четвъртък, 31 декември 2009 г.

Совите не са това, което са...*



* Мисля, че тази фраза от сериала "Туин Пийкс" е подходящо заглавие за купчинката мисли,които се каня да нахвърля.... Катализаторът беше една статия, прочетена наскоро в блог за деня на "Свежо".
Не искам да правя критика ,ще спомена за какво става въпрос : в статията се разглежда един стар брой (от70-те години на мин. век) на сп."Антени", като се прави паралел между тогава и сега ...обещах ,че няма да има критика и ще спомена само ,че изводът според автора е че за 20 години (вероятно той е на малко повече) не сме се "демократизирали ",или по-точно американизирали достатъчно и се възмущава, че и тогава и сега някои си позволяват да критикуват "лошите американци"...демек, нищо ново...
ТАКИВА писания са нормални за хора на ТАКАВА възраст, още по-вече, стана ми весело и мило,като прочетох и експозето на автора за себе си, вдясно от статията чистосърдечно ,по младежки си признава, че навреме е избягал от Пазарджик и се е установил във Варна и (цитирам по памет ) обича да гледа слънцето без очила, да тича по плажа и (тук вече съвсем по младежки ,а май и по женски) да желае да черпи от живота с пълни шепи денонощно, като в същото време умира от кеф да спи до късно и обича да плува на забранени места ,само дето не може....
----------------------------------------------
Не обичам да говоря за себе си и сега няма да го направя, просто искам да обясня някои свои виждания относно живота "преди" и "сега", тъй, като съм от поколението и хората на които се падна честа да живеят в "интересно време", което май си беше китайско проклятие...
Никъде не съм споменавал ,че американците са лоши, или пък които и да са други...такива обобщения е несериозно да се правят и ако твърдя ,че политиката на световна агресия от страна на американското правителство е лоша, то не значи, че се възмущавам от милионите честни, работливи и жизнерадостни американци...Не съм бил там, но хора, които са ходили са ми разправяли, че :
1. САЩ не са само НюЙорк и другите огромни, крайбрежни космополитни мегаполиси, а основно ония малки, градчета с кокетни, макар и дървени къщурки, с трудолюбиви, честни , и морално по-добре изградени хорица, макар и не съвсем образовани, но не и неграмотни ...
2.Населението не отговаря на този...образ ,умишлено налаган от "Холивуд", слаби, красиви, елегантни, ухилени с изкуствени зъби, бягащи непрекъснато за здраве и с всяка втора дума да изразяват омразата си към тютюнопушенето и щастието си от това ,че живеят в "свободна" страна...

