четвъртък, 31 декември 2009 г.

НЕ ПРОЩАВАМ! (или пазарска икономика)

Беше някъде 1992 - 93г. На кварталния пазар. Както някои си спомнят, тогава пазарната икономика пускаше корени на местна почва. Сергийната търговия бе приоритет не само на циганите и неудачниците.
Продаваше се всичко от всички на всички. На сергии. Павилионите дойдоха по-късно. Идеята беше с минимум разходи максимум приходи. Както всяко начало на бизнес. Нещо като онази приказка за Рокфелер и двете ябълки, с която днес и децата едва ли можеш да излжеш...
Истинските търговци и тогава, както и сега осигуряваха стоката ,но никога не заставаха зад сергията (или в парламента при политиката, което пак си е вид търговия).
Там можеше да се видят представители на почти всички социално - професионални групи без мутри и политици . Първите се грижеха за реда, тъй, като милицията още не бе еволюирала в полиция, а изживяваше един катарзис, което си беше чисто разчистване на сметки. Работата на политиците беше да ни убеждават ,че това не е баш така, както и да изнасят шоу на отрудения и изморен от наливането на капиталистически основи народ , вечер пред малкия екран. На кръгли, квадратни и всякакви други маси .
----------------------------

Впрочем сергиите бяха ония пазарски тезгяси с импровизиран покрив, а често и без покрив, като при внезапен дъжд стоката се покриваше с един голям найлон, а продавачът с по-малък.
Както навсякъде и тук имаше по-предвидливи с дъждобрани и чадъри.
Сергиите (масите) не бяха тематично подредени. Аз например пиех бира на една сергия за алкохолни и безалкохолни напитки, вафли ,снаксове и джунджурии.Бирата бе въпрос на личен избор. Като истински свободен човек можех да си взема и едно "пищовче" от 200мл бренди (?!), с което да я "позатегна" малко. Пак от същата сергия, разбира се.Докато зяпам безплатно кориците на порнографските списания на вестникарския (?) щанд в дясно...
Всъщност, отдавна ги бях разгледал и погледът ми блуждаеше. В лявата страна , зад масата седнал на стол, мъж на моята възраст ,четеше книга, подвързана набрзо с амбалажна хартия, така,че не можех да разбера каква е...Но явно му бе много интересна, тъй като цигарата му бе направила доста дълга пепел, а той бе забравил да я "дърпа". Продаваше ...Впрочем продаваше бе много силно казано.Той просто си четеше, и докато аз начевах третата бира не бе продал нищо. Прав...Тогава бях доста по-млад ...можех и прав...Та продаваше предимно бельо, дамско и мъжко, за детско не съм сигурен.Имаше и козметика ,парфюмерия ,а даже и презервативи.Може би по-някаква подсъзнателна връзка с бельото. Фройд ги разбира тия работи. Впрочем, ако беше жив и бе станал свидетел, щеше да обясни и изтълкува последвалия диалог.
Към щанда на четящия връстник се приближи госпожа на горе-долу наша възраст..с доста пищно телосложение. Разгледа основно изложената стока и по-бегло и с неодобрение мен. Или не обичаше бира, или пък, мъже ,които пият бира...Или пък не и харесваше да я пият на пазара. Както и да е..
Продавачът бе скрит зад интересната книга и тя реши след кратко колебание да привлече вниманието му.
- Прощавайте....- някак неуверено, но за това пък с доста силен и гърлен , не особено женски глас се помъчи да започне разговор тя.
Настъпи едно неловко мълчание...Тъкмо щеше да вероятно да повтори, когато иззад книгата изгърмя един бас, без басистът да вдига поглед:
- Не прощавам! Падне ли ми, не прощавам! Особенно на жени!...
-Простак!! - учудващо бързо се окопити госпожата и рязко се отдалечи...
Усетих как изстрелях като сифон непреглътната бира на пътеката. (Другият вариант бе върху шоколадовите вафли върху сергията).
Тъй, като и и двамата бяха гласовити, смехът бе обхванал доста продавачи, зяпачи и клиенти.Най-идиотски се хилеше този в дясно, порно -вестникарят, който бе затворил и оставил поредното разгледано списание....За радост на един ученик, който почти го издърпа от ръката му.
