Истинската опасност за духовното ни развитие започва, когато видим реален резултат от усилията си. Когато видим, че хората ни вярват, когато се появят „последователи”.
Тогава от душата ни изпълзяват такива неща като суета, гордост, жажда за власт, честолюбие(прекалено и болезнено) – неща, за които си мислим, че отдавна сме преодолели.
Друга много често срещана реакция е вкопчването в едни приети истини и отричането на всичко останало. Това е следствие от силно разочарование – колкото по-силна е била вярата в нещо , толкова по-силна е болката от разочарованието. Тази болка предизвиква много силен страх, недоверие, да не се предоверим отново и да останем отново излъгани. Но поради дуалистичното мислене, че е възможно нещо или само да е истина, или да е лъжа, т.е. изключване на всякакво средно положение, отново и отново се вкопчваме в една единствена истина и отхвърляме останалите. Едва, когато разочарованието и болката станат достатъчно големи, започва допускането и на относителната истина и намалява вкопчването и следствията от него. Но докато дойде този момент, сме затворени за всякакви разумни аргументи...
Едва когато успеем да се справим със страховете си, можем да разсъждаваме безпристрастно.
Много често, когато опитаме да посочим нечий недостатък, който не се забелязва от човека около нас, първата му предпазна реакция е да ни обвини, че го осъждаме. И ако сме общували по-дълго с този човек, можем да забележим, че реакциите му са дуалистични – или го съдим, или го превъзнасяме. Средно положение няма,а както знаете, крайностите са илюзия.
За да бъдем убедителни при отбиването на такива аргументи, добре е да имаме предвид:
осъждане има само, когато присъдата е основавана на някакви правила, на човешки закони.
Когато не сме мотивирани от такива, а от чистото желание да помагаме ,основано на Единството и Божествените принципи не трябва да съдим а да констатираме действителността, защото трябва да уважаваме правото му на свободен избор и да не сме привързани към резултата, т.е. дали ще реши да промени нещо в себе си или не, за нас да не е от съществено значение.
Когато един човек, на когото искаме да помогнем, заема отбранителна позиция – егото му се чувства заплашено, т.е. той има усещането, че разговорът може да промени нещо в него. Тогава се усеща заплашен от евентуалната промяна и страхът го кара да измисли хиляди аргументи, с които да докаже, че нямаме никакво основание за мнението, което имаме. За духовно търсещите, отбранителната позиция е недопустима, не само защото е мотивирана от страха и гордостта, а и защото липсва изграден навик да се изслуша чуждото мнение и да се разгледа самокритично, т.е. стесняване на съзнанието – истината е само една – собствената.
Най-вероятно, всички духовно търсещи имат проблеми с обективната оценка, точно къде се намират на духовния път. Изчитането на купища литература им създава фалшивото усещане за значителен напредък. Напредването по духовния път е възможно единствено с преодоляване на собственото его. Хора, които изобщо не осъзнават, че имат този проблем, които не са вложили никакви усилия да разберат, какви проблеми предизвиква егото, са още съвсем в началото на пътя си и ще стоят там докато започнат да осъзнават истинската причина за липсата им на напредък.
Много трудно ще успеете да ги убедите, че имат илюзорна представа за себе си.
Един духовно търсещ може да напредне само тогава, когато изгради постоянно самонаблюдение, с което да коригира залитанията си в една или друга посока – а това е невъзможно, докато не му е ясно, кое точно го кара да залита.
---
PS – Спокойно, и аз още не съм определил за себе си точно кое е...Даже подозирам, че не е само едно.
Музикален фон : Ego
---------------------------------
илюстрация - авторът
Тогава от душата ни изпълзяват такива неща като суета, гордост, жажда за власт, честолюбие(прекалено и болезнено) – неща, за които си мислим, че отдавна сме преодолели.
