Славата, славолюбието и захарницата *

Св.Иоан Златоуст -"За славата и славолюбието" - из "Тълкувание на Евангелие от Матея"

(…) Ако станеш и хиляди пъти по-знатен, с нищо няма да бъдеш по-добър от неизвестните човеци. Напротив, със самото това ще станеш даже по-безчестен. Когато тези, които те представят и прославят като знаменитост, се смеят на тебе за същото това, че ти търсиш от тях слава, усърдието ти не произвежда ли нещо, противно на твоето желание?

Тези човеци се явяват като изобличители. Който хвали предалия се на блудство и безпътен живот и го ласкае, със самото това той повече изобличава, отколкото хвали славолюбеца. И тъй, защо се грижиш много за едно такова дело, последиците от което са винаги противни на твоята цел? Ако искаш да се прославиш, презирай славата и ще станеш по-славен от всички! Какъв смисъл има да се подхвърляш на същото, което се е случило с Навуходоносор? Той издигнал статуя, като мислел да получи още по-голяма слава чрез дървото и безчувствения образ; този, който имал цял живот, искал да се прослави чрез това, което няма живот. Виждаш ли, крайно безумие! Като мислел да си създаде чест, той повече се унизил, като показал, че повече се надява на неодушевена вещ, отколкото на самия себе си и на живата своя душа, поради което въздал такова предпочитание на дървото. Не е ли достоен той за присмех поради това, че търси похвала не в себе си и в своя добродетелен живот, а в дъските? Това е все същото, както, ако някой би помислил да се хвали с пода на къщата си и с красивата си стълба, отколкото с това, че е човек. Но мнозина от нас сега подражават на Навуходоносор. Както той със своята статуя, така едни от нас мислят да извикат учудване с дрехите си, други с къщата си, с мулетата, колесниците, колоните, които се намират в техните къщи. Като са погубили в себе си достойнството на човека, те търсят напълно смешна слава за себе си в другите предмети.

Знаменитите и велики служители на Бога се прославяли не с това, но с потребното. Те били и пленници, и роби, и юноши, и чужденци, те нямали нищо собствено, но се оказали по-почтени от тези, които имали в изобилие всичко. Нито огромната статуя, нито велможите, нито вождовете, нито безчислените войски, нито многото злато, нито големият разкош не могли да удовлетворят страстта на Навуходоносор да се покаже велик. А за служителите на Бога, лишени от всичко, била достатъчна едната мъдрост. Като нямали нищо, те се оказали толкова по-бляскави от носещия диадема и багреница и от притежаващия всичко, колкото слънцето е по-бляскаво от диаманта. Щом те се появили, очите на царя заблестели като огън, заобиколили ги вождове, управители, чиновници и цялото демонско събрание; звукове на флейти, тръби и разни музикални инструменти, като се разнасяли до небето, навсякъде огласяли слуха им. Пещта горяла извънмерно силно и нейният пламък се докосвал до самите облаци; всичко било изпълнено със страх и ужас. Но юношите нищо не ги плашело. Напротив, те се надсмивали над околните като над играещи деца, проявили мъжество и кротост и по-гръмогласно от тръбите извикали: "Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним!" (Дан. 3:18). (…)
----------------------------------------
Обяснение : Този текст съм го публикувал и в другия блог, който както сте забелязали се оформи като тематичен.Но забелязах ,че тези статии на нравствена тема, грубо казано се радватна интерес и тук.( "Тихо" ми казва).
И искам да наблегна на разликата между моите текстове от поредицата мислене и този. Огромна е.Вижте тук мъдрото смирено говорене и бесовската кръчмаро-интелигентска ирония в моите.Това е последица от начина на живот.Да не би някой да мисли, че 50 г съм ги прекарал в пост и молитви?!Не! Въпреки, че винаги съм се съмнявал в материалиализма като достатъчна теория, аз съм търсел Бог по скоро с разума си като идея за първична субстанция, про-разум и пр., без да отдавам значение на най-главното, нравствения аспект, любовта като енергиен еквивалент...(друг път за това).
Последният път, когато умирах валеше страшен дъжд...стоях до прозореца на болничната стая и чаках да се събере лекарският екип по спешност...бяха ми малхнали вече рака заедно с ларинкса, но от сондата през носа с която ме хранеха се бе получило едно гнойно възпаление...И за това друг път, случи се нещо, което преобърна мисленето ми...
----
* А сега за захарницата (във връзка с начина на говорене, "Стилът, това е човека" , пак забравих кой го беше казал.Анонимният може да допълни):
Като млад техник, по едно време работих за малко и в отдел ПТО, най-неприятната ми работа, бумащина и отчетност в строителството и имах една колежка стара мома (на 41 тогава, а аз бях на 23), която много ми се радваше и предпочиташе да си говори и споделя с мене по две причини, които сама ми обясни- жените ,като отидела при тях , започвали да говорят за децата си, защото знаели,че това и е болна тема и я дразнели нарочно, а по-възрастните от мен мъже, мислели само как да правят секс с нея....Това, че аз не и правя намеци (което не значи, че нямах мераци) си го обясняваше с възпитанието ми и с това, че съм още млад и влюбен в жена си. И имаше известно основание...Веднъж ми каза :Все съм срещала простаци, но един вчера грабна купата . Казвам му - нещо съм разстроена, хайде малко да си поговорим , пък той вика "Нямам време за говорене,пък и какво толкова да говоря с тебе...Дай да видим гъза, че бързам.
Вярвай ми, ушите ми заглъхнаха, спусна ми се едно черно перде, грабнах захарницата от масата и го праснах по тиквата ...
---
Ако искате да видите и други избрни нравствени беседи от Св. Иоан Златоуст - ТУК.

---
И понеже стана традиция да ви пожелавам приятна работна седмица в понеделник с песен -
"Ще ти говоря за любов"


--------------------------------------------
колаж - авторът