-----------------------------------------------------
"Свободата, това е мъжество на разума", беше написал на времето една статия Др.Драганов, мисля, няма да коментирам.
На всички млади, пък и по-стари препоръчвам една книжка : "Рагтайм" на Доктороу, да видят как са се "наливали основите"на свободата най-вече в Америка..
Свободата според мен е вътре в човека, тя не е нещо, което може да се даде, но за съжаление може да се отнеме, ако е дадена,а не извоювана....Естествено, тези, които са учили механика знаят ,че в една система можем да говорим само за СТЕПЕНИ на свобода на отделните и елементи, защото пълната им свобода би ликвидирала системата като такава...Разберете, че така стои и въпроса с човека и обществото...Както и една поговорка : "Мечтата на заключения е да стане надзирател".
--------------------------------------------------
На по-младите, връстниците на "свободата и демокрацията" у нас искам да кажа : Ако си мислят ,че преди режисирания преврат от 1989г, преидставен като нежна революция е било някакъв ад , лъжат се !
На ония, по-старите ,живеещи на Хаимбоаз и на стар содов завод, които си спомнят с умиление миналия рай и плюят, или псуват (в зависимост от възпитанието) всичко сегашно ,"американско" и пр. искам да кажа :лъжат се!
На тия, които мислят, че света и живота са черно-бели и че рая и ада са тук ,в този живот и едното е на Изток, а другото на Запад -лъжат се! Защото казано е : "Който приживе постигне рая, ще наследи и ада...."
--------------------------------------------------
Както вероятно вече ви е станало ясно силата ми не е в писането, за това просто нахвърлям мисли...
Аз съм представител на т.н.р средна възраст ..Както романа на Б.Райнов -"Един наивник на средна възраст", както ме апострофира една връстничка преди няколко години.....
На нас, хората на тази възраст падна най-голямата тежест на прехода, който още се точи като родопска песен и май преди да завърши ще се прелее в друг....Не много от нас ,като мен както преди ,така и сега са опозиция .Не от тая, на барикади и пр.организирани мерроприятия, а такава, която ясно си дава сметка, че всяка организация от страна на човека е несъвършенна, че безплатен обяд няма, че комунизмът е постижим, че от капитализма "по-убаво нема"и т
По-голямата част от нас подхванаха рефрена, че " само глупака не си сменя мнението " и започнаха да го сменят почти ежемесечно, като за да демонстрират своята "умност" изредиха всички партии, като някои даже не се задовоалиха с предлаганите ,а си създадоха нови на шуро-баджанашко-семейна основа....Много са ми смешни някои като започнат да говорят -"център-ляво", "център дясно" и пр. --Като чуя това винаги ме досмешава и ми идва да кажа :" Ха,там, удряй пръста"...като една дебелашка шега на времето...Спомням си някои видни сега политици, социолози(жки), политолози , пр. "лози" и обикновенни дизайнери ,как тогава ,на по 20 годинки весело припкаха в кориорите на Комсомола, уверени в светлото бъдеще, как след това започнаха да вярват в някакво ново , още по-светло, и как не били разбрани и искали още тогава "ДА ПРОМЕНЯТ СИСТЕМАТА ОТ ВЪТРЕ"...след това започнаха с комсомолска жар и вдъхновение да налива основите на демокрацията.....Някои даже се изцепваха по медиите, че не можели да спят спокойно, защото вечер се стряскали ,като си спомнят, че през деня са минали покрай Мавзолея.....и няма да мирясат ,докато не се събори....Същият ,този мавзолей, покрай който са минавали като пионерчета и комсомолчета и са махали на чичко Живков по манифестации., и за който НА ВРЕМЕТО аз бях написал на едно място, че е зикурат, т.е култова, езическа постройка и че балсамирането (препаририрането) на хора не е христианско (пък и мюсюлманско)дело. За което разбира се дадох съответни обяснения ...
Та много мои набори смениха много партии, жени, фирми, коли, а някои дори и резбата с непрекъсната вяра в НЯКАКВО СВЕТЛО БЪДЕЩЕ..капиталистическо, либерално и пр., с оптимизъм присъщ на Уди кълвача.
А мен преди не ме приемаха в Партията, защото не бях достатъчно "сериозен" и "ориентиран", (не, че съм искал :)) а сега пък аз не приемам на сериозно никоя партия...
-------------------------------------------------
Човек когато губи винаги печели, и когато печели -винаги губи....На този свят е така..Важното е да не загуби СЕБЕ СИ...
Просто има хора, на които им е уютно в ТОЗИ свят и до такава степен са влюбени в него, че желаят непрекъснато да го онождат, а други го приемаме по ДРУГ начин, само, че това не значи ,че се примиряваме и не желам да го направим по-добър, просто не сме съгласни с методите и целите...
-----------------------------------------
За сега -толкова!


Свързващо звено


Това е един колаж, който донякъде е закачка към набора. Наборе,*прощавай*, ако съм те засегнал, :)))), но ще те моля да напишеш нещо като експозе, във вид на коментар :)
----------------------
Илюстрация - авторът.

