неделя, 31 октомври 2010 г.

Неделен поздрав # 40 & ЕсенVІІІ-Усещане за злато



Не само за есента, живот и здраве ще изразявам усещания и за останалите сезони, когато им дойде времето, просто започнах от нея.
Ние имаме географското щастие да сме в район с четири сезона (все още) и като вско нещо, което имаме е неодоценено. При вечно лято и вечна зима усещанията щяха да са четири пъти по-малко...
Някой ще каже, че количеството не е мярка за качеството, на което аз разбира се ще отговоря нещо и става комуникация, но е още рано...
---
Интересно нещо, случва се понякога през студените месци, към 20,30 ч приключих с горната картинка, легнахме да гледаме телевизия и сме заспали и тримата .
Преди малко се разкашлях, събудих се и... това е. Нормално, 6 часа сън ми са предостатъчни.
---
Поздрав :Атлас - Есенни цветя


----------------------------------------
илюстрация - авторът


събота, 30 октомври 2010 г.

iнициация # 3



5

---
Музика: Transcendental existentialism


--------------------------------
илюстрация- авторът

петък, 29 октомври 2010 г.

2 години SPERO


Тия дни (22-ри) станаха 2 години откакто се занимавам с блогова дейност, като за начало в Другия блог...
И изобщо се навъртам активно в нет-а...Не е някаква кръгла годишнина, но все пак искам да ви благодаря за вниманието и проявения интерес заедно с основните герои от картитките.
Да изпреваря едно евентуално мнение - да, тъмна е картинката, но пък такава е светлината тази есен, пък и не върви някак да сложиш надпис dum spiro spero на някой весел, слънчев пейзаж, нали? Там е просто излишен и ще стои като закърпен :)
----
Поздрав, разбира се Vanessa Mae - Destiny


------------------------------------------
илюстрация - авторът

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Геометрична приказка #1




Да примем,че това е една красива!?, геометрична приказка за еднаквост и подобие примерно на триъгълници, с вкарана още една координата- това,което сме приели да наричаме време, представена като кръговата диаграма - циферблат(и).
Но като казах да приемем, значи е условно, така, че всеки може да си състави своя приказка по картинката...
Както знаете приказките, а най вече вицовете винаги имат още някои вариант...
---
И някой кара колело...
P.I.F. - Колело (Вicycle)


-----------------------------------------------
илюстрация - авторът

сряда, 27 октомври 2010 г.

Едни Никакви ябълки


,от един Никакъв двор, на едно Никакво място, между клозета и оградата, от едно дърво, което Никой не си спомня да го е садил, с един Никакъв вкус и захарност, поради което Никаква ракия и сладко не стават от тях, лъснати и поставени в една Никаква чиния на една Никаква снимка...
Иска се ми се да продължа: в един Никакъв блог на един Нищо и Никакъв средностатистически наивник на средна възраст, герой и жертва едновременно на безвремието-разграбване, наречено кой знае защо преход (от какво и към какво) , в което на кражбите се вика присвояване, а на далаверите заменки, но се сетих че ще си помислите, че нарочно парадирам за да се получи "обратен" ефект и на всичко отгоре ще бъдете прави...
Сетих се още, че каквото и да напиша, вие пак ще си мислите каквото си искате за времето, безвремието, или си мислите, че мислите...
Да! Не е игра на думи... В повечето случаи главите ни работят като микровълнова фурна, претоплят набързо чужди, медийни, или булевардни субпродукти които са ни грабнали окото и ухото...
---
Тези Нищо и Никакви ябълки имат НЕЩО много ценно- трайни са! Изкарват цяла зима, че и пролет`!
На сурваки заедно с орехите и сушените сливи бяха неотменна чст от комплекта приготвян за сурвакарите... Не знам защо, но винаги ми се е струвало ,че като обиколят десетина къщи пак се връщат у нас, може би защото също като средностатистическите граждани и селяни си приличат... Има ги в почти всеки двор... Понякога ставаха толкова много ,че баба ми ги режеше с един ръждав нож в кофата на прасето на половинки, като тая на скапаната снимка горе...
И друго качество имат тези Никакви ябълки, на времето, когато нямаше почти Никакъв внос, те бяха Единственният пресен плод в студените месеци и май, че имат един особен аромат, пък и вкус...
Дърветата бяха три,сега са две... И трите никой не си спомняше да ги е сял...Или не си признаваше... Това, което е до клозета е най-плодовито...
--
Музика :Един Никакъв клип (не е на нашия двор и не съм го правил аз, но селските дворове си приличат) на наистина Незабравимия Борис Машалов с текст, който много ми харесва, или по-точно отърва(смях)


----------------------------------
снимка - авторът


вторник, 26 октомври 2010 г.

Пчелите и 6естоъгълника


Медоносните пчели строят восъчните си клетки от милиони години под формата на шестоъгълник. Защо не са избрали геометрична фигура като осмоъгълник или петоъгълник, ами точно шестоъгълник? Математиците дават отговор на този въпрос: най-подходящата геометрична форма за максимално използване на единица площ е шестоъгълната. Ако медените пити бяха направени във форма, различна от шестоъгълната, то щяха да останат неизползваеми места и по този начин щеше да се складира по-малко мед и много по-малко пчели щяха да могат да се възползват от кошера. Докато дълбочината на триъгълните и четириъгълните клетки е еднаква, то в тях ще може да бъде складиран толкова мед, колкото и в шестоъгълните. Но от всички тези форми шестоъгълникът има най-малка обиколка. Въпреки че имат един и същ обем, използваният материал за шестоъгълната клетка ще е по-малко, отколкото този за триъгълните и четириъгълните.
(В правилния шестоъгълник всички страни са равни.Всеки от вътрешните ъгли на правилния шестоъгълник е равен на 120°. Той има 6 линии на симетрия.С шестоъгълници може да се изпълни равнината, без да остават празнини - моя бележка)

