вторник, 31 август 2010 г.

Гарван с часовников механизъм


Това горе го направих на един дъх, тълкувайте го както искате и както можете, не мога да обяснявам картинки ,а и не е нормално, нали?!
---
Асоциаци, макар и не точно асоциации :

- Заглавие : "Портокал с часовников механизъм" - книга и филм. (Филмът го заявих за разглеждане, където му е мястото)
- Гарван : Гарванът на Владо
----
За гарваните пише много из нет-а и реших да сложа това клипче.
Това, че пущат работи от високо мисля не e нещо ново, но тук има друг тънък елемент...


----------------------------------
колаж - авторът

понеделник, 30 август 2010 г.

Иде есен...


Защо?
За що?
Не: За какво ?
ЗА-"ЩО", НИ-"ЩО", НЕ-"ЩО"
Какво значи ЩО?
Що е то?
ЩО и ЩЕ
Ще те......, ще ти.......,
Що щеш?
Защо е тази буква "Щ"
ШТ не върши ли съштата работа? штурец, штипка, штука,штъркел
----
Бе, што не си.......
---
Зашто е тази меланхолия и жалба за младост дето лъха отвсякъде около мен ли?
ЗаЩо-то не съм достатъчно здрав за да правя което както и колкото искам... И се дразня като гледам хора здрави, прави и корави, които ги мързи да гледат.
Не толкова като ги гледам, а като ми се наложи да правя нещо с тях.
Такива ,за които майстор дядо Кольо казваше : "Тоя баща му на времето по-хубаво да бил го изпляскал на рогозката"... Да ме прощава Господ за грешната приказка, но ми спестява много писане :(
---
Малко меланхолично начало на новата седмица... "...да бъдем други вече късно е, иде есен..."


----------------------------------------------
илюстрация - авторът
Adobe Illustrator + Photoshop


неделя, 29 август 2010 г.

Неделен поздрав # 31


Тая неделя поздравът ще е по-различен, понеже вчера (петък срещу събота) в съседите се празнуваше рожден ден и се наслушах на такъв ...стил музика, специално издирих най-таченото и пускано парче в тубе-то. Впрочем, музикалното оформление от тяхна страна е почти ежедневно, но не с такъв интензитет.Вдъхнових се дотолкова, че сглобих този тематичен колаж горе и то докато звучеше музиката, на която така или иначе не можех да спя, жената също, само кучката спа. Забелязал съм, че за голямата част от вас, е обидно дори свързването на думата "чалга" по какъвто и да е начин с вашият профил, но чуйте това, като за набора е желателно не само да го изслуша до края , а да го прекара през усилвател за да се чуе чак в клуба на ГЕРБ-Банкя!
---
И ето на какво попаднах : "...Да се държиш просто, това значи да не допускаш изкуственост в нищо, да се държиш пред хората като пред Бога. Тогава няма да гримасничиш, да остроумничиш и да правиш всякакви глупости. Да станеш прост - в това се състои промяната на нашия живот... . Тогава няма да погинеш, защото простотата е смирение.Доброто записвай на каменни плочи, а обидата - на водата.Бог прощава само на тия, които сами не си прощават."
Архиеп. Серафим (Соболев)

(Мисля за излишно, но все пак да добавя, че под прост не се разбира простак)
-
Ето, това не можах и не мога да постигна, напъва ме да споря, да се хваля понякога, макар и с мярка според мен ...Е, не съм чак като бившият ми бригадир, който прекъсваше опонента си :"Ай, сти"а си дрънкъл глупости, ша ти са изпразна на простата глъвъ"
-
Лек и весел неделен ден!
Praseto -Бручч!


----------------------------------------
колаж - авторът


събота, 28 август 2010 г.

Човещина


"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (ІІ -Тим.4:3-4).
-----------------------------
Пак не ми се пише, тия дни станаха едни работи, дето ми идва да си късам главата през двата джоба, нямат връзка с виртуалният ми профил, в края на краищата аз ,слава Богу не живея само в блога си и отчасти във вашите, въпреки,че за съжаление напоследък имам доста време, завишено и от топлинното ми безсъние.
Не е нещо непоправимо, но стига да ме вкисне временно, и аз съм човек и то с доста разстроена психика от болести и шибаняци.
Вече съм ги качил на въртолетчето всички, но направиха каквото можаха Нито ги мразя, нито ги съдя, но си ги псувам профилактично.

