55

 [HD]
---

Толкова станаха! Днес това е картинката. Снимката я прави другата кучка. Тази с мен още не се е научила....

Всяка прилика с каквото и който да е, не е случайна.

---

Нямам какво да добавя, днес не ми се пише, пък и по начало напоследък рядко ми се пише както сте забелязали...По-активен в писането съм от ноември до март.

Тази картинка има за цел да покаже, че човек може да е красив и на 55, при положение, че няма накъде (смях).

--

Поздрав: Сто милиона или левче - Димитър Йосифов


----------------------------------------------------------------

илюстрация - авторът
( Photoshop CS 4; снимка: жената на автора с Kodak Easyshare Z980 на 26.09.2011 г в 10:30ч . 
Забележка: Самата снимка не е монтаж и няма  никаква допълнителна обработка.)

Вчера

Имах желание тия дни да поднеса някакъв текстов материал освен картинките, но нещо нямам кеф за писане ...Сигурно ви е познато това състояние, да искаш да направиш нещо, да чувстваш, че можеш и въпреки това да нямаш желание да го направиш...
Когато преди няколко дни ви поставих въпрос, по точно предявих желание за предложения на теми, Nezzo предложи да пробвам с ежедневието.
Тоест, най трудното от моя гледна точка!
Защо ли?! - Мисля, че най-добре и кратко ще отговоря с една поговорка :"Ситият не разбира гладния"
Едва ли има нещо по-монотонно от моето ежедневие... Сега, от три години насам, работя само вкъщи (ето, винаги ми става смешо при тая дума, като се сетя, че на един форум някой беше задал въпрос защо вкъщи се пише слято, а примерно в гъ@а -не) което силно стеснява социалната ми изява, грубо казано.
--
Не помня споменах ли, че след първата операция се получи усложнение -белодробно възпаление, което бе потушено с втора оперативна намеса и дълга терапия с мощни антибиотици и е желателно сега да избягвам да се шматкам по вмирисаните и обгазени градски улици и за това желая час по скоро да се върна на село, където освен всичко друго смятам, че вече ми е мястото...По обясними причини , туризмът и спорта вече не могат да бъдат интензивно практикувани от мен.
Ами да, щом вече не ползвам екстрите на големия град, освен ходенето на театър, на кино не ходя много отдавна, на кръчми също, от магазини нямам кой знае каква нужда, а интернет ми осигурява връзка с клиенти, с вас и света изобщо, защо да дишам тая сволоч?!
---
Жената и кучката са постоянните ми съжители... Децата отдавна са устроени, имат си свой живот, не търся нито перфектната, нито каквато и да е жена, моята ме задоволява от всякъде, а ако обратното не е верно - да се оправя, не е малка (смях)
В професионално отношение - не очаквам да настигна и подмина колегата Айфел, пък и нямам нужда, другият занаят -дизайна, дума която също приемам с голям хумор поради следния дебелашки виц (отварям скоба):
Срещнали се двама непознати, единият подал ръка и казал :
-Иванов, дизайнер!
-Димитров, обикновен педераст!- отвърнал другия
, предпочитам да казвам мебелен проектант... За бояджилък, работа на обект, дори и като ръководител - край!
--
Та какво да описвам -монотонна работа... И въпреки всичко, има интересни моменти, и ето разковничето - интересни с какво и за кого ?
За сега, толкова...Иначе, както обещах ще споделя някои работи относно брачния живот, при който размерът определено има значение, но когато ми дойде, каквото е там, ...не мога да го определя :)
---
Емил Димитров - "Ние се оженихме"


--------------------------------
PS - Да внеса яснота, защото разбрах, че има неразбрали - не се оплаквам, а се хваля с 35 години брак! :)))

снимки и фотографика -авторът

Благодаря за трети път!