При това положение достигаме до следното заключение: шестоъгълникът е форма, в която се съхранява най-много мед, докато за построяването й е необходимо най-малко количество меден восък. Разбира се, пчелите не са направили това заключение, до което се достига след сложни геометрични изчисления. Тези малки животинки използват шестоъгълника единствено като следствие от своето сътворение!
Шестоъгълните клетки на пчелите са изключително приложима конструкция. Клетките си съвпадат една с друга и имат общи стени. Така се осигурява максимално складиране с най-малко използван меден восък. Въпреки че стените на клетките са много тънки, те могат да понесат натиск няколко пъти по-голям от собствената им тежест.

Пчелите следват своя принцип на икономичност не само когато изработват страничните страни на клетките, но и тяхното дъно. Медените пити се правят под формата на филия, разделена на две части, дъната на които са залепени една за друга. При това положение там, където двете клетки се прилепват една за друга, ще възникне проблем. Този проблем е решен с изграждането на клетъчните дъна посредством съединяване на четириъгълници, състоящи се от равностранни триъгълници. Построяването на три клетки от едната страна на пчелната пита води до получаването, от само себе си, на основа на друга клетка, разположена на другата страна на основата на питата.

Тъй като основата е образувана от восъчна плака под формата на равностранен четириъгълник, то на дъното на изградените по този начин клетки се забелязва една дълбочина. Това означава увеличаване обема на клетката и вследствие на това увеличаване на количеството мед, което ще се съхранява.

Както се вижда от всичко обяснено дотук, шестоъгълникът е най-подходящата форма за изграждането на пчелната пита. Именно тук възниква един въпрос: Откъде пчелите знаят, че шестоъгълникът е най-подходящ?

Достатъчно е да сте благоразумен човек, за да разберете, че това съвършено устройство на пчелните пити не може да бъде разработено от пчелите лека полека посредством измисления еволюционен процес. Напълно глупаво е дори да си помислим за сценарии като този: една пчела един ден да прави петоъгълни пити, следващия ден да прави триъгълни, известно време да продължи така, след като са изминали дни, години или векове, разбирайки, че шестоъгълникът е най-подходящата форма за изграждането на пчелната пита, да вземе решение да ги прави така.

Източник :ТУК
----
PS Забележете, пак 6 (6-тоъгълник)

Музика: Вкусът на меда


-------------------------------
илюстрация - авторът


понеделник, 25 октомври 2010 г.

iнициация # 2- продължение



и за сега край :)


Jean Michel Jarre - Laser Harp
---

-----------------------------------------
чертеж и колаж- авторът

неделя, 24 октомври 2010 г.

Неделен поздрав # 39


& Автопортрет, частичен с маски и пр.
---

Богдана Карадочева : Самотен ловец е сърцето
текст :Миряна Башева ; музика: Стефан Димитров


--------------------------------
снимка и колаж-авторът

събота, 23 октомври 2010 г.

iнсталация №2


ооо

Louis Armstrong - Adios Muchachos - 1959


------------------------------
колаж - авторът

петък, 22 октомври 2010 г.

iнициация # 2


---
The Pyramids


Музика: Jean Michel Jarre - The Pyramids


--------------------------------
чертеж и колаж - авторът
Adobe Photoshop & Adobe Image Ready
(това беше трудно)

iнициация # 1- ІІ


Окото[6х6х6х...х6]
---
Музика: Equinoxe 4 - Jean Michel Jarre


-----------------------------
колаж- авторът

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

iнициация # 1- І



Това е част І-ва : К [6х6]

---
Няма връзка между (6х6) и изпълнението на Жан Мишел Жар -oxygene part 6
Ако има някаква връзка, тя е по скоро кислорода и по-точно липсата му...


----------------------------
колаж -авторът

Дружески блог - шарж # 2


Втори поред е наборът
---
И понеже обича и Емил, поздрав с една стара, кратка, малкоизвестна и позабравена песничка :


---------------------------------
колаж - авторът


сряда, 20 октомври 2010 г.

Есен VІІ -Усещане за дъжд


---
Музика : Enio Moricone


------------------------------
илюстрация - авторът
(3ds max + Photoshop)


