събота, 31 юли 2010 г.

Не ща съвет...!!


Открих нов етикет "Хеййй - ттт".
***
"......Много мразя да ми кажат - давам ти съвет за твое добро! Ако искам съвет, тогава ми дай!"
~
Многократно съм го чувал, а напоследък и чел в блогове. В най- различни вариации и версии, но смисълът е този. Има и "комерсиализиран" вариант - "Не ща акъл, пари ми дай!", но думата ми сега е за първия случай -"идейно-естетичния", да го наречем условно.

Дядо ми на времето казваше : "На сила на човек можеш да му вземеш нещо, но да му дадеш - не. Даже и от страх да го вземе, като заминеш ,ще го хвърли...."

Интересно е и друго - тези ,които пищят ,че им дават акъл,съвет, наставление , когато стане въпрос ,че им вземат, са учудващо тихи и примирени и възпитани...
Пример: Ние, казват сме си виновни, ние сме си избрали тези хайдути , дето вземат повече от десятъка в "турско" време и "източват" като разпрани...Като, че изборът, който ни се предлага не е между лошо и много лошо! Друг е въпросът и въпрос на отделна тема, че играта е така нагласена с чалъми и хватки, та хубавото да не може да се качи на сергията.

Да се върнем на съветването и манипулирането.....Добре, разбирам, има хора по-чувсвителни на тази тема, както примерно аз се "стягам" за други работи...."Шарен свят", правилно....Например моят "гуру" дядо Колю (за него мога да издам цяла книжка, не по-малка от тази на бившият премиер за социалистите) бе споделил , че силно се дразни от невинната дума "гащи"...Ха иди го разбери...Навремето,казва, като млад , бях се хванал с една госпожичка и като дойде момента....оная вика: -Чакай ,да си сваля гащите!!! -Край! моментално ми падна!...... Замазах положението, някак си,....е по-късно, всичко си дойде на мястото"...

Така, че ги разбирам и тези хора....Макар да кажат ,че примерт с гащите не е точен и е пошлост...

Давате ли си сметка, че ако аз ,или друг предварително анонсираме намерението да посъветваме, препоръчаме, предложим и то без цел лично облагодетелстване (има и такива случаи, но говоря за себе си), то точно Тия, които целят да се възполват от вас, никога не афишират това свое намерение!! -Даже напротив - по купените от тях печатни и електронни медии , по много мъдър и школуван метод (това е цяла наука) ви внушават това, което трябва, най често с номера, че така правят Успелите (успешните) и Свободните хора?!?

Ще цитирам един житейски съвет от дядо Кольо: (предавам по спомен и то доста цензурирана и орязана версия, но добуквено) " - Виж ,кво ,мойто момчеее, хората са тъй напраени, че не им аресва много, много да ги нареждаш....има си чалъм...С едната ръка ще ги галиш леко, леко по главичките и по-долу, ще им шъпнеш на ушенцето нежно, малко милувки, а с другата ръчичка полеееечка ще им го вдяваш....Сетне, ще угадят, че им е улязал "късмета" ,ама няма да са тъй ядосани и да фучат, а ще им ареса и ще ти са усмихнат и даже цалунат..... С рогата напреде нищо не става."
---------------------------------
Музикален фон и лайфстайл : "Пайнер" -мюзик, "За контакти"- Цветелина Янева


-------------------------------------
илюстрация,автопортрет - авторът

петък, 30 юли 2010 г.

Селският бръснар *


Задача :“Селският бръснар бръсне всички онези и само онези жители на своето село, които не се бръснат сами. Трябва ли той да бръсне самия себе си?”
-----
Ето тук според мен се получава противоречие в самото условие на задачата. Т.е. селския бръснар се явява в сечението на множеството на бръснарите (в случая е само с един член - той) и множеството на селските мъже. Поставя му се неизпълнимото условие хем да се бръсне, защото е бръснарят, хем да не се бръсне, защото ще наруши забраната да не се бръсне сам.

В такъв случай ,мисля,че може да се бръсне, само ... с електрическа самобръсначка. Така като бръснар извършва бръсненето на човека, (в случая – самия той), защото прекарва машинката по лицето. В същото време не се бръсне сам, понеже електрижеският ток движи ножчетата и реже брадата.
Това е шега разбира се. По наблюдателните веднага ще оспорят, че може токът да движи ножчетата, но самобръсначката се движи от ръката, която е част от бръснаря.

В този некоректно ситуиран казус, като ,че ли най- правилното (и най-глупаво) решение е да се бръсне от бръснар в друго село....Като това също не е решение...
(Тук се замислих дали по принцип във всеки некоректно ситуиран казус, най- глупавото и нелогично решение е най-доброто)

ІІІІІІІІІІІІ

* В математиката този парадокс се нарича парадокс на Ръсел.

Проблемът идва от там, че считаме, че можем да построим множество въз основата на ВСЯКО свойство. Така някои от тези свойства (и това именно е случаят в парадокса на Ръсел) генерират нестабилни самопрепращащи се цикли и съответно би трябвало те да бъдат изключени.
(Жена ми е цар в ситуирането на подобни казуси, а скромният ми опит показва, че повечето жени ги умеят тези работи) .(смях)
---------------------
Музикален фон :


----------------------
колаж - авторът

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Вие не съществувате *


Държа още в началото да подчертая, че това не са мои разсъждения , а на Кен Корцзак, който на всичко отгоре се е занимавал 27 години с Дзен. Това вляво е Дзен (иероглиф)

---
За какво се притеснявате в този момент? Почти е сигурно, че се притеснявате за нищо поради причината, че вие всъщност не съществувате!
~
Мислите си, че това зучи абсолютно безсмислено. Някои от най-брилянтните учени, философи и теолози на нашия век не биха се съгласили с вас.
Чуйте какво казва един от най-великите физици на века, Едингтън, за квантовата теория:

