събота, 26 юни 2010 г.

Не всичко е пари, приятелю...*


Снимката е правена наскоро, в една пицария. Бяхме на разходка една събота, или неделя, не помня вече и се отбихме там. Пиците си влизат в програмата. „Шпионинът“ е внучката, която се е скрила зад широкия дядов ...гръб и наблюдава ефекта от демонстрацията на обида. Малко преди това имаха резонен конфликт с майка си и аз естествено съм най сигурното прикритие.
Мислил съм по въпроса защо така сме по- отворени и обичливи към внуците. Естествено, че въпросът е комплексен и дълъг, но основното е, че изпитваме нещо като вина към техните родители и наши деца. Когато бяха на тяхната възраст ние бяхме доста по-млади и заети с материалното осигуряване на семейството , а и със себе си и не им отделяхме достатъчно внимание, и сега гледаме да компенсираме с внуците..И от друга страна опитът си е опит.Осъзнали сме, че проблемите и вълненията на този малък човек са не по-малки и по-малко значими от нашите.
--
Тая риза ми е една от любимите (и на снимката в профила съм с нея), а също и на жена ми, защото е от качествена коприна, не се мачка и глади, съхне бързо и държи хладно. Затопли ли се почти непрекъснато съм с нея. Това впрочем е характерно за мен . Имам малко, но качествени, здрави и немачкаеми ,маркови дрехи....Като се замисля, то важи и за жените, с които съм си имал по-интимна работа...Въпрос на вкус и стил, дето се вика...Някои обичат да си пълнят гардероба с евтинийки и твърдят, че най-важното качество е количеството.
Това вероятно е вярно , що се касае до пари, НО:

* "Не всичко е пари, приятелю ..."
(изп.Л.Иванова. текст М.Белчев, музика Т.Русев)


$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
снимка : жената на автора

8 коментара:

  1. А сега не мога да се сетя, но някъде бях чела едно такова четиво за внуците.

    Всичко било на основа гени, повечето се предавали през поколение и за това внуците били по-ценни и по-близки. Демек малко на принципа, бащата скръндза, сина прахосник. По се спогаждаш с тия като теб, а се оказва, че те са деца.

    ОтговорИзтриване
  2. Nezzo - Вероятно има такава работа.Но тя в тоя вид е неосъзната, интуитивна.А тук се мъча с логика да го обясня и както винаги- думите не са най-доброто изразно средство.
    Има и друго, човек като започне да остарява, започва и да се вдетинява :))

    ОтговорИзтриване
  3. Еххх, от кога търся обяснение на странното държание на майка ми към дъщеря ми, при все, че първата работи с деца и е доста наясно с подрастващото поколение. Това, обаче не и пречи и дори не забалязва как малката ми "вещичка" си прави каквото си поиска с нея :))

    ОтговорИзтриване
  4. Просто е така, наборе! И моите щерки гледат и не вярват на ушите си на отношението ми към внуците, сравнявайки се с тях на тези години.
    Не изпитвам вина, не знам... Така сме „направени“. За това ролята на бабите и дядовците е различна от тази на родителите. Лошото е, че както вървят нещата понятията „дядо“ и „баба“ ще останат спомен от миналото...

    ОтговорИзтриване
  5. bampi - Който обича прощава :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Наборе, то човек понякога изпитва работи без си ги обяснява а за баба и дядо..има още време, все нещо ще се случи, а каквото има да става ще стане. Ние да правим каквото трябва, пък...:)

    ОтговорИзтриване
  7. Кръстю, добре ти се получава с писането. Ще се позастояваме вече по-дълго в блога ти, докато те изчетем.

    ОтговорИзтриване
  8. Lana- ами..благодаря! :))
    Само,че вероятно няма да ме държи дълго. Не съм много по писането, виж да можех да говоря....нямам спиране, ама като дойде не пита :(

    ОтговорИзтриване