент той вижда само едно точно определено състояние на заобикалящия го свят. Точно това състояние наричаме битие. Миналото е съвкупност от реализирани състояния, а бъдещето се определя от съвкупността на състоянията, които биха могли да се реализират (вероятни състояния) . Ето защо можем да кажем, че като отрицание на битието, небитието съдържа както миналото, така и бъдещето.
---

Вероятно ,като гледате картинката се сетихте за ония златен бръмбар.
Този му е роднина. Също като него рита и хапе бясно....Този дори чете .
Често казваме, че на някой в главата му има бръмбари.(Аз не казвам, но за мен често казват)
А дали в главите на някои бръмбари има хора ?! :)
---
PS : Когато е слънчево и слънчевите часовници вършат работа :)
...............................
колаж - авторът

Синьо , пеперудено утро

За което "вина" има Владо с вчерашната си пеперудена история и хаос:)
А какво е това...не мога да обясня....както и много други работи :)
.............................
илюстрация -колаж -авторът(Илюстратор + Фотошоп)

Спестена любов

Спестявайте си чувства ! Накрая ,като счупите прасенцето , ще има за една голяма любов !! :)
..............................
колаж - авторът(Фотошоп+3ds max9)

Натюр върху морт # 1

:)
.........................
колаж - авторът(Фотошоп+3ds max9)

Настроение # 10 *

* Избрах неутралното заглавие "настроение", защото няма да крия, тук основно изследвах възможностите на програмите за допълнително цветово редактиране, ефекти, импровизации и пр. И мога да кажа, че са неизчерпаеми, за разлика от масовите приложни, любителски програмки, които правят определени неща ,точно по определен начин и резултатът е почти ясен предварително.(Хайде пак вкарах една безплатна реклама сутрин рано):))
Впрочем, мислех за заглавия : "Черно и бяло", "Борба и единство на противоположности", но първото отпадна, защото черното не е съвсем черно, а второто ми се стори много високопарно.
Реално погледнато най-точното от фактологична гледна точка е "Два пуяка".
Но изкуството често се разминава с фактите и е интересно какво заглавие бихте дали и вие :)
........................................

илюстрация-колаж -авторът(Фотошоп+Илюстатор)

Етюд тирбушон(к)и *

* Как хубаво звучи ТИРБУШОНКИ, нали?! Почти като заменки...
ЗАМЕНКА - каква агресивна лепнеща (и дори капеща) сладост ,преливаща в невинна нежност....Наистина възможностите на нашия език в словесната изразност са сравними с тези на Фотошоп в дигиталното изкуство!
Прокуратурата в момента разследвала около 5000 заменки. От което всеки нормален (и непредубеден, или не дай, Боже заинтересован) човек ще си направи извод, че тези, които по една,или дуга причина не ги разследва са поне три пъти по толкова...А тия, за които няма и хабер, още три пъти по толкова...Понякога си мисля, дали българин не е измислил и шаха - нали се сещате, на първото квадратче едно зърно, на второто ....и на 64-тото ....няма толкова в хамбара :)))
Така е ,дами и господа, другарки и друграри, или обикновени фенове и фенки. Кой заменял, заменял , кой блял ,блял (и си писал в блога, макар, че едното не пречи на другото).Последният да духне лампата и да затвори вратата.
"Кьорав карти не играе " , казал народът и който може ,си го може, а на останалия еРекторат и светло бъдеще да му рисуваш и демокрация да му ашладисаш, или каквато и да е там заменка по темата, пак нищо няма да направи и ще вика, че и тези не са го оправили(достатъчно). Да, не се чудете, при нас заменките освен в материалната сфера намират радушен прием и в идеологията.
---
Или както на времето още ,един шоп бе казал :"Законът е като врата у поле. Само улавите се бутат в нея." А наскоро един зевзек изтърси по телевизията, че ако на мястото на Пилат Понтийски бил български съдия, сега нямало да празнуваме Великден .
-----------------------
колаж - авторът

Неделен поздрав # 11

Това е Крис в понеделник ,на село - дебне плъх. Не го хвана, естествено , плъховете са хитри и имат по няколко аварийни изхода...
А преди два дни гледах по телевизията един филм в малките часове, там една госпожа бе заела същата поза като Крис и с почти същото облекло (няколко каишки) , само, че при нея плъхът се появи отзад и ...тя го хвана , с каквото можа :)
Впрочем , Крис е от порода - "птичари" и не е за лов на обитатели на дупки, там експерти са териерите и особенно -дакела . То за това и формата му е така селектирана , издължен, с остра муцуна и къси крачета - идеална форма за вмъкване в дупки... Хайде спирам, че ще изтърва идеята...
А Крис все пак хвана четири- пет бели пеперуди за около час.. Жалко ,че не и направих снимки. Бях прибрал апаратчето и не ми се влизаше в къщи.
А да имаш бяло куче хич не е практично. Бели дрехи също. Мисля, че още имам една-две бели ризи, но не съм ги обличал отдавна. А за бял панталон и дума да не става!
Помня, на следващото лято след като се уволних имах бели джинси, моряшка фланелка, бели, плетени мокасини ...Бях млад , красив, висок, строен ,с два еднакво дълги крака и без никакво шкембе...Имах само един недостатък - бях вече женен, но се преглътваше..
Така е приятели, когато спомените започнат да превишават мечтите , значи - минали сме баира, стигнали сме върха и се спускаме на долу. Но това е нормално, слизайки пак може да се радваме ,а и да свършим нещо...Важното е да не се спънем и търколим през глава надолу.
И макар, че април прилича повече на февруари, то лятото наближава...
А песента на Панайот Панайотов най се доближава до настроението ми сега. Дано ви допадне и на вас!:)
------------------------

