За хумора и още нещо...# 2

Интересно нещо се се получава напоследък когато минавам, или имам работа до центъра Налитат ме смешни спомени. Като "Нека да е лято".
---
Този път стоях на спирката до часовника, точно срещу катедралата. Едно отклонение - не е правилно за православен храм да се употребява катедрала и това сигурно пак е благодарение на някой |......| журналист(ка), вкарал(а) го в медийното пространство.
Тоя случай бе от преди три, или четири години. Имахме среща с жената на центъра, щяха да идват едни познати от Балчик и да ходим някъде .Мина един познат, който ми беше колега като техник на пристанището .Добър, стеснителен, отзивчив и леко заекващ, от тия, за които си мисля ,че го правят от притеснение.Типичен образ на внимателен, възпитан стар ерген, (по-млад е от мен с четири, или пет години) от тия, които са много добри семейни приятели в добрия смисъл.
Да, но човек дори и добре да живее се оженва, че и той се решил. И кой знае защо, старите ергени и гейовете много държат да институционализират (!?!) брака си ,за разлика от по-младите, които навсякъде тръбят, че само една любов е достатъчна . Това е от т .нар. нормални за болшинството казуси, които на мен ми е трудно да разбера и вероятно повредата е в моя телевизор.
Смятал да направи малко тържество- почерпка с малко негови и на невестата приятели (в това число и аз с жената) след подписа в обрядния дом и това е.
За целта отишъл да организира работата и както почти винаги става, внимателните хора се радват на най-малко внимание, ако не и по-лошо. В неговият случай изглежда е станало най-лошото. В канцеларията, в която влязал, две дами си говорели, изглежда нещо много весело, ръкомахали, а пред тях на бюрото имало голяма кутия с шоколадови бомбони , кутия със сок и четири(!!!) пластмасови чашки , което го навело на мисълта, че някъде встрани,или зад тях има и ферментирал сок. Вероятно почерпка от някой клиент. Нашият човек не е дребнав и това не го е впечатлило особено , както и че на поздрава му едната е отговорила :"Кво има?"
В строителството сме свикнали на фамилиарничене и пр. Истинската буря се надигнала когато след като леко заеквайки споделил съкровеното си желание да се ожени другата рекла: "Полека, бе! Мнооо си се разбързал, не ти ли е рано още да се жениш?"
- Приятелю, вярвай ми , наистина броих до десет! Такъв тупаник щях да стоваря в човката на тоя пиян курволяк, че най-малко щяха да изхвърчат двата му предни зъба дето стърчаха като на нутрия, Абе тя цялата си мязаше на нутрия, а другата се хили като |......| (не се чете)
За първи път ,въпреки дългата работа в строителството го чувах да употребява такива изрази и то за жени!! Винаги ,когато говорехме нецензурно и нелицеприятно за жени той се обръщаше, или се мъчеше да обърне разговора!
Може би това, че бяхме пред театъра (до часовника) ме вдъхнови и прикрих умело (според мен) напъна да се изхиля и аз като нутрия, правейки се, че се задавих от цигарения дим
Както и да е, колегата отмина, аз изпуших още една бърза цигара и в тоя момент жена ми изплува от подлеза Запъхтяна ми съобщи, че нашите хора и звъннали преди малко и и казали, че току що тръгват.
- Хайде да изпием по едно кафе -каза тя и посочи кафенето встрани от театъра - много е рано още .
Край! Тоя път вече се изсмях с пълен глас (още го имах) ! Тя и няколко минувачи ме изгледаха въпросително. Седнах на стола в кафенето отвън и през смях изцепих :"Много ни е рано още!" - Това стресна сервитьорката ,която помисли, че репликата е към нея и се отдалечи.
Естествено разказах на жената случая и тя реагира като мен, само, че не така бурно .Разсмя се, но погледът и угасна и рече:
- Голяма простакеса е била оная, не е от пиенето мисля, простакът си е простак, пиенето е само катализатор.
---
Не зная, може би е правилно това, което четох в един блог ли, форум ли, не помня :"Хуморът е деликатна работа"
Мисля си, обаче, че трябва да можем да се шегуваме дори със себе си.
Не зная. Замислих се ако аз бях на неговото как бих реагирал.И отговорът ми не е много приятен. Вероятно щях да я бъзикна аз на свой ред нещо и на нея щеше да и се прииска да ме фрасне по човката (смях?)
--
Дааа, ние също се женихме в един горещ, августовски ден преди 34 години и може би и това провокира горния спомен .Интересно е, че не помня много подробности .Беше на хладно,в мазата -стол на ТКЗС-то.
С мнооого домашно вино и ракия, кюфтета и курбан. Нямаме снимки , всички (почти) се насвяткаха, а фотографът ,който ми е и роднина най-яко и изтърва фотоапарата в казана с курбана. Кой знае какво е търсил в кухнята. Помня, че по едно време бяха започнали да се замерят с капачки от лимонада и кюфтета.
"То сякаш не беше сватба, а надпиване между двата рода "- бе заключениетона тъщата.
---
Музикален фон- "Ние се оженихме "
Може и да не ви харесва изпълнението на Емил и музиката, но текстът съвпада с нашият случай (смях?)



---
PS-За хумора и още нещо -# 1 - виж ТУК
--------------------------------------
Колаж - авторът