* Реших, че вместо да преливам от пусто в празно относно "подвизите" на нашия "полит-елит", да публикувам част от нещо старо , Reflections on the Revolution in France 1790!!! ("Размисли за Революцията във Франция" превод Светослав Малинов, издателство Гал-Ико. ), на един човек, на който мисленето му се отдава, а именно Едмънд Бърк Четете, мислете и сравнявайте, а аз не преодолях изкушението да цветоотделям това, което ме е впечатлило особено :)
---
11. Ласкателството развращава едновременно и този, който го получава и онзи, който го отправя; а раболепието не принася по-голяма полза на народа, отколкото на кралете. Затова бих отложил поздравите си към новата свобода на Франция… Последствията от свободата за индивидите е, че могат да правят каквото им харесва; ние трябва да видим какво ще им се хареса да правят, преди да рискуваме да им поднесем поздравления, които бързо могат да се превърнат в оплаквания. Благоразумието би изисквало това в случаите, в които става дума за отделни изолирани частни лица; но когато хората действат заедно, свободата означава власт. Внимателните хора, преди да декларират отношението си, ще подложат на наблюдение употребата на властта; особено, когато се преценява феномен като нова власт у нови хора, за чиито принципи, темперамент и склонности се знае малко или почти нищо, както и за ситуациите, в които онези, предизвикващи най-голяма бъркотия на сцената, могат да не бъдат онези, които наистина движат нещата…
54. … Хората, които не обръщат поглед към предците си, никога не ще помислят за своето потомство. Освен това английският народ добре знае, че идеята за наследяване осигурява надежден принцип за съхранение и надежден принцип за приемственост, без изобщо да се изключва принципът на подобрението. Тя оставя придобитото непокътнато, но гарантира и това, което придобива… Чрез конституционна политика, работеща по образеца на природата, ние получаваме, упражняваме и предаваме нашето управление и привилегии, по същия начин по който ползваме нашата собственост и нашият живот… Така, съхранявайки природния ред и в ръководенето на държавата, нашите подобрения никога не са изцяло нови, а запазеното от нас никога не е напълно остаряло.
62. …Народното събрание. Нямам предвид формалното му устройство…а качествата на хората, които го съставляват в по-голямата му част и които са хиляди пъти по-важни от всички формалности на света. Ако ние не знаехме нищо за това събрание, освен неговото наименование и функции, то никакви краски не биха могли да обрисуват във въображението ни нещо по-достойно за уважение… Но никакво име, никаква власт, никаква длъжност или изкуствени институции от какъвто и да било вид не могат да превърнат хората, от които се състои всяка система на управление, в нещо по-различно от това, което са ги направили Бог, природата, тяхното образование и житейски навици.
63. …Каквито и да са малцината, които се открояват, именно състава и тежестта на общността създава нейния характер и би трябвало в крайна сметка да определят техните действия. Във всички общности онези, които ще ръководят, трябва в значителна степен и да се подчиняват. Те трябва да съобразят предложенията си с вкуса, заложбите и предразположенията на онези, които желаят да предвождат: затова ако едно събрание е съставено в по-голямата си част по порочен и достоен за оплакване начин, то само най-възвишената добродетел - която наистина така рядко се явява на белия свят, че не можем да я включим в сметките - ще предотврати това хората с таланти, разпръснати между него да не се превърнат просто във вещи изпълнители на абсурдни проекти! Ако, както обикновено става, вместо да проявят тази необичайна добродетелност, лидерите започват да действат, водени от зловещи амбиции и жажда за евтина слава, то тогава посредствените депутати, с които първоначално са се съобразявали, се превръщат на свои ред в инструменти за осъществяване на амбициите им. В тази политическа търговия лидерите се задължават да се ръководят от невежеството на своите последователи, които от своя страна трябва да послужат за най-злостните замисли на своите водачи.
64. За да се осигури някаква степен на трезвост в предложенията, правени от водачите във всяко публично събрание, те трябва да уважават и може би донякъде да се страхуват от тези, които предвождат. За да бъдат водени не като слепци, последователите трябва да са способни ако не да бъдат деятели, то поне да бъдат съдници; и трябва да бъдат съдници с естествена тежест и авторитет. Нищо не може да осигури спокойно и умерено поведение в такива събрания, ако техният състав не е попълнен според уважавани правила, отнасящи се до условията на живот, постоянната собственост, образованието и навиците, които разширяват и либерализират разбиранията.