Св. Йоан Златоуст е изказал бележитата мисъл, че не толкова грехът ни погубва, колкото отчаянието. То е, според думите му, най-страшният, най-гибелният грях, защото щом малодушно се отчайваш, ти сам си затваряш навеки вратата на спасението. Ако пък не се отчайваш дори и тогава, когато се виждаш непоправим грешник, а се стараеш след всяко свое падение да ставаш и да се стремиш пак към спасението, за тебе има надежда, че ще отидеш при Бога.

И както е казал Константин Иречек :„Ние можещите, водени от незнаещите, правим всичко за кефа на неблагодарните”.

Приятна последна августовска събота!


------------------------------------
илюстрация - авторът
3ds max9+ Photoshop

петък, 27 август 2010 г.

Настроение # 26


,или поредният тъп автопортрет.
---
Не ми се пише.

Честит петък!
---
Музика :моята любимка :Ванеса Мей- Щорм (original klip)



--------------------------------------------
илюстрация - авторът
Adobe Illustrator + Photoshop

Снимката е от камерата на компютъра

четвъртък, 26 август 2010 г.

Имам идея -2


Като гледам снимката на Народното Събрание ми дойде на ум, че девизът "Съединението прави силата " , не е актуален, даже никога не е бил повече от едно добро пожелание. Единствено Съединението от 6-ти септември е акт на някаква българска солидарност, който от своя страна е довел само до териториално, но не и до духовно обединение. Ако някога у нас някакво обединение е все пак възможно, то е на двама срещу трети. След като третият бъде отсвирен, двамата започват да се оглеждат за нов трети ,с който да образуват съюз и т .н. Бившата тройна коалиция е типичен и при това пресен пример. Създадена бе като брак по сметка, (Тук ще вметна, че при това наше разкрепостяване и демократизиране, едва ли би било проблем да дадем старта на бракосъчетаването по тройки. Нищо лошо, нали така, ще се спрат терзанията на по-нерешителните, които не могат да се спрат на един партньор), тази коалиция, както се видя, завърши с развод по италиански. Като кажем италиански обикновенно се сещаме за папата ,спагетите и мафията и тук му е мястото да отбележа, че за италианските мафиоти, ревностни католици, понятията традиция, чест, достойнство, семейство и пр. гевезелъци имат някаква, ако не и основна стойност, докато за нашите атеистични селяндури те са признак за слабост и недемократичност, но то е друга тема.
--
Мисълта ми е, че по актуално ще е трите думи от девиза да бъдат сменени с други три от станалия хитов преди година и нещо, рекламен слоган на едни вафли--"Не зяпай, лапай!". Не съм ги питал, но мисля, че авторите на рекламата от " Saatchi & Saatchi" няма да имат нищо против да влязат в историята по такъв начин.
--
Също така партиите трябва да наложат ротационен принцип на депутатите, т е ,за едно депутатско място през целия мандат да се сменят четири души, по един на всяка година. Депутат да може да се става само веднъж в живота (като в "Сделка , или не по НТ)
Освен това за депутати да не се избират хора с утвърден собствен бизнес. Това ще доведе до преминаване на цялото здраво, право и образовано до някъде население през коридорите на власта, а надписът " Не зяпай, лапай" който може да се направи светещ, дори намигащ ще му напомнят да прави, каквото ще прави, защото мандатът му тече , а другите чакаме.
---
Музикален фон - мисля, че не е лошо да си припомним това парче в четвъртък, пък и да оправдаем етикета (долу)


------------------------
колаж - авторът

сряда, 25 август 2010 г.