Да, това е третият път за тази година , говорих по темата ,обясних си, че няма смисъл от речи, това е акт на внимание и харесване на представянето ми, да- на представеното от мен, а не на мен самия, държа да уточня това, защото забелязвам,че има колеги, които явно не разграничават тия работи...
Искам да използвам случая и да задам един въпрос:
Да ми поставите конкретни задачи за колажиране и публикуване.
Така ще ми е по-интересно. Редовно коментиращите тук сте около 15 души и всеки да спомене поне едно- много ще е добре :)
---
PS-Верно, че наградата се е отнасяла за другия блог, сега чак разбрах, ама на кого даму дойде на ум да проследи линка, освен това на медала няма "1", но пък авторът е един, освен това там коментарите са по-трудни (нарочно съм избрал тая платформа, там не държа на коментарите, а на посещенията ), така, че ако някой иска да каже нещо за него блог, може и тук :)
---
Още веднъж благодаря и поздрав - една от трите най-любими ми песни :

За картинките и картината

Има моменти в живота, които някои наричат повратни точки.
Не са много, един ,или два са... За мен това стана преди 3 години на тоя ден, споменах ви вече...
Дадох си сметка за "цялата нелепост и същност" на Този ненапразно наричан лъжовен свят и надникнах за малко в другия...
-
Тия картинки са вид терапия, канализират мислите ми ,изказвам се на моменти, понякога се шегувам, общо взето не обичам да пиша, което на много от вас, умишлено избрали писмената форма на общуване се струва странно...А това, че картинките се тълкуват различно и нееднозначно от всеки е така, но да не би пък при писането не е така?! Направо съм се чудил как някои тълкуват думите ми (смях).
Някои се чудят(не само тук) защо си "губя времето" с тия картинки, а не правя уеб сайтове, реклами и пр истории от които "падат пари".
Скъпи колеги, (особено по-младите) зная ,че няма да ме разберете нацяло, но честно казано не ми пука...
Едва ли можете да си представите какъв кеф е да нямаш шеф (кеф и шеф-има рима) , да бачкаш когато и колкото си искаш и да си позволиш лукса да правиш нещо ей-така, без материална изгода! Другите проекти, които правя и които много намаляха на последък ми дават необходимия минимум, малко ми трябва вече, децата ми са големи и се "взеха в ръце" и задълженията ми (материалните) към тях съм ги изпълнил, така, че съвеста ми е чиста...
---
Цената, която платих за това бе доста висока ... дори много висока, не ми завиждайте.
Ако на някой му се струва, че има известна суетност, желание за показност, за рейтинг, както му викат сега, вероятно има основание ,тези неща по-добре се виждат от страни..Подчертавам - не съм манияк на тази тема, но ако все пак има нещо такова си имам обяснение - до преди три години блъсках като луд за този пусти материален просперитет, а знаете, че това е давене с вълци, които не са щедри на комплименти и похвали, освен на сервилни усмивки, когато знаят, че съм над тях и зависят от мен, но като ме усетят слааааб - смяааах (през сълзи).
Ако говоря в единствено число, то е защото става дума за блога, иначе жена ми има не по-малко принос и заслуги в семейния бизнес...
Понататък ще стане дума за това, разбрах, че хората с 35 годишен семеен стаж не са много тук и ще е полезно да споделя "опита" си. Тези работи са свързани и с близкото ни и не толкова минало, а както е казал Б.Брехт :"Който не знае е само наивен глупак, който знае и мълчи е престъпник."

Не ми е приятно в тези социални мрежи, предпочитам да следя блоговете ви, правя си изводи и заключения, изобщо аз никога не съм знаел какво значи скука...
А иначе, ако перефразирам Маркс, улисан в създаването на базата, изпуснах надстройката :)
--
Толкова за сега! Ще има и още по подобни теми, но "като му дойде времето"
Ще завърша като майстор дядо Кольо :"Аз да не съм някоя курьва, че да се аресвам на всеки" (смях)

И поздрав: Михаил Шуфутински - Бели рози (Суперстар 2008)
Вижте как се е докарал наборът.Човек се успокоява като гледа някои работи :)


