За блоговете и още нещо...

Обяснение: Това го пиша по 3 причини.Първо, защото усетих, че тия теми не се харесват, но са интересни, второ Цветанка каза :"..Така, че пиши си каквото ти дойде на ум, все е оригинално...", трето Преславски каза: "Кръстю, това е една от любимите ми твои статии. А картинката е страшна". Както искате,така го разбирайте.
Това го писах преди, не е от днес,но мисля,че се връзва логично с предното и е добре да го има.

------

Прочетох преди доста време статия (не съм запазил линк) , на един колега, в която той споменава, че това ,нашето до известна степен си било ексхибиционизъм. Разбра се впоследствие, че има в предвид оня негативен смисъл, с който тази съставна дума с латински произход, се е наложила в обществото, т.е, когато някой си показва половите атрибути на някого.
Какви са първо приликите ?
Просто приликата е една единствена--Някой показва нещо на някого. От там на сетне следват само разлики, които ще ви представя след следния пример: (Швейк ми е любим герой и аз като него много обичам да се подкрепям с примери) В казармата един колега ни разказваше за случка с неговата по-голяма сестра, студентка по медицина в София. Седяла си на заздрачаване на пейка в някаква градинка и чакала колежката си, когото се приближил някакъв на средна възраст с шлифер, (любима дреха на тези хора) ,попитал свободно ли е и седнал. След като тя погледнала към него ,той разтворил шлифера, показал ,каквото има за показване и я загледал с очакване. Тя обаче, като студентка именно по медицина била обръгнала на такива гледки, затова състрадателно му казала " Другарю, вие сте болен , това вашето е заболяване на психична основа, и трябва да вземете мерки да се лекувате. Мога да ви насоча към лекар, който ще ви обърне внимание и ще бъде дискретен ". След което, другарят ексхибиционист притворил шлифера си , погледът му бавно угаснал, смутолевил "извинете" и се отдалечил.

Та ето ви основната разлика. Ексхибиционистът търси реакцията, и то точно определена реакция на публиката , която го възбужда и задоволява едновременно, а именно стъписване, стряскане и т н. Когато не я получи, или получи нещо като в горния пример, не е доволен..стават бъгове. Друга разлика е , че той показва нещо, което не е направил, което има по рождение. Когато някой художник прави изложба , някой писател представя новата си книга, също очакват реакцията на публиката (включително и негативната), само ,че там има и известна комерсиализация, все пак, защото е свързано с продажба....което при нас го няма. Е, не при всички,де. Почти съм сигурен, че при някои я има, но ...нямам доказателства.

Какво забелязвам при нас ?
По добре да говоря в единственно число и да не ви правя съпричастни , защото вие имате право на друго мнение, различно от моето. Първо: Не виждам реакцията на вас и останалите външни читатели, но основното ми съжаление е, че няма диалог . Преди, като можех да говоря нормално, диалогът бе моят основен метод за комуникация, и то тоя диалог ,при който виждам събеседника си , тъй като при мен основно и водещо е зрителното възприятие.Телефонните разговори при мен бяха в телеграфен стил, предаване и приемане на основна информация, за разлика от някои мои роднини и познати ,които като "лапнат телефона" забравят ,че накрая се плаща.
Най- интересното е , че повечето от тези " телефонни говорители" при при среща гледат плахо и говорят в телеграфен стил.Същото наблюдавах и в училище , по литература, когато имахме писмено упражнение, или класно . Някои "мълчаливци", които на устен изпит се изчервяваха и мънкаха, виждах как при писане бяха в стихията си . Поруменяваха леко, погледът им ставаше игрив или мрачен, дяволит, или тъжен, изобщо преживяваха това, което пишат и когато поставяха последната точка, погледът им бавно угасваше, като в примера, който ви дадох с ексхибициониста. А аз спирах да дъвча химикалката , докато ги бях наблюдавал, и започвах да пиша трескаво и грозно, защото наближаваше да удари звънецът и се успокоявах, че като ме изпитат устно, работата ще се оправи.Та ето мисля си , точно от тези "мълчаливци" изглежда се пръкват идеалните блогъри.

За това за мен по точната прилика е с онанизма , отколкото с ексхибиционизма. От мен за мен, с най добри чувства към всички. Трябва да си призная, обаче, че ми харесва , подмладява ме връщаме в ония скъпи младежки години, отразява ми се добре и ме кара да блъскам още.... Благодаря, и дано не съм опръскал някой.....(смях)
---
Музикален фон- Далида - +Думи...думи...+
Изгледайте клипчето, има извество отношение :)

------------------------------------------
илюстрация - авторът