неделя, 31 януари 2010 г.

Неделен поздрав # 2

Една много ...запомняща се мелодия :)

Енвер Ходжа ,бобът и пандата


-Добър вечер, Енвер Ходжа! Сега ще ти кажем новините, след това ще има народна музика и филм.- така започвала емисията на албанската телевизия в първата година от създаването си, според един стар виц (?!?).
Защо ли? - Защото само той имал телевизор.Тогава имането на телевизия бе въпрос на национален престиж, докато броят на телевизорите бе друга работа....Може би малцина знаят, че ние бяхме осмата (!) страна поред , мисля, с телевизия...
А сега -телевизии бол- и национални и интернационални и частни, че и лични...За тях писахме наскоро...Само тАпни, простотии, реклами и лизане на пишман политици..И никой не отрази като хората WWF (Нарочно няма да ви кажа какво е, да се размърдате и проявите интерес)
Нашего брата блогъра (в т. число и аз също) и той ...Само Владо (krizt) и още ...двама ,мисля -той ги изрежда там , както и съжалението си ,че са малко....
И се хаби човека в апели и предложения...Следват коментари от трима души, от които моя милост с цели три...,като в първия му обяснявам произхода и значението на думата партия, и безмислието, той продължава, разбира се да упорства и се налага да му представя сакралното си мнение за демокрацията ...и накрая обхванат от присъщата си мания да не съм го засегнал ,в знак на извинение го пращам при царя и Доган, като най-големи специалисти по горите у нас да отговорят на повдигтнатите от него и WWF въпроси...

------------------
Ето, сега жената ме пита какво да наготвела днес....Идва ми да и кажа като един колега - "Нищо,че да се наядем като хората" , но не съм така невъзпитан...Сега сме само двамата и кучката и готвенето не е това ,което беше.... - Туряй боба- казвам- отдавна не сме правили , да продухаме малко системата ,пък и да чуя гласа на този хрантутник, дето се оседя тук в тоя студ и само лапа и мълчи като депутат.. И започвам да се хиля без глас...Сетих се за последния път, когато имаше боб... Седях пак тук ,на това канапе и се ровех нет-а, когато дойде цунамито ...Понадигнах едната буза и ...страхотен трясък!!! ,като ...нямам думи...кучката излая три пъти ,стресната ,че стопанинът и проговаря след две и кусур години мълчание..! - Можеше поне да излезеш вън...- спокойно , с глас на телефонен робот, или съпруга с 33 годишен стаж каза жиена ми. - Да, и да благодаря на съседите за хубавата манджа, така ли?!- прошепнах аз - Нямаш си представа каква е радостта да произведеш такъв силен звук...като не работи единия канал, по другия...И веднага цитирах майстор дядо Кольо - "Що го храня, като няма да му чуя гласа?!" - Добре,- съгласи се тя- а сега си облечи жилетката ,защото ще отворя широко прозореца да проветря от благодарноста ти. - Поне на жена случих, продъжих да шепна аз -с тоя мой късмет, когато имах глас като великан, нямаше свобода на словото, а сега -гласност, демокрация, а аз - нищо! Тишина..И се налага един задник да ме отсрамва...
----------------
А какво общо има пандата ли? - Не зная точно....има я на емблемата на WWF.. Зная, че е един от най-защитените и изчезващи видове...Впрочем, дядо Гугъл знае много за нея...хайде стига с тия линкове, който търси - намира..Само ще ви спомена нещо интересно, което четох за нея...Това миловидно животинче хич не било така добричко , било доста буйно меко казано...В една китайска зооградина така здраво изритало в топките гледача си, че го завели в болница с риск да му бъде спряна популацията на цяло.... Чудя се дали го е направила съзнателно, с цел отмъщение, да видим хубаво ли е ,един вид...Защото е можела да го изчака да се обърне и да му бие един шут в задника, пак болезнен, но не с такива последствия...

колаж - авторът


събота, 30 януари 2010 г.

соц-и-ални мрежи...


Както споменах ,аз не съм любител на социалните мрежи....На времето ,като си правих първия блог, не бях много наясно и реших да се регистрирам в "Свежо" . Регистрация ми бе отказана без да ми се обясни сносно защо...Тогава отговорих така.
Сега вече, с този "блогов" стаж се досещам защо...:)))-
/ "Господа, тук (в блога ми ,линк в ляво- м.б.) се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана. Аз не мога да остана тука и излазям." Киряк Стефчов :)))/
Не се обиждам, всеки има право да ме приема ,или отхвърля, харесва, или не.
Аз от своя страна не държа да да присъствам на махленска седянка и да обсъждам латино - турски сериали примерно :)
Днес се регистрирах в "Uhaaa.net", най-вече поради рекламата в блоговете на някои от новите ми познати ,с ясното съзнание ,че ще се мяркам от дъжд на вятър....пък кой знае ,има време..
-----------------------------------------
И още нещо :"Човек винаги може да се държи добре с онези, които са му безразлични." Оскар Уайлд -цитат от "Портретът на Дориан Грей"
... ... ...
PS- Идеята за "Портретът на Дориан Грей"е от блога на Блага и Романов
колаж - авторът


петък, 29 януари 2010 г.

??? - е това...


Не зная защо го направих това...Не можах да му намеря и име. Вероятно е провокирано донякъде от притчите на Gloxy Floxy и приказките на Владо, но само като персонаж, в никакъв случай не ги иронизирам или илюстрирам една ,или друга приказка, или притча...
Просто вместо с ...анатомията си ,рекох да си поиграя с Фотошопа..:)))
А на т.нар .подсъзнателно ниво вероятно има нещо, но не мога да го формулирам с думи...
Ще се радвам да видя вие как бихте го тълкували и именували:)

колаж - авторът

четвъртък, 28 януари 2010 г.

Пак за кюфтетата...


Сетих се, че на времето ,когато започваше работа новият парламент, с най-много "новобранци" от досегашните ставаше дума за респекта им от цените на кюфтетата ,а и останалия асортимент в стола...
След това работата ги "грабна" и не е ставало дума ...
А, да - при разглеждането на проектобюджета, опозицията ,по думите на премиера бе отишла "да маа кюфтаци" и после плака, че нямало време за дебати....
Че то пък, с пълна уста, какви дебати?! :)

колаж - авторът


сряда, 27 януари 2010 г.

Така преминава...


Малко пояснения, да не е само един гол колаж....
Идеята е донякъде от тук :

"Sic transit gloria mundi,"
"How doth the busy bee,"
"Dum vivimus vivamus,"
Добавяне на изображение I stay mine enemy!
...................
Еmily Dickinson

и от снимката на дрвената ,японска ,доколкото си спомням статуетка, която така и не разбрах за какво служи, но е най-старият, а вероятно и най -скъпият "експонат" в цялата композиция.
Другите са банални , ежедневни работи :)
--- ---
(*Sic transit gloria mundi*-лат. -"Така преминава световната слава")
-------------------------------------------------
колаж - авторът

И един поздрав :


小丑 Money!money!
Uploaded by laetitiazeppellini. - Sitcom, sketch, and standup comedy videos.


вторник, 26 януари 2010 г.

Глас народен -# 1


Това също ми попадна при "ревизията" на архива...Не съм я правил аз ,не зная кой я е правил снимката, но мисля, че това не е основното тук... Текстът е върху някаква стена, според мен, входно антре, или стълбище на блок...(А защо не и обществена тоалетна?! Нали си спомняте този запис?) Авторът е предпочел да остане анонимен по доста обясними причини, няма смисъл да ги тълкуваме и изреждаме...За това аз го слагам в рубриката "Глас народен..."
... ... ...
Важен тук е текста ....Как мислите? Според мен има нещо....такова :))

понеделник, 25 януари 2010 г.

неделя, 24 януари 2010 г.