------------------------
снимка и колаж - авторът

54

Здравейте!
Днес е хубав ден за българската демокрация, както казваше Сашо Йорданов на времето!
На днешния ден преди 54 години благоволих с Божия и акушерска помощ да ощастливя тоя грешен свят с присъствието си.
С това той не стана по-добър, дано само не стане по-лош като го напусна, не знам дали е точна думата...
Горещото лято свърши, започва есента...
От лятото останаха спомени и сухи динени семки , три семки за едит корен, за по-сигурно, то всеки бостан почва от един два корена!
А бостан без плашило не става, така, че, ....абеee... бруччч-шшш...
---
И утре е ден за умуване!
--
Да се пренесем за малко в 1956 година, да усетите духа на времето ,дето се вика, на 78 оборота :)
(макар, че по него време пак духаше нЕкакъв априлски вятър на промяната, то тука все духа, на кръстопът и проветриво място е така, но се дочуваше чат-пат и рокендрола, най-вече по панаирите)
---
ROCK & ROLL MUSIC --- by Chuck Berry 1956 (Chess label 78 rpm record)


---------------------------------------------
илюстрация- авторът

Портрет на Крис

Да,това е същата Крис ,за която писах преди.
Такова умно и интелигентно куче не сме имали до сега. Новото е, че от ден на ден ми става като сянка и е неотлъчно до мен .
Когато съм на компютъра лежи в краката ми, а като спя- до леглото .
Като се разхождаме наблизо, на нашата улица, каишка не и трябва, не е агресивна и не отива на платното.
Не замърсява околната среда .Пикае в сифона за оттичане на мръсните води в двора, а по голяма нужда ходи в една стара лопатка, нарочно оставена в един ъгъл и то горе-долу по едно и също време.
Отношението и към котките е неутрално като това на клипчето, но на птичета налита - то и породата и е такава, а на село дебне и плъхове .
----------------------------

----------------------------
фотографика - авторът

Иде есен...

Защо?
За що?
Не: За какво ?
ЗА-"ЩО", НИ-"ЩО", НЕ-"ЩО"
Какво значи ЩО?
Що е то?
ЩО и ЩЕ
Ще те......, ще ти.......,
Що щеш?
Защо е тази буква "Щ"
ШТ не върши ли съштата работа? штурец, штипка, штука,штъркел
----
Бе, што не си.......
---
Зашто е тази меланхолия и жалба за младост дето лъха отвсякъде около мен ли?
ЗаЩо-то не съм достатъчно здрав за да правя което както и колкото искам... И се дразня като гледам хора здрави, прави и корави, които ги мързи да гледат.
Не толкова като ги гледам, а като ми се наложи да правя нещо с тях.
Такива ,за които майстор дядо Кольо казваше : "Тоя баща му на времето по-хубаво да бил го изпляскал на рогозката"... Да ме прощава Господ за грешната приказка, но ми спестява много писане :(
---
Малко меланхолично начало на новата седмица... "...да бъдем други вече късно е, иде есен..."


----------------------------------------------
илюстрация - авторът
Adobe Illustrator + Photoshop

Човещина

"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (ІІ -Тим.4:3-4).
-----------------------------
Пак не ми се пише, тия дни станаха едни работи, дето ми идва да си късам главата през двата джоба, нямат връзка с виртуалният ми профил, в края на краищата аз ,слава Богу не живея само в блога си и отчасти във вашите, въпреки,че за съжаление напоследък имам доста време, завишено и от топлинното ми безсъние.
Не е нещо непоправимо, но стига да ме вкисне временно, и аз съм човек и то с доста разстроена психика от болести и шибаняци.
Вече съм ги качил на въртолетчето всички, но направиха каквото можаха Нито ги мразя, нито ги съдя, но си ги псувам профилактично.

Св. Йоан Златоуст е изказал бележитата мисъл, че не толкова грехът ни погубва, колкото отчаянието. То е, според думите му, най-страшният, най-гибелният грях, защото щом малодушно се отчайваш, ти сам си затваряш навеки вратата на спасението. Ако пък не се отчайваш дори и тогава, когато се виждаш непоправим грешник, а се стараеш след всяко свое падение да ставаш и да се стремиш пак към спасението, за тебе има надежда, че ще отидеш при Бога.

И както е казал Константин Иречек :„Ние можещите, водени от незнаещите, правим всичко за кефа на неблагодарните”.

Приятна последна августовска събота!


------------------------------------
илюстрация - авторът
3ds max9+ Photoshop

Подстригване

Като малък хич не обичах да ме подстригват (то и сега не обичам много, но не реагирам така бурно).

