четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Настроение # 66


с елементи на  пореден @втопортрет
---
Моля, обърнете повече визуално внимание на клипа, то и без това песен много няма, накрая ще разберете защо:

Тодор Колев - Фалшив герой (2009)

------------------------------------------------------------------
PS - Не го приемайте като коментар към картинката, прав е Живко, а и сме коментирали тая тема, то за това е картинка, а не разказ.

Само искам да кажа, че докато я правих ми беше доста весело и още нещо: Мисля, че всичко, което виждаме, чуваме, или прочитаме ни се отразява по някакъв начин, независимо съзнателно, или несъзнателно, или пък в някаква странна комбинация от двете... Ето например аз вчера се сетих са Владовата врата и Статията на Светла и ми се иска да  кажа от тази трибуна (смях), а не като коментар при тях следното :
--
Към дамата : Минавало ли ти е през ума каква е била основно ролята на шута? - Освен баналното и прикриващо истинската цел обяснение - да весели краля и обкръжението, което всъщност е следствие, а не причина... Това, че кралят като всеки човек също има нужда от бъзик! (Много я обичам тая дума, да).
И понеже кралят не е демократично избран премиер, не върви някой кардинал , или придворен да му каже :"Ти си истински пич!"(поне не и публично) - това го прави шутът, като си позволява и доста по-солени шеги. И понеже е шут му е простено.... От друга страна самоиронията от страна на краля е...някак неуместна, поне публично, все пак той е И институция....
А що се касае до простосмъртните, които не можем да си позволим шут (е да, някои могат) - не мислиш ли, че понякога тази самоирония е самонараняване, просто изпреварваме нараняването от другите и си посягаме сами?...Подчертавам, понякога и нямам предвид (само) себе си...Но за това се иска Дух, дупе, по-малко от двата Аз-а и още нещо...Като казах дупе и се сетих - има ли във психологията казус "Ощипана мома на хоро"? Интересна ситуация- от една страна яд и обида от интервенцията, от друга - ама хубаво си ми е дупето, пък!(смях).

Ти си майстор на кратките и ясни изложения, ще се радвам ако имаш някога време и желание да разгледаш този казус...
--
Владо, много често когато онова човече на вратата ми е правило въртели съм заобикалял сградата и съм влизал през прозореца от задната страна. Когато окадят стаята и отворят прозореца да се проветри - Хоп! Със свежия въздух нахлува и Кръстю! Голям смях за едни и псувни за други :)
-
Към всички: Как мислите горният клип, като песен, изпълнение, сцена , публика и финал не напомня ли по нещо на Блогово, Фейсбук,  и пр. социални мрежи, пък и целия социум (смях?).
------------------------------
илюстрация - авторът
(3ds max & Photoshop)

6 коментара:

  1. Сега, едно по едно.
    Ролята на шута е да хиперболизира очевадни недостатъци. Да показва горещите точки. Шутът не ласкае (има толкова придворни, това пък е тяхната работа).
    Когато си правиш автоирония (сепуко), ти можеш да дозираш болката до степен на твоята поносимост.
    В психологията няма такъв казус - ощипана мома, че и на хоро. Това си е фолклор (лаф). Често го използвам за хора, които не могат да понесат истината за себе си (лекето, което съм видяла на гърба им) и се чудят на кой да се сърдят (до обед на тях, след обед на другите) - т.е. обидени от нещо, което са искали. Социално неприемливо е да показваш, че ти се иска.

    ОтговорИзтриване
  2. В някои приказки шута е обезглавяван,защото не е успял да разсмее краля.Застане ли пред господаря си той знае какво го очаква,ако не се представи добре и затова е нещастен!А когато някой спомене за истина,няма как да не взема отношение!Коя истина? "Твоята" или "Моята"?За кой ли път ще кажа,че истината е многолика и зависи от гледната точка,уважаеми психолози!Психологията е наука,която решава,а не създава проблеми!Тогава?Какви са тези "ощипани моми" и "лекета по гърба"!Някак не ми прилича на психологически подход!Автопортрета ти е хубав,Кръстю:)Нямам време за клипа,но по-късно ще напиша нещо и за него!По-малко психологически анализи и повече настроение:)Приятен ден:)

    ОтговорИзтриване
  3. Слънчев, светъл ден е навън. Пожелавам ви много усмивки днес:) Не ми се пише дълго, затова поздрави за илюстрацията, Кръстю!:)))

    ОтговорИзтриване
  4. Тодор Колев наистина е един от малкото истински наши артисти,за което много хора го обичат!Често е търпял критики в миналото от управляващата БКП защото единствен си е позволявал да иронизира Първия(и не само)!Всеки ден се сблъскваме с "фалшиви герои",Кръстю и в един момент губиш представа това онова ли е или не!За самоиронията-със себе си го правя,но не понасям и не приемам някой друг да ме иронизира.Сам си определям прага на болка,а тя почти винаги е равнозначна на сепуко!Както казва Цвети,навън е слънчево и нека да има повече усмивки:)

    ОтговорИзтриване
  5. ...само да добавя нещо за публиката.На мнозина от тях не им пукаше кой знае колко кой на сцената и какво пее.Мъка за режисьора и операторите,защото все пак трябваше да "уловят" нечие усмихнато и доволно лице!Така е и в Блогово!Пишеш нещо,някой ти оставя коментар,ти отговаряш(ако искаш),но в общи линии не си ли активен и не пускаш постове,само след седмица никой няма да си спомня за теб!Справка-Tyxo!

    ОтговорИзтриване
  6. Блгодаря и на тримата за отзива за споделяне на мнение и за комплиментите относно картинката!
    Няма да ги рекоментирам, то целта беше да има и други погледи освен моя по въпроса, тоест - обществен преглед на темите и да е интересно за много хора :)

    ОтговорИзтриване