Крис днес


Преди два часа...Голям студ тук. Дъщерята я прибра, изкъпа и сега спи като изкъпана...Колко му трябва на кучето :) Тя е "героинята" от по-долния колаж...

снимка -аз (осветлението в тази стаичка е зле)

Малка пица 2010


Добър апетит
колаж - авторът

събота, 23 януари 2010 г.

Glade plug ups *


* "реклама"
**********************************************
Какво нещо е рекламата, нали?! Даже и когато я критикуваш ,или пародираш, пак споменаваш името продукта и го напомняш ...Значи - работи и в двете посоки...
Май и не само за продуктите, но и при нас хората сработва...Сума и народ стана известен само с това ,че е известен...Пък дори и хулен и осмиван..
Както е казал народът :" По -добре да си на хората в устата, отколкото в краката".

колаж - авторът

петък, 22 януари 2010 г.

Ние сме в мрежата и мрежата е ...в нас


Ей ,така, седя си в тоалетната и си мисля ( това ми е навик много отдавна, хем си върша работата, хем си правя план за деня)..., аз след малко ще направя кафето и ще седна пред лаптопа...да видя какво сте натворили снощи и по малките часове, новините и пр...А голяма част от вас ще поемат пътя към работните места , де с колите си, де с любимия градски транспорт и метро, за които аз напоследък добивам впечатление най-вече от споделените от вас описания..И трябва да ви кажа, че от това, което чета, си правя за кой ли път извода - всяко зло за добро.
Както и да е...Сега малко бакалски сметки...Вие губите най-малко по 2 часа на ден (отиване и връщане ) за път до месторабота. За мен - писах вече, работя в къщи и ето ,на! - Аз тия два часа ги ползвам даже и в момента , който пиша това...И съм ви с два часа напред, нали?!
Ами ето! -това е моят кяр.. след това мога да поработя два часа, да пия още едно кафе, да видя какво ново по вашите блогове ,пак да поработя...не ме търсете във фейсбукове ,туитери, муитери и пр.. соц. мрежи, не ми са по сърце, то и затова съм толкова обилен на коментари по блоговете ви, защото това ми е основното интернет общуване ...Като оставим няколко форума, от които два тясно професионални...През другото време се информирам за ....абе, всичко! А да ,събирам и матрял за колажи, имам и лични снимки, но не стигат, разбира се :))
Къде сте вие?! Другите, които не попадат в тая горна и в моята категории?! Няма да правя пълен анализ , вие и без това ще ме допълните предполагам в коментарите си...
КОИ са категориите хора ,имащи освен желание и ВРЕМЕ да се шматкат по-продължително време в нет-а? (За мен стана вече ясно)
Да поизредя малко:(с едно уточнение наблягам на блогуващите, затова хлапетата не ги гледам) Студенти, домакини, млади и недотам млади майки, болногледачи, инвалиди, работещи надомна работа ,в т.ч. журналисти,учители, хора на перодична и сезонна работа... - горе - долу това е......Всички останали ползвате САМО останалите максимум 14 часа от денонощието за нет- инвазия, като през това време имате и други задължения и нужди..
-------------------------
И основното : Вече съм 17 месеца в блоговото пространство и имам наблюдения...Има една категория млади хора мъже и жени (за мен млади са до 35г ) а и не толкова млади ,която не е към студентите (вече) , твърди, че е завършила науките и има доста солидни професии, която , почти непрекъснато се шматка навсякъде в мрежата (блогове, форуми, фесбук и пр..) пише всеки ден по някоя, макар и малка, но за това пък "осмислена" статийка....И ръси коментари на ляво и дясно.
Тези хора са обикновенно бодряшки настроени, както комсомолските секретари на времето, дори хуморт им е почти същия .
И темите им са почти еднакви, или поне редакцията е една и съща....Основно, че от капитализЪма по убаво нема, ама ний сме прости и калпави и как всички прогресивни, демократични световни сили се напъват да ни набутат прогреса и щастието, а ние пърдим и го духаме....
Даже понякога ме хваща оная, нездрава мисъл за конспирация, представяте ли си...Ами просто как да си обясня ,че 24 часово дененощие е достатъчно на такъв млад човек хем да заработи солидната си заплата, от която не се оплаква, хем да отдели време за хобита и социални контакти "на живо" ,в това число и културни мероприятия , които след това описва на дълго , широко и определено тенденциозно и ангажирано..Както се хвалят повечето от тях, дори намират време да спортуват, други се пънат като секс-атлети и...И пак повтарям ЯКО присъствие в нета....
Та ето конспиративното съмнение , тия хора или владеят някаква извънземна технология да свиват и разпускат времето ,или да послушаме Окам, че обикновенно най-простото решение е най-вероятното, а именно ,че добрата заплата се дава за ...някоя(и) от изброените по -горе от мен (а вероятно и доста пропуснати) дейности?!?
Вие как мислите, за коя?...Няма да прекаляваме (за сега) и да задаваме логично следващият въпрос : От кого?
--------------------
А за това, че българинът е много (една модна дума) креативен и за да не изневеря на стила си ( :)))) ...,следва един стар, и вероятно за това ,за по-младите нов виц: : Поставили задача с повишена трудност и сериозна парична награда : За 5 (пет) минути участникът да извърши три работи: Да се избръсне, да "оправи" една жена и да изпере чорапите и гащите си. Няма да описваме неуспешните опити на останалите, направо за Нашия: Взел той легена ,поставил го пред жената ,казал и да се наведе и да започва да пере, защото няма време ,закрепил огледалцето на тила и започнал "оправянето" и бръсненето..Даже на четвъртата минута всичко било готово... След бурните ръкопляскания на публиката и жената, и след връчването на наградата казал: - Сега, след като взех парите мога да ви кажа : Ако бяхте сложили зад мен и едно "магаре" за рязане на дърва и ми бяхте пъхнали в задника дръжката на един трион , можеше и малко дърва да нарежа....
колаж - авторът

четвъртък, 21 януари 2010 г.

Чудно нещо...



Чудно нещо са животните. Кучетата те гледат с обожание, котките те гледат с презрение. Само прасетата те гледат като равен
Сър Уинстън Чърчил


колаж - авторът


сряда, 20 януари 2010 г.