„На езика на физиката... следата от моя лакът оставя следа на масата както следата от мастило оставя следа на хартията... откровенното осъзнаване, че науката физика се занимава с думата „следа” е най-значителния ни напредък.”
~
Под „следа”, Едингтън има предвид илюзия. Повече от всяка една друга наука, тази част от физиката се съпоставя с фундаментите на действителността и все повече ни насочва към факта, че няма никаква действителност.
~
Последните 300 и повече години, светът си е мислел, че всичко се сътои от атоми, „строителите на вселената”. Великия Нютон бе този, който затвърди нашето впечатление, че атомите изглеждат като билярдни топки. Натрупайте достатъчно количество от тях една върху друга, пуснете ги да се движат и ще получите скали, дървета, животни и хора.
~
Но, брилянтния Макс Планк, героят на Айнщайн, разбули някои изключително обезпокоителни открития, които той е направил докато се е опитвал да разреши проблемите отнасящи се до радиацията на енергията.
~
Да съкратим дългата история и да я направим по-кратка – Планк бе принуден да направи заключение, че материята на най-фундаменталните си нива не е непрекъсната, не е твърда. Няма никакви мънички билярдни топки. Когато разчупите един атом, получавате един електрон, протон а може би и неутрон. Но то се върти и това не е най-малката частица в никакъв случай. Можете да продължите да разчупвате до недрото, до W частиците и до много други „подозрителни” частички. Това е едно трепване на окото, премигване и е извън съществуващото.
~
Къде отиват тези неща когато премигнем? Никъде! Те престават да съществуват! След това те се връщат отново!
Е и какво от това? Е, както знаете, човешкото тяло е направено от фундаменталните природни елементи. Ние сме повече вода, но ние също имаме и желязо в кръвта си, калций в костите си и т.н. Но всяка една от тези субстанции е направена от индивидуални атоми, които пък са направени от някакви духовни късчета от нищото и са извън действителноста.
Учените наричат този процес на „премигване” – „квантова нестабилност”.
Дори и в най-твърдото си състояние, атомът изобщо не е толкова стабилен и твърд. Атомите са 99.999999 празно пространство. Ако ядрото на атома беше с големината на топка за тенис на маса и ако вие стоите в центъра на огромен футболен стадион, електроните, които обикалят около ядрото щяха да се намират извън външните стени на стадиона.
~
Какво има между ядрото и електрона? Нищо! И от какво са направени ядрото и електрона? От малки късчета енергия, които никак не са солидни, а всъщност са въртящи се частици светлина.
Дори и една грамада олово е не е друго, а светлина, правейки се на „нещо”. Е, това е колата ви. Е, има ли химикали в мозъка ви? Има ли ви вас самите?
~~~~~
Да се върнем към 1920 г., немският математически гений Курт Гьодел прави демонстрация, която показва, че логиката в основата си е противоречива.Този опит е познат като теоремата на Гьодел, но също така и като непълна теорема. И в нея се казва:„Невъзможно е да се установи логическата последователност на нито един комплекс от дедуктивната система освен като високомерни принципи на разсъждение, чиито собствени вътрешни последователности са един отворен въпрос, както и самата система.”
~
Но, има дори и още по-лоши новини отнасящи се до действителноста. Наричан е Принцип на Несигурноста на Хайзенберг, предполагащ и по-късно доказан от един от бащите на квантовия механизъм, великия Вернер Хайзенберг. Принципа му гласи:„Положението и скоростта на един обект не могат да бъдат точно определени, дори и в теория. Самите понятия за точното положение и точна скорост взети заедно, всъщност, нямат никакво значение в природата (естеството).”
Това, което се казва тук, е че физическите обекти не могат да бъдат обвързани с абсолютно съществуване на никое място, в никое дадено време. Както теоремата на Гьодел, така и този принцип, идва с едно безпощадно математическо доказателство.
И така, не само вербалните аргументи са непоследователни и следователно лъжа, но и физическата материя в основата си не може да бъде измерена.Нашата концепция за същността е жива само дотогава, докато ние не се сблъскаме и вгледаме в нея. Започва да се разпада когато започнем да анализираме... твърдото състояние на веществата е поредната илюзия... проследихме твърдото състояние от непрекъснатото течно такова на атома, от атома към електрона и там изгубихме следите им.
#####
Вие може и да попитате: „Как, знаейки, че ние не съществуваме, това ми помага в ежедневните ми безпокойства?”
Е, всъщност, помага, много даже. Действително, това знание може да те доведе до едно крайно състояние на щастие, дори и на блаженство. Как?Отивате на работа в осъзнаване, че сте погребани под много пластове измамни, упорити илюзии, които поради математическата си непоследователност ви подлудяват! Изглежда, като че ли никога няма да откриете истината, истинския мир и чистотата на любовта, защото се опитвате да схванете тези неща с фалшивата предпоставка, че те съществуват по един реален начин. Те не съществуват. Нито болката, нито страданието, нито безпокойството.Колкото повече достигате до осъзнатоста, че вие и вашият свят сте една лепкава илюзия, толкова повече ще се чувствате щастливи, любящи и истинни. Защо се случва това та ние даваме пример как илюзиите причиняват болка?
Всички познаваме някого, който е злоупотребил с пари или объркал парите с щастието. Сами по себе си, парите са само хартия, символ, който представлява материалната задоволеност. Някои хора се поддават на илюзията, че парите са всичко и те безумно трупат повече и повече от зелените нещица докато не получат сърдечен пристъп и не умрат.Всички ще се съгласят с мен, че е много хубаво да бъдеш освободен, освободен от илюзиите на парите и материализма.Е, от колкото повече илюзии се отървем, толкова по-свободни ще станем. Да се отървем от илюзии като парите, наркотиците, пристрастеността към секса е много лесно в сравнение с илюзии като смъртта, времето, езика и физическото съществуване, но не е невъзможно.Също, трябва да ви предупредя, че колкото повече се опитвате да достигнете до щастието толкова по зле ще става, тъй като щастието е една илюзия, която не съществува. Ще останете много разочаровани, но и разочарованието не съществува също. Съжалявам.
Това, което наистина е странно относно илюзиите, е че трябва да използвате илюзии, за да се отървете от илюзии и трудно бих могъл да опиша как точно се прави това. Помнете теорията на Гьодел: Всички аргументи са измама още от самото начало!
Дори и това, че четете сега тук е капан, въпреки че тази статия се стреми да ви покаже факта, че сте в капана на илюзиите! Но си мисля, че е по-добре да знаеш, че си в затвор, отколкото да бъдещ в затвор и да мислиш този затвор, който ние наричаме „живот”, за свой истински дом.
~
Много хора, които четат тази статия ще кажат: „Господи! Колко много глупости!” - И са прави!
Кен Корцзак - неговият блог - ТУК!
------
И ОЩЕ- И така, практикувах дзен-медитация 27 години, всеки ден и това разби живота ми.Сега, като казвам „разби живота ми”, това не е нещо лошо, нито пък добро. Виждате ли, след 27 години дзен, нещо да бъде „добро” или „лошо” става наистина проблематично. Неща като „добро” или „лошо” губят своя смисъл. Дори думата „смисъл” губи своя смисъл.Подлудявам жена си, защото говоря по този начин през цялото време, което е една от многото причини, поради които казах, че дзен разби живота ми. Например, жена ми ще ми каже нещо, което Опра Уинфри е казала по телевизията, за това колко важно е за обвързаните двойки да комуникират помежду си, а аз казвам: „О, тая Опра е такава глупава тъпанарка!”. И жена ми казва, че Опра понякога има много добри попадения, а аз казвам, че понятието „добри” няма никаъв смисъл и че Опра казва това, което казва, защото това кара хората да й дават пари и това е всичко. Жена ми си мисли, че съм луд и не може да разбере за какво всъщност говоря. Това е проблем, с който жена ми се оправя, така че в края на краищата това не е проблем. Не е трудно да разбереш когато няма проблем. Започвате да схващате такива неща след 27 години дзен.
Ваш, Кен Корцзак
---
Музикален фон- "Меланхолия" - Виолетов генерал:


----------------------------
колаж - авторът



.a?


---

илюстрация - авторът

сряда, 28 юли 2010 г.

Дискалкулия *