Хората бомби *

Позлатената ламя : За теб - най-ценното , ВРЕМЕТО! Един гръм и печелиш вечноста!....А на нас ни стигат отломките златоносна руда, с които да се оправяме в този грешен свят...
-----------------------
* Шахиди, преди тях - японските войни камикадзе, а този ....феномен е съществувал и далеч назад във времето... При различни обществени формации и религии...Грешно е да се смята, че са патент на т.нар. ислямски фундаментализъм. Просто спецификата на религията -ислям ,така да се каже катализира този феномен и спомага по-масовата му практика. Защото, цинично казано този вид тероризъм, въпреки, че е процентно малък, има висок КПД. Независимо от трудно дефиниращите се мотиви на отделните индивиди, преки реализатои на акта, то мотивацията на организаторите ,агитаторите и крайните ползватели на "ефекта" от операциите - нашите "герои"- ламите са пределно ясни... Повече по темата в "СЕГА".
-------------------------
колаж - авторът

Декора(к)тивна пластика

- - -
илюстрация - авторът (3ds max 9 + Фотошоп)

Liberty

- - -
колаж - авторът

Добър апетит

- - -
колаж - авторът

Натюрморт " BG Великден 2010"

- - -
колаж - авторът

Честито Възкресение Христово !

Бъдете весели, радвайте се и нека помним думите на Спасителя : "Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света." Йоан (16:33)

+ + +

Жените мироносци *

* Автор :Прот. Александър Шмеман
.................

Протоиерей Александър Шмеман е православен църковен деец, проповедник и богослов (смятан от някои за един от най-значимите православни богослови на XX век).Роден е на 13 септември 1921 в гр. Ревл (Ревел, днешна Естония). Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва парижкия православен богословски институт “Св. Сергий", и преподава след това в катедрата по църковна история в него. Година по-късно приема свещенически сан.През 1951 г. младият свещеник приема поканата на Православната семинария "Св. Владимир" в Ню Йорк и заедно със съпругата си и трите си деца се преселва в Съединените щати.От 1962 заема поста декан на Владимировската семинария. Прот. Ал. Шмеман умира на 13 декември 1983