На линия... ИнтерАЗ


Тая тема е дъвкана и още се дъвче, а и в бъдещете вероятно ще е така. Защото човек за разлика от другите бозайници се нуждае от мотивация на действията си в крайна сметка. Друг въпрос е , че за някои тази необходимост се явява само и единственно когато попаднат в съда.....Даже и тогава това го правят платените от тях адвокати...
Искам само на кратко да наблегна на някои аспекти от общуването в Интернет, което е на път да стане основно. За всеки е ясна голямата полза от огромната имформационна база ,до която дава достъп мрежата.До всичко и за кратко време....Пощата примерно достига всяка свързана точка от света. Да не говорим за скайпа, даващ визуална връзка с близките ни (и не толкова близките).
Защото за мен ,а мисля, че и за повечето хора е по-важно и ценно веднъж да видя, отколкото сто пъти да чуя.Та ето сега е момента да направя преход към темата общуване...
--------------
Анонимноста - това е нож с две остриета ,дето се вика....Някои по-притеснителни хора ,от които както може би ви е станало ясно аз не съм,са споделяли, че това е начин по-лесно "да бъдат себе си" и да се изразят и реализират в диалога по -пълноценно, което от наблюдения съм установил, че Е ТАКА. От друга страна има и хора ползващи тази анонимност за спекулативни цели. При някои се търси изгода - примамване на събеседници с цел по-нататъшен контакт ,доста пъти не в законови рамки и "по-безболезнения" случай, когато някой има според мен нездравата нужда да се представя за това, което не е и да получава някакво удовлетворение.
Конфликтите при общуването и тук са на лице, както при "натуралното" общуване , няма да се спираме на тях, защото са доста индивидуална трактовка....само ще вметна, че има хора които ги изживяват по-трагично от тези в "живия живот", което за мен е странно.
Излишно е да споменаваме че това основно се обуславя от типа психика на всеки.
Лично за мен (все пак, аз го пиша това в моя блог и е желателно да има някакъв личен елемент) ,най-ценен си остава "живият" контакт. Да видя аз...Искам да виждам очите (а, и други работи) на събеседника, понякога един жест, усмивка, почесване ако щете ми говорят повече от много написано до сега.....Както казва един познат, колкото и да и чета писаното не мога да си представя как стиска тубата паста за зъби и къде си събува чехлите в коридора, да се спъвам на тях и да псувам вечер, като ставам да пикая...
-----------
И последно , но не на последно място -НЕ анонимното и полуанонимно представяне.
Да, има в мрежата много обществено изявени личности - политици, писатели, хора на науката и изкуството, които се познават от мнозина и това е друга работа.
Какво говори примерно Иван Иванов , Кръстю Желязков и т.н. в един милионенен град на огромната част от останалите - нищо. Е, на познатите и роднините- да.
Но хайде да помислим --- какво е доказателството, че този Иван и тази снимка представят едно и също лице?! --- Ето, аз казвам -казвам се Кръстю и тази дребна снимка в ляво е моята. Както и тези ,които по един ,или друг начин съм вмъкнал в публикациите си.
Сега да си представим следния случай : Някой ме познава и по някаква причина иска да ми направи "черен" Пи Ар. Нищо не му пречи да ме щракне с телефона докато зяпам някъде , да .отвори блог в някоя платформа да набута моята снимка и имена и да започне от мое име да бълва публикации, които ако някой познат прегледа ,ще каже :"-Все знех, че ти хлопа дъската, ама сега мисля, че цялото ти дюшеме е заминало !"....а аз ще мигам на парцали и ще псувам къде на ум ,къде....
--------------
"Смешно, ама не" - нали?. Чудя се, дали като написах това, няма да дам идея на някой да го реализира на практика.....От друга страна пък, едва ли съм първия на когото е хрумнало...Така, че както се казва "Предупреденият е на половина спасен".
Въпреки всичко ползата от нет-а е голяма .НО! ---то е нещо като "мирния атом" ,както се казваше на времето- може да движи подводници, кораби и пр., да върти турбини и прави ток, но и да прави и бомби, способни да затрият света.
"""""""""""
Забележка -уточнетие : Това е леко редактиран вариант на една доста стара публикация в другия ми блог (има линк към него в ляво). Мисля, че е добре и на място да я публикувам и тук, все пак е друга платформа, нови познати ,така да се каже (и то доста добри според мен) и е добре да има някакво представяне от моя страна на моите виждания... И друго - за коментарите : При мен коментирайте свободно, не се стеснявайте ..Може и да не е по темата, може да ме обиждате, да спорите с мен ,да спорите с другите коментиращи и да им правите забележки, но ви моля,ТЯХ не ги обиждайте.:)) А иначе , аз съм от хората, които си казват направо каквото имат да казват....нямам "задни мисли"...Какъв тъп израз ,нали....Може и да съм старомоден, но използвам задника си само по предназначение....

колаж - автопортрет


вторник, 19 януари 2010 г.

Бели пеперудки, къде отлетяхте....


След оперативното отстраняване на ларинкса, поради обсебилия го рак преди две години и три месеца, ми се налага освен ползването на канюла и ходенето на задължителни, периодични прегледи в онкологичен кабинет. Миналия месец ходих и един колега ме придружи, тъй като бяхме запланували нещо след прегледа. Стояхме на скамейката в коридора на поликлиниката до съответния кабинет и си чакахме реда. Имаше около 4-5 човека освен нас, а на нашата скамейка седеше възрастна госпожа на около 70 години , държеше едно портмоне с цип и пластмасови перли ,тип "Сваровски", което през минута отваряше и разглеждаше с такъв неподправен интерес, като ,че ли очакваше да стане някакво чудо в него... По технически, следоперативни причини аз шептя и роднини и познати ме ползват като своеобразен слухов тестер :
"-Аз пък го чувам!"- гордо заявява някой и аз го поглеждам с благодарност, с каквато ни поглеждат от време на време домашните любимци...Интересно нещо наблюдавам напоследък- много от тези, които преди не ме чуваха дори когато викам, сега ме чуват по-добре и обратно....
За сметка на това колегата ми е от тоя тип, гръмогласните,на които копчето им за волуме-то е повредено и я карат на мах...Седим си ние и си говорим за изчисления на земетръс , по точно за японския правилник, след 1995г,за приетите коефициенти, усилия в елементитеи пр.работи, които ,които който му е работа ги знае, а на който не му е едва ли ще е интересно да обяснявам тук и сега...По точно - говори той , а аз слушам и си играя с празната чашка от кафето...(Като че ли е предчувствал какво ще стане тези дни , че захвана тази тема...) Мен изведнъж ме обхвана кашлица ,нещо ,което често се случва, въпреки, че вече не пуша...Тоя път май беше от изпаренията на това, с което бях почиствали коридора...Впрочем аз съм много крив човек в това отношение и даже без допълнителен дразнител ,самият допир на чуждото тяло ме дразни и поради това нося въпросната канюла отвързана и често изхвърча, което ме поставя в доста трагикомични ситуации... На пейката отсреща стоеше възрастен (като че ли аз съм млад) господин ,спокоен, с привързана с чист бял ластик (!!) канюла, спокоен като сфинкс (по-точно като добре възпитан доберман, защото бе придружен от младо момиче и ми навяха такава асоциация)..
- Има спокоен народ, майка му стара ! - проехтя гласът на колегата ми в настъпилата следкашлечна тишина.Той се бе схванал нещо и стана да се поразкърши .
- Хич не им пука! И един кочан царавица да им бутнеш отзад няма да им пука!...Спря малко и след това се разхихика още по-силно :

- Даже, ако са от ония, двуфазните ще започнат да се връткат , подскачат и пеят... - и ужас !! - понеже беше прав, показа как.., даже плясна с ръце и изтаника тихо (според него):

- Бели пеперудки, къде отлетяхте...,нали си спомняш, като в детскатата градина ?! -и седна отново ...
-Не, не си спомням, не съм ходил на детска градина - прошепнах аз. Вдигнах очи и срещнах строгия поглед на добермана...Той го местеше от мен, колегата ми до младата си придружителка, като ,че ли очакваше от нея някаква определена команда...
- Божеее, до къде ни докараха..културни, образовани хора, като им слушам приказката ....пък ..на! ..Ами колко пък си приказват сами...Мъжът ми вика ,че то било, защото сега имало модерни телефони ,дето се закачат зад ухонто и са без кабел ,и на мен така ми се струва ,ама не е от туй, според мен.. И най неочаквано изтърси:
- То такъв здрав мамул ни завряха на всички , че... не само с пенсиите, ами и с тия, здравните..- И млъкна рязко. Изчерви се цялата .(Да, повечето от тия, седемдесет годишните имат още тая способност...)
- Какви ги говоре и аз , Боже, Боже, ...ама то всички изпростяхме покрай тях, бе, ами то където да погледнеш по телевизии, само голотия и простотия, бе - реши да се извини, май, но едва ли имаше нужда...
- Следващият ! - По -силно дори от колегата ми извика сестрата иззад полуотворената врата и доберманът учудващо бързо се шмугна вътре, повличайки придружителката си и мятайки последен ,лош поглед на колегата ми, който се наведе към мен и този път наистина много по-тихо прошепна :

-Хей, тези жени, пак са напред, мама стара....могат да поемат два мамула наведнъж....
Вероятно го е било обхванало безсние наскоро и случайно е гледал телевизора в малките часове....