Искам думата




Не зная как и защо, но се сетих за един стар анекдот (анекдот, защото не е точно виц, но точно днес не ми се умува за разликата между виц и анекдот). Той е още от тоталитарно време... Още по-лошо, разказа ми го един партиен секретар на първична партийна организация (ППО), какъв израз, а?- "първична"(смях) На него пък му го бил разказал един професор ,преподавател в АОНСУ (Академия за обществени науки и стопанско управление )
---
Имало един човек, който на всяко събрание на организацията скачал от стола си непрекъснато и викал :
-Искам, думата, дайте ми думата!
Ръководителят (парт. секретар) учтиво му отговарял :
- Изчакай, малко де, виждаш сега думата е дадена на друг другар, след него пък има следващ записан, и по-следващ, ще стигнем и до тебе.
И така на трибуната се качвал следващият , Ония другар пак скачал от място и го прекъсвал, ръководителят пак търпеливо го увещавал да изчака, така се изреждали всички записани, че и някои незаписани, ония все си подскачал ,но така и не дочаквал да вземе думата ,събранието свършвало и следвали бурни ръкопляскания, като нашият човек ръкопляскал най-бурно.
--
Обаче се наложило партийният секретар да бъде изтеглен на работа "по-горе" (така се казваше) и на негово място бил назначен нов.
На първото събрание с новия, Ония другар пак заподскачал и завикал :"Дайте ми думата", но тоя секретар бил с по-друг характер, спрял говорещият в момента и казал:
- Хайде, на ти думата, да ти еба думата, казвай, каквото ще казваш!
-Аз ебана дума не ща! - казал нашият човек и си седнал на мястото
----------------

Музикален фон - Думи, думи - Мина

-----------------------
колаж - авторът



вторник, 24 август 2010 г.

За хумора и още нещо...# 2


Интересно нещо се се получава напоследък когато минавам, или имам работа до центъра Налитат ме смешни спомени. Като "Нека да е лято".
---
Този път стоях на спирката до часовника, точно срещу катедралата. Едно отклонение - не е правилно за православен храм да се употребява катедрала и това сигурно пак е благодарение на някой |......| журналист(ка), вкарал(а) го в медийното пространство.
Тоя случай бе от преди три, или четири години. Имахме среща с жената на центъра, щяха да идват едни познати от Балчик и да ходим някъде .Мина един познат, който ми беше колега като техник на пристанището .Добър, стеснителен, отзивчив и леко заекващ, от тия, за които си мисля ,че го правят от притеснение.Типичен образ на внимателен, възпитан стар ерген, (по-млад е от мен с четири, или пет години) от тия, които са много добри семейни приятели в добрия смисъл.
Да, но човек дори и добре да живее се оженва, че и той се решил. И кой знае защо, старите ергени и гейовете много държат да институционализират (!?!) брака си ,за разлика от по-младите, които навсякъде тръбят, че само една любов е достатъчна . Това е от т .нар. нормални за болшинството казуси, които на мен ми е трудно да разбера и вероятно повредата е в моя телевизор.
Смятал да направи малко тържество- почерпка с малко негови и на невестата приятели (в това число и аз с жената) след подписа в обрядния дом и това е.
За целта отишъл да организира работата и както почти винаги става, внимателните хора се радват на най-малко внимание, ако не и по-лошо. В неговият случай изглежда е станало най-лошото. В канцеларията, в която влязал, две дами си говорели, изглежда нещо много весело, ръкомахали, а пред тях на бюрото имало голяма кутия с шоколадови бомбони , кутия със сок и четири(!!!) пластмасови чашки , което го навело на мисълта, че някъде встрани,или зад тях има и ферментирал сок. Вероятно почерпка от някой клиент. Нашият човек не е дребнав и това не го е впечатлило особено , както и че на поздрава му едната е отговорила :"Кво има?"
В строителството сме свикнали на фамилиарничене и пр. Истинската буря се надигнала когато след като леко заеквайки споделил съкровеното си желание да се ожени другата рекла: "Полека, бе! Мнооо си се разбързал, не ти ли е рано още да се жениш?"
- Приятелю, вярвай ми , наистина броих до десет! Такъв тупаник щях да стоваря в човката на тоя пиян курволяк, че най-малко щяха да изхвърчат двата му предни зъба дето стърчаха като на нутрия, Абе тя цялата си мязаше на нутрия, а другата се хили като |......| (не се чете)
За първи път ,въпреки дългата работа в строителството го чувах да употребява такива изрази и то за жени!! Винаги ,когато говорехме нецензурно и нелицеприятно за жени той се обръщаше, или се мъчеше да обърне разговора!
Може би това, че бяхме пред театъра (до часовника) ме вдъхнови и прикрих умело (според мен) напъна да се изхиля и аз като нутрия, правейки се, че се задавих от цигарения дим
Както и да е, колегата отмина, аз изпуших още една бърза цигара и в тоя момент жена ми изплува от подлеза Запъхтяна ми съобщи, че нашите хора и звъннали преди малко и и казали, че току що тръгват.
- Хайде да изпием по едно кафе -каза тя и посочи кафенето встрани от театъра - много е рано още .
Край! Тоя път вече се изсмях с пълен глас (още го имах) ! Тя и няколко минувачи ме изгледаха въпросително. Седнах на стола в кафенето отвън и през смях изцепих :"Много ни е рано още!" - Това стресна сервитьорката ,която помисли, че репликата е към нея и се отдалечи.
Естествено разказах на жената случая и тя реагира като мен, само, че не така бурно .Разсмя се, но погледът и угасна и рече:
- Голяма простакеса е била оная, не е от пиенето мисля, простакът си е простак, пиенето е само катализатор.
---
Не зная, може би е правилно това, което четох в един блог ли, форум ли, не помня :"Хуморът е деликатна работа"
Мисля си, обаче, че трябва да можем да се шегуваме дори със себе си.
Не зная. Замислих се ако аз бях на неговото как бих реагирал.И отговорът ми не е много приятен. Вероятно щях да я бъзикна аз на свой ред нещо и на нея щеше да и се прииска да ме фрасне по човката (смях?)
--
Дааа, ние също се женихме в един горещ, августовски ден преди 34 години и може би и това провокира горния спомен .Интересно е, че не помня много подробности .Беше на хладно,в мазата -стол на ТКЗС-то.
С мнооого домашно вино и ракия, кюфтета и курбан. Нямаме снимки , всички (почти) се насвяткаха, а фотографът ,който ми е и роднина най-яко и изтърва фотоапарата в казана с курбана. Кой знае какво е търсил в кухнята. Помня, че по едно време бяха започнали да се замерят с капачки от лимонада и кюфтета.
"То сякаш не беше сватба, а надпиване между двата рода "- бе заключениетона тъщата.
---
Музикален фон- "Ние се оженихме "
Може и да не ви харесва изпълнението на Емил и музиката, но текстът съвпада с нашият случай (смях?)