Според проучване никак не са малко хората, които изпитват ужас или отвращение към математиката, но изглежда има и такива, които стигат до крайности в стремежа си да я избягват. Това се смята за психическо заболяване, наречено *Дискалкулия , тоест състояние, в което на човек му е невъзможно да работи с каквито и да е математически операции. Един от учените работещи в тази специфична сфера е неврологът Брайън Бътъруърт от Юнивърсити колидж в Лондон. Той разказва за случай, при който млад мъж бил осъден на затвор за серийни кражби от магазини, като причината за кражбите била, че младежът не бил в състояние да стигне до касата, защото не знаел дали ще даде точно пари и дали ще му върнат правилното ресто. Макар да звучи малко наивно, изглежда такова заболяване съществува.

Оказва се, че от дискалкулия страдат 6% от населението.(В Обединеното кралство- м.б.) Тези хора се затрудняват при визуализирането на поредици от числа. Различаването на по-голямото от две числа също е затруднено. Бътъруърт обаче смята, че е открил конкретна зона в мозъка, която отговаря за простите математически способности. Зоната наречена IPS (intraparietal sulcus, или вътретеменна гънка) има значение при определянето на това какъв конкретен брой неща се възприемат, а не какво количество. Досега се смяташе, че възприятието на брой и количество става на едно и също място, но се оказва, че всъщност в мозъка има два отделни модела за обработка на тази информация.

Ръководителят на изследването от Калифорнийския технологичен институт Фалвия Кастели обяснява, че това предположение се дължи на факта, че при нормални обстоятелства двата модела действа заедно. Тя дава за пример ситуация, в която се опитваме да преценим коя е най-късата опашка пред касата в магазина. "Можете да преброите броя на хората на всяка опашка, но ако бързате, най-вероятно ще хвърлите един бърз поглед на всички и ще изберете тази, която изглежда най-къса". И двата метода могат да доведат до един и същ отговор, но единия използва математическо действие - преброяване, а другият се състои във визуална преценка.
----
Ето един друг, "геометричен" метод за умножение, който четох, че се преподавал в Китай, паралелно със стандартния :


-----------------------
илюстрация - авторът

Квадрати # 1


Открих нов етикет - "Геометри-Я".
---
КВАДРАТИТЕ СА КВАДРАТНИ
---

Tия дни ще напиша нещо по тая тема, а периодично ще пускам разни работи, които намирам и оформям , или такива, които ще правя напълно сам .
Ще се придружават и от разни клипчета.
---
Това, по долу показва "пътя" от 1D(точка) до 6D и обратно


----------------------------
колаж- авторът

Мисли за истините


Повечето хора изпитват нужда от проверена и доказана истина – т.е., те са подвластни на страховете и съмненията. Това са хората, при които различаването и Божественият разум (хайде, нека бъде интуицията) не могат да се проявят, защото старите програми са прекалено силни и не позволяват на вътрешния глас да подсказва и насочва, т.е., вътрешните сигнали са все още много слаби, в сравнение с възпиращите страхове.

Многократно е ставало въпрос, че не съществува проверена и доказана истина, че истината е различна за всеки човек, и затова не може да бъде формулирана една единствена, удовлетворяваща всички.

Точно затова е нужно различаването – всеки да отсее необходимата за него лична истина, а това е възможно само, ако няма възпиращи страхове. Предполагам сте чували многократно, че страхът е противоположност на любовта, т.е., там където има страх, няма любов, няма привличане, усвояване, а само отблъскване и много съмнения. Когато страховете намалеят , т.е., когато престанем съзнателно да ги подхранваме с енергия, като ги смятате за реални и основателни, тогава откриваме собствената истина.
И в най-манипулативните текстове и твърдения, можем да открием нещо, от което да ни просветне. И да осъзнаем вътрешното подсказване, че сме били манипулирани поради конкретни свои илюзии и внушения. Точно това осъзнаване прави невъзможно да бъдем манипулирани отново по същия начин , но това не означава, че не може да бъдем манипулирани по друг. Затова е нужно да сме осъзнати винаги и да откриваме своите слабости, които ни правят уязвими."Подлагай всичко на съмнение" (забравих как беше на латински)

Когато разчитаме някой друг да определя нашите лични истини, не можем да развием това различаване, защото не полагаме никакви усилия в тази посока и продължаваме да търсим една общовалидна, проверена истина, да се мятате между крайностите истина/неистина. Не случайно е казано, че най-добрата лъжа е тази, която е наполовина истина
. Трябва да осъзнаем безсмислието на страховете и че страхът не е разумна предвидливост!
----
Разбира се, че това е голяма тема и не може да се обхване с няколко изречения.Не се и мъча . Само искам да ви го обърна на внимание ,както казваше старшина Гатьо Донев на времето.

----------------------------------------------
Музикален фон "Вавилон" -група Кипелов


---------------------------------
автопортрет, колаж - авторът

вторник, 27 юли 2010 г.

Що е то саботаж?


Почти всеки знае какво означава саботаж, но едва ли сме си задали въпросът от къде идва този термин.

Терминът саботаж идва от френската дума сабо (sabot) – копито, нещо като жаргон за дървена обувка.
Той се появява като название на действията до които са прибягвали френските работници-мелничари. Когато избухвал трудов конфликт, те с помощта на своите дървени обувки спирали мелниците, в които работели. Едва ли това е бил първият акт на саботаж в историята, но именно той е дал името на тази разновидност на работническа съпротива.(а и от там на термина).
Класически пример за саботаж се счита движението на английските тъкачи в началото на XIX век, получило названието лудитско движение. Въпреки твърденията на либералите и марксистите , то въобще не е било безнадежден и реакционен протест на работниците, унищожаващи прогресивно нова техника. Тъкачите започнали да унищожават фабриките едва след отказа на парламента да одобри закон за гарантиране на минимална работна заплата.
На погром са били подлагани преди всичко тези фабрики, чиито собственици са намалявали заплатата на тъкачите.

От там нататък, терминът си е намерил място в почти всички социално-битови, политически, военни и пр. действия
--------------------------------------
Музикален фон - една приятна песничка -"Sabot Sabot by Phylum ",която няма връзка с горното, но е приятна Просто изписах "sabot" в търсачката на You Tube и излезе тя :)


-----------------------------
илюстрация - авторът



понеделник, 26 юли 2010 г.

Смях за 1 лев



Навярно редовнините читатели си спомнят статията " За хумора..."
Търсих нещо в другия блог и попаднах на тия картинки вляво. Както се досещате, това са бални "маски" или украшениея вероятно за детско тържество...Не гледайте че ми пасват точно, то е от Фотошопа. Иначе ръзмерът им съответства на детско лице...Предполагам, че горният вариант е за момченца, а долният за момиченца.

Спомних си, че когато синът ми бе на годините на внучката му бях взел подобна маска, но носът си беше ...нос, пак пластмасов, бутафорно голям, май, че беше и с пъпка, или брадавица, и висяха мустаци от дебела, черна прежда. И интересно!!! -дръжките, самите очила(окръгления) и веждите бяха или почти, или точно същите...Имена не помня, но зрителната ми памет е над средно ниво...

Лошото е, че в момента във магазините "Всичко за 1 лев" ги няма..Една продавачка се сети, че последно преди две години са имали срещу нова година и се похарчили бързо...Абе, майтап да става, един лев къде не е отишъл, да се веселят децата....(?!?)
Важното е, че за 25-30 години, хуморът е дръпнал доста напред ...как мислите...Или по-точно, това отдолу се е качило горе.. нееее, спирам. Явно ще "олекна".
----
PS- Отива ми, нали?! Снимката е кофти, правена е с телефон в началото на май, но нямаше по -подходяща....Знаете, нагласяне, нагласяне, ама...:))
---------------------------
Музикален фон: "Клоунът" - Васил Найденов


-------------------------
колаж (монтаж) - авторът



Славата, славолюбието и захарницата *


Св.Иоан Златоуст -"За славата и славолюбието" - из "Тълкувание на Евангелие от Матея"