колаж - авторът

понеделник, 18 януари 2010 г.

Народна вафла


Всяко село си има луд (поне един, нещо като Мунчо), в нашето бяха двама,може би защото бе доста голямо, единият се казваше Тодор ,викаха му спътника, защото непрекъснато беше в движение и си беше внушил, че трявбва да прави 29 обиколки на селото всеки ден, тъй,като толкова дни има месец февруари през високосните години. Другият -Иван ходеше все сериозен и търсеше една празна газена тенекия. Кой знае защо много се дразнеше като чуе "рибена чорба"... Понеже живееше близо до училищния двор ,разхождаше се из сгурията на игрището и ровеше из пелина по края, вероятно търсеше заветната тенекия....Тогава от някой прозорец се подаваше детска главица и весело подвикваше : "рибена чорба-а-а ".Отговорт бе светкавичен и гръмогласен : "-На мама ти у гъза-а-а-а-а!!!". Целият клас избухваше в смях, а подалият репликата, в зависимост от педагогическия мироглед и схващания на дадения учител получаваше от шамар зад врата до изгонване от час и пр....
--- --- ---
Пияниците бяха също двама...Георги и Венелин .Не, тук работата е по-сложна...Бяха естественно много повече, но ...да употребя една по нова и за това масово разбираема дума - "култовите" бяха двама. по старите като мен знаят, че освен таблата "Наша гордост", по пивници и ресторанти на видно място имаше списък на лицата, на които е абсолютно забранено сервирането на алкохол...В магазините също! ...За тези двамата, попадащи под тези тоталитарни удари иде реч.. Естественно,че "не се гаси туй ,що не гасне" (особенно,ако си абстинентен) и те си набавяха по един, или друг начин заветния елексир... Иначе работеха нещо разбира се ...и то такова, което най-малко им пречеше на пиенето. Единият, Георги бе хамалин и разтоварваше вагони ,когато имаше нужда или товареше чакъл на близката кариера. Беше местен. На училище казваше че бил ходил три ,или четири години , ама не помнел защото било отдавна...Можеше да срича с голям зор и на глас печатни букви ,на които той викаше главни.. Другият , Венелин бе съвсем друга работа...То и името му бе друго ..Май,че на неговата възраст нямаше друг с такова име в село... Като казах възраст, те бяха горе-долу на тази ,на която съм аз сега ,около 50... Та той ,Венелин бил на времето въдворен в село.."На времето" ще да е било преди да се родя (1956г) и тая дума я чух от дядо ми, бях го попитал веднъж ..Срокът му вече бил изтекъл и можел да се прибере в столицата, ама нямало при кого, защото жена му вече била "взела развод", а нямало и къде ,защото къщата била "приписана" на нея.. .Веднж даже спомена ,че бил "николапетковист" , но на по-нататъшните въпроси спря да отговаря с аргумента, че съм малък да разбера такива работи и ми стига да зная ,че "гъс глава затрива" и че голямата глътка не води до хубаво... В последното имах възможност да се убедя и от личен опит доста по-късно... Венелин работеше към общината - обща работа, бояджилък, поддръжка, варосване на дърветата в парка и всичко, което може да се наложи...Беше много начетен (тогава тая дума не я знаех), за мен ,тогава към 12 годишен бе един от най-големите авторитети..Най-важното, той НИКОГА не говореше цинизми и за политика пред нас, децата...за разлика от "колегата" си Георги, който се изразяваше предимно с цинизми и няколко общи думи, с които да пооформи нещо като изречения, а аудиторията изобщо не го притесняваше.... "- Веньо оо, тез дица се при тебе заврени бре, пиени ти носят , гледат те ,пък аз като съм прост като гъба, мойте избягаха от село заради мене ,че чуждите ли да ма погледнат... ам кат си учен и им дрънкаш за учени и разни писатели тъй...То комай няма книга дет ,да не си я чел....пък аз кат малък знаех две стихотворения, то едното бати го караше на песен и даскалицата строши показалката на гърба ми като рекох да го кажа...беше тъй :- "Дилин, дилин дишка, мома свири с .."-Млъъък!!! - стреснахме се от необичайно високия тон на бай Венелин...Казал съм ти, пред децата без простотии ... Впрочем, Георги го помня с еднин случай, който и сега като описвам се хиля....Един късен следобед, пресичам парка и чувам ,че минавайки покрай пейката под големия кестен, където обикновенно седяха нашите герои се спират малко...клатят глава и като подминат малко избухват в смях...На пейката нямаше никой... До нея, в тревата лежеше Георги по гръб с вигнати на горе ръце и похъркваше..Краката му бяха леко поразтворени ,а върху чатала му ,точно на "точката" бе похлюпен капак от кутия "Народна вафла"...Вероятно е станал да пикае, но е дал силен откат назад и е паднал преди да свари да "затвори дюкяна"...И някой минаващ зевзек е решил да прикрие бакалина с ...каквото му попадне под ръка...
---
А между мен и бай Венелин се бе изградила една дружба, доколкото възрастите ни позволяват, разбира се..Всъщност, в интерес на истината аз често пълнех скришом в мазата едно лимонадено шишенце с ракия ,от ония старите с порцеланова запушалка с гума и телена скоба ,сядах до него , на пейката, пъхвах му го също така скришов в ръката, той гузно някак, но с радост го пъхаше в джоба на ватенката ...и ми говоре за ....всичко, освен за политика и за себе си....Само от време на време измъкваше една поомачкана, но запазена снимка - той ,млад с бял костюм, за който каза ,че бил ленен, вратовръзка, бяло бомбе ,усмихнат, прегърнал през рамо една доста красива млада ...другарка също с костюмче а между тях ,момиченце с две панделки...Млъкваше ,изтриваше по една сълза прибираше я в един стар, изтъркан, но вероятно хубав на времето портфейл, койт хич не се връзваше с ватенката, във вътрешния джоб ,на която потъваше и продължаваше да говори, за Достоевски, за детската сълза, Каралийчев ,Георги Караславов, когото каза ,че познавал,познавал лично и Вапцаров, ... Познаваше се и с учителката ми по литература....но избягваха да си говорят..сега вече си обяснявам защо...Кимваха си само мълчаливо...Веднъж, на връщане от училище я настигнах и попитах за него...Не се изненада...каза, че били състуденти , бил от по-горен курс и един най-добрите ... даже пишел стихове...обаче не му провървяло в живота... - Зная, каза тя,че на повечето от вас той ви пише съчиненията за домашно срещу вино и ракия, но поне ви обяснява, а ти сам си ги пишиеш , но си говорите често ...Усмихна се някак виновно и избърза напред..
--------
Минаха две три години ...Лятото свършваше. Бях приет в техникума и се готвех да отивам...Май по-големият трепет бе от това, че щях да бъда на квартира..Издебнах го, когато беше сам на пейката..Приближих го подадох му шишенцето и рекох :
-Ще ходя да уча в техникум...и добавих авторитетно - и ще излизам на квартира... Той дръпна една голяма глътка ... погледна ме и замълча дълго ..аз също мълчах... - На теб ученето няма да ти е проблем - тихо ,някак на себе си промълви - от друго ще видиш .....Ще ти кажа нещо ...по-късно, ако го помниш..ще го разбереш... Не зная защо, но хората сме така направени, че хубавото и лошото еднакво ни дразнят... Опъна силно цигарата, протегна ръга и рече : -Успех ...и чети!
---------
-Той, не е случаен човек , беше кандидат за депутат от опозицията веднага след девети...ама това са сложни работи- каза баща ми...доста години по-късно... -Ще разбереш полека ,лека...Запомни,че хорската завист и алкохолът не прощават....
...

