четвъртък, 31 декември 2009 г.

Совите не са това, което са...*



* Мисля, че тази фраза от сериала "Туин Пийкс" е подходящо заглавие за купчинката мисли,които се каня да нахвърля.... Катализаторът беше една статия, прочетена наскоро в блог за деня на "Свежо".
Не искам да правя критика ,ще спомена за какво става въпрос : в статията се разглежда един стар брой (от70-те години на мин. век) на сп."Антени", като се прави паралел между тогава и сега ...обещах ,че няма да има критика и ще спомена само ,че изводът според автора е че за 20 години (вероятно той е на малко повече) не сме се "демократизирали ",или по-точно американизирали достатъчно и се възмущава, че и тогава и сега някои си позволяват да критикуват "лошите американци"...демек, нищо ново...
ТАКИВА писания са нормални за хора на ТАКАВА възраст, още по-вече, стана ми весело и мило,като прочетох и експозето на автора за себе си, вдясно от статията чистосърдечно ,по младежки си признава, че навреме е избягал от Пазарджик и се е установил във Варна и (цитирам по памет ) обича да гледа слънцето без очила, да тича по плажа и (тук вече съвсем по младежки ,а май и по женски) да желае да черпи от живота с пълни шепи денонощно, като в същото време умира от кеф да спи до късно и обича да плува на забранени места ,само дето не може....
----------------------------------------------
Не обичам да говоря за себе си и сега няма да го направя, просто искам да обясня някои свои виждания относно живота "преди" и "сега", тъй, като съм от поколението и хората на които се падна честа да живеят в "интересно време", което май си беше китайско проклятие...
Никъде не съм споменавал ,че американците са лоши, или пък които и да са други...такива обобщения е несериозно да се правят и ако твърдя ,че политиката на световна агресия от страна на американското правителство е лоша, то не значи, че се възмущавам от милионите честни, работливи и жизнерадостни американци...Не съм бил там, но хора, които са ходили са ми разправяли, че :
1. САЩ не са само НюЙорк и другите огромни, крайбрежни космополитни мегаполиси, а основно ония малки, градчета с кокетни, макар и дървени къщурки, с трудолюбиви, честни , и морално по-добре изградени хорица, макар и не съвсем образовани, но не и неграмотни ...
2.Населението не отговаря на този...образ ,умишлено налаган от "Холивуд", слаби, красиви, елегантни, ухилени с изкуствени зъби, бягащи непрекъснато за здраве и с всяка втора дума да изразяват омразата си към тютюнопушенето и щастието си от това ,че живеят в "свободна" страна...

