вторник, 17 август 2010 г.

Робът изчезна - рабът продължава свят да светува!*


Стоян Николов Михайловски (1856-1927) е виден български писател, публицист и общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.
Това е, което основно се казва за него, освен, че е написал "Върви народе възродени".
За критиките му като публицист към този възроден народ, много не се споменава А те са както към църквата, така и към следосвобожденските новобогаташи-парвенюта, така и към социалисти, болшевики, анархисти и пр "екзотични" идеологии в началото на миналия век .Това донякъде обяснява защо винаги е бил малко встрани от масовото полезрение преди десетоноемврийският пуч, а за реалисти като мен е ясно защо и т.нар. демократи го недолюбват и днес. Може да видите някои от работите му ТУК.
Аз по-долу съм привел само част от разсъжденията му ,даващи основна насока и ориентир.
Защото между освободен и свободен има голяма разлика.

---
Човек може не дотолкова, доколкото знае, а дотолкова, доколкото се простират нравствените сили, които поставя в услуга на знанието си.
Това, защото идеята не въздействува върху нашето живеяне, когато тя обитава само в интелекта; за да упражни подобно въздействие, тя тряба да се тури в услуга на чувството, да се превърне в страстно влечение.
Исто така човек бива свободен не дотолкова, доколкото знае какво нещо е свободата, а дотолкова, доколкото се простират нравствените сили, които поставя в услуга на своята свобода. Това, защото идеята за свобода не въздействува върху нашия modus vivendi, когато тя обитава само в интелекта; за да упражни подобно въздействие - тя тряба да се тури в услуга на чувството, да се превърне в страстно влечение.
---
Еднъж като приемем формулата на Монтескьо, че базисът на демокрацията е добродетелта - тряба да заключим, че развалените нрави са несъвместни с демократически държавен строй - сиреч че у развалените хора демократизмът бива нещо несъществено, безпредметно, едно повърхностно лустро, един безсмислен изглед, една изкуствена вънкашност, прикриваща пълно нищожество.
Когато нас движи вярата в едно начало, в един институт, в едно право - ние сме несъкрушими в житейските борби, неуморими в хода си по пътя на живота. На вярата нищо не омръзва. На крепката и безконечна вяра попрището е крепко и безконечно.
---
Духът е, който дава живот.
Духът гдето липсва - животът е един мамлив образ на живот, едно бегло видение, една емблема на безсмислие и неразумност.
---
Друго нещо е свобода, и друго нещо е вънкашна свобода, дума Соловьов, като подразбира, че друго нещо е вънкашна свобода, веществена свобода, и друго нещо е вътрешна свобода, сиреч духовна свобода. Човек може да обладава пълна вънкашна свобода - получена в подарък, например като вънкашната свобода на българите, и да таи в душата си най-грозни робски инстинкти. Примери можем да наброим със стотини и хиляди в нашето общество, където безбройни политикани не се подвоумиха, в минута на партийни вълнения и ежби, да хулят отечеството си пред чужденеца, да дирят помощ у най-заклетите врази на българството, за да заграбят наново изгубените властнически блага и прерогативи.
Най-вредоносната омая е омаята от небивалици, от въображаеми блага, от неосъществими преустройства. Такава е българската омая.
---
Да, заробен човек не значи човек, комуто деспот някакъв връзва ръцете и ограничава волята и начинанията.

Човек може да е с развързани ръце, да се държи волно и независимо - и да бъде раб.

Казваме раб, а не роб.

Роб - това е физическият заробеник.

Раб - това е духовният заробеник, робуващият на пороците.

Рабът може да не бъде роб: това обстоятелство обаче не го прави волен.

Истински свободен човек е онзи, който може всичко над себе си; рабът не може всичко над себе си, понеже е заробеник духовен, понеже слугува на своите лоши страсти.

Неволничеството не изчезва с освобождението от политическия гнет; има, наопаки, случаи, когато вънкашната, чисто веществената свобода усиля вътрешното, духовното робуване, като дава на развалата възможност да се развива безпрепятствено и безнаказано! Така стана с българите!

Може да се докаже с една математическа точност - сиреч със статистически данни в ръка, че от четиридесет и шест години насам развратът в България се е усилвал от година на година; че единственият прогрес осъществен у нас е прогресирането на рабската алчност и хищност, на рабската вражда и мстителност, на рабското самолюбие и самопоклонство.

Да,робът изчезна - рабът продължава свят да светува!*
---------------------
1924г- София

13 коментара:

  1. Наборе, честито „Блог на седмицата“! Следващият път да станеш „Блог на месеца“!!! :)
    А по темата - що е раб, що е роб е ясно. Винаги съм се чудил какво значи да си свободен...

    ОтговорИзтриване
  2. Свободата е единственото нещо, което зависи САМО от теб - това е ИЗБОРЪТ. Да излезеш от оковите, които сам си слагаш. Ерих Фром, Пиер Дако, говорят за вътрешната свобода. Думата РОБ има общeствена значимост, социална, докато РАБ е личностна, това е начин на мислене.

    ОтговорИзтриване
  3. Наборе,мечтата ми е да стана блог на републиката и
    лично премиерът да ми връчи една шибана награда! :)))
    Иначе, благодаря:)

    ОтговорИзтриване
  4. Svetla, точно така, но защо не си видях името сред изброените? (смях)

    ОтговорИзтриване
  5. Наборе,разбрали най-главното - че от развален човек, дори и демократ не става (смях)

    ОтговорИзтриване
  6. Ами напиши една книжка, де (може би когато отидеш на село, сред птичките, ще ти дойде муза). Както виждаш, вече всички пишат книги, така че, защо не. Тогава може и някой шибан Пулицър да грабнеш ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Svetla, аз ако ми е до писане, няма защо да ходя на село :)
    Пък и вече ми е късно за книжки, макар, че никога не е късно да станеш за резил:)
    А на село мога да грабна само Марковият жезъл :)
    пак изпростяххх :(

    ОтговорИзтриване
  8. Всеки раб е роб докато живее с робско самосъзнание и сам подлага гърба си под ударите на камшика.Българите са в тази категория(мое мнение).Някой ден,защо да не напишеш книжка?Дори не е нужно да пишеш,друг ще го направи,естествено мемоарите ще бъдат твои:)А Марковият жезъл достойно би заместил Пулицър в областа на политиката ,засягаща "морални и политически въпроси":)Лека вечер,Кръстю:)

    ОтговорИзтриване
  9. Аполон -Да! Страшна идея! Да се учреди награда за политичиеска дейност "Марков жезъл"(смях)

    ОтговорИзтриване
  10. Бъди сигурен,че всеки политик ще го поеме с треперещи от вълнение ръце (много,много смях) :)))

    ОтговорИзтриване
  11. Преди време мислех, че съм свободен :) вече не съм сигурен какво да мисля...

    ОтговорИзтриване