(…) Ако станеш и хиляди пъти по-знатен, с нищо няма да бъдеш по-добър от неизвестните човеци. Напротив, със самото това ще станеш даже по-безчестен. Когато тези, които те представят и прославят като знаменитост, се смеят на тебе за същото това, че ти търсиш от тях слава, усърдието ти не произвежда ли нещо, противно на твоето желание?

Тези човеци се явяват като изобличители. Който хвали предалия се на блудство и безпътен живот и го ласкае, със самото това той повече изобличава, отколкото хвали славолюбеца. И тъй, защо се грижиш много за едно такова дело, последиците от което са винаги противни на твоята цел? Ако искаш да се прославиш, презирай славата и ще станеш по-славен от всички! Какъв смисъл има да се подхвърляш на същото, което се е случило с Навуходоносор? Той издигнал статуя, като мислел да получи още по-голяма слава чрез дървото и безчувствения образ; този, който имал цял живот, искал да се прослави чрез това, което няма живот. Виждаш ли, крайно безумие! Като мислел да си създаде чест, той повече се унизил, като показал, че повече се надява на неодушевена вещ, отколкото на самия себе си и на живата своя душа, поради което въздал такова предпочитание на дървото. Не е ли достоен той за присмех поради това, че търси похвала не в себе си и в своя добродетелен живот, а в дъските? Това е все същото, както, ако някой би помислил да се хвали с пода на къщата си и с красивата си стълба, отколкото с това, че е човек. Но мнозина от нас сега подражават на Навуходоносор. Както той със своята статуя, така едни от нас мислят да извикат учудване с дрехите си, други с къщата си, с мулетата, колесниците, колоните, които се намират в техните къщи. Като са погубили в себе си достойнството на човека, те търсят напълно смешна слава за себе си в другите предмети.

Знаменитите и велики служители на Бога се прославяли не с това, но с потребното. Те били и пленници, и роби, и юноши, и чужденци, те нямали нищо собствено, но се оказали по-почтени от тези, които имали в изобилие всичко. Нито огромната статуя, нито велможите, нито вождовете, нито безчислените войски, нито многото злато, нито големият разкош не могли да удовлетворят страстта на Навуходоносор да се покаже велик. А за служителите на Бога, лишени от всичко, била достатъчна едната мъдрост. Като нямали нищо, те се оказали толкова по-бляскави от носещия диадема и багреница и от притежаващия всичко, колкото слънцето е по-бляскаво от диаманта. Щом те се появили, очите на царя заблестели като огън, заобиколили ги вождове, управители, чиновници и цялото демонско събрание; звукове на флейти, тръби и разни музикални инструменти, като се разнасяли до небето, навсякъде огласяли слуха им. Пещта горяла извънмерно силно и нейният пламък се докосвал до самите облаци; всичко било изпълнено със страх и ужас. Но юношите нищо не ги плашело. Напротив, те се надсмивали над околните като над играещи деца, проявили мъжество и кротост и по-гръмогласно от тръбите извикали: "Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним!" (Дан. 3:18). (…)
----------------------------------------
Обяснение : Този текст съм го публикувал и в другия блог, който както сте забелязали се оформи като тематичен.Но забелязах ,че тези статии на нравствена тема, грубо казано се радватна интерес и тук.( "Тихо" ми казва).
И искам да наблегна на разликата между моите текстове от поредицата мислене и този. Огромна е.Вижте тук мъдрото смирено говорене и бесовската кръчмаро-интелигентска ирония в моите.Това е последица от начина на живот.Да не би някой да мисли, че 50 г съм ги прекарал в пост и молитви?!Не! Въпреки, че винаги съм се съмнявал в материалиализма като достатъчна теория, аз съм търсел Бог по скоро с разума си като идея за първична субстанция, про-разум и пр., без да отдавам значение на най-главното, нравствения аспект, любовта като енергиен еквивалент...(друг път за това).
Последният път, когато умирах валеше страшен дъжд...стоях до прозореца на болничната стая и чаках да се събере лекарският екип по спешност...бяха ми малхнали вече рака заедно с ларинкса, но от сондата през носа с която ме хранеха се бе получило едно гнойно възпаление...И за това друг път, случи се нещо, което преобърна мисленето ми...
----
* А сега за захарницата (във връзка с начина на говорене, "Стилът, това е човека" , пак забравих кой го беше казал.Анонимният може да допълни):
Като млад техник, по едно време работих за малко и в отдел ПТО, най-неприятната ми работа, бумащина и отчетност в строителството и имах една колежка стара мома (на 41 тогава, а аз бях на 23), която много ми се радваше и предпочиташе да си говори и споделя с мене по две причини, които сама ми обясни- жените ,като отидела при тях , започвали да говорят за децата си, защото знаели,че това и е болна тема и я дразнели нарочно, а по-възрастните от мен мъже, мислели само как да правят секс с нея....Това, че аз не и правя намеци (което не значи, че нямах мераци) си го обясняваше с възпитанието ми и с това, че съм още млад и влюбен в жена си. И имаше известно основание...Веднъж ми каза :Все съм срещала простаци, но един вчера грабна купата . Казвам му - нещо съм разстроена, хайде малко да си поговорим , пък той вика "Нямам време за говорене,пък и какво толкова да говоря с тебе...Дай да видим гъза, че бързам.
Вярвай ми, ушите ми заглъхнаха, спусна ми се едно черно перде, грабнах захарницата от масата и го праснах по тиквата ...
---
Ако искате да видите и други избрни нравствени беседи от Св. Иоан Златоуст - ТУК.

---
И понеже стана традиция да ви пожелавам приятна работна седмица в понеделник с песен -
"Ще ти говоря за любов"


--------------------------------------------
колаж - авторът

неделя, 25 юли 2010 г.

Неделен поздрав # 26


ЗЛИТЕ СИЛИ НЕ СПЯТ...
Васко Кръпката

......................................................


.......................................................
колаж - авторът

събота, 24 юли 2010 г.

Времето е само едно усещане *


Съществува едно друго понятие, подобно на материята, което материалистите смятат за вечно и безусловно, а именно времето. Но подобно на материята времето също е възприятие и не е безусловно.

С книгата си, озаглавена „Краят на времето” ("The End of Time"), в която разглежда понятията безкрайност и вечност, физикът Джулиан Барбор предизвика голямо вълнение у научния свят.
* Той подчертава, че идеята за това, че времето е само едно усещане, е твърде трудна за приемане от страна на много хора. В едно интервю с Барбор в списание "Дискъвър" ("Discover") относно факта, че времето е усещане, е направен следният коментар: "Все още ми е трудно да разбера това,но в такъв случай здравият разум никога не е бил надежден пътеводител за разбиране на Вселената . Ние не усещаме ни най-малкото движение, докато въртящата се Земя профучава през празното пространство с около 67,000 мили в час. Излиза, че усещането ни за изминаване на времето е толкова погрешно, колкото и вярването, че Земята е плоска.

Този виден физик подчертава факта, че всяка идея, която притежаваме за времето, е абсолютно погрешна и че извършените в областта на съвременната физика проучвания доказват това. Времето не е безусловно; то е разнообразно възприемана, субективна представа, която зависи от събитията.

По отношение на връщането на времето назад известният интелектуалец и носител на Нобелова награда – професорът по генетика Francois Jacob, (Франсоа Жакоб, или Якоб ) обяснява следното в своята книга “Le Jeu des Possibles” ("Възможното и действителното"):
"Прожектирането на филмите назад ни дава възможност да си представим свят, в който времето върви назад; свят, в който млякото се отделя от кафето и изскача от чашата, за да достигне до каничката за мляко; свят, в който светлинните лъчи се отделят от стените, за да се съберат в една примка (гравитационен център), вместо да избликват от източника на светлина; свят, в който хвърлен във водата камък, съпроводен от безброй много капки вода, може да се издигне от нея и да попадне в ръката на човека. Ето така, в един такъв свят, в който времето притежава такива обратни характерни черти, процесите на нашия мозък и начинът, по който паметта ни събира информацията, биха действали назад. Същото е вярно и за миналото и бъдещето, като светът ще ни се струва точно такъв, какъвто ни се струва сега.