66. Сами съдете…за моето голямо удивление, когато открих, че една голяма част от Националното събрание…се състои от практикуващи юристи. Но те не бяха нито изтъкнати магистрати, показали пред своята страна познанията, благоразумието и честността си, нито водещи адвокати, гордост за гилдията, нито пък известни университетски професори… Имаше ярки изключения, но общият състав беше от безизвестни провинциални адвокати, служащи в малки местни съдилища, доверени лица, нотариуси и цяла орда общински чиновници, подстрекатели и водачи в дребнавите съдебни войнички, предизвиквани от селско отегчение. От момента, в който прочетох списъка, прозрях ясно - и наистина почти всичко се случи - всичко, което щеше да последва.
Моя бележка: Не е ли така и сега унас ???!
67. Степента на уважение, която има определена професия, се превръща в мерило за уважението, което упражняващите я имат към себе си...
68. Всеки път, когато върховната власт бъде поверена на събрание, съставено по такъв начин, то очевидно и неговите действия ще бъдат действия на върховна власт, поставена в ръцете на хора, които обикновено не са се научили да уважават самите себе си; които по-рано не са притежавали богатство, което да е било застрашено от риск; от които не може да се очаква уравновесено и внимателно да използват властта, която изненадващо за всички, но най-вече за тях, се е оказала в ръцете им. Кой би могъл да храни надеждата, че тези хора, внезапно и сякаш с някаква магия измъкнати от най-низшите рангове на чиновничеството, не биха били опиянени от своето неочаквано величие? Кой би могъл да помисли, че хора, които обикновено са нахални, дръзки, повратливи и деятелни, склонни към препирни и с неспокойни умове, ще се върнат лесно към старото си положение на провинциално задоволство, на уморителни, унизителни и не особено печеливши далавери?
88. Те трябва да разрушат нещо, защото иначе им се струва, че живеят без цел…
89. …те гледат с изострен и пристрастен поглед към чужбина. Докато са обзети от тези представи, е напразно да им се говори за обичаите на техните предци… Те презират опита като мъдрост на неграмотни хора… те не допускат умереност и компромис; всичко, което не отговаря напълно на исканията им, е просто измама и несправедливост… Те постоянно са в несъгласие с управляващите, но не заради злоупотребата им с властта, а защото оспорват тяхната компетентност и правото им да управляват.
90. …действителните права на хората … Те имат право на плодовете от своето трудолюбие и на средствата, с които правят трудолюбието плодоносно. Те имат право на придобитото от родителите си, на отглеждането и възпитаването на потомството си, на напътствия в живота и на утеха в смъртта. Всичко, което някой отделен човек може да направи, без да наврежда на останалите, той има право да направи за себе си; и той има справедлив дял от всичко, което обществото, с всичките си съчетания на умения и сила, би могло да направи в негова полза. В това съдружие всички хора имат равни права, но не върху едни и същи неща…
91. Ако гражданското общество е рожба на споразумението, то споразумението трябва да е негов закон.
92. Управлението е изобретение на човешката мъдрост за задоволяване на човешките нужди.
96. При всяко управление правата на хората са техните предимства; а те често се състоят в балансирането между различните форми на доброто, в компромисите между доброто и злото и понякога между едно или друго зло. Политическият разум е един пресметлив принцип: той събира, изважда, умножава и дели в нравствен аспект, а не метафизически или математически, истинските морални стойности.
99. Лицемерието, разбира се, намира удоволствие в най-възвишените разсъждения, понеже, като не възнамерява никога да отиде извън разсъждението, нищо не струва то да го направи великолепно… Тези декларанти искат или война и революция, или нищо… Те не виждат заслугата в доброто, нито греха в порочното ръководство на публичните дела; изпитват наслаждение по-скоро от последното, като по-благоприятно за революция. Те не виждат достойното или недостойното у един човек, или в едно действие, или в един политически принцип извън това дали те доближават или забавят плановете им за промени; затова един път те приемат най-насилствените и широки прерогативи, а друг път - най-дивашките демократични идеи за свобода, и преминават от едната крайност в другата, без да обръщат никакво внимание на кауза, личност, или партия.
