неделя, 11 декември 2011 г.

Неделна проповедъ № 2 & @легория № 107


i3D - HD
---

Острите работи винаги са опасни!

Работно заглавие: Да! - VІІ (...ама не)

Маргарита Радинска - Кукла на конци


----------------------------------------------------------------

Хайде, пак ще напиша нещо, може и за Неделна проповед № 2 да мине....

Майстор дядо Кольо имаше един лаф : " Аз му викам ялов съм, той ме пита колко деца имаш"...Нещо такова е и с моето писане. Аз ви казвам мразя да пиша, пък и не мога, то за тази работа се иска ...каквото се иска, аз не мога да си събера мисълта в една тема и скачам насам натам, думата при мен дума отваря...Виж, с говорене по догонвах мисълта си...(смях). Както и да е. Ще се постарая да сложа някакъв ред и ще  пиша пак за картинките...и себе си, веднъж май споменах миналата година, но не помня кога, а това е за последно по темата, кой видял, видял...
Впрочем, споделяли са с мен някои графомани, че точно това пък ги дразни тях - говорейки не можели добре да си подредят това, което искат да кажат, казаната дума е изтървана, докато писането е по-съзнателен, подреден и подлежащ на корекции процес, а и писаното остава, независимо на хартиен, или електронен носител, което е така и не споря, просто азъ нямам нужда от и желание за това.

Тези картинки при мен , по-точно според мен заместват неприятното ми писане с приятното ми колажосуване, нова, съставна дума ..Впрочем, както вероятно сте забелязали, ползваната техника е съставна, не е чисто "рисуване", било с илюстратор, или друга, подобна програма, нито чисто механично наставяне "едно върху друго", ползвам елементи от специализирани, свободни каталози, предимно в PNG формат, доста лични снимки, а някои обекти са генерирани с 3ds max 9 - програма, или 3D опцията на фотошоп CS4, нямам CS5, но и CS4 ми стига на този етап. ..Картинките са  един вид моето мило, шибано дневниче, което отворих на дърти години и то в елетронен вариант, че и пред публика...(смях)
Спомняте си, а  също предполагам, че огромната част от вас, обичащите да пишат са имали такава тетрадка, не знам сега как е с младите, но моите връстнички, а и някои връстници като деца, че и средношколци, за мое голямо чудене се занимаваха с такава глупава дейност според мен, когато целият интересен свят е пред теб, да си губиш времето със себе си, да отразяваш какво ти се е случило, какво ти е било, какво ти се е сторило през гащите и пр. такива, знаете ги, че и огромната част от вас са ги писали.

 Хайде, накратко, да не се отплесвам...Мисълта ми беше, че наистина е " когато му дойде времето", а то на всеки идва по различно време от живота му. Тоест, на млади години аз не си обръщах внимание, по-късно се ожених, мултиплицирах и понеже съм отговорен човек (така е, може да ви звучи нескромно, но си е ваш проблем) се отдадох на баналната дейност по гледане, възпитаване, изхранване, обучение и пр.  на деца и материално -битов просперитет, с основни развлечения в свободното време - четене и пиене....и туризъм, ама то с това строителство знаете, повечето съботи, че и недели са работни,  пък и човек каталясва на работа нагоре-надолу по строежа и не му е до бъхтене по баирите...После, като се хванах проектатор (смях, така казваше един клиент) е по друга работа, то обикновено писарушките и компютържиите ги избива на туризъм и фитнес , инак хептен ще завъдят хемороиди и съклет... 
Пак се отплеснах, накракто : постигнах нещо, сравнително немалко, но мога отговорно да ви заявя, че голям просперитет материален без далавера не става.. Накрая срах на здравето си, но съм спокоен, че все пак е имало горе-долу защо и най-после се погледнах..като вече не съм много за гледане. Може би се сещате за ония тъп виц за блондинки, дето едната питала другата след полов акт пуши ли, пък тя и отвърнала, че не се е поглеждала (смях)