---
PS-За хумора и още нещо -# 1 - виж ТУК
--------------------------------------
Колаж - авторът

понеделник, 23 август 2010 г.

Законът на Телема *






В другия блог последно стана дума за луциферианството, или по-масово известно като сатанизъм .Но това е съвсем бегъл и дори неточен поглед. На тая тема няма да намерите нищо сериозно в нет-а .Основният принцип на тези господа-дяволисти е :"Нищо на хартия" (от там и на електронен и пр .виртуални носители).
Тук общото е имената Тоя Месън е взел презимето на Ония Менсън, дето не съжалява за нищо и малкото име на Мерилин Монро
.
----
Менсън(Брайън Уорнър) винаги е бил свързан по различен начин с Алистър Кроули още от албума Portrait Of An American Family( виж долу, музикалният, пониделничен поздрав).
“Абатът от Телема”, за когото се пее в песента “Misery Machine” е препратка към главния център на Кроули, където той преподавал своята магия на посветени, щабът му преди бил в Италия и Англия, но и на двете места Кроули бил любимец на таблоидите заради това, че често е набеждаван в разврат и перверзност, които вървели ръка за ръка с неговата организация, заради което бил помолен от италианското правителство да напусне страната. Все пак Телема е крайъгълен камък във философията и магическата система на Кроули, от където идва и изразът Законът на Телема. Телема е гръцка дума, означаваща любов и воля. Така че * Законът на Телема е: “Прави Това, Което Искаш – Това Е Законът. Любовта Е Законът, Любов По Собствена Воля”, което означава, че човек живее по законите на Правилната си Воля; всеки човек живее на Земята, за да изпълни своята уникална роля.
---
По подробно : Всеки, който се интересува от Кроули, Телема, ОТО, неговия принцип за Правилната воля на човека и Магията може само да спечели и да бъде по-добре информиран, ако прочете романът на Кроули от 1922 година “Diary Of A Drug Fiend” (Дневникът на един пристрастен към дрогата). Това е прекрасна ,поетична(?!?) книга, която обрисува философията на Кроули и как избраните да използват собствената си Правилна Воля, за да превъзмогнат трудностите на живота, които в романът метафорично са кокаинът и хероинът. Освен това тази книга ни дава друг паралел между Менсън и Кроули, който може да бъде видян в заглавието на песента Diary Of A Dope Fiend (Дневникът на един наркоман), което е игра на думи и изопачаване на заглавието на романа на Кроули Diary Of A Drug Fiend.

