Не всичко е пари, приятелю...*

Снимката е правена наскоро, в една пицария. Бяхме на разходка една събота, или неделя, не помня вече и се отбихме там. Пиците си влизат в програмата. „Шпионинът“ е внучката, която се е скрила зад широкия дядов ...гръб и наблюдава ефекта от демонстрацията на обида. Малко преди това имаха резонен конфликт с майка си и аз естествено съм най сигурното прикритие.
Мислил съм по въпроса защо така сме по- отворени и обичливи към внуците. Естествено, че въпросът е комплексен и дълъг, но основното е, че изпитваме нещо като вина към техните родители и наши деца. Когато бяха на тяхната възраст ние бяхме доста по-млади и заети с материалното осигуряване на семейството , а и със себе си и не им отделяхме достатъчно внимание, и сега гледаме да компенсираме с внуците..И от друга страна опитът си е опит.Осъзнали сме, че проблемите и вълненията на този малък човек са не по-малки и по-малко значими от нашите.
--
Тая риза ми е една от любимите (и на снимката в профила съм с нея), а също и на жена ми, защото е от качествена коприна, не се мачка и глади, съхне бързо и държи хладно. Затопли ли се почти непрекъснато съм с нея. Това впрочем е характерно за мен . Имам малко, но качествени, здрави и немачкаеми ,маркови дрехи....Като се замисля, то важи и за жените, с които съм си имал по-интимна работа...Въпрос на вкус и стил, дето се вика...Някои обичат да си пълнят гардероба с евтинийки и твърдят, че най-важното качество е количеството.
Това вероятно е вярно , що се касае до пари, НО:

* "Не всичко е пари, приятелю ..."
(изп.Л.Иванова. текст М.Белчев, музика Т.Русев)

$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
снимка : жената на автора