-----------------------------------------------------
"Свободата, това е мъжество на разума", беше написал на времето една статия Др.Драганов, мисля, няма да коментирам.
На всички млади, пък и по-стари препоръчвам една книжка : "Рагтайм" на Доктороу, да видят как са се "наливали основите"на свободата най-вече в Америка..
Свободата според мен е вътре в човека, тя не е нещо, което може да се даде, но за съжаление може да се отнеме, ако е дадена,а не извоювана....Естествено, тези, които са учили механика знаят ,че в една система можем да говорим само за СТЕПЕНИ на свобода на отделните и елементи, защото пълната им свобода би ликвидирала системата като такава...Разберете, че така стои и въпроса с човека и обществото...Както и една поговорка : "Мечтата на заключения е да стане надзирател".
--------------------------------------------------
На по-младите, връстниците на "свободата и демокрацията" у нас искам да кажа : Ако си мислят ,че преди режисирания преврат от 1989г, преидставен като нежна революция е било някакъв ад , лъжат се !
На ония, по-старите ,живеещи на Хаимбоаз и на стар содов завод, които си спомнят с умиление миналия рай и плюят, или псуват (в зависимост от възпитанието) всичко сегашно ,"американско" и пр. искам да кажа :лъжат се!
На тия, които мислят, че света и живота са черно-бели и че рая и ада са тук ,в този живот и едното е на Изток, а другото на Запад -лъжат се! Защото казано е : "Който приживе постигне рая, ще наследи и ада...."
--------------------------------------------------
Както вероятно вече ви е станало ясно силата ми не е в писането, за това просто нахвърлям мисли...
Аз съм представител на т.н.р средна възраст ..Както романа на Б.Райнов -"Един наивник на средна възраст", както ме апострофира една връстничка преди няколко години.....
На нас, хората на тази възраст падна най-голямата тежест на прехода, който още се точи като родопска песен и май преди да завърши ще се прелее в друг....Не много от нас ,като мен както преди ,така и сега са опозиция .Не от тая, на барикади и пр.организирани мерроприятия, а такава, която ясно си дава сметка, че всяка организация от страна на човека е несъвършенна, че безплатен обяд няма, че комунизмът е постижим, че от капитализма "по-убаво нема"и т
По-голямата част от нас подхванаха рефрена, че " само глупака не си сменя мнението " и започнаха да го сменят почти ежемесечно, като за да демонстрират своята "умност" изредиха всички партии, като някои даже не се задовоалиха с предлаганите ,а си създадоха нови на шуро-баджанашко-семейна основа....Много са ми смешни някои като започнат да говорят -"център-ляво", "център дясно" и пр. --Като чуя това винаги ме досмешава и ми идва да кажа :" Ха,там, удряй пръста"...като една дебелашка шега на времето...Спомням си някои видни сега политици, социолози(жки), политолози , пр. "лози" и обикновенни дизайнери ,как тогава ,на по 20 годинки весело припкаха в кориорите на Комсомола, уверени в светлото бъдеще, как след това започнаха да вярват в някакво ново , още по-светло, и как не били разбрани и искали още тогава "ДА ПРОМЕНЯТ СИСТЕМАТА ОТ ВЪТРЕ"...след това започнаха с комсомолска жар и вдъхновение да налива основите на демокрацията.....Някои даже се изцепваха по медиите, че не можели да спят спокойно, защото вечер се стряскали ,като си спомнят, че през деня са минали покрай Мавзолея.....и няма да мирясат ,докато не се събори....Същият ,този мавзолей, покрай който са минавали като пионерчета и комсомолчета и са махали на чичко Живков по манифестации., и за който НА ВРЕМЕТО аз бях написал на едно място, че е зикурат, т.е култова, езическа постройка и че балсамирането (препаририрането) на хора не е христианско (пък и мюсюлманско)дело. За което разбира се дадох съответни обяснения ...
Та много мои набори смениха много партии, жени, фирми, коли, а някои дори и резбата с непрекъсната вяра в НЯКАКВО СВЕТЛО БЪДЕЩЕ..капиталистическо, либерално и пр., с оптимизъм присъщ на Уди кълвача.
А мен преди не ме приемаха в Партията, защото не бях достатъчно "сериозен" и "ориентиран", (не, че съм искал :)) а сега пък аз не приемам на сериозно никоя партия...
-------------------------------------------------
Човек когато губи винаги печели, и когато печели -винаги губи....На този свят е така..Важното е да не загуби СЕБЕ СИ...
Просто има хора, на които им е уютно в ТОЗИ свят и до такава степен са влюбени в него, че желаят непрекъснато да го онождат, а други го приемаме по ДРУГ начин, само, че това не значи ,че се примиряваме и не желам да го направим по-добър, просто не сме съгласни с методите и целите...
-----------------------------------------
За сега -толкова!


Свързващо звено


Това е един колаж, който донякъде е закачка към набора. Наборе,*прощавай*, ако съм те засегнал, :)))), но ще те моля да напишеш нещо като експозе, във вид на коментар :)
----------------------
Илюстрация - авторът.