Сега какво излезе?! ...Спомних си думите и на двамата....Впрочем ,на тримата - Георги веднъж бе изтърсил по повод на една "клиентка", на която нацепил дърва , а тя казала, че на другия ден като и донесат виното, ще му даде два литра : - На другия ден...дето се вика , като ми умре кура, да и сера на пичката...

колаж - автопортрет


неделя, 17 януари 2010 г.

Неделен поздрав


Поздрав за всички, които в днешния неделен ден са ,или се чувстват самотни!Аз рядко се чувсвам самотен, но този стих ми харесва и реших миналата година да го илюстрирам...Не знам защо пък и дъжд....По някога мислите ни идват някъде.... от там...
------------------------------------------

събота, 16 януари 2010 г.

# 1- Мисля, че...



Егоизмът може и трябва да бъде заменен от взаимното доверие. Хората заслужават това ... Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Погрешните човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност и желание за разбиране.Спорът ,разбира се е крайно необходим , всеядното съглашателство не води до никъде... Вярно е, че в началото доверието ни много често ще бъде лъгано, но ако не се разочароваме ,продължим и бъдем последователни, ще се убедим, че си е струвало усилията.
... ... ...
Мисля,че трябва да избягваме да се сравняваме . Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален. Не се стремете да подражавате на този или онзи - не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремим към положителните качества, които притежава някой, който ни харесва, но да не се опитваме да копираме поведението му, защото всеки човек има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копираме и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.

... ... ...
Нашият жизнен опит си е само наш. В повечето случаи, това което сме установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. . Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни .
... ... ...
При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща и един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Трябва внимателно да се опитаме да разберем дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел.... Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишаваме от най-необходимите уроци ...Съзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които му е интересно и смята, че има полза, лишава много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие.
... ... ...
Трябва да си разрешаваме допускането на грешки. Да не се съдим прекалено строго за тях. Това ще ни предпази да си въобразим, че сме станали безгрешни. Ако стигнем до заключението, че нашите грешки са пренебрежимо малко и малки, непременно ще стигнем до фанатизъм. Фанатизмът е удар в гърба на идеята, на която сме се посветили, особено ако абсолютизираме някакви правила. Външните хора могат да нанесат сравнително ограничени поражения, защото от тях се пазим, но собственият фанатизъм, без да забележим ни забива нож в гърба.


"""""""""""""""""""""
* Това е нова рубрика--"Аз мисля ..." .Ще започва с пореден номер, а темата ще е първото изречение.
--------------------
Нека да предположа : Нормалният въпрос, който първо ви мина е : "-То, хубаво си го написал ,ама спазваш ли го?!"
Е, поне се старая....то е като ония бележки, на които пишем какво трябва да купим ,или да направим...и все не са отметнати всички точки :)))

автопортрет - кич реплика
==============
Допълнение -цитат : "...В противоположност на други страни, в Америка има няколко особености. Преди всичко, тя е подобна на топилна пещ, в която се намира цял “Вавилон” - всички 70 народа на света и това е добре. От друга страна, американците се намират на крайния полюс на егоизма: всеки иска само за себе си, изисква лична свобода и поради това те получават такива удари. От една страна, на тях им е тежко, а от друга - възможно е, те по-леко да възприемат понятията комуна, взаимност.
Тяхната огромна сила ще им помогне по-бързо да разберат, че дори тя не може да ги спаси. Този, който няма пари мисли, че имайки ги би се спасил от кризата.
Но този, който има пари и възможност всеки ден да печата долари, бързо ще разкрие, че няма никаква власт, дори да владее банките на Америка.
Американците са искали да бъдат пример за целия свят, като страна на потребление - това вече е в миналото. Грешката се осъзнава. Америка е подходящо място за изучаване на световния егоизъм. Това е единственото място в света, където егоизма властва пряко в открита форма, понятна от всички и приета от всички, без всякакъв компромис и маска. Поради това произхождащото в Америка ще повлияе на целия свят. Да се надяваме, че изяснението ще бъде бързо."

част от :"Свобода по- американски или егоизъм без маска".
проф.М.Лайтман

колаж - авторът


петък, 15 януари 2010 г.

Моля те...опитоми ме! * *



"....Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц: - Моля те... опитоми ме! - каза тя. - На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща. - Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме! - Какво трябва да направя? - попита малкият принц. - Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо..."
-------------------------------------------------
* * Това е диалог от чудесното произведение на Екзюпери "Малкият принц" Благодарности на Владимир Иванов (krizt) , който със своята приказка "Гроздето е кисело" ме размисли на тема лисици и от тогава, преминавайки през известния браузър, няколко книги и пр...,тая пуста лисица като образ се бе загнездила в главата ми и ....сутринта се сетих за това!! Не вярвам някой да не е чел това великолепно произведение на Екзюпери , но винаги има първи път, както се казва, под линка ,по-горе е цялото...

илюстрация - авторът

четвъртък, 14 януари 2010 г.

Майлс Дейвис 1959


Това го правих миналата година - афиш за един джаз- клуб.
Беше за Майлс Дейвис ,нещо за 50 годишнина и пр...Бях я загубил в архива и сега излезе ..
И понеже нотите са за So What --- да го чуем...
*************************************

********************************************************

колаж - авторът

Игото и чушкопека...


България избра "Под игото" и чушкопека.
По темата се писа много. Аз нямам какво да добавя, освен тази илюстрация...
-------------
колаж - авторът

сряда, 13 януари 2010 г.

В страната на....


"При нас каза Алиса, задъхвайки се,- когато тичаш дълго и с всички сили, няма как да не попаднеш на друго място.
- Каква бавна страна!- каза Кралицата - А пък тук трябва да тичаш с всички сили, за да стоиш на едно място! Ако искаш да отидеш на друго място, тогава трябва да тичаш най- малко два пъти по-бързо!"
...............................................
Луис Карол -- "Алиса в страната на чудесата"

колаж - авторът

Думи, думи...


“Да разгледаме действителния, земния евреин – не религиозния евреин, както Бауер – а обикновения евреин. Нека не търсим тайната на евреите в тяхната религия, а да потърсим тайната на религията им в истинския евреин. Каква е светската основа на юдеизма? …Практическа нужда, личен интерес. Каква е светската религия на евреина? Пазарлъкът. Кой е светският му бог? Парите. Много добре! Еманципацията на търгашеството и парите, а следователно и на практическото, действително еврейство, ще бъде еманципацията на нашето време… в края на краищата, еманципацията на евреите е еманципация на човечеството от еврейството.”
-----------------------------------------
Карл Маркс (Карл Леви Мурдехай)


“Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите й заплати, с непристойната й оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена”

---------------------------------------

цитат от изнесена на
1 май 1927 г. реч на Адолф Хитлер.


„Капитализмът създаде чудовищно несправедлив ред. Трябва да се създаде друго общество, в което печалбите и богатството да бъдат обявени за пороци”.
---------------------------------------
Бил Гейтс

колаж - авторът
... ... ...
PS -Изразявам благодарност на Владимир Иванов(krizt), че пръв коментира и с коментара си ме "светна", че този колаж може да бъде изтълкуван погрешно и за това ,а и за да предотвратя коментари , обвиняващи ме в нещо, което не е така, съм длжен да напомня, че Маркс не е съвременник на холокоста и едва ли го е предполагал ...Вероятно и фактът ,че е от еврейски произход , не е масово известен, но какво да се прави...медиите (изобщо, не само нашите) не са си свършили работата :)
И да , от премълчаване, или преекспониране на факти идват много бели за обществата...
Видяхте ли, как работите са свързани....(виж темата за журналистите)

вторник, 12 януари 2010 г.