235. …Огромната книга на историята е разтворена, за да ни напътства, за да положи основите на бъдеща мъдрост чрез опознаване на миналите грешки и недостатъци на човечеството. Но тя може да бъде използвана по един извратен начин за журналистически статии, даващи нападателни и защитни оръжия на всички фракции в църквата и държавата, за да се поддържат или съживят раздорите и враждебността и да се налива масло в огъня на всеобщото озлобление. В по-голямата си част историята се състои от нещастия, докарани на света от гордостта, амбицията, алчността, отмъстителността, сладострастието, непокорството, лицемерието, неуправляемата ярост и цялата тази верига от разюздани желания, които разтърсват обществото с онези "бури мрачни, дето живота ни объркват и правят го горчив"… Мъдрите люде ще приложат своя лек към пороците, а не към случайните оръдия, чрез които те действат, или към преходните образи, в които ни се явяват… Така става с всички онези, които, обръщайки внимание единствено на сухите и мъртви исторически факти, смятат, че водят война с нетолерантността, гордостта и жестокостта, докато под предлог, че ненавиждат порочните принципи на старите партии, подхранват съществуването на същите отвратителни пороци сред новите фракции и може би в още по-ужасни форми от предишните.
256. …но честният патриот и истински политик винаги обмисля как да използва наличните в страната ресурси по най-добрия възможен начин. Взети заедно склонността да се съхранява и умението да се подобрява са моят критерий за държавник. Всичко друго е вулгарно като замисъл и опасно в своето приложение.
… Вашите политици не познават своят занаят; затова и разпродават своите инструменти.
Едмънд Бърк
---
колаж - авторът
---
11. Ласкателството развращава едновременно и този, който го получава и онзи, който го отправя; а раболепието не принася по-голяма полза на народа, отколкото на кралете. Затова бих отложил поздравите си към новата свобода на Франция… Последствията от свободата за индивидите е, че могат да правят каквото им харесва; ние трябва да видим какво ще им се хареса да правят, преди да рискуваме да им поднесем поздравления, които бързо могат да се превърнат в оплаквания. Благоразумието би изисквало това в случаите, в които става дума за отделни изолирани частни лица; но когато хората действат заедно, свободата означава власт. Внимателните хора, преди да декларират отношението си, ще подложат на наблюдение употребата на властта; особено, когато се преценява феномен като нова власт у нови хора, за чиито принципи, темперамент и склонности се знае малко или почти нищо, както и за ситуациите, в които онези, предизвикващи най-голяма бъркотия на сцената, могат да не бъдат онези, които наистина движат нещата…
54. … Хората, които не обръщат поглед към предците си, никога не ще помислят за своето потомство. Освен това английският народ добре знае, че идеята за наследяване осигурява надежден принцип за съхранение и надежден принцип за приемственост, без изобщо да се изключва принципът на подобрението. Тя оставя придобитото непокътнато, но гарантира и това, което придобива… Чрез конституционна политика, работеща по образеца на природата, ние получаваме, упражняваме и предаваме нашето управление и привилегии, по същия начин по който ползваме нашата собственост и нашият живот… Така, съхранявайки природния ред и в ръководенето на държавата, нашите подобрения никога не са изцяло нови, а запазеното от нас никога не е напълно остаряло.
62. …Народното събрание. Нямам предвид формалното му устройство…а качествата на хората, които го съставляват в по-голямата му част и които са хиляди пъти по-важни от всички формалности на света. Ако ние не знаехме нищо за това събрание, освен неговото наименование и функции, то никакви краски не биха могли да обрисуват във въображението ни нещо по-достойно за уважение… Но никакво име, никаква власт, никаква длъжност или изкуствени институции от какъвто и да било вид не могат да превърнат хората, от които се състои всяка система на управление, в нещо по-различно от това, което са ги направили Бог, природата, тяхното образование и житейски навици.