За картинките и картината


Има моменти в живота, които някои наричат повратни точки.
Не са много, един ,или два са... За мен това стана преди 3 години на тоя ден, споменах ви вече...
Дадох си сметка за "цялата нелепост и същност" на Този ненапразно наричан лъжовен свят и надникнах за малко в другия...
-
Тия картинки са вид терапия, канализират мислите ми ,изказвам се на моменти, понякога се шегувам, общо взето не обичам да пиша, което на много от вас, умишлено избрали писмената форма на общуване се струва странно...А това, че картинките се тълкуват различно и нееднозначно от всеки е така, но да не би пък при писането не е така?! Направо съм се чудил как някои тълкуват думите ми (смях).
Някои се чудят(не само тук) защо си "губя времето" с тия картинки, а не правя уеб сайтове, реклами и пр истории от които "падат пари".
Скъпи колеги, (особено по-младите) зная ,че няма да ме разберете нацяло, но честно казано не ми пука...
Едва ли можете да си представите какъв кеф е да нямаш шеф (кеф и шеф-има рима) , да бачкаш когато и колкото си искаш и да си позволиш лукса да правиш нещо ей-така, без материална изгода! Другите проекти, които правя и които много намаляха на последък ми дават необходимия минимум, малко ми трябва вече, децата ми са големи и се "взеха в ръце" и задълженията ми (материалните) към тях съм ги изпълнил, така, че съвеста ми е чиста...
---
Цената, която платих за това бе доста висока ... дори много висока, не ми завиждайте.
Ако на някой му се струва, че има известна суетност, желание за показност, за рейтинг, както му викат сега, вероятно има основание ,тези неща по-добре се виждат от страни..Подчертавам - не съм манияк на тази тема, но ако все пак има нещо такова си имам обяснение - до преди три години блъсках като луд за този пусти материален просперитет, а знаете, че това е давене с вълци, които не са щедри на комплименти и похвали, освен на сервилни усмивки, когато знаят, че съм над тях и зависят от мен, но като ме усетят слааааб - смяааах (през сълзи).
Ако говоря в единствено число, то е защото става дума за блога, иначе жена ми има не по-малко принос и заслуги в семейния бизнес...
Понататък ще стане дума за това, разбрах, че хората с 35 годишен семеен стаж не са много тук и ще е полезно да споделя "опита" си. Тези работи са свързани и с близкото ни и не толкова минало, а както е казал Б.Брехт :"Който не знае е само наивен глупак, който знае и мълчи е престъпник."

Не ми е приятно в тези социални мрежи, предпочитам да следя блоговете ви, правя си изводи и заключения, изобщо аз никога не съм знаел какво значи скука...
А иначе, ако перефразирам Маркс, улисан в създаването на базата, изпуснах надстройката :)
--
Толкова за сега! Ще има и още по подобни теми, но "като му дойде времето"
Ще завърша като майстор дядо Кольо :"Аз да не съм някоя курьва, че да се аресвам на всеки" (смях)

И поздрав: Михаил Шуфутински - Бели рози (Суперстар 2008)
Вижте как се е докарал наборът.Човек се успокоява като гледа някои работи :)


------------------------
снимка и колаж - авторът

вторник, 19 октомври 2010 г.

Дружески блог - шарж # 1



Това ми дойде на ума сутринта !
Да отворя нов етикет - "Дружески блог-шарж"
---
Започвам от Владо по две причини :

- "Вината" за този ми блог е съвсем косвено негова . Покрай блога на Таня Джекова който двамата посещавахме започнах да посещавам и неговия и взех, че и аз си направих блог в Блогер , като го "разработих" основно тази година.

- Зная, че не няма да се обиди , не че има нещо обидно, но... шарен свят :)

Прагът на обидчивост и чувството за хумор са нещо много относително ,както вероятно сте забелязали и вие ,така, че с тази втора точка ще се съобразявам винаги, но...
--
От друга страна си е и комерсиално, което си е точно в мой стил, макар,че не знам какво точно значи (смях)
----
И един музикален поздрав :


---------------------------
колаж- авторът

Жената с цигарата


и джина! Това лято, мисля, че беше през юли...
Обича джин с лимон и сода, жълтото, лятото, слънчогледите и АББА

и особено песента Fernando :


----------------------------------
Преди три години по това време само тя вярваше, че ще оживея след втората операция. Каза :
- Хайде отивай и се връщай, че имаме още работа, не се измъквай точно сега!
--
Всъщност, на никой не бяхме казали, че след първата операция има усложнения и се налага втора....
---
фотографика - авторът

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Джаzz терапия



Ходихме на контролен преглед и лекарят каза че съм имал малко аритмия... Не уточни колко малко...

- Пиеш ли? - попита , според мен по навик.
- Даааа! - изрева жена ми.
Тя и преди като си говорех нормално го имаше този навик да отговаря преди и вместо мен.

На връщане беше приповдигнато весела Интересно нещо сме хората ! От начало бях ядосан, но като наближихме към къщи изведнъж се разхилих , тя се радваше, че няма пия водка, аз се ядосвах по същата причина, а основната и съществена причина - аритмията остана на заден план:)
--

Не обича джаз ! Нещо повече - казва, че и действа разстройващо в буквалния смисъл,също като кафето... Особено солата на саксофон, или тромпет...
--
Днес заредих джаз.

--
Този изпълнител ми е един от любимите, а това парче е хитово, чуйте го :

Maynard Ferguson- Chameleon


--------------------------------
илюстрация - авторът
правих я пролетта ,лицева част на една покана за джаз -парти


Есен VІ - Усещане за любов


Ами - това е :)
Усещане , какво да го обясняваш... Песента (пак същата) е една от любимите ми(ни) ,може на някого да се стори доста.... сладникава, но пък картинката компенсира ...
---
И така- приятна нова,работна седмица с :
Joe Dassin - Le Cafe Des Trois Colombes

-----------------------------
илюстрация и колаж - авторът
(Adobe Illustrator + Photoshop)

неделя, 17 октомври 2010 г.

Неделен поздрав # 38 & Автопортрет



IN VINO VERITAS!


Автопортретът е с Диалог!

Диалог с Голямото Изкуствено Чене - ГИЧ, в съпровод на двулитрова бутилка вино и гарнитура от книги...
--
Поздрав: *Аз съм твоят човек!*-Leonard Cohen


---------------------------
автопортрет и колаж - авторът

събота, 16 октомври 2010 г.

Нierarchy



ВСИЧКО ОСТРО Е ВРЕДНО!