Веднъж, да съм бил на 6 години ,бях решил да се съпротивлявам както мога и моженето се изрази в бурен рев.Баща ми ме бе завел и вариантът с изчезването отпадна. Тъй,като е невъзможно на практика подстригването на ревящ човек, а баща ми бе изчерпал дар словото и аргументите си, имаше два варианта:
Или да отложим подстригването за един по-късен етап, когато ще бъда по -разположен за такава интервенция, или да изтърсим прахоляка от гащите....

Тогава един стар бръснар, бай Джамал, се прояви като психолог: "-Еее-х ,това реване ли е,бе, аз като бях на твоите години, като ревнех, надвиквах кучето и магарето заедно...Ха напъни се, дай, дай, още , реви яко, ...всички започнаха да се смеят, аз млъкнах, изтрих с пръст сълзите и седнах на стола....По точно на специалната дъска, която бръснарите поставяха върху облагалките за ръце, когато подстригват деца, за им е по-удобно Столовете с променлива височина в селските бръснарници бяха излишен лукс.
Тоя път няма да умувам, а ще оставя всеки сам да си прави изводи и обобщения.
----
PS - Сетих се за това ,защотопреди време случайно намерих една малка снимка в един стар тефтер,в крайно окаяно състояние,намачкана, капана с мастило и пр, на гърба на която пишеше 1963, значи седем годишен , но беше в окаяно състояние, копирах я, обработвах я с фотошопа и накрая едва се получи нещо, което вкарах в една друга сегашна и виждате резултата горе, вляво.
-----
Музикален фон, нещо съвсем тенденциозно :
Дони и Момчил: "Малкият принц"


---
колаж - авторът

3D на ръка (1975г)

Луд умора няма, дето се вика.Видях това и се сетих...
-Ще дойде време ,това ще се прави с машини!- казваше даскалът ...
Дойде това време.
Тогава не се надявах да е толкова скоро. За такива неща отиваха часове. Сега CAD прогрмите ги генерират за секунди.....
Какво ли ще правят "машините" след 35 години?!
---
От обед насетне ми е тъпо...
---

Чуйте "Илюзия" - Георги Христов... сега ми харесва


-----------------------------
чертеж- авторът

Унисоциален *

Така се нареди живота, че никога не съм бил в "саксия"...Ожених се , на 19 години, ходих две години войник , работил съм най- различни работи- строителен работник, бояджия, следвах доста по-късно задочно, защото нямаше време ,пък и средства за редовно , работил съм и като архитектурен техник, по-късно ръководител на обект, проектант конструктор...мебелен дизайнер..

Естествено не съм единствения, който има такова ...животосъстояние, но ви го казвам просто като обяснение, че нямам определена "среда" като повечето от вас....Имам приятели хамали, цигани, доценти, клошари,пазарни търговци, заварчици, всякакви инженери, архитекти и бояджии, художници и пр.

Всички те живеят и работят в определени среди ,където си има отработен един стандарт на поведение и обноски, а на мен често ми отказва "комутатора" ....и това е..

Един пример: Непосредствено след бояджилъка отидох в едно арх.бюро по паметниците на културата . Голяма фирма, бедно предприятие - имаше едно време такъв лаф.Парите бяха малко, но си имаше твърдо работно време, в което може да се скатаеш и да учиш, ако следваш задочно. Това бе причината да се хвана...Работата ми бе да обикалям с двама цигани и един фотограф сгради обявени за паметници на културата, да ги заснимаме, фотографът буквално, а аз с помоща на циганитие, които опъваха ролетката да правя скици, които в канцеларията оформях като чертежи.
Веднъж една по-млада колежка (с 5 години) ми каза на шега :
-Ще те ударя..
Аз ,в този момент бях на прозореца на канцеларията и пушех (това и правото да имам бутилка водка в бюрото, от която да пийвам, когато си искам без да ме казват на шефа,си ги бях спечелил, защото чертаех много бързо и поемах част от работатана останалите). Някак си по навик , спонтанно се обърнах и съвсем невинно отвърнах:
-Ще ме удариш с голо дупе по ташаците...
Мислите ,че избухна смях ли?! ...Не ! Настъпи едно тягостно мълчание...Най-възрастната колежка (тогава малко над моите години, някъде преди пенсия ) каза :
-Не е виновно момчето, аз съм била по обекти и зная какво е...

