*Вчерашната публикация относно Кризата в новия блог на Владо , ме подсети, че миналата година бях попаднал на една серия беседи ,или лекции на проф .М.Лайтман ** относно причината за това...явление, две от които предлагам на неговото (на Владо) и ваше внимание ,като напълно споделям мнението и разсъжденията на г-н професора.
Относно кабалата ,която проф.Лайтман, за който има справка по-долу и някои други учени се стремят да поставят на научна основа нямам достатъчно познания да отхвърля ,или приема, но то е друга тема и не касае основно разглеждания въпрос.
Колажът- илюстрация няма претенцията да е илюстрация към текста, той е по-скоро моя трактовка и допълнение.
------------------------------
1-ва беседа : СТРЕЛАТА НА ВРЕМЕТО (Или причина за криза 2008)
Днес мнозина се опитват да анализират източниците на световната икономическа криза. Обвиняват кого ли не: американските ипотечни фондове, хедж-фондовете, икономиста Алан Гринспен и дори - страните, експортиращи нефт. В САЩ беше публикувана първата книга, в която се анализират възможните причини за кризата. Бившият юрист и банкер Чарлз Морис започва още от 70-те години, като счита, че за всичко са виновни президентите на САЩ, които недостатъчно са контролирали финансовата сфера.Всичко това обаче показва, че се търси само на повърхността, без да се засяга същността на проблема. А и дали търсенето на виновни ще ни помогне? Може би си струва да бъде намерена причината на болестта и да се излекува организма, а не да се лекуват симптомите?
Каквото и да говорим, системната криза започна именно от финансовата сфера, защото парите са станали еквивалент за нашите днешни взаимоотношения. И именно в качеството на нашите взаимоотношения, трябва да търсим истинската причина за станалото. Защото, според Кабала, човечеството се движи по предопределена програма, в която една цивилизация се сменя с друга. Един строй става по-прогресивен и сменя друг. Стрелата на времето неминуемо ни насочва към целта на нашето развитие. Силата, която е двигател на това развитие, е растящото в човека желание за удоволствия или - егоизма.
Ако той не се развиваше в хората, миналото поколение с нищо нямаше да се отличава от сегашното. Именно нарастващите желания към получаване на нови удоволствия определят нивото на развитие на цивилизацията. Първичните желания, като глада и сексуалното влечение, постепенно се допълват от социални - към богатство, власт и знания. За да постигне тяхното удовлетворяване човекът е трябвало да развива обществото, да формира класи и всевъзможни йерархични структури.
Благодарение на своя егоизъм - тази сила на развитието, вложена в нас - ние сме стигнали до сегашното ниво, преминавайки през всички обществени формации от първобитнообщинна до социалистическа. И на това ново ниво разбираме как започва да се проявява нашата зависимост един от друг - в глобализацията. По-рано не чувствахме тази взаимна свързаност. Обаче, излизайки на глобално ниво виждаме, че тя до такава степен пронизва света, че сриването на една банка предизвиква навсякъде „ефекта на доминото”(това,което в момента се случва у нас -м.б.).
Но ако падането на един, е падение на всички, сигурно е възможен и обратния механизъм? Тогава - дали да не пуснем стрелата на времето в обратна посока? Във филмите има моменти, в които не е ясно как ще се развият събитията. Обстоятелствата могат коренно да се променят и в съдбата на героя да настъпи рязък обрат, при това - в неизвестна посока. Например в американския филм „Ефекта на пеперудата” героят Евън съумя да се върне в началото на живота си, в утробата на майка си. Обаче в реалността нашето развитие върви само в една посока - егоизма през цялото време се увеличава.
Сега отново ни става ясно, че всички ние сме части от единен организъм, но при това не можем да се справим с увеличилия се егоизъм. А когато частите на един организъм не могат правилно да взаимодействат помежду си, страда целия организъм. Точно това се прояви в днешната финансова криза. Нали ние използваме парите като някакъв еквивалент на усилията и удоволствията. Тоест, парите „прикриват” нашия егоизъм - те все едно са негов външен представител, показател. Но едва когато днес се разрази кризата, всички видяхме, че не можем да се справим със своя егоизъм. Той се оказа вече неплатежоспособен.