НЕ ПРОЩАВАМ! (или пазарска икономика)

Беше някъде 1992 - 93г. На кварталния пазар. Както някои си спомнят, тогава пазарната икономика пускаше корени на местна почва. Сергийната търговия бе приоритет не само на циганите и неудачниците.
Продаваше се всичко от всички на всички. На сергии. Павилионите дойдоха по-късно. Идеята беше с минимум разходи максимум приходи. Както всяко начало на бизнес. Нещо като онази приказка за Рокфелер и двете ябълки, с която днес и децата едва ли можеш да излжеш...
Истинските търговци и тогава, както и сега осигуряваха стоката ,но никога не заставаха зад сергията (или в парламента при политиката, което пак си е вид търговия).
Там можеше да се видят представители на почти всички социално - професионални групи без мутри и политици . Първите се грижеха за реда, тъй, като милицията още не бе еволюирала в полиция, а изживяваше един катарзис, което си беше чисто разчистване на сметки. Работата на политиците беше да ни убеждават ,че това не е баш така, както и да изнасят шоу на отрудения и изморен от наливането на капиталистически основи народ , вечер пред малкия екран. На кръгли, квадратни и всякакви други маси .
----------------------------

Впрочем сергиите бяха ония пазарски тезгяси с импровизиран покрив, а често и без покрив, като при внезапен дъжд стоката се покриваше с един голям найлон, а продавачът с по-малък.
Както навсякъде и тук имаше по-предвидливи с дъждобрани и чадъри.
Сергиите (масите) не бяха тематично подредени. Аз например пиех бира на една сергия за алкохолни и безалкохолни напитки, вафли ,снаксове и джунджурии.Бирата бе въпрос на личен избор. Като истински свободен човек можех да си взема и едно "пищовче" от 200мл бренди (?!), с което да я "позатегна" малко. Пак от същата сергия, разбира се.Докато зяпам безплатно кориците на порнографските списания на вестникарския (?) щанд в дясно...
Всъщност, отдавна ги бях разгледал и погледът ми блуждаеше. В лявата страна , зад масата седнал на стол, мъж на моята възраст ,четеше книга, подвързана набрзо с амбалажна хартия, така,че не можех да разбера каква е...Но явно му бе много интересна, тъй като цигарата му бе направила доста дълга пепел, а той бе забравил да я "дърпа". Продаваше ...Впрочем продаваше бе много силно казано.Той просто си четеше, и докато аз начевах третата бира не бе продал нищо. Прав...Тогава бях доста по-млад ...можех и прав...Та продаваше предимно бельо, дамско и мъжко, за детско не съм сигурен.Имаше и козметика ,парфюмерия ,а даже и презервативи.Може би по-някаква подсъзнателна връзка с бельото. Фройд ги разбира тия работи. Впрочем, ако беше жив и бе станал свидетел, щеше да обясни и изтълкува последвалия диалог.
Към щанда на четящия връстник се приближи госпожа на горе-долу наша възраст..с доста пищно телосложение. Разгледа основно изложената стока и по-бегло и с неодобрение мен. Или не обичаше бира, или пък, мъже ,които пият бира...Или пък не и харесваше да я пият на пазара. Както и да е..
Продавачът бе скрит зад интересната книга и тя реши след кратко колебание да привлече вниманието му.
- Прощавайте....- някак неуверено, но за това пък с доста силен и гърлен , не особено женски глас се помъчи да започне разговор тя.
Настъпи едно неловко мълчание...Тъкмо щеше да вероятно да повтори, когато иззад книгата изгърмя един бас, без басистът да вдига поглед:
- Не прощавам! Падне ли ми, не прощавам! Особенно на жени!...
-Простак!! - учудващо бързо се окопити госпожата и рязко се отдалечи...
Усетих как изстрелях като сифон непреглътната бира на пътеката. (Другият вариант бе върху шоколадовите вафли върху сергията).
Тъй, като и и двамата бяха гласовити, смехът бе обхванал доста продавачи, зяпачи и клиенти.Най-идиотски се хилеше този в дясно, порно -вестникарят, който бе затворил и оставил поредното разгледано списание....За радост на един ученик, който почти го издърпа от ръката му.