Тъй като мозъкът ни е свикнал с определена поредица от случки, то светът не действа така, както е казано по-горе, и ние смятаме, че времето винаги тече напред. Това обаче е решение, взето в мозъка, и затова е напълно относително. Ако информацията в мозъка ни беше подредена като филм, прожектиран отзад напред, то за нас времето щеше да тече отзад напред. В такъв случай ние щяхме да започнем да възприемаме миналото като бъдеще, а бъдещето като минало и щяхме да живеем един живот, напълно обратен на този, който живеем сега.В действителност ние не знаем как тече времето или дори дали тече или не. Това е знак, че времето не е безусловен факт, а само вид възприятие."

Относителността на времето е факт, който също е бил потвърден от Алберт Айнщайн
.
Линкълн Барнет пише в своята книга “Вселената и д-р Айнщайн” ("General Theory of Relativity"):
"Заедно с безусловния космос Айнщайн отхвърля представата за безусловно време – за стабилен и постоянен световен времеви поток, бликащ от вечното минало към вечното бъдеще. Голяма част от неразбирането на теорията на относителността произлиза от НЕЖЕЛАНИЕТО на хората да осъзнаят, че усещането за време, подобно на усещането за цвят, е вид възприятие. Така както космосът е просто една възможна последователност на материални предмети, така и времето е просто една възможна последователност на събития."

Субективността на времето е обяснена най-добре чрез думите на самия Айнщайн :
“Преживяванията на един индивид, казва той, ни изглеждат като серия от събития; в тази серия простите събития, които ние си спомняме, изглежда, че са подредени по критерия "по-рано"и "по-късно". Тогава за всеки отделен индивид съществува времето-Аз, или субективното време. То само по себе си е неизмеримо. Всъщност аз мога да свържа числа със събитията по такъв начин, че по-голямото число да се отнася към по-късно събитие.

Айнщайн отбелязва, както се цитира от книгата на Барнет:
"Космосът и времето са форми на интуицията, които не могат да бъдат отделени от съзнанието, подобно на възприятията ни за цвят, форма и размер."

Според общата теория на относителността: “времето НЯМА независимо съществуване, което да е отделено от поредицата събития, чрез които го измерваме”.

Относителността на времето се изживява ясно в сънищата. Въпреки че това, което виждаме в сънищата, ни изглежда, че продължава часове, всъщност се случва само за няколко минути или дори секунди.
---
Музикален фон : Alan Parsons Project Time Machine (1999)


-------------------------------------------------
илюстрация - авторът

петък, 23 юли 2010 г.

Фотоапарати и свински уши за кучета


Днес малко почивка, идват ми разни работи на ума за споделяне, но пак ми е едно особено...Замислих се пак за нещата от живота ...за тази блог-сфера, ли е, куб ли е, буца ли е...За някои колеги и колежки, за младите, за внучката...
Една съседка не може да казва диск - вика "Космо дикс"- на мен пък ми е по-трудно - дикс, впрочем, вече и двете ми са трудни...(смях)

Накрая казах : Бручч-чшшш !

И понеже доста се впечатлих от едно нещо, реших да направя една неплатена реклама :

Огледално рефлексен фотоапарат (SRL), Mamiya RZ33. - $18000 (няма грешка в нулите) Получавате: широкоформатна CCD матрица 33Мp съвместима с оптиката на Mamiya RZ, възможност за смяна на портретни и пейзажни режими на снимката, ISO 50-800, 1 кадър в секунда, поддръжка на RAW- формат и невероятно качество на снимките. Освен това апаратът поддържа и снимки направени с iPhone, iPod, iPad. Пълния комплект се състои от тяло Mamiya RZIID, цифрова Mamiya DM33 от задната страна, батерии, кабел и зарядно.

Вижте видеото.Който разбира, разбира за какво става въпрос, а който не разбира, усеща.
Естествено, че не е за мен, той е за професионалисти и то яки.Но...хубавото си е хубаво и да го гледам на клип.




------------------------------------------------
Аз сега (от 5 дни) съм с ТОЗИ.
Естествено, че се хваля ,то май от тук трябваше да започна, винаги съм бил любител на KODAK. За мен като любител е идеален....най ме плени оптичният зум(26Х!!!) , и нЕкои подробности,...то си пише там..даже не съм го разучил подробно.Купиха ми го от чужбина,но Гугъл каза, че и тук го има..
Снимката на Крис (горе) е със стария Кодак и е от миналата година. Това в "ръцете" и е варено-пушено свинско ухо, кучешки деликатес ,който и купуваме от спец.магазини за храни на дом.любимци за рожденния и ден ...скъпи са. Вероятно я има и в другия блог, сега не ми се рови.
----
Какво нещо е човекът,нали?! Не се радвам на това, което имам, а..."На бивола окото все в просото". Mamiya RZ33.- пусти бастун, карбонов (смях^2)
----------------------
снимка - авторът

четвъртък, 22 юли 2010 г.

За крайностите и още нещо...


Тази снимка (голямата) не помня къде съм я правил. Не пише, защото не е от тия избраните и подредените, както виждате, нито като съдържание, нито като качество е на кой знае на какво ниво...
Малката пък не помня от къде съм я копирал, в ХонгКонг не съм ходил, още по-малко пък в хотел с такъв кенеф. Беше от времето, когато започвах да се въртя в нет-а, май, че нямах още и блог и от време на време копирах работи, които ме впечатляват, основно без адреса, дори не се замислях за какво ми е той.

Както и да е ,снимките са налице, голямата може да е на хиляди места в страната, а защо не и извън нея, докато малката е само на едно :
(копиран текст) „Най-скъпият клозет в света се намира в Хонг Конг. Той е част от луксозен апартамент с площ 650 кв.м
Чудото на архитектурата е градено цели 5 години с усилията на 300 работници и е целият от злато.
За изграждането му са били необходими три тона от благородния метал и в крайна сметка построяването му е струвало на компанията "Суисхорн" 50 милиона долара.
Всеки има възможност да наеме апартамента с луксозната тоалетна срещу $25 000 на нощ или само да го разгледа, но без да го използва, за далеч по-скромните три долара.“

От тук нататък може следейки мисълта ми да правите връзка с предните ми две публикации – за хумора и за блоговете. Само не се подавайте на първичната реакция :“Я па тоа, изкара блоговете ни кенефи“.Идеята е по-друга...Нека никой не се обижда, но основно в другия блог,където посещаемоста е много по-голяма забелязвам разнородна публика -от пълна, но войнстваща посредственост, до хора, от които научавам доста работи.Но така е във всички отворени системи....

Каква е приликата между двете тоалетни – външно -никаква , принципна -служат за едно и също , да не обяснявам.Но има и една голяма прилика по екстремното изживяване по време на задоволяване на естествената отходно-облекчителна нужда!! Принципно много различна,но като дразнение сходна по интензитет.

В първата, примитивната то е от напрежението и страха от вероятноста някоя оса, или пчела да ви се оплете в ...подробностите и паникьосана да ви жулне.

Мен не ме ужили и до някъде аз сам се нагласих, защото като си вдигах гащите подбрах и нея (осата) . Бързо се усетих ,освободих я и тя също изплашена излетя като ракета...Но от бързината на реакцията с едната ръка така пернах паянтовата вратичка, че и изкъртих едната панта, като всичко беше гарнирано с такава мръсна псувня, от ония, описващи акта в детайли, че близо минута след това ме беше срам да изляза, защото се сетих, че тъщата вари компоти на двайсетина метра...Бях млад зет, на няма и година и беше съботен ден в селото и двора на жена ми...

Мисля, ще съгласите, че това изживяване е съпоставимо по интензитет с приятният гъдел от възможноста да се изсереш върху „три тона от благородния метал“

Разхвърляни мисли : В първия случай нямаш избор, на зор си и пари да имаш, полза няма.
Във втория обаче, работата е доста сложна – това удоволствие от осирането на 3 тона злато се заплаща с нескромната сума от 25000 ,която и за милионер е впечатляваща.
Не съм милионер и вероятноста да стана е съвсем близка до нулата (ако случайно пусна тото-фиш и спечеля). Няма и да отида в Хонг Конг, но заявявам, че и да стана милионер и милиардер, 25 бона за такава глупост няма да дам. Ще ги дам на болни, гладни, деца, клошари, градски музиканти и пр.Ако бях доста по-млад, може би щях да ги изпия, или пръсна по жени.. но за едно сране...

Обаче на времето ,преди...8 години да кажем, ако някой ми беше казал, че по 5 -6 часа на денонощие ще се шматкам из интернет и че ще имам два блога, в които да правя...каквото правя, щях да му дръпна една псувня , като оная в селската толетна (не е смешно)