Правата се определя от две точки, а равнината от три. Но ние не си лягаме в права ,а в равнина!
Дали някои за това държат да си лягат по тройки? Да не им се губи равнината (смя хххl)
---
А сега-сериозно :Сферичният йерархичен модел е много по -добър от пирамидалния. Освен максимум обем при минимум повърхност, сферата гаратира равноотдалеченост на всяка точка от повърхноста и до Управляващия център, равна на радиуса, а точките от вътрешноста и са на разстояние от центъра винаги по-малко от радиуса.
В пирамидалната очевидно не е така. Даже да приемем, че Управляващият център не е на върха, а съвпада с центъра на тежеста, номерът с равноотдалеченоста пак не става.
Сферичната йерархия е Божествена йерархия!
В Този тримерно и гравитационно зависим свят е обяснимо защо се е наложила пирамидата (строи се лесно и не се търкаля)!
---
Без водка и в събота - толкова!
-
Картинката бе с най-добри чувства към половинката ми, но не зная защо тя я свърза не с философометрията(нова дума), а с водката :)

Вижте един клип за една виртуална сфера и нейното приложение, военните разбира се бързат да са първи (смях)


---------------------------
колаж - авторът

петък, 15 октомври 2010 г.

Есен V - Усещане за вино


IN VINO VERITAS
---

Katty - *Vino amaro*


-------------------------
фотографика - авторът


четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Настроение #42


ВСИЧКО ОСТРО Е ВРЕДНО !
---
Музика : Михаил Шифутинский - *Нощен гост*
да наточи старите ножове


--------------------------------
автопортрет и колаж-авторът


сряда, 13 октомври 2010 г.

Golden ratio - 3



ВСИЧКО ОСТРО Е ВРЕДНО!

Пак за това златно сечение (golden ratio), то е важно ,ще го преговаряме често, има го на много места и на много от вас и сега и всеки ден е напреде ви, но не всички му обръщат внимние - Ф=1,618033987 = Резолюция: 1920:1200 Dell(17"), 1280:800MacBook(13"), такава е на много от последните модели компютри и телеекрани, като се движи от 1,6 до 1,8(1,78=16:9)

Да не говорим, че деленето на тялото в точката на пъпа е най-добрият пример на златно отношение. Пропорциите на мъжкото тяло се колебаят в пределите на отношението 13 : 8 = 1,625 и са по-близки до златната пропорция, отколкото женското тяло, чието средно отношение е 8 : 5 = 1,6.:)
--
Този японски сатър на снимката и той е "златен"! Понеже много го ползвам,много е удобен като свикнете с него, лек и широкото острие като лопатка нарива накълцаните продукти и ги бухва с финес в тенджерата...
Един ден го загледах с набито от чертане и други работи око , след това взех рулетката за да потвърдя, че дръжката и острието му са в такова отношение.
---
Мисълта ми е, че когато гледаме виждаме различни работи, в зависимост от зависи...
Например спиралата (жълтата) , почти на всички ни прилича на охлюв, но чертаещите, т.е занимаващите се с приложна геометрия схващаме, че е съставена от последователни четвъртини от окръжности, така, както като слушаме музика всички се кефим, но на музиканта му се "мяркат" нотите и след това може да я възпроизведе.
--
Има и друг модел на мислене, или на немислене, не ми се философства днес, като един стар виц :

Пред ниагарския водопад някаква журналистка интервюирала туристи от различни страни.
На въпроса :
-Какво мислите като гледате този природен феномен?
Един французин отговорил:
- За любов, за красота, идва ми да полетя и пр.
Американецът казал:
- Мисля, че ако тази вода се впрегне във ВЕЦ, луди пари ще изкарам...
Нашенецът отговорил:
-За ебанье!!
- Е как може, такава гледка, пък вие.... - започнала журналистката
- Няма значение какво гледам, аз все за това си мисля!- приключил разговорът нашият човек

Не зная защо се спрях на това за музикален фон ,може би илюстрира нещо, ще го изтърпите, само минута е, а дори и ще ви хареса (малко):


-----------------------------
снимка и колаж - авторът

вторник, 12 октомври 2010 г.

Есен ІV - Усещане за листа


ВСИЧКО ОСТРО Е ВРЕДНО!
---
Есенни листа - Jazz


---
колаж - авторът

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Есен ІІІ - Усещане за тикви


Тиквите са голяма работа!
Въпреки, че един колега от Троянско казваше, че Балканът ражда хора, а полето тикви...
---
Баба ми ги правеше много добре със сушени сливи, стафиди, орехи и карамел На фурна, във фурната на печката с дърва...
---
На клипчето се разглежда житейският път на една тиква, която наистина е голяма работа :57кг и 210см обиколка, съпроводено с песен .
Честит понеделник и дано работата ви до петък даде такъв резултат като на клипа !


------------------------------
снимки и колаж - авторът


неделя, 10 октомври 2010 г.

Есен ІІ - Усещане за круши


Може би някой е останал с впечатление, че причина за тези ми временни, или времеви настроения е само блогуването ми - Не!
Аз все още не живея само във виртуалния блогов свят и основните проблеми са от това, че желанията и потребностите ми за действие надхвърлят най-вече техническите ми възможности по здравословни причини, но така сме хората :(
---
Както и да е, който е измислил Фотошопа е бил мъдър човек, нямате си представа каква терапия е!
---
Едно песен на Богдана да оправим малко тягостното вчерашно и онзиденшно, най-вече настроение което ме бе награбило:


-------------------------------
снимки и колаж - авторът

Неделен поздрав # 37 & Настроение #41


Седем!
Седем е сборът от срещулежащите стени на зара, който е куб и като такъв има шест стени.
1+6=7
2+5=7
3+4=7
---
Мнооого интересно,нали?
Знам, че знаете, но тогава защо си мълчите?!
-
Ами аз?!Правя картинки, правя се на интересен и много отворен, а инче?!
Да, до преди три години правих деца пари и къщи, а сега...един шут на изживяване!
---
"Който не знае е само наивен глупак, който знае и мълчи е престъпник."
Б.Брехт
---
Виктор Зинчук "Каприз №24. Паганини"
(вижте го)



