понеделник, 28 юни 2010 г.

Младоста си отива ...*


Бях ученик в строителен техникум....Тогава това беше едно от най-престижните средни ,учебни заведения, като езиковите гимназии оставаха доста назад....по обясними причини, тези ,които можеха да излизат в чужбина и да ползват език ,бяха малко и обикновенно деца на „наши”,сигурни хора. Всъщност те бяха и основния контингент на тези учебни заведения, просто ,защото за други бе безпредметно овладяването на нещо, което освен за зле платен преводач, и да четеш класиците в оригинал, едва ли щеше да ти послужи за друго.
Ето пак се отплеснах, Необходимо е обаче да вмъкна някои уточнения, които за моите връстници, са излишни, но за по-младите колеги необходими. Годините, прекарани от мен в този техникум бяха пиковия момент на РСО (развитото социалистическо общество). Както знаем, всеки обществен процес си има пикове и спадове, така или иначе, това бе постигнатиявръх а както е казал един мислител, „от върха всички пътища водят надолу”.
Имаше цигари „Златна арда” и точно от тях се готвех да запаля една в училищната тоалетна, в която влязох след като си бях предал контролното (не помня по какво) , когато усетих как цигарата изхвърча от устата ми , а запалената кибритена клечка лизва носа ми. Нещо здраво ми припари на врата ,инстинктивно се обърнах и с просълзени очи срещнах строгия поглед на заместник-директора. Той не сметна за необходимо да си обяснява поведението ,измъкна от ръцете ми кутията ,скъса я , изхвърли я в кошчето и излезе....
Аз я взех от кошчето , видях, че има около пет цели цигари цели, излязох в двора скрих се зад една барака , запалих си най-после заветната цигара и се помъчих да подредя мислите си., които се въртяха около моето близко бъдеще...Нека бъда разбран правилно, това да търся контакт с будни журналистки, които да обнародват немислимата бруталност на този „дивак-директор”, въобще не би ми минало през ума, пък и на всеки нормален човек тогава, или пък ,как да уведомя родителя си за вероломството спрямо мен, не тъкмо напротив, чудех се дали те ще му съобщят ,или щеше да ми бъде наложено наказание –остригване „нула номер”, което горе долу беше едно и също, тъй като ме види в този „необичаен” за времето си вид, щеше да се досети ,че се касае за наказание и да побърза и той да наложи своето, а именно – намаляване на бюджета ми. Това беше страшното. И през ум не ми минаваше да погледна на случая от към „идейната” му страна, т.е ,че това е посегателство върху скромната ми личност, че е драстично нарушаване на човешките ми права – няма такива работи. Тогава идейната страна на въпросите обхващаше „героичното минало” и „светлото бъдеще”, докато настоящето ,ежедневието, вероятно се приемаше за нещо като „чистилище”, подготовка един вид и за това строгите нрави намираха оправдание....
След година и нещо , на тържеството ,послучай завършването на техникума, същия, този зам.директор се приближи към мен и ме запита –„Пушиш ли още?” –„Да”, отвърнах аз. „И аз „...някак си замислено продъжи той, хич не съм добре с белия дроб, нямам воля да ги спра и това е, мислех, че поне ти ще се стреснеш, ама не става,....хем, като си спомня какъв бой ме би баща ми.....ти не се сърдиш, за ония шамар, нали? „Не, разбира се” отвърнах аз и бях искрен ....
Истината за възпитанието сигурно е някъде по средата, мисля също, че то ,е нещо индивидуално, така, както всички сме различни.За някои методът на убеждението е неимоверно дълъг и сложен процес и впредвид на ограниченото и несъразмерно малко време ,с което разполагаме на този свят е необходимо за тях да влязат и елементи на принуждение.Всичко друго е словоблудство и преливане от пусто в празно. Разбира се и принудата трябва да е в разумни граници, не зная защо като вземем да опонираме на нещо все се позоваваме на крайности...
Сега след години , си давам сметка, че този шамар „с добри чувства” е нищо в сравнение с шамарите, които получих от живота....
Стига вече, много се разписах.....
Ще ви разкажа една кратка приказка, която чух на времето от един стар майстор ,от когото съм научил много приказки, не съвсем цензурни, но мисля, че поучителни.
" В един студен, зимен ден, едно прегладняло врабче зъзнело на едно клонче и по едно време тупнало в снега. Започнало вече да примира, и точно по това време, една минаваща крава се изсрала върху него. Живнало врабчето, затоплило се от фъшкията, хапнало си зрънца, и запърхало с крила. Тогава минала една лисица, видяла го, как пърха доволно ,грабнала го и го сдъвкала . Миг преди да умре врабчето си направило закъснелия извод –„Не всеки, който сере отгоре ти, ти мисли злото и не всеки, който те вади от лайното, ти мисли доброто.......”
--------------------------
И ...песен :*Младоста си отива ...