63. …Каквито и да са малцината, които се открояват, именно състава и тежестта на общността създава нейния характер и би трябвало в крайна сметка да определят техните действия. Във всички общности онези, които ще ръководят, трябва в значителна степен и да се подчиняват. Те трябва да съобразят предложенията си с вкуса, заложбите и предразположенията на онези, които желаят да предвождат: затова ако едно събрание е съставено в по-голямата си част по порочен и достоен за оплакване начин, то само най-възвишената добродетел - която наистина така рядко се явява на белия свят, че не можем да я включим в сметките - ще предотврати това хората с таланти, разпръснати между него да не се превърнат просто във вещи изпълнители на абсурдни проекти! Ако, както обикновено става, вместо да проявят тази необичайна добродетелност, лидерите започват да действат, водени от зловещи амбиции и жажда за евтина слава, то тогава посредствените депутати, с които първоначално са се съобразявали, се превръщат на свои ред в инструменти за осъществяване на амбициите им. В тази политическа търговия лидерите се задължават да се ръководят от невежеството на своите последователи, които от своя страна трябва да послужат за най-злостните замисли на своите водачи.
64. За да се осигури някаква степен на трезвост в предложенията, правени от водачите във всяко публично събрание, те трябва да уважават и може би донякъде да се страхуват от тези, които предвождат. За да бъдат водени не като слепци, последователите трябва да са способни ако не да бъдат деятели, то поне да бъдат съдници; и трябва да бъдат съдници с естествена тежест и авторитет. Нищо не може да осигури спокойно и умерено поведение в такива събрания, ако техният състав не е попълнен според уважавани правила, отнасящи се до условията на живот, постоянната собственост, образованието и навиците, които разширяват и либерализират разбиранията.
66. Сами съдете…за моето голямо удивление, когато открих, че една голяма част от Националното събрание…се състои от практикуващи юристи. Но те не бяха нито изтъкнати магистрати, показали пред своята страна познанията, благоразумието и честността си, нито водещи адвокати, гордост за гилдията, нито пък известни университетски професори… Имаше ярки изключения, но общият състав беше от безизвестни провинциални адвокати, служащи в малки местни съдилища, доверени лица, нотариуси и цяла орда общински чиновници, подстрекатели и водачи в дребнавите съдебни войнички, предизвиквани от селско отегчение. От момента, в който прочетох списъка, прозрях ясно - и наистина почти всичко се случи - всичко, което щеше да последва.
Моя бележка: Не е ли така и сега унас ???!
67. Степента на уважение, която има определена професия, се превръща в мерило за уважението, което упражняващите я имат към себе си...
68. Всеки път, когато върховната власт бъде поверена на събрание, съставено по такъв начин, то очевидно и неговите действия ще бъдат действия на върховна власт, поставена в ръцете на хора, които обикновено не са се научили да уважават самите себе си; които по-рано не са притежавали богатство, което да е било застрашено от риск; от които не може да се очаква уравновесено и внимателно да използват властта, която изненадващо за всички, но най-вече за тях, се е оказала в ръцете им. Кой би могъл да храни надеждата, че тези хора, внезапно и сякаш с някаква магия измъкнати от най-низшите рангове на чиновничеството, не биха били опиянени от своето неочаквано величие? Кой би могъл да помисли, че хора, които обикновено са нахални, дръзки, повратливи и деятелни, склонни към препирни и с неспокойни умове, ще се върнат лесно към старото си положение на провинциално задоволство, на уморителни, унизителни и не особено печеливши далавери?
88. Те трябва да разрушат нещо, защото иначе им се струва, че живеят без цел…
89. …те гледат с изострен и пристрастен поглед към чужбина. Докато са обзети от тези представи, е напразно да им се говори за обичаите на техните предци… Те презират опита като мъдрост на неграмотни хора… те не допускат умереност и компромис; всичко, което не отговаря напълно на исканията им, е просто измама и несправедливост… Те постоянно са в несъгласие с управляващите, но не заради злоупотребата им с властта, а защото оспорват тяхната компетентност и правото им да управляват.
90. …действителните права на хората … Те имат право на плодовете от своето трудолюбие и на средствата, с които правят трудолюбието плодоносно. Те имат право на придобитото от родителите си, на отглеждането и възпитаването на потомството си, на напътствия в живота и на утеха в смъртта. Всичко, което някой отделен човек може да направи, без да наврежда на останалите, той има право да направи за себе си; и той има справедлив дял от всичко, което обществото, с всичките си съчетания на умения и сила, би могло да направи в негова полза. В това съдружие всички хора имат равни права, но не върху едни и същи неща…
91. Ако гражданското общество е рожба на споразумението, то споразумението трябва да е негов закон.