~~~~~~~~~~
Като помислих малко, викам си чакай да видя дали няма нещо в "тубето" по въпроса ,вместо музикален фон и - ето :реклама "3D -Gold" -доколкото разбрах така се казва хотела....и както очаквах- 5D - кич (смях)


------------
снимка(голямата) - авторът

сряда, 21 юли 2010 г.

За блоговете и още нещо...


Обяснение: Това го пиша по 3 причини.Първо, защото усетих, че тия теми не се харесват, но са интересни, второ Цветанка каза :"..Така, че пиши си каквото ти дойде на ум, все е оригинално...", трето Преславски каза: "Кръстю, това е една от любимите ми твои статии. А картинката е страшна". Както искате,така го разбирайте.
Това го писах преди, не е от днес,но мисля,че се връзва логично с предното и е добре да го има.

------

Прочетох преди доста време статия (не съм запазил линк) , на един колега, в която той споменава, че това ,нашето до известна степен си било ексхибиционизъм. Разбра се впоследствие, че има в предвид оня негативен смисъл, с който тази съставна дума с латински произход, се е наложила в обществото, т.е, когато някой си показва половите атрибути на някого.
Какви са първо приликите ?
Просто приликата е една единствена--Някой показва нещо на някого. От там на сетне следват само разлики, които ще ви представя след следния пример: (Швейк ми е любим герой и аз като него много обичам да се подкрепям с примери) В казармата един колега ни разказваше за случка с неговата по-голяма сестра, студентка по медицина в София. Седяла си на заздрачаване на пейка в някаква градинка и чакала колежката си, когото се приближил някакъв на средна възраст с шлифер, (любима дреха на тези хора) ,попитал свободно ли е и седнал. След като тя погледнала към него ,той разтворил шлифера, показал ,каквото има за показване и я загледал с очакване. Тя обаче, като студентка именно по медицина била обръгнала на такива гледки, затова състрадателно му казала " Другарю, вие сте болен , това вашето е заболяване на психична основа, и трябва да вземете мерки да се лекувате. Мога да ви насоча към лекар, който ще ви обърне внимание и ще бъде дискретен ". След което, другарят ексхибиционист притворил шлифера си , погледът му бавно угаснал, смутолевил "извинете" и се отдалечил.


Та ето ви основната разлика. Ексхибиционистът търси реакцията, и то точно определена реакция на публиката , която го възбужда и задоволява едновременно, а именно стъписване, стряскане и т н. Когато не я получи, или получи нещо като в горния пример, не е доволен..стават бъгове. Друга разлика е , че той показва нещо, което не е направил, което има по рождение. Когато някой художник прави изложба , някой писател представя новата си книга, също очакват реакцията на публиката (включително и негативната), само ,че там има и известна комерсиализация, все пак, защото е свързано с продажба....което при нас го няма. Е, не при всички,де. Почти съм сигурен, че при някои я има, но ...нямам доказателства.


Какво забелязвам при нас ?
По добре да говоря в единственно число и да не ви правя съпричастни , защото вие имате право на друго мнение, различно от моето. Първо: Не виждам реакцията на вас и останалите външни читатели, но основното ми съжаление е, че няма диалог . Преди, като можех да говоря нормално, диалогът бе моят основен метод за комуникация, и то тоя диалог ,при който виждам събеседника си , тъй като при мен основно и водещо е зрителното възприятие.Телефонните разговори при мен бяха в телеграфен стил, предаване и приемане на основна информация, за разлика от някои мои роднини и познати ,които като "лапнат телефона" забравят ,че накрая се плаща.
Най- интересното е , че повечето от тези " телефонни говорители" при при среща гледат плахо и говорят в телеграфен стил.Същото наблюдавах и в училище , по литература, когато имахме писмено упражнение, или класно . Някои "мълчаливци", които на устен изпит се изчервяваха и мънкаха, виждах как при писане бяха в стихията си . Поруменяваха леко, погледът им ставаше игрив или мрачен, дяволит, или тъжен, изобщо преживяваха това, което пишат и когато поставяха последната точка, погледът им бавно угасваше, като в примера, който ви дадох с ексхибициониста. А аз спирах да дъвча химикалката , докато ги бях наблюдавал, и започвах да пиша трескаво и грозно, защото наближаваше да удари звънецът и се успокоявах, че като ме изпитат устно, работата ще се оправи.Та ето мисля си , точно от тези "мълчаливци" изглежда се пръкват идеалните блогъри.


За това за мен по точната прилика е с онанизма , отколкото с ексхибиционизма. От мен за мен, с най добри чувства към всички. Трябва да си призная, обаче, че ми харесва , подмладява ме връщаме в ония скъпи младежки години, отразява ми се добре и ме кара да блъскам още.... Благодаря, и дано не съм опръскал някой.....(смях)

---
Музикален фон- Далида - +Думи...думи...+
Изгледайте клипчето, има извество отношение :)


------------------------------------------
илюстрация - авторът

вторник, 20 юли 2010 г.

За хумора и още нещо...


Знаете ли защо е този смях ,който съпътствува зад кадър дадена ситуация от тези ,доста разпространени комедийни английски и американски ТВ сериали (като "Мистър Бийн" и ония, с децата -американския, за продавача в обувен магазин, забравих му името) ?!- Много просто - да помагат на темерутите да не изпадат в неудобно положение ,когато са на гости на не много близки хора и гледат филмчето заедно с домакините. (В къщи и сред роднини няма проблеми, защото си ги знаят какви са).Та чувайки смеха зад кадър да разберат, че някой е казал, или направил нещо смешно и те да реагират горе-долу адекватно.Горе-долу, защото това което излиза на практика е по-скоро гримаса, при по-артистичните придружена от някакъв дигитален смях като роботчето Васко.Веднъж имахме гости и на мен тия измъчени реакции на една от жените ми бяха много по-смешни от самото филмче.

Има психолози, социолози и пр. -лози, които вероятно могат да обяснят тази аномалия (а може и да не е)...Впрочем, на някой му липсва чувство за мярка, на мен многократно са ми казвали, че ми липсва такова за такт....но както и да е...