Здравен тест - 1920г


Във връзка с здравните проблеми ,осигуровки и задължителни прегледи се сетих за дядо си,Бог да го прости ,той за разлика от мен бе преживял само една операция на апендицит, но по онова време с полуупойките, (20-те години на миналия век ) и то като войник, така ,че сигурно е видял зор поне като за три сегашни...
Както и да е, минала операцията и него особено го впечатлил понеделничният преглед с главният доктор..."Лежим ние,казва в един голяяям хамбар ,леглата в две редици към Пълно двустранно подравняванестените, в средата една пътека и минават - главният доктор ,с още двама ,сестрата с тефтера и един санитар, бута количката със спринцовките и такъмите...Спират се до креватите ,главният доктор с очила, брада (предположих ,че е точно като мен и се щракнах за илюстрация с камерата на ЕееРС-то - колажа горе) ,мълчи, само те гледа сериозен в очите и ти показва тъй (като мен) ....Ухилих се аз ,ама ми опъва на корема ,но се търпи...
-След два дена ,го пращайте в поделението му и пет дена да не го юркат много...Сестрата писа в тефтера, другият доктор ми намести малко бинта и това беше..."
----------------------
Мина ми през ума, защо сега джипито не излиза в коридора ,да направи този знак на чакащите, един вид първи тур на прегледа и ухилените да отпаднат...?! Ама не става, има някои се хилят като мене и без да им показват нещо, има и такива ,на които каквото и да им покажеш ще те гледат като питбул, а при сегашният унизен и смачкан народ , нищо чудно джипито да изяде и няколко бастуна преди да свари да се скрие кабинета...Както и аз, вероятно ,някоя псувня..
Явно, тоя тест минава само следоперативно, когато пациентът е доста уязвим и беззащитен :)))

автоколаж

понеделник, 11 януари 2010 г.

Нащърбено евро ли ще дойде в България? *


В тези , предимно именни ,следпразнични дни , медиите ни поднасят разни претоплени пред и празнични манджи като забавен материал , а убийството на Боби Цанков се подхвана в студията от интелектуалците на повикване, които се пънат в определението що е журналист и убитият покрива ли го, то новините се въртят основно как едни нагли гонят други нагли и маргинали се чудят дали малкият Маргин ще успее до сряда да си изтъче алиби и да благоволи да отиде да пие едно голямо кафе в следствието, аз рекох да прегледам "Дойче веле" на български (редовно го правя, но по празниците по обясними причини се отплеснах) и видях една статия * от 30.12.2009г относно Грция и еврото (те пък намерили кога да я публикуват) и мисля, че ще е интересно да я видите, защото "когато мечката играе у комшията.....нали?!" Ето,тук

колаж - авторът

неделя, 10 януари 2010 г.

Do not shoot !




"Не стреляйте в пианиста!
Той свири колкото може."
Оскар Уайлд - «Impressions of America»


?????????????????????????????????

фотографика - авторът

събота, 9 януари 2010 г.

Живот - каруца ...


Често като се събудя ....Аз по дългогодишен навик ставам рано, защото естеството на работата ми е било такова...Знаете ли, най-после ,от пет години насам ми се сбъдна една голяма мечта ...Те всщност бяха две ...Да нямам часовник на ръката си и началник на главата си..Сега нося часовник, защото се влюбвам в джунджуриите си и трудно се разделям с тях, който обаче почти не поглеждам, началник ,обаче нямам, както и работно време и работни дни даже...Както съм споменавал ,мисля в другия блог ,занимавам се с проектиране ..Работата е на компютър естествено, по всяко време мога да контактувам с клиента и останалите колеги, абе, мисля, че ви е ясно - работа, за която не е необходимо работно място...Нямате си представа какъв кеф е, да не ти се налага пътуване до работа и на работа да не ти се налага да гледаш махмурлия колеги, и криви колежки, които меко казано не са прекарали добре нощта....
---------------------------------
Та да се върна на първото изречение : ЧЕСТО КАТО СЕ СЪБУДЯ включвам лаптопа , правя кафе (вече не пуша) прозявам се и в главата ми мислите се въртят като топките от тотото ..ето, преди два месеца ...събудих се, освен лаптопа включих и телевизора...Някакъв стар филм, каруца трака по селски път...Като куче в каруца....Псува като каруцар...ЗАДРУГАДЖИЯ ...интересна дума...,нали .Мисля, че някои от четящите се сетиха за какво става дума ...За онова време, когато каруцата още беше транспортно средство и бе собственост не само на цигани....Бях много малък..но помня...
След това се сетих за анекдота за Вуте ,ето, тоя .
------------------
Погледнах към лаптопа и видях ,че точката, вградена камера също ме гледа...Щракнах си една снимка (с ниско качество, разбира се..)...По телевизора каруцата тракаше ...отминаваше , а на мен ми се стори, че бе минала през мене, или покрай мене ...Написах в търсачката "каруца", - изображения , копирах тая , дето е на фотографиката ..
След това набутах двете снимки във "Фотошопа" и започнах да си играя...Спомен...избледнява,избледнява,избледнява. Като отминаваща покрай мене, или през мене..."
Така се получи тази техника...Запазих този нескопосан портрет ,прекарах през филтри и пр.. и нарекох серията с него + бяло+ ....
------------------
А животът -каруца - каруцата..... с четири колела, конят с четири крака, каруцарят - "-Диииий!!!", понякга псува, конят опъва шия, пръхти, понякога пърди, каруцарят и той...И тази чудна мелодия, тропот от четири подковани крака , дъх на конска пот, прясно сено, лайка и...и песента на четирите колелета по неравния път... през мен , покрай, мен...
.............................
Живот ...ТОЗИ живот....
Какво беше това, ....парчета, мисли, спомени...

фотографика - авторът

петък, 8 януари 2010 г.