За да се премине на ново ниво, трябва да станем интегрална част от Природата, която е единна, хармонична и цялостна. И да действаме помежду си, съобразявайки се с тези закони, като единна система - “един за всички и всички за един”. Да излезем на ново ниво не е край на развитието, а начало на нов свят. Това е преход на следващия етаж, където се откриват такива възможности, за които дори и не подозираме.
Кризата не е улица без изход, а стимул за изграждане на нови взаимоотношения. Ако осъзнаем това, то в степен, съответстваща на нашия стремеж да станем хармонична част от общата система на Природата, ще отпадне необходимостта от нейните отрицателни коригиращи въздействия, усещани като войни, глад и епидемии. Остава само да осъзнаем, че нашата цивилизация е болна, а значи - вече да й пожелаем оздравяване.
2-ра беседа :MODUS OPERANDI
Финансовият колапс е неизбежен. В ориентирано към печалба общество някой винаги ще печели, а друг ще губи. И понеже тези, който печелят стават по-силни, за тях е лесно да печелят още повече - повече пари и власт - за сметка на останалите. Тази тенденция съществува във всички общества, затова богатството и властта винаги са съсредоточени в ръцете на едно малцинство. Би било основателно да приемем, че тази социална деформация е резултат от действията на покварени хора, корумпирани политически режими или опорочена социална структура. Но какъвто и да е политическият режим, каквато и да е социалната структура, и който и да е на власт - моделът, по който богатото и притежаващо власт малцинство контролира мнозинството, се запазва.
Това повдига въпроса „Можем ли да създадем проста и устойчива социална структура, която не се основава на стремежа за облага?” Отговорът е „Не”. Желанието за печалба е присъщо на човешката природа и е основният мотив за всичко, което правим. Кризата, не е в провала на монетарната система. Тя е симптом на нашата свойствена, ориентирана към себе си природа. Затова решението на всяка криза, включително и на настоящата, е в промяната на нашата природа - от себеизгодна - в споделяща.
В крайна сметка не съществува дори и един единствен проблем, който да не е резултат от нашата егоцентрична същност. Всяко действие, което извършваме, трябва да цели пораждането на някаква полза. Но ако успеем да променим насоката си - от изгода „за себе си” към изгода “за другите”, тогава не само ще създадем съвместно работещо общество, но благосъстоянието на всеки индивид ще бъде гарантирано от общността. С други думи, няма да е необходимо да се грижим за себе си - цялото общество ще се грижи за нас, а ние в замяна - за него.
В такова общество всички регулативни механизми - армия, полиция, приходна администрация - ще бъдат излишни. Престъпност няма да съществува, защото никой няма да иска да нарани другия. Точно обратното - хората ще искат само да дават и да споделят. Естествено, голямо количество ресурси ще бъдат освободени, за да се въвлекат в различни социално-спомагателни начинания. За няколко години светът ще бъде толкова дълбоко променен, че поглеждайки обратно към дните, когато е властвала експлоатацията, няма да повярваме колко слепи сме могли да бъдем.
Но, за да променим човешката природа от егоистична към интегрална, се нуждаем от метод, който не е свързан с нас, за да не бъде просто спомагателен на нашия настоящ, егоистичен modus-operandi***. В цялата Природа човекът е единственото себеориентирано същество. Атомите, молекулите, клетките и органите работят съвместно в по-големи системи от самите тях. Така правят растенията и животните. Всичко в Природата перфектно подхожда на мястото си. С изключение на човека.
Може да попитате „Защо сме били създадени противоположни на системата, в която живеем?” Отговорът е - ” Няма друг начин да изучиш системата, докато си вътре в нея”. Целта на живота ни не е да превъзхождаме другите, а да разберем и да станем съзнателно интегрирани в Природата.
-------------------------------------------
**М. Лайтман е роден през 1946 год. В гр. Витебск (Беларус). През 1970 год. завършва Ленинградския политехнически институт - специалност „биологична и медицинска кибернетика".Доктор по философия( PhD), био-кибернетик (MSc) - учен-кабалист професор по онтология и теория на познанието.През последните тридесет години от живота си се занимава с изследване на кабала. Живее в Израел.От 2005 год. М. Лайтман е член на Световния Съвет на Мъдреците (World Wisdom Council) - събрание на водещите учени и обществени дейци, които се занимават с решението на глобалните проблеми на съвременната цивилизация.
*** modus operandi - (начин на действие) - термин ,наложил се в правото, а отчасти и във философията и обществените науки.
.....................................................
забележка :Лекциите на М. Лайтман се публикуват ежедневно в този сайт.