Забелязвам, че доста хора се смеят от сърце на работи, на които аз едва се усмихвам - например баналния (баналния, защото има скечове, като тия на Чаплин, където дори и баналностите са поднесени майсторски и с нов прочит) бой с торти и това как някой доста нагласено се хлъзва на нещо и пада, но когато се каже нещо ...иносказателно, метафоично, иронично и пр...млъкват объркано и гледат като наакано бебе майка си...
Пак имат думата -лозите...Според мен ,не е лошо човек да се смее на каквото и да е, но докато за едно дете е нормално да примира от смях при вида на размазана торта по нечие лице е доста инфантилно за възрастен...но няма лошо.

Аз не съм тъп,това не е доказано, но така ми отърва да приемам, 33 години се занимавам с работа свързана с хора, и е логично да се допусне, че имам способноста да ги преценявам и да намирам сравнително лесно най -подходящия начин за комуникация с тях...(Имам предвид „живият“ контакт, тук е мнооого по-трудно, има големи артисти и пишейки се преструват яко...Очичките, очичките ми трябват, те рядко лъжат...)
И това е така за 90 % от хората. Остават едни 10 , които ми са проблем. Няма да ги описвам, само ще кажа, че не става дума за простаци, скандалджии и пр....с тях обикновенно намирам общ език...Тези са от тази най-неразбираема и най-неприятна за мен група - дядо ми я беше дефинирал най-правилно – "ни се води, ни се кара"- абсолютна черна дупка!
Един пример, макар и не от нет-а : По телевизията, една прогимназиална (или гимназиална, забравих) учителка каза :"Цитирам им аз - "Герои, вам венци ще свия....!" и т.н. и един се обажда от място :" Ега ти сдухания пич! И що му са тия венци, че ще ги свива?!" (смях)
Предполагам ,че ще има и четящи, които не са схванали хумора тук.

PS – Защо ли го пускам това?!...Вероятно заради навика да има всеки ден по нещо...(смях). А, както винаги ,отпосле ми идва нещо на ума...Според една статистика, блоговете у нас са около 3300. Да, но аз, както и доста от "обкръжението" ми имаме по два, а някои и повече. Т.е, по тая логика да кажем блогърите сме около ...2500. Това е доста малък процент в национален мащаб. Какво е смешното ли ?!
Две работи :

1. Че то журналистите в трите най-големи града (общо) - София, Пловдив и Варна със сигурност са повече от 2500 ( в т.ч. радио, телевизиони, казионни, жълти, пембени и пр.) Впрочем, това е идея,ако на някой му е интересно и има свободно време, може да види статистиката за броя на журналистите...И още нещо!!Има и дублиране, доста журналисти са и блогъри...
2. Това е най-веселото - в България има около 2000 , които както и аз сега, вместо да спят, пишат(четат) разни ....работи.(смях)
3. По мои съвсем ...ориентировъчни налюдения (съвсем непретенциозно):1/3 от тях(нас) са забили нос в пъпа си и наистина оправдават понятието -блог- личен дневник на показ. 1/3 са като мен- многознайковци с лек хейт уклон, както и такива с профилирани блогове. И1/3 - обществено-политически анализатори и коментатори т.е ~ 700 души, като 1/3 пък от тях са бардове на статуквото.
4. Остават ~ 450 "оперативно интересни" (жаргон на родната полиция)... нищо работа (смях?!?)
---
За фон - един микс от доста весели според мен клипчета. Техн.качество не е много добро, вероятно защото са снимани със случайна техника :


-----------------------------------------------
илюстрация - авторът

понеделник, 19 юли 2010 г.

Аз ще коментираммм ! *


Тия дни явно е тръгнало на награди. Днес (вчера) Lana ме награди като коментатор с тая картинка * "Аз коментирам ", която аз включих в илюстрацията..
Няма да има щафета.
Благодаря на всички, които редовно коментират при мен. И насърчавам и тези, които само четат ,да не се притесняват , да коментират. Бях споменал, но пак ще повторя, при мен може да се коментира и извън разглежданата тема, да се води диалог с мен и останалите коментиращи. Имам само следните препоръки- мен може да обиждате, но се въздържайте да нагрубявате останалите ми гости. Не пишете на латиница и шльокавица, ако не сте много на зор.
Ще спомена нещо по темата, да не е без хич. Да си представим това блогово пространство, като едно тържество . От опит сте забелязали, че първо е технически невъзможно да общувате равномерно с всички.Освен ,че е невъзможно, не ви е и еднакво приятно . Има даже такива, с които не искате и един поздрав да размените , други ,с които си кимвате и разменяте някоя дума и такива, с които обикновено сядате на една маса и водите основните разговори. Обикновено са около една дузина, или по-малко.Погледнете коментарите под няколко предни статии и ще се убедите.
Понеже не ми е приятно да се шматкам в т.нар. соц.мрежи , по причини ,които сега няма да обяснявам, защото не ми се пише, отделям повече време и място на коментари в чужди блогове, което вероятно сте забелязали. Разбира се, че с не еднаква ...плътност. Има блогове, които направо „плачат“ за коментар, според мен, разбира се и такива, които ...по рядко.
И ви заявявам- ако на някой не му е приятно да коментирам, да ми каже направо. Няма да се обидя и ще престана.
Понеже стана традиция да ви пожелавам в понеделник приятна работна седмица с песен, то днес ще е с една песен на Кати, която някои може да възприемат като чалга, но мен ме развеселява...И мисля, че е подходяща за случая . Впрочем ,идеята дойде от пИпИрудата на картинката от Lana.
Докато я слушате, мислено заменете „цвят“ с „блог“.


-------------------------------------------------
колаж- авторът



неделя, 18 юли 2010 г.

Неделен поздрав # 25 и още нещо...



Здравейте. Днес Цвети ме награди с тая картинка, която виждате -“Чудесен блог“ .Не зная какви са критериите за чудесен, но вероятно -субективни. Разбрах, че това е от ония вид верижни блогови мероприятия и аз на свой ред е желателно да номинирам нови пет.
Няма да умувам какво ми е отношението към такива мероприятия, накратко – ръководя се от поговорката : Като си в Рим, прави като римляните и аз като съм в блог-пространството ще се съобразявам с традициите, но ще го направя със следните уговорки и обяснения, защото иначе няма да съм аз.
1.Харесвам всички блогове, защото всеки е чудесен по своему, но условието е да посоча пет, тогава процедирам така :
2.Ще номинирам жени, защото съм забелязал, че те отделят повече внимание на тези работи, а най-често тръгват и от тях, както лексиконите, когаато бях малък
3.За да не се сърди никой, ще бъдат тези, които първи от жените проявиха интерес към този, или другия ми блог, а именно : Таня, Руми66, Блага и Gloxy-Floxy
4.Петата е Nezzo, която съм забелязал, че си държи на блога, а и на другите, в които участва, а освен това имам лично отношение и искам да я впечатля :)))
(шегувам се, разбира се)

5.И тъй, като се сетих покрай нея за лилавото ,нека поздравът тази неделя е „Цвят лилав“ в изпълнение на Ирина Флорин!


----------------------------------------------------
илюстрация (цветето) - авторът


събота, 17 юли 2010 г.

Кацнал бръмбар на ...