----------------------------
Смешно и точно, нали?
Не е меланхолия, тежко ми е на моменти, но хуморът е най-доброто лекарство!
dum spiro spero, а след това ще е по-добре! :)
Мислех да напиша още работи, но се отказах, замислих се за нещо.... неделя е все пак, приятна почивка! Нищо, че е студено...
Всичко е обяснимо, всичко се преживява, както пее Лили Иванова, но тия дни не ми се слуша...
----------------------------
автопортрет и колаж - авторът

събота, 9 октомври 2010 г.

Квадратът на Дюрер*


По продължение на вчерашната тема - меланхолията
---
Известни са много учудващи закономерности при последователни аритметични действия Ето например един от т.нар. магични квадрати. Той е изобразен на графиката *"Меланхолия" от Албрехт Дюрер и е един от най-интересните, за това вероятно Дюрер се е спрял на него.
Квадратът съдържа числата от 1 до 16, разположени в 16 квадратчета, подредени в четири реда.
За този квадрат се знае, че сборът от числата на всеки хоризонтален, вертикален или диагонален ред е винаги 34!
Но има и още много закономерности.

Ето част от тях:

1- Ако свържем центровете на квадратчетата в хронологичен ред по четири в група [(1, 2, 3, 4), (5, 6, 7, 8),( 9, 10, 11,12),(13, 14, 15, 16)], получава се строго симетрична геометрична схема (жълтите линии) с два центъра (оранжевите кръгчета).

2 - Сборът на числата от пет вътрешни квадратчета, съставени (всяко поотделно) от 4 първични квадратчета е пак 34:

16 + 3 + 5 +10 = 34

2+13 + 11 + 8 = 34

11 + 10 + 6+7 = 34
и т.н.

3 - Може да потърсим и други зависимости, като събираме или изваждаме срещуположни квадратчета от симетрични групи:

16 + 10 = 26

14 + 12 = 26


5+3=8

7+1=8


15-9 = 6

8-2 = 6


6-4 = 2

13 - 11 = 2
и т.н.

Такива магически квадрати има поне още шест (повече са, да). Броят на техните квадратчета е 9, 25, 36, 64 и 81........, а сборът от числата по хоризонталните, вертикалните и диагоналните редове е съответно 15,65, 111,175,260 и 365.......
-----------------------------------
колаж - авторът

петък, 8 октомври 2010 г.

Черна жлъчка *


Меланхолията е вид човешко настроение, не точно определен вид депресия. Характеризира се с ниски нива на ентусиазъм и желание за активност.Думата melancholia в латински език е заимствана от гръцката и етимологично означава * черна жлъчка.
Според теорията на Хипократ тялото съдържа четири течности: кръв, лимфа, жълта и черна жлъчка, които определят човешкия темперамент.

В медицината дори има термин “синдром на капещите листа”.
---
Хипократ предупреждава за опасностите в по-студената половина на годината – тогава се проявявала силно черната жлъчка и твърдото вещество можело да се добере до мозъка, вливайки тъга и съмнение в смисъла на живота.

В своята “Анатомия на меланхолията” (XVII век) Робърт Бъртън твърди, че есенният и зимният въздух прави човека мрачен и не весел. Но и в най-горещите страни броят на меланхолиците е голям: вдишваният горещ въздух разпалва черната “злоба”, чиито пари се издигат към главата, при това с пагубни последствия.

“Болестта” може да се проточи до пролетта. Оплакванията са едни и същи: голяма потребност от сън, подтиснатост и голям апетит. Особено тежки случаи се допълват от фобии, катастрофална загуба на интерес към секса, нарушен менструален цикъл у жените и чувство на дълбоко отчаяние.
---------------------------------
Шмели - Меланхолия


---------------------------------
колаж - авторът



четвъртък, 7 октомври 2010 г.

iнсталация №1


ооо


------------------------------
колаж - авторът

сряда, 6 октомври 2010 г.

Настроение # 40


Круша! Есенна, сладка, нощна круша...
- - - -
С вкукс на мед и мед(бакър), с лек нюанс на гнили листа, протрита мозайка и пак мед...

И хоризонт, който се е избутал най - отпред, тънка, синя нишка...

Крушките са сладки и светят отначало като мед, след това като сладко от круши в медна тава и накрая бяло...

После се връщат и си лягат на нощното шкафче под дървото!

Сутринта зад вратата има навята шума...

---
Казах ли ви ,че обичам круши?

Тая, на картинката беше много хубава...
--
На днешния ден преди 3 години ми правиха първата операция ...
-

------------------------------
снимка и илюстрация - авторът

ІV- НЕЩОТО


Въз основа на предното (І, ІІ и ІІІ), някои , които не са успели напълно да разберат, че материята в действителност е една съвкупност от възприятия, формирани в мозъка, изпадат в известни заблуждения и си вадят погрешни заключения. Например разбират обяснението, че материята е илюзия, в смисъл, че материята въобще не съществува. Други си мислят, че материята съществува като илюзия само тогава, когато гледаме към нея, но когато не я наблюдаваме, тя не съществува. Нито една от тези представи не е вярна.