Ето, за картинките уж беше думата...Ами  те са "дневничето" ми, изразяват настроенията ми, нежностите, алегориите , а тези скелети (друг път ще говорим защо точно скелети) са лиричния герой, най-често, но не винаги и задължително - азъ...Позите на скелетите и ползваните елементи, Точе не са много, както не са много и основните ни състояния (радост, скръб, тъга, веселие и пр.), които описваме (описвате) с думи...Всичко е въпрос на комбиниране, подреждане, или пермутации по-точно в случая, да видите, че знам и такива думи, (смях) като само с шест елемента (основно колкото ползвам в картинките) пермутациите са 6! = 1.2.3.4.5.6 = 720... 
В картинките, кой както и каквото е усетил и схванал...Може да е само като пъстротия... Не е задължително да е това, което ...аз мисля, че е.  То и една картина с бои се възприема различно от различните хора, филмите също ...и писаното даже...Сетих се за един случай, дето в салон за модерно изкуство една стара дама казала на автора: 
"Момче, това тук ти си го рисувал, нали? Не разбирам какво е нарисувано, пък не ме и интересува, но много ми харесват цветовете и ако гарантираш, че не е нещо неприлично, да ми се смеят дружките, ще го купя." (смях)
Наскоро един колега (блогър, няма да спомена кой) сподели : "Чета коментари към поста си и се чудя някои хора дали не са се объркали и да полагат при мен коментар, предназначен за друго място.(смях) Аз какво пиша, те какво четат?!"

Картинките са за мен терапия, прочистване (това си спомням, че съм го казвал вече), излизат от мен, олеква ми за момента, а дали вие виждате това, което аз съм изкарал, не е толкова важно , камо ли задължително, радвам се ,ако ви харесва, независимо като колорит, или съдържание, суета човешка, не ми е чужда.... 
Отдавна съм разбрал една истина - ние, хората виждаме и чуваме, това, което искаме...и можем , разбира се...Не ме разбирайте погрешно, не, че в изкуството (изкуствата) няма теми, послания и пр., но това е дълга, пък и друга тема.
Моите картинки не са на принципа на ония екстрасенси, дето правят "зареждащи позитивно" ..работи. Тези нямат претенцията нито да ви заредят, нито изпразнят (смях).
А като казах, че всеки вижда различно, пък и да бъда верен на себе си и да изпростея, се сетих за краен пример ,нямащ общо с картинките, а с изкуствата изобщо...пък знам ли, то вече почти всеки има компютър и шета с него из нет-а, че и повечето телефони вече стават.Стар анекдот, може да съм го казвал и него ,то за три години толкова глупости съм казал и писал, че... 
За един байно от село, който незнайно как и защо попаднал на балет и какво видял (?!)...Само дето не го догледал до края...

-Ха-ха-ха! -яко,гръмогласно и продължително се изхилил той, разпоредителите го помолили да напусне, а по-късно обяснил впечатлението и поведението си пред близки:
"Голем смех, един затрит маж по донове*, гони една женска по запършена поличка, дека му се фръцка на пръсти , ама се одървил, че съдере доновете отпреде, а она - фръцне му се и бега, он я гони, стига я, дига я нагоре, помирише я отдоле, па я фърля..Она пак бега, той  по нея и така, повърти я малко в ръцете, дигне я па я помирише,па фърля...Те така, смех, смех, а они  викат да напусна....Ама,  затрит маж, я да бех, че като я уловим, че я замъкнем зад пердетата, па да и кажем как че ми се фръцка и че бега, ама он...мани го" (пак смях). 
---------

* долни, мъжки гащи с дълги крачоли, обикновенно памучни, бели, или светлосини, в някои краища на страната им викат ичове, така и не научих "литературното" им и търговско название.

