Човещина

"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (ІІ -Тим.4:3-4).
-----------------------------
Пак не ми се пише, тия дни станаха едни работи, дето ми идва да си късам главата през двата джоба, нямат връзка с виртуалният ми профил, в края на краищата аз ,слава Богу не живея само в блога си и отчасти във вашите, въпреки,че за съжаление напоследък имам доста време, завишено и от топлинното ми безсъние.
Не е нещо непоправимо, но стига да ме вкисне временно, и аз съм човек и то с доста разстроена психика от болести и шибаняци.
Вече съм ги качил на въртолетчето всички, но направиха каквото можаха Нито ги мразя, нито ги съдя, но си ги псувам профилактично.

Св. Йоан Златоуст е изказал бележитата мисъл, че не толкова грехът ни погубва, колкото отчаянието. То е, според думите му, най-страшният, най-гибелният грях, защото щом малодушно се отчайваш, ти сам си затваряш навеки вратата на спасението. Ако пък не се отчайваш дори и тогава, когато се виждаш непоправим грешник, а се стараеш след всяко свое падение да ставаш и да се стремиш пак към спасението, за тебе има надежда, че ще отидеш при Бога.

И както е казал Константин Иречек :„Ние можещите, водени от незнаещите, правим всичко за кефа на неблагодарните”.

Приятна последна августовска събота!


------------------------------------
илюстрация - авторът
3ds max9+ Photoshop