Някои хора приемат, че образите се формират в мозъка, но твърдят, че първоизточниците им са отвън. Те обаче е недоказуемо, защото никой не е в състояние да излезе извън съществуващите в мозъка възприятия предоставени посредством сетивата му. Следователно, човек никога не може да разбере какво става извън неговите възприятия. Така че да кажем "навън съществува първоизточник", всъщност би било неоснователно предположение, защото няма нищо, което да бъде представено като доказателство. Нещо повече, дори и отвън да има първоизточници, то тези "първоизточници" отново ще бъдат видени в мозъка, което означава, че наблюдаващият ще се отнася към формираните в мозъка му образи. Следователно такива твърдения са недопустими, защото хората не са способни да достигнат до "материалните еквиваленти", които предполагат, че съществуват.
---
В допълнение можем да кажем, че за хората не е от значение това дали нещо, което човек не може да достигне, види или докосне, съществува или не, защото независимо от това дали съществува материален свят или не, човешкото същество единствено наблюдава света от възприятия, който е в мозъка му. Човек (в този си вид и в този свят ) никога не може да срещне истинската същност на материята.
Нещо повече, за всеки е достатъчно това да вижда копието (проекцията от възприятията му)
Тук ние достигаме до една друга истина. Щом като всичко, което ни заобикаля - притежаваното от нас тяло, ръце, крака и лице, са недействителни неща, то и нашият мозък е недействителен. Ето така ние не можем да кажем, че този мозък, който самият е само едно визуално усещане, формира тези зрителни възприятия.

Бъртранд Ръсел подчертава този факт в творбата си "АБВ на релативността":
"Разбира се, че ако материята като цяло трябва да бъде интерпретирана като група от явления, то това трябва да е валидно и за окото, зрителния нерв и мозъка" (Bertrand Russell, ABC of Relativity, George Allen and Unwin, London, 1964, pp. 161-162)

Осъзнавайки този факт, френския философ Бергсон пише в своята книга "Материя и памет", че :"...светът се състои от образи, тези образи съществуват единствено в нашето съзнание; и мозъкът е един от тези образи."(Henri Bergson, Matter and Memory, Zone Books, New York, 1991)

Тогава КОЙ е този, който показва тези образи на душата ни, с цялата им същност и яснота, и ни позволява да водим живота си с всичките тези възприятия и без никакво прекъсване?
---
Фредерик Вастер, който е разбрал истината за материята, казва следното: "Твърденията на някои мислители относно това, че "човекът е образ, всичко изживяно е временно и измамливо, и Вселената е една сянка", изглежда, че са доказани от науката днес."(Frederick Vester, Denken, Lernen, Vergessen, vga, 1978, стр. 6)
--
Става ясно, че ние никога не можем да достигнем до същността на материята (в този си аранжимент -моя бележка).
Ние не бихме могли да знаем дали извън мозъците ни тя съществува. Напълно нелогично е да се изгражда философия върху нещо, което никой никога не е видял. Ако ние никога не сме осъществили директен контакт с материята, то тогава не може да съществува материализъм.Силно нараства броят на хората, които приемат изключително важната истина, а именно, че материята е само едно възприятие, което корено променя представите ни
Този важен факт, който улеснява разбирането на редица явления от страна на науката, напълно ще премахне суеверното вярване, каквото е материализмът.
===========
ЗАКЛЮЧЕНИЕ :
Какво се има предвид с израза "съзнанието е в невроните на нашия мозък"?!?
---
Невроните, така както и другите клетки, се състоят от клетъчна мембрана, митохондрии, ДНК и рибозоми. Тогава къде според материалистите сред тези елементи е разположено съзнанието? Ако допускат, че съзнанието е резултат от химични реакции протичащи между невроните и електрическите сигнали, то те грешат, защото материалистите не могат да опишат нито една "химична реакция, която да има съзнание". Нито пък биха могли да ни покажат "електрическа вълна", която е започнала да "мисли" след достигане на определено ниво на волтаж.

Ако материалистите помислят искрено по този въпрос те ще осъзнаят, че всички хора, включително и самите те, са нещо различно от една група неврони или купчина атоми. Въпреки че е материалист, експертът по мозъка Уолф Сингър признава този факт като казва:
"В тази неясна материя на Вселената съществува 'НЕЩО', което възприема себе си като 'Аз съм'." [Cumhuriyet Bilim Teknik Dergisi (Cumhuriyet Science and Technology Journal), 7 July 2001, no. 746, p.18; Der Spiegel, 1/2001]

Това "НЕЩО", което ученият споменава, е всъщност душата, дадена от Бог!

Благодарение на тази душа (образ и подобие Божие - мое пояснение), притежавана от човешкото същество, човек може да мисли, да бъде щастлив, да му хрумват нови идеи, да се противопоставя на идеите на другите или да познава понятия като чест, уважение, любов, приятелство, лоялност, искреност и честност. Невроните и атомите, които изграждат човешките същества не могат да мислят, взимат решения, да раждат философски идеи или да познават чувства като любов, състрадание или привързаност- нито поединично, нито когато са купчина, или група!