...dear journalists :*


Отправната точка, около която се върти всичко в и около тази професия е ВЛАСТТА. Тя предизвиква всичките проблеми като следствие от желанията на тези, които искат да я притежават. По същата причина в професията попадат и доста посредствени хора, водени от суетата и желанието да докажат, че не са чак толкова зле. Способността на професията да манипулира общественото мнение е огромна и само големия процент посредственост предпазва от големи ексцесии.
Тези възможности са забелязани отдавна и се използват много умело от някои , които са се погрижили никога да не попадат във фокуса на общественото внимание. Те познават много добре технологиите за дистанционно влияние над масовото съзнание и ситуацията в средствата за масова информация показва, че владеят положението много добре.
За да се управлява лесно масовото съзнание, най-важното условие е да бъдат подтиснати и депресирани колкото се може повече хора – в това число и самите журналисти.
Ниското самочувствие и подтиснатата психика понижават защитните сили на съзнанието и тогава с не особено силни внушения може лесно и ефективно хората да бъдат манипулирани и направлявани. За целта средствата за масова информация трябва да поддържат страха и притесненията на хората - няма значение по какъв начин – чрез насочване на общественото внимание към престъпността, международното положение, войните и тероризма, чрез постоянното показване на природни бедствия и катастрофи, чрез мрачни перспективи за икономическото развитие и екологичната обстановка. Може да ви се струва, че изброеното не е толкова силно въздействащо, но само така ви се струва!
В действителност, журналистите се явяват насърчители на престъпността. Да не забравяме, че в историята има отбелязани доста престъпления, в това число и войни, които са предизвикани с една единствена цел – от някой, който иска да остане в историята, дори това да е с убийство или пожар – посредствените хора не могат да бъдат запомнени с нищо друго, освен с престъпления, а вие ,журналистите им осигурявате популярност !!!
Защо никой не иска да се замисли над въпроса, че съвременната съдебна система стимулира престъпността – в това можете да се убедите лесно, ако сравните статистиката по години, ако имаше някакъв смисъл от съдебната система, тя щеше да намалява престъпността, а става точно обратното. Нали всеки престъпник след като си излежи присъдата е с чиста съвест и започва ново престъпление. А вие тръбите за справедливо възмездие и намиране на истината. Не е лошо да се замислите, защо е казано: „Не съдете за да не бъдете съдени!”.
Вашата главна теза е, че хората трябва да бъдат информирани. Но информирайте така, че да запазвате оптимизма, самочувствието и настроението... Но това е последното, което ви интересува, защото не носи печалби, защото хората ще престанат да бъдат стадо и няма да имат нужда от вас – каква мрачна перспектива, а?
Много силен принос за послушното стадо имат филмите, електронните игри и агресивната музика, които въздействат много силно и внушават, че насилието е нещо НОРМАЛНО и дори необходимо. Ще кажете, че вие нямате нищо общо с това. Тогава защо не се обявите срещу тях - съзнавате, че притежавате власт и сила, но предпочитате да сте в стадото. Защо пропагандирате „справедливи” каузи, които трябва да бъдат защитавани с насилие?
Знаете, че повечето хора се развиват, като опитват да подражават на по....-успелите. Смятате ли, че давате достатъчно положителен материал за подражание? Жълтите клюки ли са върха на сладоледа? Ако занимавате постоянно хората с престъпници – с политици и криминални – какъв пример за подражание давате? Кажете после, че не спомагате за нарастването на престъпността!
Макар и много малко на брой, сред вас има и такива, които не са станали журналисти от суета. Вярно, ще ви бъде много трудно – за да промените какво и да е, ще трябва да тръгнете срещу течението. Но нима това не е най-добрия възможен начин да разкриете своя потенциал?
За да могат хората да се свестят, трябва да излязат от въздействието на зомбиращите енергийни натрупвания в големите градове. Едва тогава имат шанс да избавят от влиянието на масовите внушения. Работете за това – пропагандирайте красотата на природата, човешките взаимоотношения, защитавайте я от поклонниците на златния телец.
Разкривайте постоянно методите за манипулиране на човешкото съзнание – така хората малко по малко ще научат да се пазят и да не се влияят толкова лесно.
Типичен пример за манипулация са рекламите – щяха ли да се хвърлят толкова огромни средства за реклама, ако внушенията не действаха и не носеха печалби? Помислете...
-------------
* Обръщението е така, защото съм забелязал, че по -голямо впечатление на болшинството от тая гилдия е обръщение, или...инструкция на езика на "Големия брат "... Преди 20 -25 години вероятно щеше да е "...уважаемые журналисты :"
... ... ...
Хоп, ето изскочи една тема за по-нататък...

фотографика - авторът

четвъртък, 7 януари 2010 г.

Шампанско, сълзи и ... още нещо


Ако някой покрай колажа му се прииска да прочете т.нар. "Страница" на инж.Иван Пехливанов, експредседател на Българската Индустриална Стопанска Асоциация (БИСА) в периода 1983 -1990г , наречена :"България ,която изгубихме" , може да погледне в другия ми блог, ето тук.

колаж -авторът

сряда, 6 януари 2010 г.

Пущай есемеса -а- а -а!


Много ми е трудно да организирам писането си по класическият начин, т.е ,”произведението” ми да има увод, изложение, заключение ...Все още съм под влияние на свободния разговор, затова често отварям и затварям скоби, прескачам от тема на тема, но никога не съм имал претенчии за писател , така,че както и да е.....
Връщам се пак на Нова телевизия, но не тенденциозно мисля, че и другите правят изключение....
По точно на ония дангалак, който си беше изял контролното....Като се замисли човек, навсякъде е в сила причинно-следствената връзка... Какво се чудим на тъпия въпрос :”Какво трябва да направя, за да имам шестица...?”, когато по същата тази телевизия ,журналистите от която заклеймиха и демонизираха горката учителка, в едно предаване „Сделка, или не –водещият през няколко минути подвиква , че единственото което трябва да направим, за да се видим със сто и по-малко хиляди лева е да изпратим един есемес еди къде си и да чакаме да ни се усмихне щастието” да се паднем” на компютъра , да си изберем кутия, да отговорим на един тъп въпрос ,защото ако е по сложен може да сбъркаме, хората да ни се посмеят, с което да нарушат скъпоценното ни човешко право да бъдем тъпи колкото си искаме и така, има сделка, няма сделка, докато спечелим ,или не.... И за най-тъпия е ясно, че колкото есемеси повече пусне, толкова по-вероятно е „да се падне на компютъра”. Само,че тези есемеси хич не са евтини и няма как да бъдат, защото за да спели някой няколко хилядарки, (може даже и 100 000, но много рядко), някой трябва да ги загуби,и той е не разбира се виртуалния банкер, а този (тези),” балъците,”яли си контролните по математика и пускали есемес след есемес.....
Навремето баща ми ми е разправял, че на първата му ученическа чанта, значи това е било 1935г, имало апликация- раазтворена книга ,над нея изгряващо слънце, а отдолу пишело :”Който се учи, той ще сполучи!”...Девиз, който сега, години след това, би предизвикал криви усмивки и повод за упражнение на зевзеците в остроумие.
Като се замисли човек, тогава политиците и банкерите (като Буров например), наистина са имали доста солидно образование, въпреки, че не са били„цвете за мирисане” в по-голямата си част...Докато повечето сегашни „бизнесмени” са си взели фактури във вид на дипломи.....

Та защо да обвиняваме младежа, излиза, че въпросът му си е много на място....Примерите за това, че ученето е последното нещо от което зависи успеха и реализацията ни в това умишлено сбъркано консуматорско общество....

Да точно консумацията, няма значение на какво, важното е да е в голямо количество, да има голяма печалба това е идеологията.....За това са услужливите реклами.....”Хапни си мама, има „Мезим форте”, „За да акаш пак и пак, има „Дуфалак” (пък в краен случай има клизма) нали си спомняте ония с газовете, как волно се рее като балон, когато ги изпуска и му олеква....Също такъв балон ,само че финансов се спраска наскоро, и вонята наречена „финансова криза” се разнесе по целият свят......Да сте чули някой анализатор да обясни нещата с истинската им причина – ЛАКОМИЯ, не нали....Разкошът е погубил Рим , тогава е нямало „Мезим форте” и за това са си бъркали с паунови пера в гърлата, за да повърнат и след това да плюскат и пият пак и пак, а и да правят и други работи.......Същите тези работи, които по същата тази телевизия в едно друго предаване, с копирано от Оруел име, всяка вечер се чудят дали ще се случат ,или не и между кого, от „представителната извадка” за страната , участваща там.....

„Кво прайш ти бе, цяла България ми видя шундата?!” бе сърцераздиратен вик на една от тези представителки, от която всеки момент се очакваше да докаже своята „разкрепостеност „ и да разклати чаршафите с „любимия” си....Да се чуди човек,как тези думи изскочиха от красиви, начервени устни и ослепително бели зъби. И всичко това в „реално време” между 20 и 21 часа, т.е гледано от децата, на които, се канят да им наложат вечерен час, представете си!

Помнете ми думата, следващият репортаж на „будната журналистическа съвест”,по скоро събудена по подобаващ начин от „дискотекаджиите” и дилърите на трева и други „психостимуланти”, ще отразява хленчещо и хълцащо детенце, „малтретирано” от родители –садисти, които са го били на смени, само защото ,горкото е закъсняло един час, след вечерния такъв....

Само, че „Биволът като рови, на гърба му пада „, казва народът......Ще дойде време, да няма кой да работи, есемесите ще спрат ,защото няма да има пари, ще бъдат опоскани и последните жалки спестявания на мама и тати, символичната пенсийка на баба , и на среща на производителите и разпространителите на „благата” ,ще зяпне една армия, с удължени пениси и уголемени силиконови цици, със замъглен от трева поглед, с „еднодумни” и „едносрични” изречения. –„глей-и и” , „ужас!”, „гнус”, „ъхъ-ъ-ъ-м” и пристъпвайки и клатейки се грозно ,също като станалите мъртъвци в Ония ,култов филм ,за Хелоуин, и което ,като скеч имаше за „мисия” да изиграе „представителната извадка „ в „Големия брат” по Нова телевизия, вероятно като суха тренировка..... за нещо?!?