++++++++++++++++

Когато през Страстната седмица слушаме разказа за страданията на Христа, за неговото разпятие и смърт, неизменно ни поразява една подробност в повествованието: верни Нему до самия край остават малцина, предимно жени, за които почти нищо друго не е казано в Евангелието. За учениците на Христа се казва, че те всички, оставяйки Го са се разбягали. Петър три пъти се отрича от Него. Юда Го предава.
След Христос, по времето на Неговите проповеди, са вървели тълпи народ. И всички са чакали нещо от Него: чакали са помощ, чудеса, изцеления, освобождение от ненавистното римско иго, уреждане на своите земни дела. Всички тези безчислени хора слабо разбирали смисъла на Неговото учение - проповедта на самоотвержеността и любовта, проповедта на пълната себеотдаденост - и едва ли са се вслушвали в нея. Христос можел да помогне. Ето защо хората вървели към Него и след Него. Но ненавистта на народните вождове и властниците към Него започва да расте. В Христовата проповед за любовта зазвучават предсказанията за това, че Самият Той ще се принесе в жертва на тази любов. И тълпата започнала да оредява, да утихва. В последния миг на земната си слава човешкото тържество на Христа ярко и пламенно избухнало в деня на влизането в Иерусалим, когато, по думите на Евангелието, "се развълнува целият град". Но това било само за миг. И не затова ли така радостно и възторжено посрещнали Христос, защото отново и отново чакали и искали от Него земно царство, земна победа, сила и слава?
Всичко това изведнъж свършва. Изгасва светлината и след Цветница настъпва тъмнина, самота и безизходната скръб на Страстната седмица. И не е ли най-страшното в тези последни дни предателството на близките, на учениците - тези, на които Христос наистина отдаде Себе си? В Гетсиманската градина дори тримата най-близки не издържат и заспиват, докато Христос в пределно напрежение, в кървава пот се подготвя за страшната смърт. Знаем, че Петър, така твърдо обещавал да умре с Христа, в последния момент му изменя, отказва се, отрекъл се, предал: "...Тогава всички ученици - пише евангелистът - Го оставиха и се разбягаха" (Мат 26:56).
Но и това не е всичко. Кръстът отбелязва часа на земната вярност и земната любов. Тези, които по време на "тържеството" изглеждат така далечни; тези, които почти не срещаме на страниците на Евангелието, тези, на които, по думите на евангелиста, Христос не е говорил за Своето възкресение и за който в тази нощ на Кръста всичко свършвало, погивало - именно те се оказали верни, пребивавайки в земната любов. Евангелистът Йоан пише: "А при Кръста на Иисуса стояха Майка Му, и сестрата на майка му, Мария Клеопова и Мария Магдалина" (Йоан 19:25).
После, след смъртта на Иисус, "...когато се свечери, дойде едни богаташ от Ариматея, на име Йосиф, който също се беше учил при Иисуса. Той дойде при Пилата и поиска Иисусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде. Йосиф като взе тялото, обви го в чиста плащаница и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си." (Мат. 27:57-60).
На следващия ден, след изтичане на съботата, на разсъмване на третия ден, жените отиват на гроба за да помажат мъртвото тяло с благовония, според обичая на онова време. И именно на тях Христос се явява възкръснал, първи те чуват от Него онова "Радвайте се!", което завинаги става същност на християнската сила.
На тези жени Христос не е разкривал тайните на бъдещето, както ги е разкрил на избраните дванадесет апостоли. Тези жени не познават нито смисъла на смъртта, нито тайната на бъдещата победа, на наближаващото възкресение. За тях смъртта на Учителя и приятеля била смърт, край, и при това - страшна и позорна смърт; страшно и позорно откъсване. Те стояли при Кръста само заради любовта си към Христа и обичайки, са съпреживявали с Него. Те не оставили това бедно, измъчено тяло, но свършили всичко, което любовта извечно върши при последната раздяла.
Тези, които Христос помолил да бъдат с Него в часа на страшната борба, когато по думите на Евангелието, Той започнал "да скърби и да тъгува" - те Го оставили, разбягали се, отрекли се. Онези, които Той за нищо не е молил, Му останали верни със своята проста човешка любов. "А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше" (Йоан 20:11). Така през всички векове плаче любовта, както Сам Христос е плакал на гроба на своя приятел Лазар. И ето - тази любов първа узнава за победата; на тази любов, на тази вярност първом се дава да узнае, че не трябва повече да плаче, че "победата е погълнала смъртта" и че такава безнадеждна раздяла никога вече няма да има.
......................
Ето какъв е смисълът на възкресението за жените мироносици. То напомня, че единствени любовта и верността са сияели тогава в онзи безнадежден мрак. То ни призовава да запазим любовта и верността в света. То осъжда нашето малодушие, нашия страх, нашето вечно и робско самооправдание. Никому неизвестните Йосиф и Никодим и жените, идващи на разсъмване на гроба - те заемат толкова малко място в Евангелието. И все пак именно тук се решава вечната съдба на всеки едни от нас.
Струва ми се, че именно в днешни дни особено се нуждаем от припомняне на тази любов и на простата човешка вярност. Настъпили са времена, когато и те биват развенчавани от възтържествувалото в света зло учение за човека и човешкия живот.
Векове наред, макар и слабо, в света ни е светил и мъждукал пламъкът на верността, любовта, състраданието и мълчаливо е присъствал в страданията на отхвърления Човек. И трябва като за сламка да се захващаме за всичко онова, в което все още живее топлата, проста като светлината, земна и човешка любов. Истинската любов не пита човека за теории и идеологии, тя е обърната към неговото сърце и неговата душа.
...............................
В грохота на човешката история са се създавали и са се разпадали царства, изграждали са се култури, бушували са кръвопролитни войни, но винаги, неизменно над земята, над тази мътна и трагична история е възсиявал образът на жената, образът на грижата, саможертвата, любовта и състраданието. И ако в света ни го няма това присъствие, тази светлина, независимо от всички негови успехи и достижения, този свят все едно би бил един СТРАШЕН СВЯТ.
Може без преувеличение да се каже, че човешкото у човека е спасявала и спасява жената. И го е спасявала не с думи, не с идеи, а със своето мълчаливо, загрижено и любящо присъствие. И ако все пак не прекъсва тайният празник на живота, пренебрегнал цялото зло, царстващо в света, дори и да се празнува в бедна стая, зад сиромашка трапеза така радостно, като че ли в дворец, то радостта и светлината на този празник е в нея - в жената, в нейната никога не натрапваща се любов и вярност. "Виното не стига...". И докато тя е тук - майката, жената, съпругата - достатъчно е виното, достатъчна е любовта, достатъчна за всички е светлината.
---------------------

...

...