Мислещите материалисти предполагат тази истина и я приемат, в себе си. Но поради дълга си към материалистическите предразсъдъци, които приемат като условие за науката и разума (?!?), те не могат да приемат тази безусловна реалност. От друга страна, трудното положение, в което изпадат, само и само за да защитават материализма и нелогичните идеи, които приемат, в действителност им причинява много по-големи вреди. Един човек, който казва "мислите ни са плод на нашите атоми и неврони", не е по-различен от човек, който си мисли, че сънищата му са реални, или човек, който си измисля невероятни истории, приказки и след това започва да им вярва.
---
ПП :Ето такива и подобни работи трябва да се говорят по вероучение според мен, ако евентуално се приеме и наложи преподаването му...
Макар, че според мен това беше поредният кьор-фишек подхвърлен в общественото пространство, с цел отвличане на вниманието от някоя далавера на високо ниво...
И успяха, само тук, в т. нар. Блогосфера се получи нещо като мексиканска вълна на тая тема, което ще се въздържа да коментирам...не, че не мога (смях)
Религията е инструмент на вярата грубо казано... Авторът на тези текстове, които представих със съкращения (и илюстрирах с картинки колкото мога) е мюсюлманин...и направих това умишлено... но има и друга причина, както виждате той има една рядка дарба да говори кратко, ясно и убедително, нещо което много ценя и малко хора умеят...
В другия блог(линк вляво) има много теми от православни автори и се радвам, че се радва на интерес ( над половин милион - 565 300 посещения за 2 години без 16 дни ; гледам много хора напоследък си вадят посещетнията, че и аз)
Също така и научно обуснованата съвременна критика към Дарвиновата теория (която все още още в училищата се поднася като безалтернативна и това си е чиста проба насаждане на атеизъм в ранно детство), посочена в няколко основни точки в блога на г-н Даков и която умишлено според мен не се пропуляризира по политико-икономико-идеологически причини , което вече е друга, не по-малко интересна тема, но живот и здраве, ще стигнем и до нея :)
-----------------------------

--------------------------------------------------------------


илюстрация-колаж - авторът

вторник, 5 октомври 2010 г.

ІІІ - 3D ефектът


Представете си една блъсканица на улица с магазини, сгради, коли, клаксони... Картината е създадена толкова съвършено, че е невъзможно да разберем, че образът, който възприемаме като реален, не е първоизточникът от външния свят, а само копие, което съществува в мозъка ни.

Елементите, които правят тази картина толкова убедителна и внушителна, са дистанцията, дълбочината, цветовете и светлосенките. Тези елементи са използвани с такова съвършенство, че се превръщат в триизмерни, цветни и живи образи в мозъка. Когато към картината се прибавят безброй много детайли, то се появява един напълно нов свят, който, без да осъзнаваме, през целия си живот приемаме за реален, въпреки че ние единствено го интерпретираме в мозъка си.
В действителност цялата тази картина, като на филмова лента, съществува върху една двумерна рамка, на една-единствена повърхност в мозъка. Образите, отразени в очите, са двуизмерни като тези на телевизионен екран. При това положение как би могло да стане възприемането на дълбочина и дистанция?

Това, което третираме като усет за дистанция, е начинът, по който виждаме триизмерно. Елементите, причиняващи ефекта на дистанция и дълбочина в образите, са перспективата, светлосенките и движението. Формата на усещането, наречено от оптичната наука пространствено възприятие, се доставя от изключително сложна система. Накратко тази система може да бъде обяснена така: Гледката, която достига до окото, е двуизмерна. Тоест тя има височина и ширина. Усещането за дълбочина и дистанция е резултат от факта, че двете очи виждат два различни образа по едно и също време. Образът, който достига до всяко едно от очите ни, се различава един от друг от гледна точка на ъгъла и светлината. Мозъкът обединява тези два различни образа, за да формира усещането ни за дълбочина и дистанция.
Това се дължи на нарастващите различия между образите, които се явяват във всяко едно от очите. Когато се подготвя триизмерен филм, се използва тази техника; гледки, снимани от два различни ъгъла, се поставят върху един и същи екран. Публиката си слага специални очила, които имат цветен филтър и поляризират светлината. Филтрите в очилата пречистват едната от двете гледки и мозъкът ги превръща в един единствен триизмерен образ.
Усещането за дълбочина в ретина с две измерения е много подобно на техниката, която художниците използват, за да създадат у наблюдаващия чувството за дълбочина в двуизмерна картина. Съществуват определени фактори, които дават в резултат чувството за дълбочина, като например поставянето на предмети един върху друг, атмосферната перспектива, промени в консистенцията, линейна перспектива, размерите, височината и движението. Така например промяната в консистенцията е много важна при възприемането на дълбочина.

Перспективата следва от факта, че отдалечените предмети изглеждат по-малки, съпоставени с тези, които са по-близко, в зависимост от хората, които ги наблюдават.
Методът, който художниците използват в рисунките си, е валиден също и за образите, които се намират в мозъка. Дълбочината и светлосенките се създават по същия начин в двумерното пространство в мозъка. Колкото по-голямо е количеството на детайли в картината, толкова по-реална изглежда тя и повече заблуждава разума ни. Ние се държим, като че съществува истинска дълбочина и дистанция, като че съществува трето измерение в нея.
Всички картини обаче са като филмов квадрат върху плоска повърхност. Зрителната кора на мозъка е малка колкото кредитна карта! Разстоянията, образите на отдалечени къщи, звездите на небето, луната, слънцето, летящите в небето самолети и птици - всички те са натъпкани в това малко пространство. Тоест, технически не съществува никакво разстояние между чаша, която може да държите с протегната ръка, и самолет, който, ако погледнете нагоре, ще ви се стори, че е на хиляди километри разстояние над вас. Всички те са разположени на една и съща повърхност, а именно сетивния център на мозъка.

В заключение, фактът, че усещаме предметите като отдалечени или разположени наблизо, не трябва да ни заблуждава, защото дистанцията е чувство като всички останали.
---------------------------------
ПП : 1) - Относителноста е "голяма работа" :)
2) - Тази, съботната,вчерашната и утрешната (последна) част, са тематично свързани и съм ползвал източника, посочен в предните две

---------------------------------
илюстрация-колаж-авторът

понеделник, 4 октомври 2010 г.