Друга много често срещана реакция е вкопчването в едни приети истини и отричането на всичко останало. Това е следствие от силно разочарование – колкото по-силна е била вярата в нещо , толкова по-силна е болката от разочарованието. Тази болка предизвиква много силен страх, недоверие, да не се предоверим отново и да останем отново излъгани. Но поради дуалистичното мислене, че е възможно нещо или само да е истина, или да е лъжа, т.е. изключване на всякакво средно положение, отново и отново се вкопчваме в една единствена истина и отхвърляме останалите. Едва, когато разочарованието и болката станат достатъчно големи, започва допускането и на относителната истина и намалява вкопчването и следствията от него. Но докато дойде този момент, сме затворени за всякакви разумни аргументи...
Едва когато успеем да се справим със страховете си, можем да разсъждаваме безпристрастно.
Много често, когато опитаме да посочим нечий недостатък, който не се забелязва от човека около нас, първата му предпазна реакция е да ни обвини, че го осъждаме. И ако сме общували по-дълго с този човек, можем да забележим, че реакциите му са дуалистични – или го съдим, или го превъзнасяме. Средно положение няма,а както знаете, крайностите са илюзия.
За да бъдем убедителни при отбиването на такива аргументи, добре е да имаме предвид:
осъждане има само, когато присъдата е основавана на някакви правила, на човешки закони.
Когато не сме мотивирани от такива, а от чистото желание да помагаме ,основано на Единството и Божествените принципи не трябва да съдим а да констатираме действителността, защото трябва да уважаваме правото му на свободен избор и да не сме привързани към резултата, т.е. дали ще реши да промени нещо в себе си или не, за нас да не е от съществено значение.
Когато един човек, на когото искаме да помогнем, заема отбранителна позиция – егото му се чувства заплашено, т.е. той има усещането, че разговорът може да промени нещо в него. Тогава се усеща заплашен от евентуалната промяна и страхът го кара да измисли хиляди аргументи, с които да докаже, че нямаме никакво основание за мнението, което имаме. За духовно търсещите, отбранителната позиция е недопустима, не само защото е мотивирана от страха и гордостта, а и защото липсва изграден навик да се изслуша чуждото мнение и да се разгледа самокритично, т.е. стесняване на съзнанието – истината е само една – собствената.
Най-вероятно, всички духовно търсещи имат проблеми с обективната оценка, точно къде се намират на духовния път. Изчитането на купища литература им създава фалшивото усещане за значителен напредък. Напредването по духовния път е възможно единствено с преодоляване на собственото его. Хора, които изобщо не осъзнават, че имат този проблем, които не са вложили никакви усилия да разберат, какви проблеми предизвиква егото, са още съвсем в началото на пътя си и ще стоят там докато започнат да осъзнават истинската причина за липсата им на напредък.
Много трудно ще успеете да ги убедите, че имат илюзорна представа за себе си.
Един духовно търсещ може да напредне само тогава, когато изгради постоянно самонаблюдение, с което да коригира залитанията си в една или друга посока – а това е невъзможно, докато не му е ясно, кое точно го кара да залита.
---
PS – Спокойно, и аз още не съм определил за себе си точно кое е...Даже подозирам, че не е само едно.
Музикален фон : Ego
---------------------------------
илюстрация - авторът
Пускай ми такива клипчета и ми казвай да не залитам :)))
ОтговорИзтриванеИсках да кажа "налитам" :)))
ОтговорИзтриванеАми...Его, бе Пламене. То си търси за..пардон, налитането :)))
ОтговорИзтриванеНаборе, целият текст е издържан дидактично и се чете като истина от първа инстанция. Послеписът е извън логиката на повествованието. От написаното оставаме с впечатление, че всичкото ти е ясно. От послеписа се разбира, че не е така!
ОтговорИзтриванеМоже би, искаш да повториш оня вехт философ, дето беше казал по друг повод: „Аз знам, че нищо не знам“. :)))
Наборе, радвам се ,че отстрани виждаш, че текста е издържан дидактично. Честно казано притеснявах се дали е така.
