Боядисвахме една малка гара . Приемното здание. Така се нарича основната сграда. Оная, с чакалнята . Има и товаро-разтоварна част с рампа и разбира се чешма, тоалетна и РСВ – павилион, пейки, а тук имаше скована и една дълга и тясна маса.
Знаете ги тези гарови павилиони ,продава се почти всичко. Включително кебапчета, кюфтета,сандвичи и бира, разбира се.На обяд и след работа бяхме там. Случаят, който ви описвам беше след работа, влакът ни имаше закъснение , бирите станаха повечко, а разговорът по-непринуден.
Той беше от ония дребни мъжлета, с трудноопределима възраст , жилави, слаби, да се чуди човек къде слагат тези бири, с несъразмерно големи длани и ходила. Вечно подвижни и неспокойни с непрекъснато шарещи очи и незнаещи какво да правят с ръцете си като не работят.И усмихнати дяволито. Усмивката бе почти неизменна.
Казваше се Киро. Викахме му Педя човек, лакът кур, по аналогия с онова педя човече лакът брада, което разказваше приказки на децата по телевизията преди „По света и унас“.И имаше защо. Освен дланите и ходилата и ТОВА му бе несъразмерно голямо.Но за по-кратко му викахме Киро Кура, или само Кура, Курдоколенков и пр. производни ,които може да изведе бояджийската фантазия. Любима тема освен представянето на ЦСКА-то му бяха жените и секса.
Ако ЦСКА не бяха играли скоро, слушахме за любовните му подвизи.Рядко можеше друг да вземе думата от него, но пък разказваше увлекателно, може би украсяваше и послъгваше на моменти, но това го правим всички когато говорим на любима тема. Сега няма да ви преразказмвам случките му, вероятно пак ще се върнем на това.
Имаше проблем горкия...Мечтаеше за секс с голяма, едра ,яка жена, казваше : „Искам да ме хване една яка, 100 кила и цяла вечер да ме разнася като пръскачка из лозе...все такива стафиди като мен ми се лепят , на жената и тя...голо свраче“.
И точно такава слезе от пристиащият влак, докато него ден чакахме нашия. Виждали сте такива яки лелки, тогава някъде към 40-те, едрогърдести със задни бузи като Харманлийски дини и леки мустачки.Слезе от влака и тръгна към нас. То нямаше и накъде, пътят за селото минаваще покрай лавката.Имаше около сто метра.
- Оле,оле, олеее, за това ви говорех!! - Киро спря приказката си по средата – Ей сега ще я заговоря като наближи, ще и кажа нещо...Всичкимлъкнахме и зачакахме с трепет срещата. Той стискаше бутилката бира и очите му шареха съвсем нервно, хапеше устни.Представях си какъв ураган бушуваше в главата му. Пресяваше вариантите и избираше най-подходящият за първи контакт с Обекта. Жената вече бе на 10 метра. Чуваше се пухтенето и от жегата и се виждаха потните струйки по челото и между едрите гърди....5 метра....3...1 !! Тъкмо щеше да отмине и от Киро излезе едно мощно: „БРУЧ-ЧЧ-Ч!, с преминаване на „ч“ в шшшш накрая.
След няколко секунди мъртва тишина избухна мощна вълна смях от останалите четирима колеги и ръководител движението на гарата, който си купуваше цигари, а аз който бях отпил от бирата ,се избрухтях и опръсках стъклото на лавката. Когато техният смях поутихна, се дочу и басовият, не съвсем женски смях на Жената, която бе спряла на десетина метра ,оставила сака в краката си и бършеща с една носна кърпа потта от челото си.
-Хилиш, се ти, ама ако те метна с тая паламарка, ще ти свири задника като жетварска стомна!-рече да излезе Киро с чест от от положението, след като бе отминала достатъчно далеч.
-----
Вярвайте ми, от тогава този случай си го спомням почти всеки ден, когато...ха да кажа нещо, но в последния момент го считам за неточно, ненужно... неподходящо и пр. Много хора са се чудили защо понякога спирам да говоря, промърморвам тихичко „бруч-ччч“ и се усмихвам под мустак. А сега, когато имам и този блог ми се случва доста по често ...ха да напиша нещо и...
-----------------------------------------------
*Бруч-ч -ччш! - възклицание (обикновенно на село) при прогонване на добитък, най-често прасе ,влязло в градината и нанасящо щети - тъпкате ,ровене ,ядене на зарзавата и пр.
Обикновенно се придружава с махане на ръце и клетви от страна жените и псувни от мъжете.
---------------------
илюстрация - авторът
Знаете ги тези гарови павилиони ,продава се почти всичко. Включително кебапчета, кюфтета,сандвичи и бира, разбира се.На обяд и след работа бяхме там. Случаят, който ви описвам беше след работа, влакът ни имаше закъснение , бирите станаха повечко, а разговорът по-непринуден.
Той беше от ония дребни мъжлета, с трудноопределима възраст , жилави, слаби, да се чуди човек къде слагат тези бири, с несъразмерно големи длани и ходила. Вечно подвижни и неспокойни с непрекъснато шарещи очи и незнаещи какво да правят с ръцете си като не работят.И усмихнати дяволито. Усмивката бе почти неизменна.
Казваше се Киро. Викахме му Педя човек, лакът кур, по аналогия с онова педя човече лакът брада, което разказваше приказки на децата по телевизията преди „По света и унас“.И имаше защо. Освен дланите и ходилата и ТОВА му бе несъразмерно голямо.Но за по-кратко му викахме Киро Кура, или само Кура, Курдоколенков и пр. производни ,които може да изведе бояджийската фантазия. Любима тема освен представянето на ЦСКА-то му бяха жените и секса.