Забележка 2: В последствие от коментара на Марио разбрах, че сайта го има и на български, ТУК.
---
колаж - авторът
Относно кабалата ,която проф.Лайтман, за който има справка по-долу и някои други учени се стремят да поставят на научна основа нямам достатъчно познания да отхвърля ,или приема, но то е друга тема и не касае основно разглеждания въпрос.
Колажът- илюстрация няма претенцията да е илюстрация към текста, той е по-скоро моя трактовка и допълнение.
------------------------------
1-ва беседа : СТРЕЛАТА НА ВРЕМЕТО (Или причина за криза 2008)
Днес мнозина се опитват да анализират източниците на световната икономическа криза. Обвиняват кого ли не: американските ипотечни фондове, хедж-фондовете, икономиста Алан Гринспен и дори - страните, експортиращи нефт. В САЩ беше публикувана първата книга, в която се анализират възможните причини за кризата. Бившият юрист и банкер Чарлз Морис започва още от 70-те години, като счита, че за всичко са виновни президентите на САЩ, които недостатъчно са контролирали финансовата сфера.Всичко това обаче показва, че се търси само на повърхността, без да се засяга същността на проблема. А и дали търсенето на виновни ще ни помогне? Може би си струва да бъде намерена причината на болестта и да се излекува организма, а не да се лекуват симптомите?
Каквото и да говорим, системната криза започна именно от финансовата сфера, защото парите са станали еквивалент за нашите днешни взаимоотношения. И именно в качеството на нашите взаимоотношения, трябва да търсим истинската причина за станалото. Защото, според Кабала, човечеството се движи по предопределена програма, в която една цивилизация се сменя с друга. Един строй става по-прогресивен и сменя друг. Стрелата на времето неминуемо ни насочва към целта на нашето развитие. Силата, която е двигател на това развитие, е растящото в човека желание за удоволствия или - егоизма.
Ако той не се развиваше в хората, миналото поколение с нищо нямаше да се отличава от сегашното. Именно нарастващите желания към получаване на нови удоволствия определят нивото на развитие на цивилизацията. Първичните желания, като глада и сексуалното влечение, постепенно се допълват от социални - към богатство, власт и знания. За да постигне тяхното удовлетворяване човекът е трябвало да развива обществото, да формира класи и всевъзможни йерархични структури.
Благодарение на своя егоизъм - тази сила на развитието, вложена в нас - ние сме стигнали до сегашното ниво, преминавайки през всички обществени формации от първобитнообщинна до социалистическа. И на това ново ниво разбираме как започва да се проявява нашата зависимост един от друг - в глобализацията. По-рано не чувствахме тази взаимна свързаност. Обаче, излизайки на глобално ниво виждаме, че тя до такава степен пронизва света, че сриването на една банка предизвиква навсякъде „ефекта на доминото”(това,което в момента се случва у нас -м.б.).
Но ако падането на един, е падение на всички, сигурно е възможен и обратния механизъм? Тогава - дали да не пуснем стрелата на времето в обратна посока? Във филмите има моменти, в които не е ясно как ще се развият събитията. Обстоятелствата могат коренно да се променят и в съдбата на героя да настъпи рязък обрат, при това - в неизвестна посока. Например в американския филм „Ефекта на пеперудата” героят Евън съумя да се върне в началото на живота си, в утробата на майка си. Обаче в реалността нашето развитие върви само в една посока - егоизма през цялото време се увеличава.
Сега отново ни става ясно, че всички ние сме части от единен организъм, но при това не можем да се справим с увеличилия се егоизъм. А когато частите на един организъм не могат правилно да взаимодействат помежду си, страда целия организъм. Точно това се прояви в днешната финансова криза. Нали ние използваме парите като някакъв еквивалент на усилията и удоволствията. Тоест, парите „прикриват” нашия егоизъм - те все едно са негов външен представител, показател. Но едва когато днес се разрази кризата, всички видяхме, че не можем да се справим със своя егоизъм. Той се оказа вече неплатежоспособен.
За да се премине на ново ниво, трябва да станем интегрална част от Природата, която е единна, хармонична и цялостна. И да действаме помежду си, съобразявайки се с тези закони, като единна система - “един за всички и всички за един”. Да излезем на ново ниво не е край на развитието, а начало на нов свят. Това е преход на следващия етаж, където се откриват такива възможности, за които дори и не подозираме.
