Показват се публикациите с етикет Чудаци. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Чудаци. Показване на всички публикации

вторник, 14 септември 2010 г.

Още за измеренията


Във връзка с измеренията - сетих се за нещо ,което бях чел преди години... Имаше (а и сега сигурно има, но съм ги забутал някъде) 3 томно издание "Математически развлечения" на Мартин Гарднър.
Там той споменаваше как един негов колега, математик и протестантски пастор Слейд обяснявал на енориашите си "нагледно" наличието на Бог, което ме впечатли и ще се помъча да ви предам чрез две непретенциозни схеми (от миналата година са) и малко пояснения.
(Мисля, че и в другия блог съм писал по темата, отдавна. Схемата я бях драснал набързо, с тънкописци, защото го показвах на някого)
---
Разглеждаме "схема 1"- Съвсем условно си представяме, че "човек 1" и "човек 2" живеят в някакъв по-низш (по-маломерен ) от нашия тримерен свят , а именно в двумерен( с координати Х и У), което на практика е геометрична равнина. Както знаем от геометрията , равнината се определя от три точки. Нека те бъдат А, В и С и са върхове на триъгълника АВС, който "лежи" в равнината ХУ и е част от "тялото" на "човек 1".
Тялото е условно казано, тъй, като няма трето измерение за обем , но приемаме, че условния трети размер е дебелината на елементарната частица.
Логично е да забележите, че в един такъв ,двумерен свят "човеците" не биха имали нужда от крака , носове, глави и т,н и може би кръгът би бил най-подходящата форма. Тук ,обаче ползвам един метод на обяснение, който се изразява в следното: Обяснение на по-сложното, чрез онагледяване с по-простото, тъй,като единственният (за сега) метод за познание на човека е метода на сравнение с нещо познато до сега.
Интуицията и хипотезите са на същата основа ,но на по-високо ниво Има и един друг начин да си обясним нещата и той се нарича ВЯРА, т.е приемане на доверие на нещо, без търсене на логично обяснение, но сега не говорим за това....
Та да се върнем на схема 1 . Разминаването в равнината между двамата "човека" може да стане само като единия мине под, или над другия.(зелените стрелки)
Не допускаме преминаването един през друг, както впрочем не се практикува и в нашия свят, макар,че опити не липсват.Виждаме, като се замислим колко малко степени на свобода имат тези двумерни хора в своята среда.

Представете си сега, че хванем единия ("човек1")Схема 2 - и го завъртим на 90 градуса спрямо равнината ХУ, (ротацията е по правата от равнината ХУ определена от т.А и т.В,(две точки определят една[само!]права). С други думи завъртихме триъгълника АВС около страната му АВ.,лежаща в равнината ХУ на 90градуса. , т.е тС от триъгълник.АВС, както и цялото му лице ,заедно с" човек 1"се отзоваха в друга равнина , перпендикулярна на ХУ. (За ужас на гледащия в този момент "човек2"!) Да не говорим за стъписването и ужаса на "1".) Естенвено, че никой от тях не би си обяснил точно какво е станало. те нямат нужните СЕТИВА. Нямат и с какво ДА СРАВНЯТ.
А сега си представете, че някой хване някого от вас и го завърти на някъде в друг пространствен континиум, за който ние нямаме сетива.....Този "някой" е Бог! Той ни вижда, той е в нас той минава през нас!!!" -цитирам по спомен - така завършил проповедта си Слейд и оставил за известно време енориашите си замислени
---------------------------------
скици - авторът

вторник, 7 септември 2010 г.

Абстрактното


През VII век след Хр. в Китай настъпил разцвет в калиграфията, а около 800 г. след Хр. и в рисуването.
„Пейзажистът" Уарнг Хсия (740-804 г. след Хр.), който рисувал, докато бил пиян, бил първият пионер в абстрактната техника. Той пръскал мастило върху коприна и използвал косата и пръстите си вместо четки, за да постигне непреднамерено сходство с природата.

Старото китайско рисуване изобилства от полуабстрактни, но не и изцяло абстрактни творби. Модерната западна абстрактна традиция вероятно не произлиза от китайския абстракционизъм.
По-характерно е това, че широко разпространените китайски и японски стилове на краен минимизъм помогнали за началото на модерното сляпо увличане в абстрактното изкуство.

На запад това явление започнало в края на XVIII век във Великобритания с книгата „Нов метод за подпомагане на нововъведенията в оригиналните художествени композиции на пейзажа".
Авторът Александър Къзинс (1717-1786) показва стремежа на Уарнг Хсия да рисува пейзажи без съзнателно обрисуване на сходството с природата. Той първо смачквал хартията, след това я изглаждал и мислейки за пейзажи, но не и за това, което прави, пръскал обилно хартията с мастило.