НЕ ПРОЩАВАМ! (или пазарска икономика)

Беше някъде 1992 - 93г. На кварталния пазар. Както някои си спомнят, тогава пазарната икономика пускаше корени на местна почва. Сергийната търговия бе приоритет не само на циганите и неудачниците.
Продаваше се всичко от всички на всички. На сергии. Павилионите дойдоха по-късно. Идеята беше с минимум разходи максимум приходи. Както всяко начало на бизнес. Нещо като онази приказка за Рокфелер и двете ябълки, с която днес и децата едва ли можеш да излжеш...
Истинските търговци и тогава, както и сега осигуряваха стоката ,но никога не заставаха зад сергията (или в парламента при политиката, което пак си е вид търговия).
Там можеше да се видят представители на почти всички социално - професионални групи без мутри и политици . Първите се грижеха за реда, тъй, като милицията още не бе еволюирала в полиция, а изживяваше един катарзис, което си беше чисто разчистване на сметки. Работата на политиците беше да ни убеждават ,че това не е баш така, както и да изнасят шоу на отрудения и изморен от наливането на капиталистически основи народ , вечер пред малкия екран. На кръгли, квадратни и всякакви други маси .
----------------------------

Впрочем сергиите бяха ония пазарски тезгяси с импровизиран покрив, а често и без покрив, като при внезапен дъжд стоката се покриваше с един голям найлон, а продавачът с по-малък.
Както навсякъде и тук имаше по-предвидливи с дъждобрани и чадъри.
Сергиите (масите) не бяха тематично подредени. Аз например пиех бира на една сергия за алкохолни и безалкохолни напитки, вафли ,снаксове и джунджурии.Бирата бе въпрос на личен избор. Като истински свободен човек можех да си взема и едно "пищовче" от 200мл бренди (?!), с което да я "позатегна" малко. Пак от същата сергия, разбира се.Докато зяпам безплатно кориците на порнографските списания на вестникарския (?) щанд в дясно...
Всъщност, отдавна ги бях разгледал и погледът ми блуждаеше. В лявата страна , зад масата седнал на стол, мъж на моята възраст ,четеше книга, подвързана набрзо с амбалажна хартия, така,че не можех да разбера каква е...Но явно му бе много интересна, тъй като цигарата му бе направила доста дълга пепел, а той бе забравил да я "дърпа". Продаваше ...Впрочем продаваше бе много силно казано.Той просто си четеше, и докато аз начевах третата бира не бе продал нищо. Прав...Тогава бях доста по-млад ...можех и прав...Та продаваше предимно бельо, дамско и мъжко, за детско не съм сигурен.Имаше и козметика ,парфюмерия ,а даже и презервативи.Може би по-някаква подсъзнателна връзка с бельото. Фройд ги разбира тия работи. Впрочем, ако беше жив и бе станал свидетел, щеше да обясни и изтълкува последвалия диалог.
Към щанда на четящия връстник се приближи госпожа на горе-долу наша възраст..с доста пищно телосложение. Разгледа основно изложената стока и по-бегло и с неодобрение мен. Или не обичаше бира, или пък, мъже ,които пият бира...Или пък не и харесваше да я пият на пазара. Както и да е..
Продавачът бе скрит зад интересната книга и тя реши след кратко колебание да привлече вниманието му.
- Прощавайте....- някак неуверено, но за това пък с доста силен и гърлен , не особено женски глас се помъчи да започне разговор тя.
Настъпи едно неловко мълчание...Тъкмо щеше да вероятно да повтори, когато иззад книгата изгърмя един бас, без басистът да вдига поглед:
- Не прощавам! Падне ли ми, не прощавам! Особенно на жени!...
-Простак!! - учудващо бързо се окопити госпожата и рязко се отдалечи...
Усетих как изстрелях като сифон непреглътната бира на пътеката. (Другият вариант бе върху шоколадовите вафли върху сергията).