92. Управлението е изобретение на човешката мъдрост за задоволяване на човешките нужди.
96. При всяко управление правата на хората са техните предимства; а те често се състоят в балансирането между различните форми на доброто, в компромисите между доброто и злото и понякога между едно или друго зло. Политическият разум е един пресметлив принцип: той събира, изважда, умножава и дели в нравствен аспект, а не метафизически или математически, истинските морални стойности.
99. Лицемерието, разбира се, намира удоволствие в най-възвишените разсъждения, понеже, като не възнамерява никога да отиде извън разсъждението, нищо не струва то да го направи великолепно… Тези декларанти искат или война и революция, или нищо… Те не виждат заслугата в доброто, нито греха в порочното ръководство на публичните дела; изпитват наслаждение по-скоро от последното, като по-благоприятно за революция. Те не виждат достойното или недостойното у един човек, или в едно действие, или в един политически принцип извън това дали те доближават или забавят плановете им за промени; затова един път те приемат най-насилствените и широки прерогативи, а друг път - най-дивашките демократични идеи за свобода, и преминават от едната крайност в другата, без да обръщат никакво внимание на кауза, личност, или партия.
235. …Огромната книга на историята е разтворена, за да ни напътства, за да положи основите на бъдеща мъдрост чрез опознаване на миналите грешки и недостатъци на човечеството. Но тя може да бъде използвана по един извратен начин за журналистически статии, даващи нападателни и защитни оръжия на всички фракции в църквата и държавата, за да се поддържат или съживят раздорите и враждебността и да се налива масло в огъня на всеобщото озлобление. В по-голямата си част историята се състои от нещастия, докарани на света от гордостта, амбицията, алчността, отмъстителността, сладострастието, непокорството, лицемерието, неуправляемата ярост и цялата тази верига от разюздани желания, които разтърсват обществото с онези "бури мрачни, дето живота ни объркват и правят го горчив"… Мъдрите люде ще приложат своя лек към пороците, а не към случайните оръдия, чрез които те действат, или към преходните образи, в които ни се явяват… Така става с всички онези, които, обръщайки внимание единствено на сухите и мъртви исторически факти, смятат, че водят война с нетолерантността, гордостта и жестокостта, докато под предлог, че ненавиждат порочните принципи на старите партии, подхранват съществуването на същите отвратителни пороци сред новите фракции и може би в още по-ужасни форми от предишните.
256. …но честният патриот и истински политик винаги обмисля как да използва наличните в страната ресурси по най-добрия възможен начин. Взети заедно склонността да се съхранява и умението да се подобрява са моят критерий за държавник. Всичко друго е вулгарно като замисъл и опасно в своето приложение.
… Вашите политици не познават своят занаят; затова и разпродават своите инструменти.
Едмънд Бърк
---
колаж - авторът
Точки 66 и 88 - смях?!?
ОтговорИзтриванеТака става с всички онези, които, обръщайки внимание единствено на сухите и мъртви исторически факти, смятат, че водят война с нетолерантността, гордостта и жестокостта, докато под предлог, че ненавиждат порочните принципи на старите партии, подхранват съществуването на същите отвратителни пороци сред новите фракции и може би в още по-ужасни форми от предишните.
ОтговорИзтриване20 години нашия "елит" май по тези точки действа,особенно 88.
ОтговорИзтриванеЕмо , така е фактите не са нито стари, нито сухи, а още по-малко мъртви :)
ОтговорИзтриванеХората от време Оно имат уста и задник(и нЕкои работи около него)и грижата за този тракт е неотменна грижа на всички :)
За съжаление, на една голяма част, тая грижа е единствена и така е било от векове и за векове, амин!
Лошото е, че една малка част от тая голямата (т. нар.хитреци) са много креативни и изобретателни в тъсенето на пътища към задоволяването на страстите си :)))
Защо мислиш, че шибаният народ е казал :"Най -хубавата ябълка ,свинята я изяжда"?!