Кризата не е улица без изход, а стимул за изграждане на нови взаимоотношения. Ако осъзнаем това, то в степен, съответстваща на нашия стремеж да станем хармонична част от общата система на Природата, ще отпадне необходимостта от нейните отрицателни коригиращи въздействия, усещани като войни, глад и епидемии. Остава само да осъзнаем, че нашата цивилизация е болна, а значи - вече да й пожелаем оздравяване.
2-ра беседа :MODUS OPERANDI
Финансовият колапс е неизбежен. В ориентирано към печалба общество някой винаги ще печели, а друг ще губи. И понеже тези, който печелят стават по-силни, за тях е лесно да печелят още повече - повече пари и власт - за сметка на останалите. Тази тенденция съществува във всички общества, затова богатството и властта винаги са съсредоточени в ръцете на едно малцинство. Би било основателно да приемем, че тази социална деформация е резултат от действията на покварени хора, корумпирани политически режими или опорочена социална структура. Но какъвто и да е политическият режим, каквато и да е социалната структура, и който и да е на власт - моделът, по който богатото и притежаващо власт малцинство контролира мнозинството, се запазва.
Това повдига въпроса „Можем ли да създадем проста и устойчива социална структура, която не се основава на стремежа за облага?” Отговорът е „Не”. Желанието за печалба е присъщо на човешката природа и е основният мотив за всичко, което правим. Кризата, не е в провала на монетарната система. Тя е симптом на нашата свойствена, ориентирана към себе си природа. Затова решението на всяка криза, включително и на настоящата, е в промяната на нашата природа - от себеизгодна - в споделяща.
В крайна сметка не съществува дори и един единствен проблем, който да не е резултат от нашата егоцентрична същност. Всяко действие, което извършваме, трябва да цели пораждането на някаква полза. Но ако успеем да променим насоката си - от изгода „за себе си” към изгода “за другите”, тогава не само ще създадем съвместно работещо общество, но благосъстоянието на всеки индивид ще бъде гарантирано от общността. С други думи, няма да е необходимо да се грижим за себе си - цялото общество ще се грижи за нас, а ние в замяна - за него.
В такова общество всички регулативни механизми - армия, полиция, приходна администрация - ще бъдат излишни. Престъпност няма да съществува, защото никой няма да иска да нарани другия. Точно обратното - хората ще искат само да дават и да споделят. Естествено, голямо количество ресурси ще бъдат освободени, за да се въвлекат в различни социално-спомагателни начинания. За няколко години светът ще бъде толкова дълбоко променен, че поглеждайки обратно към дните, когато е властвала експлоатацията, няма да повярваме колко слепи сме могли да бъдем.
Но, за да променим човешката природа от егоистична към интегрална, се нуждаем от метод, който не е свързан с нас, за да не бъде просто спомагателен на нашия настоящ, егоистичен modus-operandi***. В цялата Природа човекът е единственото себеориентирано същество. Атомите, молекулите, клетките и органите работят съвместно в по-големи системи от самите тях. Така правят растенията и животните. Всичко в Природата перфектно подхожда на мястото си. С изключение на човека.
Може да попитате „Защо сме били създадени противоположни на системата, в която живеем?” Отговорът е - ” Няма друг начин да изучиш системата, докато си вътре в нея”. Целта на живота ни не е да превъзхождаме другите, а да разберем и да станем съзнателно интегрирани в Природата.
-------------------------------------------
**М. Лайтман е роден през 1946 год. В гр. Витебск (Беларус). През 1970 год. завършва Ленинградския политехнически институт - специалност „биологична и медицинска кибернетика".Доктор по философия( PhD), био-кибернетик (MSc) - учен-кабалист професор по онтология и теория на познанието.През последните тридесет години от живота си се занимава с изследване на кабала. Живее в Израел.От 2005 год. М. Лайтман е член на Световния Съвет на Мъдреците (World Wisdom Council) - събрание на водещите учени и обществени дейци, които се занимават с решението на глобалните проблеми на съвременната цивилизация.
*** modus operandi - (начин на действие) - термин ,наложил се в правото, а отчасти и във философията и обществените науки.
.....................................................
забележка :Лекциите на М. Лайтман се публикуват ежедневно в този сайт.
Забележка 2: В последствие от коментара на Марио разбрах, че сайта го има и на български, ТУК.
---
колаж - авторът