Послеписъ: Писане вече чак догодина, тогава може да е по-често...За сега - картинките, скелетите и някое изречение от време на време...Така като гледам, с тази безработица ще имам повече време... за съжаление (не е много смешно). Но няма да е всеки ден, спокойно...А , още нещо, пита ме някой, не мога ли да правя по-големи картинки, с повече работи, макар и по- рядко. За сега не, нямам време и нерви, пък и губя интерес, не, че не мога, но този формат за сега най ми пасва и като време и количество, да мога по-бързо да свърша , по малко, но редовно (хайде спирам, че вече ще започна да ръся простотии), то пък и на кой ли му пука толкова за моята терапия ...И аз като др. Живков навремето,  дето се криел и преминавал в нелегалност, само дето никой не го търсел (смях). 

Ама иначе съм  и малко суетен, какво да си кривя душата. В много отношения съм като цигански музикант, трябва да ми дадат 5лв да започна и 10 да спра...Пермутациите колко са не е интересно, но хубави, или лоши, картинките наближават 600. Не съм обновявал скоро статистиката. И ако някой преди три години и ...пет месеца ми бе казал, че ще имам блогове и профил във фейсбук, на всичко отгоре, щях да му кажа - никога...и още нещо.(смях)
Така, че никога не казвайте - никога.


12 коментара:

  1. Всъщност формата няма значение, Кръстю. За повечето хора, блоговете им са вид терапия и няма значение, какво е изразното средство. За останалите е продължение на егото им или друга наставка, но това е друга тема.
    Има разлика между някогашните тетрадки и блоговете. Аз не съм имал двневник никога. Имах тетрадка за стихове и блок за рисуване. Не горях от желание ги покажа на никого, а се радвам, когато ми дойдат гости в блога.
    Терапия си е, а най-важното за една терапия е дали работи.
    Блоговете работят. Ако някой ден спра да пиша в блога, значи ще съм вече излекуван:)

    ОтговорИзтриване
  2. Знаеш ли, Владо, аз като дете не бях по стиховете и писането, макар, че чета от 4-5 годишен,но рисувах много и то хубаво, както и смятах задачи, тогава знаеш, все викторини, кой по-по-най, аз все на баша, хваленото дете. След това като поотраснем-знаеш, борбата за кокала, какво ти хвалене, всеки ти търси входа (смях), дето викаше дядо Кольо....И се чудя от къде се взе това желание за изява,показност на стари години, (не, че е кой-знае каква и патологична) когато вече - каквото направих направих, дето се вика, да не е от вдетиняване при мен (смях)рецидив от детството, желание да бъда пак кадърното, хвалено дете...
    Знам ли...Човекът е като никелиран ангел, дето казва Марк Твен (пак смях)

    ОтговорИзтриване
  3. Знаеш ли кое е най-грешното в нета? Когата започнеш да търсиш причините за постъпките си или пък тези на другите хора в нета. Няма начин да ги разбереш виртуално и най-доброто е просто да ги приемеш такива каквито са.

    ОтговорИзтриване
  4. Хм, за другите съм склонен да се съглася, така е...Многократно съм казвал, че ако река да си вадя...представа за някой ми е много по-ценно да го гледам 5 мин. на живо (не на скайпа),отколкото да му чета работите, но за мен..Аз мога да копам и да не копам (смях)..не мисля, че причината да блогувам е извън мен...

    ОтговорИзтриване
  5. Е, да когато вече съм "в играта", тогава постъпките ми са в голяма степен fункция от тези на околните, но решението да сложа евентуален край,или да преразгледам основната схема на играта е в мои ръце, на мен ми е интересно ЗАЩО съм влязъл и не вярвам нито ти, нито някой друг да ми отговори задоволително И "на живо".
    а Азъ - също не мога..Тогава остава да се приема таакъв, какъвто съм (смях). Е, и така може...Като Оная, дето викала:"Ръгай, Курте, всякак съм нещастна" :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Аз не знам дали ще мога да кажа нещо по-задълбочено по темата/темите, макар че и аз съм умувала много над тези неща. И мойте изказвания в повечето случаи са напълно спонтанни, както би било при разговор. Хареса ми това: ние, хората виждаме и чуваме, това, което искаме...и можем, а също и че общуването на живо е много по-ценно. И това клипче на Влади за пътя към ада - с тази технически развита но в други отношения неразвита човешка популация ли - не знам как да я нарека... Слушах, четох, мислих и... ето че и аз си говоря каквото ми е на мен, а ми се щеше да говоря с вас двамата. Явно размислите на другите провокират повече за размисли над себе си. Затова понякога мълчаливите харесвания са по-добри от написаните отдолу думи, които всеки тълкува според себе си. Особено когато не се виждаме докато си говорим.