Тактиката е следната: (ще бъда кратък, усещам, че ще "олекна", особено пред доволно изманипулираната ,за съжаление, по-млада, пък и по-стара публика. Впрочем, тя старата от татово време е свикнала да я заглавикват с обещание за светло бъдеще, та и сега, когато някой топ-демократ и размаха някой фенер, налита като бръмбар на светулка *)
Тия господа (и другари, според случая) ,внушават първо на индивидите , от ранно детство (тук са впрегнати усилията на производители, училище, медии, псевдоизкуство,политици ,интелигенти на повикване, стари чанти и т.н), че тази абстрактна свобода, е нещо много свято.
Не Семейството, Родината ,Доброто, Милосърдието, Ближният ти , а ТИ и "Успеха", някаква имагинерна „Мечта“, която не е нищо друго, освен живот на кредит, или някакво смешно състезание, като някое кученце,дето си гони опашката.
Нещо като кутиите, има-няма година, две някой "отваря" 100000лв, през това време есемесите летят, надеждите на всички реализират мечтата на един и артисва за сценаристи, водещи и "банкер" ...Сделка, или ДА !Тове е действителността ..Така подготвения индивид се залива с реклами : Купувай, Живей, Секс, Силикон, Йе-е- еееее, веднъж се живее....
А ние ще печелим, Вземете кредити, вие сте СВОБОДНИ хора!!!

(Да не се бърка със свободата на Избора, за която съм писал преди)

"......И какво ще се случи с нас? Повече пари ,повече имоти ..."И какво, че всичко това става за сметка на другите?” - ни шепне модерната фантазия за щастие, която обикновения човек чува, възприема и се стреми да постигне. Обаче точно в нея е скрит проблемът. Представете си какво би станало с отделна клетка или с някой орган на тялото ни, ако внезапно реши да се грижи само за себе си - да „смени отношението си”. Раково образувание- така би формулирал отговора си лекарят“ - проф. М.Лайтман

Обяснимо е защо е така :
Такава е изгодата на тия господа ,дърпащи задкулисно ,макар и ясно за повечето (все още) мислещи хора конците на отделните правителства, чрез световни банки, фондове и комисии, събиращи се периодично на тайни и явни сбирки...
Виж тук оригинала , а тук превода. Предполагам, че за някои от интересуващите се от тая материя е нещо познато.
Даже са измислили и разпространили чрез Собствените си „свободни“медии контрапункт – ако някой нещо се светне,веднага е обявен за някакъв глупендер, параноик и пр. който вижда Конспирация(?!?)...
Или както се казва – пръдваш и веднага питаш:
-Кой пръдна?- стар, изпитан метод от селските седянки, който като всеки прост механизъм ,почти винаги сработва...
Свободен пазар, лоялна конкуренция, дървено желязо...
---
Та, както казваше майстор дядо Кольо : -" Тръгнеш ли след мухата, няма начин да не стигнеш и до лайното!"
И още нещо казваше: -" Що за народ се е навъдил на последък, отворил една уста, навирил една пишка, колай да има целия свят да прекара през тях!
---
*Виц за изглаждане на мисълта : Една вечер бръмбарите решили да гласят светулки ...По едно време, една много едра светулка описала голяма дъга и кацнала на едно листо.
-Стойте! Тази едрата е моя! - извикал тарторът на бръмбарите...
След малко се чул страшен бръмбарски рев. Долетяли бръмбарите и какво да видят?! Лежи шефът им на листото по гръб, реве и маха крака, а до него -фасът на горския ...
---
PS – Редовните ми читатели вероятно са наясно, че щом давам тия линкове към работи писани преди година и то в другия блог, значи не е случайно. Така е. Преди няколко дни говорих с един. ..близък европеец и зная,че този въпрос отново се дебатира Там...Тук нашите медии са над тези конспирации и мелиорации, пък има и къде по-важни работи да отразяват от трудното, но героично ежедневие на правителство, парламент и най-вече премиер....както и батални сцени от нашето ежедневие..
---
Музикален фон - кацнал бръмбар на трънка


------------------------------------------------
колаж - авторът


петък, 16 юли 2010 г.

Платон - за пещерата *


Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат.
Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят.
Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал – сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава.
Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина – тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината.
Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили...
---
* от диалозите

---
Клип-алегория по темата :


--------------------------------------------------
колаж - авторът


четвъртък, 15 юли 2010 г.

3D на ръка (1975г)



Луд умора няма, дето се вика.Видях това и се сетих...
-Ще дойде време ,това ще се прави с машини!- казваше даскалът ...
Дойде това време.
Тогава не се надявах да е толкова скоро. За такива неща отиваха часове. Сега CAD прогрмите ги генерират за секунди.....
Какво ли ще правят "машините" след 35 години?!

---
От обед насетне ми е тъпо...

---


Чуйте "Илюзия" - Георги Христов... сега ми харесва


-----------------------------
чертеж- авторът

сряда, 14 юли 2010 г.

Екзистенциалният слон...пардон, вакуум


Екзистенциалният вакуум е широко разпространено явление в наши дни.
Като добавка към това човек претърпява и друга загуба: традициите, служещи като опора на неговото поведение, сега бързо се рушат. Никакъв инстинкт не му говори какво трябва да прави, никаква традиция не му подсказва какво трябва да прави, по-скоро той не знае какво ИСКА да прави. Все повече и повече той започва да се ръководи от онова, което го карат другите да прави, във все по-голяма степен става жертва на конформизма.


Екзистенциалният вакуум се проявява основно в състояние на скука. Сега повече от всякога е разбираем Шопенхауер, когато казва:
Човечеството вероятно е обречено вечно да се колебае между двете крайности – нуждата и скуката.
Да се замислим за “неделните неврози” – този тип депресии, който обхваща мнозина при осъзнаването на недостига на съдържание в собствения живот. Немалко случаи на самоубийства може да се обяснят с екзистенциалния вакуум. Такива широко разпространени явления като алкохолизъм или юношеска престъпност ще са непонятни, докато не открием екзистенциалния вакуум, който лежи в тяхната основа. Това е справедливо и по отношение на престъпниците, и по отношение на кризата на възрастните хора.


Освен това съществуват различни скрити форми и лъжливи прояви, зад които се открива екзестенциалният вакуум. Понякога фрустрираната потребност в смисъла на живота се компенсира със стремежа към власт, включително най-примитивната форма на волята за власт – желанието за пари. В други случаи мястото на фрустрираната потребност в смисъла на живота заема стремежът към удоволствие. Екзестенциалната фрустрация затова често води до сексуална компенсация. В такива случаи ние наблюдаваме силно сексуално влечение, покълнало на почвата на екзистенциалния вакуум.
---
Ползвана литература: "Смисълът в живота. Увод в логотерапията"- Виктор Франкъл
---
Виц -илюстратор : Един слон пасял и скучаел...Погледът му се реел в небесната шир. Видял някакво пъстро птиченце да лети волно и безцелно.
-Птиченце, можеж ли така летейки да ми влезеш в хобота и да ми излезеш през гъза? - отегчено попитал той.
Птичето дори не отговорило.Бързо и весело се шмугнало в хобота, преминало през ...историите му и изскочило като тапа от задника му
-Ах! Страшен кеф !!! -изревал слонът – Хайде пак!
Птиченцето повтрило номера
-Кеф!Кеф и щастие!- ревял слонът и подскачал от възторг, така, че разбудил всички наоколо.
В един момент, при поредното "турне" на птичето, слонът си лепнал хобота на дупката и изкрещял :
-Безкраен кефффф!!!
---
Впрочем, това е бил някакъв посредствен , анално зависим слон с бедна фантазия...
Има и слонове, които са си осмислили живота с изкуство и правят картинки като мен...даже ако ги умножим с коефициент за работа с хобот ...ще дръпнат доста напред.
Вижте сами...осем минути ще минат неусетно.


------------------------
илюстрация - авторът