---------------------------
илюстрация - авторът

11 коментара:

  1. А на мен ми намалиха поведението...

    ОтговорИзтриване
  2. Намаляването на поведението при мен бе нещо резонно...Спасяваше ме сравнително високия успех :)

    ОтговорИзтриване
  3. Като не си взимам поука :) В края на 8-ми клас ми написаха в характеристиката: "неприлично държание на бригадата" !? Що разправии бяха...докато пишат, че съм пушила, а то...всякак може да се тълкува :D
    То добре че беше успехът. Иначе с (3) поведение първия срок на 11-ти клас... Познай колко "примерна" ;) станах зорлем, че иначе не можеше да се кандидаства с намалено поведение :(

    ОтговорИзтриване
  4. :) Не знам как е било с теб наборе, но в София най-престижни бяха езиковите гимназии и след това четиригодишните техникуми.
    Моята тютюнджийска история е друга - дълга е и няма да я разказвам сега. С две думи, когато баща ми ме надуши, че пуша каза: „Ако искаш пуши, ако искаш недей. Аз те съветвам да не пушиш, защото един ден ще съжаляваш много... Все пак, ако ще пушиш, поеми си разходите!“. Разбира се, не послушах баща ми - бях на 12 години! От тогава 40 години пуша и си плащам за това. Единствената полза ми остана, че в 6 клас се научих да пиша на машина и така изкарвах стотинки за цигари и не само :))) От нова година не пуша, но писането ми остана :)

    ОтговорИзтриване
  5. Блага,тя моята е дълга...аз "смених" техникумите даже, но то ще излезе цяла повест ако го опиша, но, има време..:))Успехът и това, че представях добре учебното заведение по изложби и олимпиади...си каза думата. То тоя зам.директор най-правилно ме описа.-"Човек с едната ръка трябва да те награждава , а с другата наказва"
    Така отиде и до днес...:))

    ОтговорИзтриване
  6. Е,наборе, знаеш, че София тогава беше ...друга работа.Знаеш кои бяха там, освен вас, местните де.
    Знаеш и как се вземаше жителство:))
    А аз мразя да пиша и на машина и без, макар, че пиша много красиво и техн.шрифт и ръкописно. Но чертането ми е стихията...С това припечелвах. Имаше хора от семейства с бая доходи, дето се изприщваха само като чуеха за чертеж и аз...нали:))

    ОтговорИзтриване
  7. Хубава идтория, Кръстю :D
    Между другото, успя ли да ги откажеш :D

    ОтговорИзтриване
  8. Kal4o - Да! След като ми махнаха рака заедно с ларинкса, защото не искаше да го пусне :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Кръстю, ама ти си бил цял вулкан от истории. Защо си ги стискал само за себе си до сега?! Е, ще ти се понатъртят пръстите от клавиатурата, но пък няма друг вариант ние да ги чуем. А и този ларингс...пиши!
    Аз завърших 4 годишен техникум по полиграфия и фотография - вече няма нито полиграфия, нито старата фотография, незнам сега какво учат в тази НПГПФ, но със сигурност не са нещата от преди 25 години. Там пропуших, за да съм конформна :( . Отстоявах себе си, но не са ми намаляли поведението, защото винаги имах необходимия аргумент. Не бях покорна (това не се променя, и сега съм същата), но бях внимателна и логична.
    Чакай, че и аз се отплеснах, като че пиша пост "искрено и лично".
    А извода от приказката ти е много актуален при мен (незнам дали и при другите е така).

    ОтговорИзтриване
  10. Интересна история и приказката ми хареса. Днес явно сме на приказки:) Лека вечер:)

    ОтговорИзтриване