Ако ЦСКА не бяха играли скоро, слушахме за любовните му подвизи.Рядко можеше друг да вземе думата от него, но пък разказваше увлекателно, може би украсяваше и послъгваше на моменти, но това го правим всички когато говорим на любима тема. Сега няма да ви преразказмвам случките му, вероятно пак ще се върнем на това.
Имаше проблем горкия...Мечтаеше за секс с голяма, едра ,яка жена, казваше : „Искам да ме хване една яка, 100 кила и цяла вечер да ме разнася като пръскачка из лозе...все такива стафиди като мен ми се лепят , на жената и тя...голо свраче“.
И точно такава слезе от пристиащият влак, докато него ден чакахме нашия. Виждали сте такива яки лелки, тогава някъде към 40-те, едрогърдести със задни бузи като Харманлийски дини и леки мустачки.Слезе от влака и тръгна към нас. То нямаше и накъде, пътят за селото минаваще покрай лавката.Имаше около сто метра.
- Оле,оле, олеее, за това ви говорех!! - Киро спря приказката си по средата – Ей сега ще я заговоря като наближи, ще и кажа нещо...Всичкимлъкнахме и зачакахме с трепет срещата. Той стискаше бутилката бира и очите му шареха съвсем нервно, хапеше устни.Представях си какъв ураган бушуваше в главата му. Пресяваше вариантите и избираше най-подходящият за първи контакт с Обекта. Жената вече бе на 10 метра. Чуваше се пухтенето и от жегата и се виждаха потните струйки по челото и между едрите гърди....5 метра....3...1 !! Тъкмо щеше да отмине и от Киро излезе едно мощно: „БРУЧ-ЧЧ-Ч!, с преминаване на „ч“ в шшшш накрая.
След няколко секунди мъртва тишина избухна мощна вълна смях от останалите четирима колеги и ръководител движението на гарата, който си купуваше цигари, а аз който бях отпил от бирата ,се избрухтях и опръсках стъклото на лавката. Когато техният смях поутихна, се дочу и басовият, не съвсем женски смях на Жената, която бе спряла на десетина метра ,оставила сака в краката си и бършеща с една носна кърпа потта от челото си.
-Хилиш, се ти, ама ако те метна с тая паламарка, ще ти свири задника като жетварска стомна!-рече да излезе Киро с чест от от положението, след като бе отминала достатъчно далеч.
-----
Вярвайте ми, от тогава този случай си го спомням почти всеки ден, когато...ха да кажа нещо, но в последния момент го считам за неточно, ненужно... неподходящо и пр. Много хора са се чудили защо понякога спирам да говоря, промърморвам тихичко „бруч-ччч“ и се усмихвам под мустак. А сега, когато имам и този блог ми се случва доста по често ...ха да напиша нещо и...
-----------------------------------------------
*Бруч-ч -ччш! - възклицание (обикновенно на село) при прогонване на добитък, най-често прасе ,влязло в градината и нанасящо щети - тъпкате ,ровене ,ядене на зарзавата и пр.
Обикновенно се придружава с махане на ръце и клетви от страна жените и псувни от мъжете.
---------------------
илюстрация - авторът
Хаххааххахаа...Ааа, как обичам типичните изрази , като тези, които си описал, не е истина. Те са най-живи и реални:)
ОтговорИзтриване"...ще ти свири задника като жетварска стомна..."-хахахах. Кръстю, пиши повечко така деее. Найш как се смях!;)) А какво стана с Киро Кура?
Идиотова, аз какви случаи имам...ама не ми се пише, трудно се хващам.Не зная какво стана с Киро..аз тогава бях на...27г, той, към 40. Последно го видях на един митинг, като избухна демокрацията :))
ОтговорИзтриване:)))))))) и после???, мечтата на Киро сбъдна ли се, след тази неустоима свалка?
ОтговорИзтриванеС тая от този случай не. Но на митинга ми разказа как го изгонили от един санаториум, защото пуснал ръка на рехабилитаторката.
ОтговорИзтриванеХа! -вика тя ще ме бара, аз ще зяпам тавана! :))))
Хора като Киро ще оправят прирастта :D :D
ОтговорИзтриванеИ аз като Ирония, Кръстю, харесва ми. Пиши, и аз харесвам много истории от живота, пък и казваш, че имаш много!
ОтговорИзтриванеKal4o - Нали? Не разни дупелюбци :))
ОтговорИзтриванеZvetanka Shahanskа - Имам :) Всъщност Киро беше много позитивен човек. И най-големите темерути се усмихваха край него :))
ОтговорИзтриванеКръстю, извинявай за спама, не намерих друг начин за свързване с теб, освен тук, така че, ако прецениш, че е допустимо, драсни ми един имейл, та да знам къде мога да ти шушна на ушенце, ако се наложи. :)
ОтговорИзтриванеКогато имам да казван някоя глупост, която не е за пред хората. :)))
Защо да е спам?! :)
ОтговорИзтриванеАз във Фейсбук и пр. не се мотая,някой път ще обясня защо, а ти ми даде идея . Утре ще го изпиша адреса вдясно, да го виждат всички ,а сегаето го :kjelqzkov@abv.bg
Мдааа. Еднаквите полюси не водят към добро. Въпреки, че и ние сме дупелюбци. Вярно, на другата половина от човечеството, но все пак дупелюбци :D
ОтговорИзтриванеП.С. Като спомена дупета се сетих за мис Дупе-Криси Димитрова. Много `арна девойка :D
Kal4o - Еднаквите полюси ток не правят и нищо не светва и тръгва :)))
ОтговорИзтриванеА за другата половина, да! Прав си:)