понеделник, 8 март 2010 г.

Демокрацията, начин на употреба (част 3)


Каква е „демокрацията” днес? В общи линии тя се свежда до следното:

Според Робърт Дал, световноизвестният автор на “Полиархия: Участие и опозиция” може да се говори за представителна демокрация, т. е. за демокрация, която реално представлява народа (демоса) във властта (кратоса), когато са налице осем “институционни”, сиреч заложени в основните закони на съответната държава, гаранции:

1. Свобода за създаване на организации и за членство в тях;
2. Свобода на словото;
3. Право на глас;

4. Изборност за обществените длъжности;
5. Право на политическите лидери на състезание за гласовете на избирателите;
6. Алтернативни източници на информация;

7. Чисти и свободни избори;
8. Зависещи само от резултатите от гласуването (и от други изяви на предпочитания) институции, предопределени да правят политиката

(Dahl, R. Rolyarchy: Participation and Opposition. New Haven, 1971, p. 3).
......................................................
Както се вижда, част от тези осем “гаранции” буквално повтарят трите основни характеристики на демокрацията като политическа система, а останалите са или логично допълнение, или пояснение към някои от тях.

Фактът, че се извеждат дефиниции, не означава, че тези дефиниции визират „демокрацията” в смисъла на античността. В тях ЛИПСВА едно съществено определение, без което древният смисъл на „демокрацията” би бил немислим.
--- --- ---
В своята „Политика“ Аристотел казва: „В демокрацията бедните са царете, защото са мнозинство и защото волята на мнозинството има силата на закон”. А накрая заключава:”Справедливостта в сърцевината на Държавата изисква бедните по никакъв начин да не притежават повече власт от богатите, да не са единственият суверен, а всички граждани да бъдат суверен в степен, пропорционална на броя им. Това е задължително условие, за да може Държавата успешно да гарантира равенството и свободата”.
--- --- ---
Ако една държава или управление твърди, че се основава на принципите на „демокрацията”, то тази държава или управление, трябва да гарантира не само свободата, но и равенството.
И съвременната демокрация декларира равенство. Но това е равенство САМО по отношение на Закона ! А това е дълбоко манипулативно!!
“Демокрация”, изискваща равенство САМО пред Закона, не е демокрация! За нея важи определението на руския учен Генадий Малкин: ” Демокрациятя е най-добрият способ за укрепване на неравенството“ — „Демократия — это лучший способ закрепить неравенство.“
....................................
"Основният въпрос пред всяка ситема за Управление е въпросът за Властта. Да се установи кой държи Властта, с какви средства е стигнал до нея, и с какви методи я осъществява.Властта днес не е в Парламента, нито в Правителството!!!. Истинската власт днес е финансово - икономическата. Тя подмени демокрацията с тържествуващият тоталитаризъм на наглия, безкрупулен, Глобален Пазар.Пред Него правителствата в раболепна надпревара предлагат държавите и народите си!!!. "Властта на този Глобален Пазар НЕ Е демократична, понеже не е избрана от народа, не се управлява от народа, и няма за цел благополучието на народа." Жозе Сараманго – португалски писател; нобелов лауреат за литература за 1998 г; в статията “Какво остана от демокрацията?”, поместена в бр.1 на „Свят и дипломация“
.......................................
Според Платон държавата възниква заради потребностите на хората. Когато потребностите на обществото престанат да бъдат приоритени за държавата, то държавата, по смисъла на античността, престава да съществува. Затова, финасово-икономическата върхушка не се нуждае от държавност в смисъла на античността. Тя си е създала глобална Държава(Империя) на Парите и Пазара и чрез нея облужва САМО свойте си интереси.
--- --- ---
Техниката, електротехниката, електрониката създават машини и изделия, в които задължително съществува принципът за “обратна връзка”. Например, ако на изхода на захранващия блок на компютъра започне повишваване на напрежението, от което ще последва дефектирането(унищожението) му, то, за да продължи компютърът да работи безавариийно, чрез схема за “обратната връзка” се подава сигнал на входа на захранващия блок, че на “изхода” напрежението расте и е необходимо намаляването му. Този сигнал предизвиква корекции в захранващия блок, които да доведат до намаляване на изходящото напрежение. Така, “обратна връзка” предпазва компютъра от унищожение. В пъроначалният замисъл на съвременната демокрация също е въведен принципът на “обратна връзка” – ИЗБОРИТЕ. Ако обществото е недоволно от управлението на политиците на власт, чрез изборите, сменя и политиката и управляващите го политици. Но от години “изборите” са прекратили ролята си на “обратна връзка” – на “изхода” започнаха да се получват САМО резултати изгодни за Управлението. Затова, президентът Рейгън констатира, че съвремената демокрация е преустановила “играта” между леви или десни идеи, философии и политики и е преминала към “игра” между бедни и богати.
--- --- ---
И от година на година изборите заприличват на "свирен мач", както мъдро отбеляза г-ца Т.Дончева :)
==================
Ползвани материали: Сартори, Дж. Теория на демокрацията. Кн. 1, 2. С., 1992; Арон, Р. Демокрация и тоталитаризъм. С., 1993; Турен, А. Що е демокрация. С., 1994). Робърт Дал,(Dahl, R. Rolyarchy: Participation and Opposition. New Haven, 1971, p. 3).
колаж - авторът










1 коментар:

  1. Обратната връзка заложена в управлението на процес може да бъде:
    1 положителна - увеличаваща стойността на отклонението на изходната величина от номиналната и стойност - системата работи в генераторен режим.
    2 отрицателна - всяко отклонение от номинала се гаси с намаляване на отклонението.
    Монархията работи в режим на п.о.в., демокрацията в режим на о.о.в. За другите не съм мислил.

    ОтговорИзтриване