Съвременниците на Уарнг го наричали „Наплескано мастило";
Съвременниците на Къзинс му измислили прякора „Майсторът на петната" и осмивали неговите „пейзажи на петна".

Източник : БГ Наука
-------
Не можах да намеря нищо от Уарнг Хсия , а това, горе е от моите 3D занимавки, които ми са интересни напоследък

Музика : "Тъга за Китай"


------------------------------
илюстрация - авторът
3ds max9 + Photoshop



понеделник, 9 август 2010 г.

Клетъчен автомат - що е то?



Стивън Волфрам *(автор е и на новата търсачка "Волфрам алфа") казва, че след 300 години съществуване науката ще бъде разбита… и че той може да я закрепи!
---
През осемдесетте Волфрам e един от най-перспективните млади учени. Той взема своята докторска степен по теоретична физика от Caltech през 1979 година, когато е само на 20. Година по-късно става най-младият студент, получил така наречената "стипендия за гениалност" от MacArthur Foundation. После написва една научна компютърна програма, наречена "Математика", която е толкова успешна, че го прави милионер. И ...тогава изчезва от погледа на публиката.
---
Волфрам се появи и публикува "Нов тип наука" (чрез своята Wolfram Media), един том от 1200 страници, създавани близо две десетилетия, които претендират, че променят фундаментите на почти всеки клон от науката - от физиката и математиката до биологията и дори психологията.

"Стивън не е скромен човек - казва Терънс Сейновски, директор на Computational Neurobiology Laboratory в Salk Institute за биологични изследвания в Ла Джола, Калифорния, който наблюдава Волфрам отдавна - но неговите идеи могат да се окажат извънредно важни."

Тези идеи имат своя генезис от началото на осемдесетте, когато Волфрам започва да изучава един тип компютърна програма, осъществяваща така наречената клетъчна автоматизация. Тя по типичен начин е съставена от поредица черни и бели пиксели върху компютърния екран - "клетки" - които по един прост метод се трансформират от една редица в друга. Методът на трансформиране може да изглежда така: ако един пиксел в дадена позиция е заграден от повече пиксели от противоположния цвят, той преобразува своя цвят, дърпайки се в следващия ред; ако не е, поддържа същия цвят и положение. Когато управлението автоматично се задвижи всяка колона се придвижва надолу по екрана, като компютърът изгражда образци с удивителна сложност. Някои от образците на клетъчната автоматизация поразително приличат на черупки от миди, а други на снежинки. "Това ме учуди - казва той - Може ли естествените системи да работят по подобен начин?"
---
Той започва да изследва хиляди различни видове клетъчни "автомати" и с удивление открива, че образците, появяващи се в неговия компютър приличат на всички видове, които откриваме в научния феномен - атомите, които могат да се открият в песъчинките; диаграми на кривата на космическото време, които израстват от Айнщайновите уравнения; разпространяване на еволюционните промени в организмите с течение на времето; графичният еквивалент на различните типове математическа логика. "Под всеки концептуален (идеен) камък, който обръщам - казва Волфрам - съществува този невероятен див свят, който никога не съм очаквал да открия."

В съчетание с факта, че конвенционалните уравнения могат да описват само простите природни феномени (вие може да напишете едно уравнение за орбитата на една планета въртяща се около слънцето, например, но не и за цялата слънчева система, като жива клетка), успехът на неговите прости програми карат Волфрам да подозира, че науката е била водена в грешна посока през последните 300 години и преди това. Вместо да се опитват да пишат сложни уравнения за всичко, казва той, учените трябва да изследват клетъчния автомат, който отговаря на това, което те наблюдават.
---
Това е смело твърдение, дори и за един брилянтен учен като Волфрам. И засега никой не може да каже дали е прав или греши. Факт е, че някои от образците на Волфрам отговарят на нещата в природата, което ни навежда на мисълта, че светът наистина работи така, както неговите програми. И случаите където съответствието е много голямо, трябва да накарат учените да им обърнат по-сериозно внимание.

Но финалната присъда дали Новият тип наука на Волфрам е истински революционна - или дали клетъчният автомат просто наподобява света, отколкото да го обяснява - ще трябва да почака, докато учените го схванат напълно. "Всяка идея в книгата - казва Сейновски - ще отнеме поне 10 години за изследване и тестване."
---
* Впрочем нека той сам обясни (субтитри на български) - ТУК
------
илюстрация - авторът