Тъй, като и и двамата бяха гласовити, смехът бе обхванал доста продавачи, зяпачи и клиенти.Най-идиотски се хилеше този в дясно, порно -вестникарят, който бе затворил и оставил поредното разгледано списание....За радост на един ученик, който почти го издърпа от ръката му.
Читателят също остави интересната книга разкърши рамене, изщрака пръстите си , прозя се, изгаси филтъра на самоизпушилата се цигара и лапна нова. Единствен той бе сериозен наоколо. Като истински добрите комици. Погледът му постепенно се се спря на мен, но за разлика от нереализираната му клиентка, в неговия долових одобрение. Което веднага се потвърди.
- Бай Кирооо ! Отвори и на мен една! - репликата бе към "моя" продавач..
-Кво се хилиш наборе --това явно бе към мен, защото бай Киро бе доста по-голям от нас..- Много интересна книга, трети ден вече не ми остава време да я прочета..Сега още нищо не е, след малко, като се върнат от от работа и ще ме нападнат.
Явно имаше предвид жените, които слизайки от автобусите на път към къщи минават покрай "магазина" му.
-Прощавай, туй, прощавай, онуй и накрая- оборот никакъв.Ти да не си мислиш, че това ми е работата ?! - тук с широк жест обиколи стоката си ,като подчерта телените кръгове с опънати на тях прашки, като емблемата на мерцедес , коино висеха от импровизирания PVC покрив...- Жената я съкратиха от работа, че и взехме тая сергия да се подпичква тук на пазара, щото колкото и да няма файда, в къщи и толкова не дават...А аз работя все още в Радиозавода на смени...Чува се ,че и на нас скоро ще ни бият шута..(Впрочем, така и стана. Биха им скоро шута. По него време, за разлика от сега, това, което се чуваше, обикновенно ставаше. А най-хубавите работи естественно ставаха без да се чуват...По-точно без да ги чуваме)
-Само, че по някога се налага да я сменям (вероятно имаше предвид жена си)...Млъкна и се загледа в етикета на бирата си...След малко се усмихна...
- Като тоя слон преди малко ...Прощавайте, ..-Аха, включих, имаше предвид нереализираната клиентка. Значи и той бе от хората като Наполеон, които вършат няколко работи едновремено..беше я видял!! И сякаш прочел мисълта ми рече:
- Чета, чета, ама хвърлям по едно око, ти кво си мислиш...Има някои само гледат ,ама има и такива ,дето пипат..А тоя слон преди малко- върна се на мисълта си - явно няма работа и си търси приказка тук на пазара...Ако беше жена ми, ..отиде , ама аз нямам дума с такива.Не я ли виждаш, трябва да опукам всичкото пиене на бай Киро, че да ми се прииска от нея...Къде ще ги слага тя тия работи ?! - и посочи отново кръговете с прашки, които явно бяха единственото нещо с което се гордее...- Ще и се загубят из подробностите- замислено изтърси той, с което поднови поотихналия смях.Бай Киро се хилеше без глас и търкаше с палец едното си око...Явно бе човек с въображения и си представи слон с прашки, а колегата му в дясно, вестникаря ,бе разтворил едно от Ония списания и ни показваше истински жени, с които набора евентуално не би бил против "да има приказка"...
Аз оставих празната вече бутилка в нарочно оставената отпред каса и тръгнах...
По пътя ми се вртяха мисли...Пазарска икономика ...За близо час, който прекарах там, единствен бай Киро продаде нещо от тримата - четири бири , бутилка водка на двама алкохолика, които почти направиха стриптийз докато съберат стотинки за нея и кола и вафла на ученика, проявяващ нескрит интерес към еротиката....А,да! Щях да забравя ! Вестникарят продаде два вестника "Дума" и един "Демокрация", или обратното, не помня вече...Всъщност ,основна тема и на двата бе Пазарната икономика и как само тя ще ни оправи...Разликите бяха само в теоретичните постановки за "опраянето".
По късно на практика се оказа ,че разлики няма....
--------------------