Мога да кажа: Едно е да изпростяваш в думи, друго е в дела, има хора, които няма ви кажат една неприлична дума ,или да ви засегнат словесно, но по "такава пързалка ще ви сурнат" -израз на дядо Кольо, че цял живот ще ви държи влага....
------------------------------
*Унисоциален - това е дума ,която ми хрумна наскоро, по аналогия с унисекс.. Миналата година измислих една съставна дума - либерас , от либерал и ....
-----------------------------
PS - Този случай беше отдавна...Една сегашна колежка кой знае какво щеше да ми отговори...Може да ми подскажете :)
---
Музикален фон : Болеро от Равел

-----------------------
колаж - авторът

Бруч-ч -ччш! *

Боядисвахме една малка гара . Приемното здание. Така се нарича основната сграда. Оная, с чакалнята . Има и товаро-разтоварна част с рампа и разбира се чешма, тоалетна и РСВ – павилион, пейки, а тук имаше скована и една дълга и тясна маса.
Знаете ги тези гарови павилиони ,продава се почти всичко. Включително кебапчета, кюфтета,сандвичи и бира, разбира се.На обяд и след работа бяхме там. Случаят, който ви описвам беше след работа, влакът ни имаше закъснение , бирите станаха повечко, а разговорът по-непринуден.

Той беше от ония дребни мъжлета, с трудноопределима възраст , жилави, слаби, да се чуди човек къде слагат тези бири, с несъразмерно големи длани и ходила. Вечно подвижни и неспокойни с непрекъснато шарещи очи и незнаещи какво да правят с ръцете си като не работят.И усмихнати дяволито. Усмивката бе почти неизменна.
Казваше се Киро. Викахме му Педя човек, лакът кур, по аналогия с онова педя човече лакът брада, което разказваше приказки на децата по телевизията преди „По света и унас“.И имаше защо. Освен дланите и ходилата и ТОВА му бе несъразмерно голямо.Но за по-кратко му викахме Киро Кура, или само Кура, Курдоколенков и пр. производни ,които може да изведе бояджийската фантазия. Любима тема освен представянето на ЦСКА-то му бяха жените и секса.
Ако ЦСКА не бяха играли скоро, слушахме за любовните му подвизи.Рядко можеше друг да вземе думата от него, но пък разказваше увлекателно, може би украсяваше и послъгваше на моменти, но това го правим всички когато говорим на любима тема. Сега няма да ви преразказмвам случките му, вероятно пак ще се върнем на това.
Имаше проблем горкия...Мечтаеше за секс с голяма, едра ,яка жена, казваше : „Искам да ме хване една яка, 100 кила и цяла вечер да ме разнася като пръскачка из лозе...все такива стафиди като мен ми се лепят , на жената и тя...голо свраче“.
И точно такава слезе от пристиащият влак, докато него ден чакахме нашия. Виждали сте такива яки лелки, тогава някъде към 40-те, едрогърдести със задни бузи като Харманлийски дини и леки мустачки.Слезе от влака и тръгна към нас. То нямаше и накъде, пътят за селото минаваще покрай лавката.Имаше около сто метра.
- Оле,оле, олеее, за това ви говорех!! - Киро спря приказката си по средата – Ей сега ще я заговоря като наближи, ще и кажа нещо...Всичкимлъкнахме и зачакахме с трепет срещата. Той стискаше бутилката бира и очите му шареха съвсем нервно, хапеше устни.Представях си какъв ураган бушуваше в главата му. Пресяваше вариантите и избираше най-подходящият за първи контакт с Обекта. Жената вече бе на 10 метра. Чуваше се пухтенето и от жегата и се виждаха потните струйки по челото и между едрите гърди....5 метра....3...1 !! Тъкмо щеше да отмине и от Киро излезе едно мощно: „БРУЧ-ЧЧ-Ч!, с преминаване на „ч“ в шшшш накрая.
След няколко секунди мъртва тишина избухна мощна вълна смях от останалите четирима колеги и ръководител движението на гарата, който си купуваше цигари, а аз който бях отпил от бирата ,се избрухтях и опръсках стъклото на лавката. Когато техният смях поутихна, се дочу и басовият, не съвсем женски смях на Жената, която бе спряла на десетина метра ,оставила сака в краката си и бършеща с една носна кърпа потта от челото си.
-Хилиш, се ти, ама ако те метна с тая паламарка, ще ти свири задника като жетварска стомна!-рече да излезе Киро с чест от от положението, след като бе отминала достатъчно далеч.
-----
Вярвайте ми, от тогава този случай си го спомням почти всеки ден, когато...ха да кажа нещо, но в последния момент го считам за неточно, ненужно... неподходящо и пр. Много хора са се чудили защо понякога спирам да говоря, промърморвам тихичко „бруч-ччч“ и се усмихвам под мустак. А сега, когато имам и този блог ми се случва доста по често ...ха да напиша нещо и...