ІІ - КОЙ?


Казахме, че всичко, което възприемаме, става в мозъка ни и че ние не се нуждаем от външен свят или материални вещества, за да получим тези възприятия. Именно тук ние се изправяме пред един въпрос, който би могъл да ни бъде зададен от човек, който малко помисли върху тази тема.

Както знаем, електрическите сигнали, които идват от очните ни клетки, биват превърнати в образ в нашия мозък. Така например мозъкът ни интерпретира някои електрически сигнали, дошли до визуалния център в мозъка, като поле, изпълнено със слънчогледи. В действителност обаче окото не е това, което вижда.

При това положение, ако очите ни не са това, което вижда, то кой вижда тези електрически сигнали като поле от слънчогледи в задната част на мозъка ни - едно напълно тъмно място, без да изпитва каквато и да била необходимост от очи, ретина, лещи, визуални нерви или зеница, и се наслаждава на вида на тази гледка?

Или КОЙ е този, който чува (без да са му необходими уши) гласа на близък приятел, радва се да го чуе или пък, когато не го чува, му липсва, при положение че мозъкът е напълно изолиран от звуци?

Или КОЙ е този в мозъка, който усеща козината на котка, когато я погали, без да има каквато и да била нужда от ръка, пръсти или мускули?

КОЙ е този, който получава усещанията като топлина, студ и такива зa твърдост, дълбочина и отдалеченост, при положение че те се осъществяват в мозъка?

КОЙ е този, който усеща миризмата на лимон, лавандула, роза, пъпеш, диня, портокал и печено месо в мозъка (въпреки че мозъкът е изолиран от всякаква миризма) и огладнява поради идваща от грила миризма?

Дотук разкрихме как всичко, което непрекъснато възприемаме, в действителност е формирано в мозъка ни. Тогава КОЙ е този, който наблюдава тези образи, като че гледа телевизия, и се чувства възбуден, щастлив, нещастен, нервен или изпитва задоволство, тревога или любопитство, когато ги наблюдава? На кого принадлежи съзнанието, което може да интерпретира всичко видяно и почувствано?

КОЕ е съществото в мозъка, което притежава съзнание и в течение на живота си е способно да вижда всички образи, които му бъдат показани в тъмния и потънал в тишина череп, което е способно да мисли, да прави заключения и най-накрая да взима решения?

Очевидно е, че не мозъкът, състоящ се от вода, липиди и протеини и несъзнателни атоми, е този, който възприема всичко това и който създава съзнанието. Би трябвало да има същество, което е по-висше от мозъка. Въпреки че Даниел Денет е материалист, той размишлява по този въпрос в една от своите книги така:

" Съзнателните ми мисли и особено насладата, която изпитвам от съчетанието на слънчевата светлина, закачливите цигулки на Вивалди, леко поклащащите се клонки - плюс насладата, която изпитвам само при мисълта за тях - как всичко това би могло да бъде само едно физично явление в моя мозък? Как биха могли някакви комбинации от електрохимични явления в мозъка ми по някакъв начин да се съединят толкова възхититело, че с времето тези хиляди кръвоносни съдове да се преклонят пред музиката? Как би могло едно информационно събитие, протичащо в мозъка ми, да бъде нежната топлина на слънчевата светлина, която усещам върху себе си? Нещо повече, как би могло едно явление в мозъка ми да бъде повърхностно-визуализираният мисловен образ на... някои други информационно протичащи в мозъка ми събития? Това ми се струва невъзможно. Изглежда, че ако явленията, които представляват съзнателните ми мисли и преживявания, не биха могли да бъдат мозъчни явления, то те трябва да са нещо друго, нещо предизвикано и създадено от мозъчните явления, вероятно нещо като допълнение, нещо състоящо се от друго вещество, намиращо се в друго пространство. Е, защо не?"
От друга страна, Р.Л. Грегори търси отговор на въпроса за съществуването на същество в задната част на мозъка, което вижда всички образи:

"Съществува едно изкушение, което трябва да бъде избегнато, да се каже, че очите създават картини в мозъка. Една картина в мозъка се нуждае от някакъв вид вътрешно око, което да я види, а това пък от своя страна се нуждае от едно следващо око, което да може да види неговия образ... и т.н., в една безкрайна регресия на очи и образи. Това е един абсурд."
Материалистите, които вярват, че не съществува нищо друго освен материята, не могат да разберат този въпрос. На КОЙ принадлежи това "вътрешно око", което вижда, възприема видените неща и реагира на тях?

Карл Прибрам илюстрира, посредством науката и философията, това важно търсене на самоличността на този, който възприема:

"Философите от времето на древните гърци насам са спекулирали с твърдения като "духът" в машината, "малкият човек в малкия човек" и т.н. Къде е Аз - съществото, което използва мозъка? КОЙ е притежателят на истинското знание? Или както веднъж Св. Франциск от Асизи е казал:"Това, което търсим, е нещото, което вижда".
Въпреки че много хора силно се доближават до отговора на въпроса "кое е съществото, което вижда", те не се решават да продължат и да получат неговия отговор. Както се вижда от гореизложените примери дискутирайки съществото в нашия мозък, някои се обръщат към него като към "малкия човек", други - към "духа в машината", а трети пък го наричат "вътрешно око". Всички тези изрази се използват за описване на съществото отвъд мозъка, което притежава съзнание, както и за методите за достигане до него. Материалистичните предположения обаче пречат на много хора да разберат истинската природа на това същество, което фактически вижда и чува.
---------------------------------
Подбрано със съкращения от ТУК
---------------------------------
илюстрация - авторът