Читателят също остави интересната книга разкърши рамене, изщрака пръстите си , прозя се, изгаси филтъра на самоизпушилата се цигара и лапна нова. Единствен той бе сериозен наоколо. Като истински добрите комици. Погледът му постепенно се се спря на мен, но за разлика от нереализираната му клиентка, в неговия долових одобрение. Което веднага се потвърди.
- Бай Кирооо ! Отвори и на мен една! - репликата бе към "моя" продавач..
-Кво се хилиш наборе --това явно бе към мен, защото бай Киро бе доста по-голям от нас..- Много интересна книга, трети ден вече не ми остава време да я прочета..Сега още нищо не е, след малко, като се върнат от от работа и ще ме нападнат.
Явно имаше предвид жените, които слизайки от автобусите на път към къщи минават покрай "магазина" му.
-Прощавай, туй, прощавай, онуй и накрая- оборот никакъв.Ти да не си мислиш, че това ми е работата ?! - тук с широк жест обиколи стоката си ,като подчерта телените кръгове с опънати на тях прашки, като емблемата на мерцедес , коино висеха от импровизирания PVC покрив...- Жената я съкратиха от работа, че и взехме тая сергия да се подпичква тук на пазара, щото колкото и да няма файда, в къщи и толкова не дават...А аз работя все още в Радиозавода на смени...Чува се ,че и на нас скоро ще ни бият шута..(Впрочем, така и стана. Биха им скоро шута. По него време, за разлика от сега, това, което се чуваше, обикновенно ставаше. А най-хубавите работи естественно ставаха без да се чуват...По-точно без да ги чуваме)
-Само, че по някога се налага да я сменям (вероятно имаше предвид жена си)...Млъкна и се загледа в етикета на бирата си...След малко се усмихна...
- Като тоя слон преди малко ...Прощавайте, ..-Аха, включих, имаше предвид нереализираната клиентка. Значи и той бе от хората като Наполеон, които вършат няколко работи едновремено..беше я видял!! И сякаш прочел мисълта ми рече:
- Чета, чета, ама хвърлям по едно око, ти кво си мислиш...Има някои само гледат ,ама има и такива ,дето пипат..А тоя слон преди малко- върна се на мисълта си - явно няма работа и си търси приказка тук на пазара...Ако беше жена ми, ..отиде , ама аз нямам дума с такива.Не я ли виждаш, трябва да опукам всичкото пиене на бай Киро, че да ми се прииска от нея...Къде ще ги слага тя тия работи ?! - и посочи отново кръговете с прашки, които явно бяха единственото нещо с което се гордее...- Ще и се загубят из подробностите- замислено изтърси той, с което поднови поотихналия смях.Бай Киро се хилеше без глас и търкаше с палец едното си око...Явно бе човек с въображения и си представи слон с прашки, а колегата му в дясно, вестникаря ,бе разтворил едно от Ония списания и ни показваше истински жени, с които набора евентуално не би бил против "да има приказка"...
Аз оставих празната вече бутилка в нарочно оставената отпред каса и тръгнах...
По пътя ми се вртяха мисли...Пазарска икономика ...За близо час, който прекарах там, единствен бай Киро продаде нещо от тримата - четири бири , бутилка водка на двама алкохолика, които почти направиха стриптийз докато съберат стотинки за нея и кола и вафла на ученика, проявяващ нескрит интерес към еротиката....А,да! Щях да забравя ! Вестникарят продаде два вестника "Дума" и един "Демокрация", или обратното, не помня вече...Всъщност ,основна тема и на двата бе Пазарната икономика и как само тя ще ни оправи...Разликите бяха само в теоретичните постановки за "опраянето".
По късно на практика се оказа ,че разлики няма....
--------------------

сряда, 10 юни 2009 г.

ЗЕЛЕНИТЕ


Предварително уточнявам, че нямам за цел да правя разбор, анализ и пр.на дейноста, програмата, състава и представянето на нашите "зелени" на изборите за ЕП (под 1%), а имам предвид принципното положение.