    ОтговорИзтриване
  7. :)Аз не знам колко мога да пиша, ама да говоря хич не мога, обичам повече да слушам. Скоро си говорих с някой, че като виждам думите по ми идва какво да кажа или отговоря - паметта на очите е по-добра от тази на ушите ми явно. А за разбирането...имаше един филм с Робин Уилямс, не му помня заглавието, беше доктор в една лудница. Та там той казваше: Обичам хората, но не ги разбирам или нещо подобно. Мисълта ми е, че ако не обичаш хич и няма да се замислиш за това... Хубав, хубав ден!;)

    ОтговорИзтриване
  8. ps. Да сетих се за филма - Awakenings/Пробуждане, има го в замундата, препоръчвам го - един от любимите ми филми. :)

    ОтговорИзтриване
  9. vira111 - Нали?! Натам отива мисълта...Понякога отговорите не са в говоренето, а в мълчането. Да се погледаме, да помълчим, за да може да се чуем!

    ОтговорИзтриване
  10. presly - Да! филма не съм го гледал, ще го гледам, но намислих мисълъ :Понякога отговорите не са в говоренето, а в мълчането. Да се погледаме, да помълчим, за да се чуем! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Кръстю, само се шегувам със скелетите ти. :) Ще ми е интересно да разбера обаче защо точно тях си избрал.
    5-те минути на живо и за мен за по-ценни, дори и да са съвместно мълчание, дават ми повече, отколкото часове писане с (или четене на) някого. Разликата е в това, че реакциите, жестовете и думите са по-истински, импулсивни, първосигнални; не дълго обмисляни и редактирани като написаното - според това кой колко и какво иска да покаже от себе си, до къде в себе си да допусне другите. Директната комуникация, освен по-бърза и спонтанна, не ти оставя и време, и възможности да си подхранваш суетата дали (и до колко) изглеждаш добре в очите на събеседника, концентрира те върху темата в момента. (Изключвам кифлетата, които си обсъждат новите гримчета и парцалки.) При нея освен това могат съвсем навреме да ти секнат излишното многословие или волно-неволния опит за измъкване от темата. :)

    Колкото и написаното в блоговете да е спонтанно, обикновено е израз на моментно състояние и е леко лъснато и ненапълно откровено (не точно както би било в дневниче). В друго време след това може и да мислиш и усещаш съвсем различно, четящите и коментиращите - аналогично и да си разменяте съвсем различни послания. Мисля, че това е причината под известна част от публикуваното да няма коментари, особено когато темата е преди всичко до възприемане и усещания, не е за нещо конкретно.

    ОтговорИзтриване
  12. Точка,не съм обиден, ако си останала с такова впечатление. Просто изразът ти за нареждането на скелетите ме наведе на темата за вариантността, нали думата дума отваря...А именно вариантността е Главното. Като шаха например, прости правила, малко фигури НО...комбинациите:)
    ---
    За останалото- когато говориш и си без лаптопа, не можеш да погледнеш в Гугъл за справка, нали? (смях)
    ---
    Не ми се пише вече, изпразних се за сега, но понеже -"защо скелети?" те вълнува живо, виждам, леко ще ти подсажа- знаеш, какви са трите ми занаята. Какво е скелетът (носещата конструкция) за една сграда? И какво виждаме и на какво държим?! -на боята и интериора, нали...ама без скелета...ще си гледаме боята в кофата (смях)

    ОтговорИзтриване