Читателят също остави интересната книга разкърши рамене, изщрака пръстите си , прозя се, изгаси филтъра на самоизпушилата се цигара и лапна нова. Единствен той бе сериозен наоколо. Като истински добрите комици. Погледът му постепенно се се спря на мен, но за разлика от нереализираната му клиентка, в неговия долових одобрение. Което веднага се потвърди.
- Бай Кирооо ! Отвори и на мен една! - репликата бе към "моя" продавач..
-Кво се хилиш наборе --това явно бе към мен, защото бай Киро бе доста по-голям от нас..- Много интересна книга, трети ден вече не ми остава време да я прочета..Сега още нищо не е, след малко, като се върнат от от работа и ще ме нападнат.
Явно имаше предвид жените, които слизайки от автобусите на път към къщи минават покрай "магазина" му.
-Прощавай, туй, прощавай, онуй и накрая- оборот никакъв.Ти да не си мислиш, че това ми е работата ?! - тук с широк жест обиколи стоката си ,като подчерта телените кръгове с опънати на тях прашки, като емблемата на мерцедес , коино висеха от импровизирания PVC покрив...- Жената я съкратиха от работа, че и взехме тая сергия да се подпичква тук на пазара, щото колкото и да няма файда, в къщи и толкова не дават...А аз работя все още в Радиозавода на смени...Чува се ,че и на нас скоро ще ни бият шута..(Впрочем, така и стана. Биха им скоро шута. По него време, за разлика от сега, това, което се чуваше, обикновенно ставаше. А най-хубавите работи естественно ставаха без да се чуват...По-точно без да ги чуваме)
-Само, че по някога се налага да я сменям (вероятно имаше предвид жена си)...Млъкна и се загледа в етикета на бирата си...След малко се усмихна...
- Като тоя слон преди малко ...Прощавайте, ..-Аха, включих, имаше предвид нереализираната клиентка. Значи и той бе от хората като Наполеон, които вършат няколко работи едновремено..беше я видял!! И сякаш прочел мисълта ми рече:
- Чета, чета, ама хвърлям по едно око, ти кво си мислиш...Има някои само гледат ,ама има и такива ,дето пипат..А тоя слон преди малко- върна се на мисълта си - явно няма работа и си търси приказка тук на пазара...Ако беше жена ми, ..отиде , ама аз нямам дума с такива.Не я ли виждаш, трябва да опукам всичкото пиене на бай Киро, че да ми се прииска от нея...Къде ще ги слага тя тия работи ?! - и посочи отново кръговете с прашки, които явно бяха единственото нещо с което се гордее...- Ще и се загубят из подробностите- замислено изтърси той, с което поднови поотихналия смях.Бай Киро се хилеше без глас и търкаше с палец едното си око...Явно бе човек с въображения и си представи слон с прашки, а колегата му в дясно, вестникаря ,бе разтворил едно от Ония списания и ни показваше истински жени, с които набора евентуално не би бил против "да има приказка"...
Аз оставих празната вече бутилка в нарочно оставената отпред каса и тръгнах...
По пътя ми се вртяха мисли...Пазарска икономика ...За близо час, който прекарах там, единствен бай Киро продаде нещо от тримата - четири бири , бутилка водка на двама алкохолика, които почти направиха стриптийз докато съберат стотинки за нея и кола и вафла на ученика, проявяващ нескрит интерес към еротиката....А,да! Щях да забравя ! Вестникарят продаде два вестника "Дума" и един "Демокрация", или обратното, не помня вече...Всъщност ,основна тема и на двата бе Пазарната икономика и как само тя ще ни оправи...Разликите бяха само в теоретичните постановки за "опраянето".
По късно на практика се оказа ,че разлики няма....
--------------------

2 коментара:

  1. Абе все си мисля,че основната тема си е било "оправянето". То без него светът не може, но подробностите при него са много важни:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Да,оправянето в прекия и преносния смисъл :)))
    Нали вече 20 години ни оправят. Като не се оправяш сам, хората не прощават :))))

    ОтговорИзтриване