сряда, 10 ноември 2010 г.

Вчера



Имах желание тия дни да поднеса някакъв текстов материал освен картинките, но нещо нямам кеф за писане ...Сигурно ви е познато това състояние, да искаш да направиш нещо, да чувстваш, че можеш и въпреки това да нямаш желание да го направиш...
Когато преди няколко дни ви поставих въпрос, по точно предявих желание за предложения на теми, Nezzo предложи да пробвам с ежедневието.
Тоест, най трудното от моя гледна точка!
Защо ли?! - Мисля, че най-добре и кратко ще отговоря с една поговорка :"Ситият не разбира гладния"
Едва ли има нещо по-монотонно от моето ежедневие... Сега, от три години насам, работя само вкъщи (ето, винаги ми става смешо при тая дума, като се сетя, че на един форум някой беше задал въпрос защо вкъщи се пише слято, а примерно в гъ@а -не) което силно стеснява социалната ми изява, грубо казано.
--
Не помня споменах ли, че след първата операция се получи усложнение -белодробно възпаление, което бе потушено с втора оперативна намеса и дълга терапия с мощни антибиотици и е желателно сега да избягвам да се шматкам по вмирисаните и обгазени градски улици и за това желая час по скоро да се върна на село, където освен всичко друго смятам, че вече ми е мястото...По обясними причини , туризмът и спорта вече не могат да бъдат интензивно практикувани от мен.
Ами да, щом вече не ползвам екстрите на големия град, освен ходенето на театър, на кино не ходя много отдавна, на кръчми също, от магазини нямам кой знае каква нужда, а интернет ми осигурява връзка с клиенти, с вас и света изобщо, защо да дишам тая сволоч?!
---
Жената и кучката са постоянните ми съжители... Децата отдавна са устроени, имат си свой живот, не търся нито перфектната, нито каквато и да е жена, моята ме задоволява от всякъде, а ако обратното не е верно - да се оправя, не е малка (смях)
В професионално отношение - не очаквам да настигна и подмина колегата Айфел, пък и нямам нужда, другият занаят -дизайна, дума която също приемам с голям хумор поради следния дебелашки виц (отварям скоба):
Срещнали се двама непознати, единият подал ръка и казал :
-Иванов, дизайнер!
-Димитров, обикновен педераст!- отвърнал другия
, предпочитам да казвам мебелен проектант... За бояджилък, работа на обект, дори и като ръководител - край!
--
Та какво да описвам -монотонна работа... И въпреки всичко, има интересни моменти, и ето разковничето - интересни с какво и за кого ?
За сега, толкова...Иначе, както обещах ще споделя някои работи относно брачния живот, при който размерът определено има значение, но когато ми дойде, каквото е там, ...не мога да го определя :)
---
Емил Димитров - "Ние се оженихме"


--------------------------------
PS - Да внеса яснота, защото разбрах, че има неразбрали - не се оплаквам, а се хваля с 35 години брак! :)))

снимки и фотографика -авторът

10 коментара:

  1. Тая линия ми се вижда много нереална за размера... :D

    ОтговорИзтриване
  2. Nezzo, благодаря, искренно ме разсмя :)))
    Свежо чувство за хумор!
    Ако се търси някаква идея в присъствието и в композицията, то е символичното представяне сантиметър - година, даже е къса, до настоящия момент бракът(ми) е 35 години, а линията 30см :(
    ---
    Вероятно и годините ти се струват нереални за един брак, но, това е дереджето

    ОтговорИзтриване
  3. Отново чудесен колаж - и формите, и цветовете много ми допадат. Правя си колекция вече. :)
    А Айфел, доколкото си спомням не е особено добре оценен приживе, та ти си напред с материала... ;)

    ОтговорИзтриване
  4. presly, да, цял Париж му смял и викал, че кметството трябва да спре парите за тая глупост, смешната кула, която после става символ на града, а защо не и на Франция и влачи приходи от милиони туристи, но аз далеч нямам такива претенции и съм оценен от когото трябва :)
    Виж, ако питаш Nezzo (смях)

    ОтговорИзтриване
  5. Интересна фотографика:)Поздрави и усмихнат ден:)

    ОтговорИзтриване
  6. хихих-хаха, каквото си си постлал (на масата), такова и ще ядеш
    или
    каквато ти покривката, такава и манджата
    :)
    докато някои се разпростират спрямо чергата си, други ядат според покривката
    ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Zvetanka, благодаря, усмихнат е, а вече е обяд! Дано е такъв до края :)

    ОтговорИзтриване
  8. gergana-аааа, ако някй ден направя изложба на тези работи...... няма да те взема за уредник (смях)

    ОтговорИзтриване
  9. Вдигнете, моля,
    пълната чиния!
    Там съм някъде,
    под дъното.
    и ме притиска
    клаустрофобията,
    за кой ли път.
    Нарисувайте ми небе,
    ама без облаци,
    МОЛЯ!

    нонимен

    ОтговорИзтриване
  10. Прощавай Анонимен, понякога като се загледаме в чинията не виждаме върху какво я слагаме, небето ти ще видиш скоро :)

    ОтговорИзтриване