+++++++++++++++++++
На всякъде по света зелените са ,така да се каже черешката върху парламентарната торта. Като политика те са в левия сектор ,което се дължи най-вече на самата им идея, предполагаща повече държавно застъпничество.(То това е осноната разликамежду ляво и дясно- повече, или по-малко намеса на държавата в икономиката) Ако може така да се каже, тяхното възникване е един нормален и логичен протест срещу последствията от индустриализацията и свръхпоизводството и оттам замърсяването на природата с отпадъците при това производство и пр...За тях като по правило гласуват млади хора, ккакто и интелектуалци, хора на изкуството и пр.Тоест, зелените са необходима група във всеки уважаващ се парламент, защото те са така да се каже една "червена лампичка", аларма, коректив при дебатите...Ако искате даже и "гузната съвест" на индустриалното общество..И ако някога влязат в изпълнителната власт , то е почти винаги коалиция и то с левите (Не зная някъде до сега зелени да са сътавили самостоятелно правителство, поправете ме ако греша, но това най-вероятно единични изключения, които само затвърждават правилото)
Как е положението у нас?! ---Както винаги -"У нас совите не са това, което са.." У нас левите (най-лявите парламентарно представени -социалистите) ,в съюз с "Движение за права и свободи" (нарочно го изписах цялото , за да видите пълната комедия) гласуват най-десния иконом. закон за плоския данък, защото видите ли, "историческият момент" го бил налагал! Ако някой НОРМАЛЕНчовек от НОРМАЛНА страна види това какво следва да си помисли: 1. Как тия са се "промъкнали" в Европейсккия съюз", след като още имат "подтиснати и безправни хора" в началото на ХХІ век!!! 2.Щом като ТОВА движение за защита на тия "безправни" хора(парламентарно представено) в съюз със социалистите гласува крайно десни закони, то десните партии там следва да считат държавата като някаква отживелица и екзотика, на която да се "бие шута" час по-скоро!!! "Да, ама не"!- десните критикуват левите, че не им пука за болните и бедните...И се налага VIPперсоните ни да си показват "кирливите ризи" в разни теле-шоута ,задниците, да се правят на шутове, за да ни разсмеят и стимулират нашата благотворителност... Да се смееш ли, да плачеш ли?!- дето се вика.... Та да се върнем на зелените...В ЕП не влязоха ( процента хора , които се надяваха на това беше под 4, камо ли техния резултат...)То партията на Ковачки не влезе,че те ли... Даааа,.. у нас младите не са "зелени"(струва ми се, че броят им позволява да се познават лично).......тия, които знаят горе долу що е партия се определят като "либертарианци" ..имат блогове и пишат ....каквото пишат там и от време на време го прочитам да се посмея малко.... Та споменах ,май някъде за героите от книгите на Богомил Райнов - майор Боев и полк. Сеймур. В една от тях големият наш писател бе сложил в устата на героя си, полковника от ЦРУ следните думи " Ако човек на 20 г не е комунист, значи няма сърце, ако след 30 години продължава да е комунист, значи няма акъл" Такива ми ти работи....Нашите 20 годишни са "либертета"или...едни други, а комунистите ни гонят 70-те и на горе.. А тези, по средата ,като им кажеш за партии се сещат за секс ....и то, доста нестандартен. Говорих наскоро с един познат и стана дума за вицове.."-Няма хубави, сочни вицове, ккато предишните, дето ни просълзяваха от смях, само някакви тъпи за блондинки и прочие"-казвам.. "-Че какви вицове искаш да има, когато НИЕ ПРОСТО ЖИВЕЕМ В ЕДИН ВИЦ!"- отговори той.....

неделя, 7 юни 2009 г.

НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦАРЯ -(приказка)


Преди години живееше един цар, който обичаше толкова много да се облича в нови дрехи, че харчеше за това всичките си пари. Той не се грижеше за войниците си, дори рядко посещаваше театъра и обичаше само да се разхожда из града, за да показва новите си дрехи. За всеки час от деня той имаше особено облекло и както за другите господари казваха: „Те са в съвета“, тъй за него говореха винаги: „Сега царят се гизди в стаята си“. В царската столица кипеше шумен, весел живот; всеки ден там пристигаха много чужденци. Веднъж между другите пришълци се явиха двама измамници; те се препоръчаха за тъкачи и разгласиха, че умеят да тъкат такива прекрасни платове, каквито човек не може никъде да намери, и че дрехите, съшити от тия платове, са не само необикновено хубави по цвят и по кройка, но се отличават още и с едно чудно свойство: те са невидими за ония хора, които не са достойни за заеманата от тях длъжност или пък са съвсем глупави. „Ето ти дрехи за мен — помисли си царят. — Щом ги облека, ще мога веднага да познавам кой в моето царство е достоен да заема тая или оная длъжност; ще мога също тъй да различавам умните от глупавите. Да, аз без друго трябва да си заръчам дрехи от такъв плат.“ И той веднага даде на двамата измамници много пари, за да могат те да се заловят незабавно за работа. Лъжливите тъкачи поставиха два стана и се престориха, че работят; ала всъщност становете им бяха празни. Те поискаха веднага най-хубава коприна и златна прежда, ала всичко туй скриха в торбите си и седяха до късна нощ пред празните станове. „Искам да зная как върви работата“ — помисли си царят, но се смути силно от мисълта, че глупецът или негодният за длъжността си човек не ще може да види чудния плат. За себе си, разбира се, той не се страхуваше, но все пак си мислеше, че ще е по-добре да изпрати най-напред друг някой. Всички в града знаеха вече какво чудно свойство притежаваше новият плат и всеки гореше от нетърпение да узнае дали неговият съсед е глупав или некадърен. „Ще изпратя при тъкачите моя стар честен министър — помисли си царят. — Той най- добре от всички ще види какъв е тоя плат, защото той е умен и изпълнява прекрасно длъжността си.“ И старият честен министър отиде в стаята, където двамата измамници работеха на празните станове. — Господи, помилуй! — извика той на себе си, като разтвори широко очи. — Та аз не виждам нищо! — Ала не посмя да каже това високо. Двамата измамници го помолиха любезно да се приближи и го попитаха харесват ли му боите и шарките. В същото време те сочеха празния стан, а бедният старец продължаваше да пули очи и все пак не виждаше нищо, защото нямаше нищо за гледане. „Господи, боже мой — мислеше той, — нима аз съм глупав? Никога не съм допущал това и никой не бива да го знае. Или може би съм негоден за длъжността си? Не, никому не трябва да разказвам какво съм видял.“ — Е, какво е вашето мнение? — попита един от тъкачите. — О, прекрасно, чудесно! — извика старият министър, като гледаше през очилата си. — Какви бои, какви шарки! Аз ще кажа на царя, че вашият плат много ми харесва. — Много ни е приятно да слушаме това — казаха тъкачите и започнаха да именуват цветовете и да обясняват шарките, а министърът слушаше внимателно и като се върна при царя, повтори му всичко с най-големи подробности. Тогава измамниците поискаха още пари, коприна и златна прежда, за да продължат работата. Всичко туй те скриха пак в торбите си и продължаваха да седят пред празните станове. Скоро царят изпрати пак един от най-честните си съветници, за да разбере как отива работата и скоро ли ще бъде готов платът. Ала с него се случи същото, каквото се случи с първия пратеник: той гледаше становете, но тъй като там нямаше нищо, не можа нищо да види. — Какъв чудесен плат, нали? — попитаха измамниците и започнаха да показват и да обясняват великолепните шарки, които съвсем не съществуваха. „Невъзможно е да съм глупав! — помисли си съветникът. — Тогава може би съм недостоен за длъжността, която заемам? Смешно наистина! Ала все пак не трябва да казвам туй на другите.