ОтговорИзтриванеЗа това, че оставаш с впечатление,че всичко ми е ясно, не мога да споря, впечатленията са нещо лично :)
А за сравнението - по скоро бих се сравнил не с вехти философи, а със съвременен сексолог. Консултира по единично и по двойки пациентите, но по принцип не е най-добрия ебач, нали?! :))))
Разбира се както винаги има изключения...
"...когато присъдата е основавана на някакви правила, на човешки закони"-Кръстю, това изречение много ми напомни на Наказателно-процесуалния кодекс. Спечели ме :D
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеРадвам се Владимире. Не зная какъв мурафет направих и изтрих горният си коментар :))
ОтговорИзтриванеЕгото, да, егото е в основата, както си написал. Това с преодоляването му е трудна задача, но по малко-стъпка по стъпка...А колкото до осъзнаването, няма начин да се осъзнае някой, който не желае:)Поздрави.
ОтговорИзтриванеZvetanka Shahanska - от ден на ден започвам да мисля, че това не е само до желание, а в голяма степен и дарба...като пеенето, рисуването и пр....
ОтговорИзтриванеСкромното ми мнение е, че текстът е по-скоро духовно ориентиран, но психологически (може би само "Его") семпъл. Нещата не са съвсем така. Може би ще пусна пост, моето становище. Например, отбранителната позиция не е страх и гордост, а непознаване (само и единствено), със съпътстваща реакция болка. В едно психол. интервю това е най-вважното нещо, което трябва да открием. То е като рана, подскачаме, когато бръкне друг в нея. По-малко от една четвърт от психиката ни е осъзната, Аз (Его) (т.е. обяснена на себе си). Голяма част от действията ни са водени от То и Супер Аз. Страх и гордост не са причини, а следствие. Да, те са също безсъзнателни, но в Супер Аз, а от там могат да се извадят в съзнателни по-лесно, отколкото от То. Те са натикани в Цензурата (за удобство). А когато ни е удобно, не търсим обратното.
ОтговорИзтриванеПо повод мозъка, човек сега използва малка част от него. Мозъкът, разглеждан като холограма, това ме интересува мен (Дж. Кехоу, писала съм, но не съм довършила напечатването в поста).
Истината е само една-собствената!
ОтговорИзтриванеТи си прав, че възприемаме чуждата истина само -ако ни е страх :)
А, за духовните истини се присъединявам към мнението на Славунчо - Аз знам, че нищо не знам-а това чувство се засилва, колкото повече чете човек.
Lana - разбира се ,че е духовно ориентиран и това е добро и необходимо според мен.
ОтговорИзтриванеА за Фройд- знаеш мнението ми :)))
Емо - разбира се, то и Проповедника още го е казал ,че който трупа знание, трупа печал.
ОтговорИзтриванеА когато Пилат попитал :Що е истина? Иисус нищо не му отговорил :)
Що е чиста и единствена истина и аз не мога да отговоря..Има разлика между "вярно" и "истина", но това е огромна тема...:(
Печал...да, за това хората с носталгия си спомнят за детството-тогава знанията са по-малко. Знаеш ли спомням си една притча, не занам защо я казвам тук, но ми е на езика и ще я споделя:
ОтговорИзтриванеОтишал един младеж при един мъдрец и му казал - мъдрецо, в ръката си държа пеперуда, къжи ми дали е жива или мъртва?
Погледнал го мъдреца и му казал: младежо, живота на пеперудата е в твоите ръце, и единствено от теб зависи какъв ще бъде отговора на въпроса ти...
...Истини
Емо,за съжаление нашият метод на познание базиран на петте мижави сетива е един - на сравнение (другото е ...Вярата). Т.е., опитай се да опишеш нещо ,без да употребиш "като" :))))
ОтговорИзтриване---
Все ми се струва, че не сме тръгнали по -най-удачния път...то пък има и друго, като не знаеш къде искаш да отидеш, все едно кой път ще хванеш....това май беше от "Алиса" на Карол(наистина вече забравям):)))