колаж - авторът

вторник, 5 януари 2010 г.

Как щяло да е като стане...


* * *
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? -

....................................

Д.Дебелянов

Много често съм се сблъсквал с такава гледка ...И като строител по-преди и като проектант по-сега...
-------------------------

Често отивах сам на обекта, обикновенно сутрин рано , вземах едно кафе в пластмасова чашка от някой близък автомат , или сладкарница, запалвах цигара и сядах върху...каквото е останало едно върху друго... Фотоапаратът почти винаги е с мен в чатата през рамо... Гледах и си мислех ....мислех си и гледах.....раждали са се и умирали..две, три, колко.....? ....Поколения. Смях, плач, кавги, мир, любов, радост и мъка. Намирал съм най -различни работи ..даже и играчки...
- Момче ,ти от фирмата ли си? - стресна ме женски глас. Прекалено бодър и младеещ за жена на около 70 години. Беше с гуменки, вероятно за това не бях я усетил.
- Аха...-казах
- Снаха ми ми показа една картинка, дето сте и дали...Как щяло да е като стане. (Богат език, тоя нашият, нали ?!?) И продължи: -Хубаво барем, че балконите ще са много. Събрала съм семе от всичките китки ,дето въдех тука и пак ще цъфнат на балкона... Те повечето стават и в саксии...
.......................
колаж авторът



Най-голямата слива !


Автопортрет

понеделник, 4 януари 2010 г.

Да си сверя часовника...


...образно казано , след което да си събуя гащите и да натракам няколко реда, май ,няма да е лошо.(Не пуша и не кръшкам...вече).
---------------
Аз още продължавам ревизията на архива -стари папки, снимков "матрял" и ...ето това горе изскочи...Яко заглавие на писание в наш известен ,многотиражен ежедневник от средата на миналата година.... Не държах да му правя реклама, но името му прозира.:)))
Ако вярваме на пазарния принцип - "търсенето определя предлагането", то какъв е изводът?!
Такъв, че българинът се интересува основно от здравни теми....Не вярвам такъв голям вестник да не отделя средства за проучване :)
Тогава : Излиза, че един мой колега е много прав ,като твърди ,че българинът най се страхува от две работи - да не настине и да не се мине !! Не съм сигурен дали е лично негово откритие, или го е прочел някъде, макар,че той упорито твърди първото...Както и да е, аз пък ,донякъде и по себе си съм забелязал, че на човек това от което най се страхува, често му се случва...За това доказателства бол: Опашките ,дето се вият пред джипитата и ..вечно сме прекарани ...
И друго, гледах настройките на блога, ама такъв едър шрифт за заглавия , не е предвиден.
Какъв е извода за мен , пък ако щете и за вас...Ако някой много държи на върл интерес -ЗДРАВНИ и СЕКС - теми! И -заглавието !!! -То там е казано 2/3 от "матряла". Пусто тия блогови платформи, не предлагат такъв кегел за шрифтовете...
И мнооого рядко теми за политика, съд, демокрация , Белене и Козлодуй...
-------------------------
Като написах последната дума и пак се сетих за прословутия майстор ,дядо Кольо (за него след време ще напиша специално) и неговите мъдри сентенции. Една от тях мисля, че е доста на място : Здрав КозлодУЙ ,весела къща!"

неделя, 3 януари 2010 г.

За кого съди съдът ...и още нещо


Колкото и да е странно,съдебната власт е най-слабо заинтересована от спада на престъпността. Защото в момента тази престъпност храни чрез подкупите си и съдии, и прокурори, и следователи. Които, ако осъдят някого, (вместо да вземат рушвет и да го пуснат, каквато е масовата практика) , ще загубят веднъж текущия подкуп, второ, възможността още многократно да бъдат подкупвани от въпросния бандит. Защото той със сигурност ще продължи да върши престъпления и да си плаща за да не го вкарат в затвора... А никой не реже клона, на който седи.
---------------------------------------
От друга страна, съдебната власт (за разлика от законодателната и изпълнителната) е непоклатима от гледна точка на обществения контрол.(Не,че нещо зависи кой, знае колко от него, поне в тоя му вид :)))
Всъщност, тя практически НЕ подлежи на такъв. От 25 члена на Висшия съдебен съвет, реално 14 се избират от самата система (т.е-самоизбират) и само 11 от някакъв, формално зависим от нас, избирателите, орган (Народното събрание). Механизмът не може да бъде разбит от никое правителство или парламент, защото магистратите САМИ избират шефовете си, които след това ги контролират. Т.е. по отношение на съдебната власт няма легален начин да бъде разкъсан затворения порочен кръг. Там за “нов морал” изобщо не може да се говори, да не говорим пък да се наложи.(Умишлено се сдържах да кажа морал изобщо, защото все пак и те са хора и има много честни и почтенни между тях, но както и в другите институции ,а и в обществото като цяло са малцинство) .Съдебната власт е едно грамадно образувание в обществения организъм, получаващо базовата си издръжка (при това нелоша) именно от него, но притежаващо и правото да събира комисиони за дейността си. И, за съжаление, малко вероятно е с някакви законови промени да се постигне нещо. Фундаменталният проблем е заложен в самата ни Конституция и това съотношение 14(11+3):11(чл.130 от Конст. на РБ) ще си стои, докато не бъде наложена необходимата поправка в основния закон.

---------------------------------------
Конституционната поправка обаче изисква твърде голямо политическо единомислие – нещо, което до този момент у нас липсва. Затова, когато управляващите се опитат да предприемат нещо в тази посока, опозицията не им сътрудничи, опасявайки се, че така ще им помогне да овладеят и съдебната власт. Ето как се изправяме пред абсурдната ситуация
една и съща партия да иска едно, докато е на власт, и друго – когато е в опозиция
От друга страна, съдебната власт не е съставена от наивници. Това се вижда ясно...Принципно, съдебната власт не може да нанесе кой знае какви щети на останалите власти. Тя не може да стори същото, което другите се готвят да и сторят, като започне да се пипа основния закон.(Кога???) Но може да създава текущи трудности, които, в комбинация с някои други фактори, да разклатят институциите, дръзнали да поискат промени в Конституцията.
Или, казано направо, съдът може да пречи и забавя промените на собствената си съдба и дори да помогне да се “бутне” правителството, отклонявайки по този начин и фундаменталната заплаха срещу себе си....
--- --- ---
И тук ще спра, защото вероятно ще изляза от добрия тон...
... ... ...
А да не пиша специален запис и да бъда верен на себе си, да вкарам малко тъжен хумор, ще ззапитам любителите на пишман демокрацията: Ако аз ПРИМЕРНО съм гласувал за РЗС, какво стана с моя глас?!. Това, че ония остават в Парламента, не ме топли, защото се предполага, че съм харесал някаква програма, зад която вече не стои никой... И какво правим ?! -"Не губете кураж ,в следващия тираж" -реклама на ТОТО-то от татово време...А той е след 4 години, нови избори нов късмет...
--------------------
И друго , а кажете ми как да приема сериозно диалог между двама лидери на партии и парламетарни групи : -Яне, кажи си, че си педал и ще ти олекне! -Ти ми доведи Капка (жена си -м.б.) ,вземи един фенер и гледай какъв съм... Да, дами и господа, хили се народът като бъзикната мома на хоро и хич не му пука, че това е казано не в някое квартално кръчме-гараж, а в Българската светиня - Парламентът ...
--------------------
Колаж - авторът.