-----------------------------------------------
*Бруч-ч -ччш! - възклицание (обикновенно на село) при прогонване на добитък, най-често прасе ,влязло в градината и нанасящо щети - тъпкате ,ровене ,ядене на зарзавата и пр.
Обикновенно се придружава с махане на ръце и клетви от страна жените и псувни от мъжете.
---------------------
илюстрация - авторът

Живот - каруца ...

Често като се събудя ....Аз по дългогодишен навик ставам рано, защото естеството на работата ми е било такова...Знаете ли, най-после ,от пет години насам ми се сбъдна една голяма мечта ...Те всщност бяха две ...Да нямам часовник на ръката си и началник на главата си..Сега нося часовник, защото се влюбвам в джунджуриите си и трудно се разделям с тях, който обаче почти не поглеждам, началник ,обаче нямам, както и работно време и работни дни даже...Както съм споменавал ,мисля в другия блог ,занимавам се с проектиране ..Работата е на компютър естествено, по всяко време мога да контактувам с клиента и останалите колеги, абе, мисля, че ви е ясно - работа, за която не е необходимо работно място...Нямате си представа какъв кеф е, да не ти се налага пътуване до работа и на работа да не ти се налага да гледаш махмурлия колеги, и криви колежки, които меко казано не са прекарали добре нощта....
---------------------------------
Та да се върна на първото изречение : ЧЕСТО КАТО СЕ СЪБУДЯ включвам лаптопа , правя кафе (вече не пуша) прозявам се и в главата ми мислите се въртят като топките от тотото ..ето, преди два месеца ...събудих се, освен лаптопа включих и телевизора...Някакъв стар филм, каруца трака по селски път...Като куче в каруца....Псува като каруцар...ЗАДРУГАДЖИЯ ...интересна дума...,нали .Мисля, че някои от четящите се сетиха за какво става дума ...За онова време, когато каруцата още беше транспортно средство и бе собственост не само на цигани....Бях много малък..но помня...
След това се сетих за анекдота за Вуте ,ето, тоя .
------------------
Погледнах към лаптопа и видях ,че точката, вградена камера също ме гледа...Щракнах си една снимка (с ниско качество, разбира се..)...По телевизора каруцата тракаше ...отминаваше , а на мен ми се стори, че бе минала през мене, или покрай мене ...Написах в търсачката "каруца", - изображения , копирах тая , дето е на фотографиката ..
След това набутах двете снимки във "Фотошопа" и започнах да си играя...Спомен...избледнява,избледнява,избледнява. Като отминаваща покрай мене, или през мене..."
Така се получи тази техника...Запазих този нескопосан портрет ,прекарах през филтри и пр.. и нарекох серията с него + бяло+ ....
------------------
А животът -каруца - каруцата..... с четири колела, конят с четири крака, каруцарят - "-Диииий!!!", понякга псува, конят опъва шия, пръхти, понякога пърди, каруцарят и той...И тази чудна мелодия, тропот от четири подковани крака , дъх на конска пот, прясно сено, лайка и...и песента на четирите колелета по неравния път... през мен , покрай, мен...
.............................
Живот ...ТОЗИ живот....
Какво беше това, ....парчета, мисли, спомени...

фотографика - авторът

Най-голямата слива !

Автопортрет