Не само 20, наборе-2, не само Но, да- такава наглост ,безпардонност и простащина нямаше и по Татово време :))
ОтговорИзтриванеТогава поне беше ясно -ние-те, а сега не знаеш от къде ще ти дойде :)))
Един мой бивш колега,казваше 45години само са взимали ти сега искаш да дават(говорихме си за заплатите).Просто много са алчни новоизлюпените капиталисти.Първите години на демокрацията работех при един грък,та той с възмущение казваше:много са алчни вашите началници искат за една година да спечелят толкова ,колкото аз за 40.
ОтговорИзтриванеИ някои го правят, наборе, ама рискът от "отстрелване" не е малък:(
ОтговорИзтриванеПросто така е ,когато нещо не си е на мястото и във времето
Е, защо тая пуста 88 точка всеки, прясно запасал властта, я изпълнява прекалено съвестно?
ОтговорИзтриване*Запасват я, именно запасват властта и се вихрят с нея не като с чифте пищови, ами с чифте картечници - с един откос повалят много! >:(
Честно казано на мен ми дойде твърде голям залък този текст. Стигнах едва до половината и... Ще чета пак утре.
kenkal,да, няма смисъл от бързане,работите не се променят така бързо - и след година да го прочетеш, пак ще е валидно(смях)
ОтговорИзтриване256-та точка е достатъчно да спазват, но...не би:)
ОтговорИзтриванеZvetanka,точно, но как се става милионер набързо?!Нали като се продават за 1лв предприятия и прочие
ОтговорИзтриванеЧух, че твоят градски и бивш президент си купил вила в Сен тропе и станал съсед на Бриджит Бардо, а за зимата имал апартамент в Лондон
Като бракоразводен адвокат цял Пловдив да беше развел, пак нямаше да спести толкова (смях)
Reflections не бих превел като „размисли“, но... възможно е да е определено от съдържанието на текста.
ОтговорИзтриванеИначе, трудно е да се коментират текстове, ако не познаваш цялото съдържание. От друга страна, нашият полителит по нищо не се различава от стотици и хиляди преди него в писаната история на човечеството и не мисля, че дава свой уникален принос.
Номера от време оно е да хванеш балъци и да ги убедиш да копат вместо тебе. После е лесно...
В България няма честни политици!Може би това е причината вече 21г. след "историческият" преход винаги да бъдем на опашката.Би ли ми посочил политик,който още не е милионер,няма къща за стотици хиляди евро и всички останали салтанати?Със заплата от 3 000 лв. няма как да си купиш къща в София,а не в Сен Тропе.Пенсионно осигуряване,здравно и т.н ,ала бала.Плащаш за всичко в болниците(нищо,че си здравно осигурен).Има хора с по-малко от 130лв.пенсии,а някъде четох,че социалното министерство решило да отпусне 56 лв. целева помощ за отопление(смях).Нямам думи!Жалко за идните поколения!
ОтговорИзтриванеИменно, наборе, това е една от идеите, че нищо ново, мени се формата, но не и съдържанието:)
ОтговорИзтриванеНякъде се превежда като "Последствия от Френската(?)...революция", но масова известност придобива под по-неутраното -размислисли , мисля, че не е нужно да ти обяснявам защо (смях)
Аполон, то и по света няма, ама там принципът е друг, там е надута гайда ,дето се вика, минали са през този варварски етап, 21 години от нашият живот са много, но от един процес не са кой знае колко
ОтговорИзтриванеТехните деца и внуци ще се образоват и възпитат и ще ударят едно лустро на генната обусновка и това е:
Просто на нас се е паднала честа да живеем в по-интересно време (смях)
Значи сме привилегировани:)Наистина е интересно да се справиш със 140 лв. пенсия или основна заплата космическите 320лв.(колкото е моята в социалния дом).Затова работя без почивен ден от години за да помагам и на родителите си.Поласкан съм от тази чест:)Направо е трагично,Кръстю!Българите са уникален народ:)
ОтговорИзтриванеАполон ,има едно такова китайско проклятие - Нека боговете ти отредят да живееш в интересно време :))
ОтговорИзтриванеТи си оптимист:)Много бих желал да бъда като теб:)Добре,че не вярвам на проклятия,бели,черни магии и т.н. дивотии :)
ОтговорИзтриванеЕ, оптимист, просто съм реалист и зная, че каквото има да става, ще става (смях)
ОтговорИзтриване