събота, 2 октомври 2010 г.

І - Светлина и цвят


Светлината, такава каквато я възприемаме, не съществува извън мозъка ни. Светлината, която ние познаваме и разбираме, също така е формирана в нашия мозък. Това, което ние наричаме светлина във външния свят, която се допуска, че е извън мозъка ни, се състои от електромагнитни вълни и енергийни частици, наречени фотони. Когато тези електромагнитни вълни или фотони достигнат до ретината, се появява светлината, такава каквато я знаем.

Във вътрешната част на мозъка е напълно тъмно. Светлината не достига до вътрешната част на мозъка.

Терминът "светлина" се използва за назоваване на електромагнитните вълни и фотоните. Същият термин се използва във физиологията в смисъл на чувството, което човек изпитва, когато електромагнитните вълни и фотоните проникнат в ретината на окото. Както от обективна, така и от субективна гледна точка "светлината" е вид енергия, появяваща се в окото на човек, която той усеща с помощта на ретината чрез ефектите на зрението.
Следователно светлината се появява в резултат на ефекти, които някои електромагнитни вълни и частици предизвикват у нас. С други думи, извън нашите тела няма светлина, която да създаде светлината, която виждаме в мозъците си. Съществува само енергия. И когато тази енергия достигне до нас, ние виждаме един цветен, ярък и изпълнен със светлина свят.
Всички цветове се формират в мозъка ни!

Във външния свят няма цветове. Цветовете не се формират в очите и мозъка на наблюдаващия. Във външния свят съществуват единствено енергийни снопове с разнообразна дължина на вълните. Мозъкът ви е този, който трансформира тази енергия в цветове.
Още от момента на раждането си ние влизаме в контакт с една цветна среда и изпъстрен с цветове свят. Във Вселената обаче няма нито един цвят. Цветовете се образуват в мозъка ни. Отвън съществуват само електромагнитни вълни с различни амплитуди и честоти. Това, което достига до нашия мозък, е енергията, идваща от тези вълни. Ние наричаме това "светлина", въпреки че това не е светлината, която ние познаваме - светеща и бляскава. Тя е просто енергия. Когато мозъкът ни интерпретира тази енергия, измервайки различните честоти на вълните, ние започваме да виждаме "цветове". В действителност морето не е синьо, тревата не е зелена, почвата не е кафява и плодовете не са разноцветни. Те изглеждат така поради начина, по който ги възприемаме в мозъка си. Даниел С. Денет, който е известен с книгата си за мозъка и съзнанието, обобщава този всеобщо приет факт така:
Споделеното знание е, че съвременната наука премахва цвета от физическия свят, като го замества с безцветно електромагнитно излъчване с разнообразни дължини на вълните.
---
В "Изумителният мозък" Р.Орнщейн и Р.Ф.Томпсън излагат начина, по който цветовете се формират, така:
"Цветът"сам по себе си не съществува във външния свят; той съществува единствено в окото и мозъка на виждащия. Предметите отразяват много различни по дължина вълни от светлина, но самите светлинни вълни нямат цветове.
Извън мозъка ви не съществуват нито светлина, нито цветове. Цветовете и светлината се формират в мозъка ни.
В ретината на окото съществуват три групи конусовидни клетки, всяка от които реагира на светлинните вълни с различна дължина. Първата от тези групи е чувствителна към червената светлина, втората е чувствителна към синята светлина, а третата - към зелената светлина. Различните нива на стимули към всяка една от трите групи конусовидни клетки пораждат способността ни да виждаме света изпълнен с милиони различни тонове цветове.

За да можете да разберете защо това е така, трябва да направим анализ на това как виждаме цветовете. Слънчевата светлина достига до предмет, всеки един предмет пък отразява светлината във вълни, които имат различни честоти. Светлината, която има променлива честота, достига до окото. (Помнете, че терминът "светлина", който използваме тук, в действителност се отнася до електромагнитните вълни и фотони, а не до формираната в мозъка ни светлина.) Възприемането на цвета започва в конусовидните клетки, всяка една от които реагира на различните по честота светлинни лъчи. Първата група е чувствителна към червената светлина, втората към синята светлина, а третата към зелената светлина. Различните нива на стимули към всяка една от трите групи конусовидни клетки пораждат способността ни да виждаме света изпълнен с милиони различни тонове цветове. Достигащата до конусовидните клетки светлина обаче сама не може да създаде цветове. Джереми Нетънс от Медицинския университет "Джон Хопкинс" обяснява по следния начин факта, че клетките в окото не формират цветовете:
Всичко, което един-единствен конус може да направи, е да улови светлината и да ви каже нещо за нейната плътност. Той не ви казва нищо относно цвета.
---
Благодарение на пигмента си конусовидните клетки превръщат информацията, която получават относно цветовете, в електрически сигнали. Нервните клетки, свързани с конусовидните клетки, предават тези електрически сигнали до една специална област в мозъка. Мястото, където виждаме един изпъстрен с цветове свят, е тази специална област в мозъка.
Това ни показва, че извън мозъка не съществуват нито цветове, нито светлина. Съществува само енергия, която се движи под формата на електромагнитни вълни и частици. Както цветовете, така и светлината съществуват единствено в мозъка ни. В действителност ние не виждаме една червена роза като червена просто защото тя е червена. Интерпретацията на достигналата до очите ни енергия, която мозъкът извършва, ни кара да възприемаме розата като червена.

Далтонизмът е доказателство за това, че цветовете се формират в мозъка. Едно малко нараняване на ретината би довело до далтонизъм. Човек, който страда от далтонизъм, не може да направи разлика между червения и зеления цвят. Дали един външен предмет има цвят или не, не е от значение, защото причината, поради която виждаме предметите цветни, не е това, че те имат цвят. Това ни довежда до заключението, че всяко качество, което вярваме, че принадлежи на предметите, не е във външния свят, а в мозъка ни. Но тъй като ние никога няма да можем да преминем отвъд възприятията си и да достигнем до външния свят, то ние никога не бихме могли да докажем съществуването на материята и цветовете. Известният философ Бъркли признава този факт със следните думи:
Ако едно и също нещо може да бъде червено и топло за някои и обратното за други, то това означава, че ние сме под влиянието на недоразумения и че "нещата" съществуват такива единствено в мозъка ни.
-------------------------
Източник : ТУК
---
илюстрация - авторът

3 коментара:

  1. Първо излезе заглавие "Няма тема",защото кихнах и натиснах Enter преди да съм го написал :)))
    След това предпочетох да редактирам,защото блогер влачи изтритите дълго след това
    Човещшна :(

    ОтговорИзтриване
  2. Светъл и цветен ден, Кръстю! (днес по блоговете е много светло)

    ОтговорИзтриване
  3. Svetla благодаря!
    Имах малко работа от 7 до сега и ще ги прегледам :))

    ОтговорИзтриване