“ И той започна да хвали плата, който не виждаше, и да се възхищава от прекрасните бои и великолепните шарки. — Да, това е истинско чудо! — съобщи той на царя. Всички в града говореха само за това — за чудния плат. Най-сетне и сам царят пожела да види плата, докато е още на стана. С цяла тълпа избрани царедворци, между които бяха и двамата министри, той отиде при изкусните измамници, които започнаха да тъкат още по-усърдно на празните станове. — Как, не е ли прекрасно това? — попитаха двамата царедворци, които бяха идвали вече. — Погледнете само, ваше величество, какви шарки! — и те сочеха празните станове, като мислеха, че другите наистина виждат плата. „Какво е това? — помисли си царят. — Та аз нищо не виждам. Това е ужасно! Нима съм глупав? Или пък не ме бива за цар? Но туй е още по-ужасно!“ — О, да, платът наистина е чудесен! — извика високо той. — Аз напълно одобрявам вашата работа. И царят кимна с доволен израз на лицето си и започна да разглежда празните станове, защото не искаше да покаже, че нищо не вижда. Всички царедворци също гледаха и не виждаха нищо, както царят. Но всички повтаряха след него: „Платът наистина е чудесен!“ И започнаха да го съветват да си направи дрехи от новия, великолепен плат за предстоящото голямо тържество. „Великолепно, прекрасно, чудесно!“ — носеше се от уста на уста. Всички изказаха високо своя възторг, а царят провъзгласи измамниците за придворни тъкачи. Цялата нощ преди тържеството двамата измамници не мигнаха. Те запалиха повече от една дузина свещи и всички в града помислиха, че те бързат да свършат царските дрехи за определения срок. Измамниците се преструваха, че свалят плата от становете, сетне крояха с големи ножици из въздуха, шиеха с игли без конци и най-после казаха: — Дрехите са готови! Царят, придружен от царедворците, отиде да види чудните дрехи. Измамниците дигнаха ръце, като че държаха нещо, и казаха: — Ето панталоните, ето дрехата, ето и мантията! Това облекло е леко като паяжина. Човек не го усеща на тялото си, ала в туй се крие всичката му хубост! — Да! — извикаха всички царедворци, без да виждат нещо. — Не желае ли ваше величество да се съблече сега — рекоха измамниците. — Тъй ние ще ви премерим дрехите пред това голямо огледало. Царят се съблече, а измамниците се престориха, че му обличат поотделно всяка една от дрехите. И царят се въртеше на всички страни пред огледалото. — Ах, как ви прилича, ваше величество! Колко хубаво ви стоят тия дрехи! — викаха всички. — Какви бои, какви шарки! Великолепни дрехи! — Балдахинът, под който негово величество ще върви на тържеството, чака вече при вратата! — съобщи главният разпоредител. — Аз съм готов! — каза царят. — Добре ми стоят, нали? — И той се обърна още веднъж пред огледалото, за да покаже на всички колко внимателно разглежда новите си дрехи. Прислужниците, които трябваше да носят краищата на царската мания, се престориха, че дигат нещо от пода, сетне тръгнаха важно след царя с протегнати напред ръце. Те не смееха и да помислят, че не носят нищо. Царят вървеше под великолепния си балдахин, а по улиците и прозорците на къщите се трупаха хора и викаха: — Ах, колко хубави са новите дрехи на царя! Каква чудесна мантия! Как хубаво му стои! Никой не искаше да каже, че не вижда нищо, защото никой не искаше да мине за глупец или за некадърник. Нито едно царско облекло не бе извиквало досега толкова голям възторг. Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! — извика изведнъж едно дете. — Господи, чувате ли какво казва невинното дете! — рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето. Да, да, царят е съвсем гол! — извика най-сетне целият народ. Царят беше поразен. Нему също се струваше, че народът е прав, ала си мислеше: „Все пак шествието трябва да се изкара докрай!“. И прислужниците продължаваха да вървят все тъй тържествено след него и да носят краищата на въображаемата мантия.
-------------------------------------
приказка: Ханс Кристиан Андерсен