Има и други много по-силни от тези отпратки и паралели към Алистър Кроули. При на изпълнението на песента The Death Song по време на Озфеста – част от турнето Guns, God & Government (Оръжия, Господ и Правителство), над лицата, излъчвани на екрана зад Менсън, сред които са Владимир Илич Ленин, Мартин Лутър Кинг, Хитлер, Джеймс Дийн и Джон Ленън стоял най-известният и мрачен портрет на Кроули.

Най-известната книга на Кроули е The Book Of The Law (Книгата на закона), която описва Законът на Телема и известява за настъпващата нова епоха – Ерата на Хоръс, която Менсън цитира в съобщение в официалния си сайт. Изречението с което започва и завършва албумът Antichrist Svperstar “Когато ти страдаш, знай, че аз съм те предал”, е адаптирана цитат от “Книгата на Закона”, Параграф 56 от Глава 2-ра, “Махай се! присмехулник такъв; макар че сега се присмиваш на моята чест, няма да се смееш дълго: тогава, когато бъдеш тъжен, знай, че ще съм те изоставил.”
---
“Никога не съм мразил истинския Бог, а само богът на хората, които мразя” е фраза от автобиографията на Алистър Кроули (или житието му) – “Признанията на Алистър Кроули”. “Аз не мразех Бог или Христос, а само Бог или Христос на хората, които мразех.” Това е написано във връзка с част от живота на Кроули, в която въпреки неговите разочарования от Християнството, тази омраза не би трябвало да има значение за неговата собствена душевност; където той може да оцени “бог” и душевността по свой собствен начин, не като тези, които изопачават религията. Това много наподобява гледната точка, от която Менсън изхожда при написването на Holy Wood
---
По материали от : Nick Kushner---"The God Of Fuck"

Ами, няма как, ще започнем работната седмица с “Misery Machine”:


--------------------
колаж - авторът

неделя, 22 август 2010 г.

Неделен поздрав # 30


Тоя път поздравът е следствие от илюстрацията, която пък от своя страна е провокирана от една скорошна Владова приказка и спомена за една стара ,шлагерна песен, която преди години съм чувал доста пъти в изпълнение на самодейци, но никога на плоча .

Беше една от любимите на дядо полковник, казармен спомен, голяма екзотика, която ще е отделна тема.
Той я изпълняваше в съпровод на мандолината си , или на китара, с носов бас.

Текстът (един от вариантите) е ТУК, запис на български не можах да намеря, но го има руският вариант,известен като " Балада про шута и королеву" (Балада за шута и кралицата), който по текст има известна прилика, но като мелодия е доста далеч.

Що се касае до картинката, с нея не илюстрирам нито приказката на Владо, нито песента в български и руски вариант, а си е един мой поглед върху шута и шутките (игра на думи, шутка е шега на руски).


--------------------------------
колаж - авторът
Photoshop + 3ds max9



събота, 21 август 2010 г.

Съботен поздрав :)



Харесвам РЕГЕ, харесвам BAUHAUS.
Не, че имат някаква връзка. Просто сега ми е особено.
Мисля за нещо, а не зная за какво.

И не ми се спи... Навън ,обаче вече започна полека да захладнява.
Поне вечер.

Лек и приятен почивен ден!

---
PS - Пардон,пропуснах: Харесвам и Apple


---------------------------------------
илюстрация - авторът
Илюстратор+ Фотошоп
(ефект -Filter-> Distort->Glass [Texture : Blocks])

шрифт:Bauhaus

четвъртък, 19 август 2010 г.

Наш - красив ум *


Дисертацията на Наш - "Некооперативни игри" не е голяма по обем - всичко 27 машинописни страници. Но тя съдържа няколко важни постижения, две от които са: 1. Въвеждане на понятието некооперативии игри. В теорията на игрите преди Наш такова понятие няма - играчите могат да извършват принудителни съглашения, изцяло да се обвързват с определени стратегии. Това липсва при некооперативните игри.
2. Въвеждане на понятието равновесна точка или равновесие, наричано днес равновесие на Наш. Нека в играта всеки играч има множество от стратегии и множество от съответни функции на възнагражденията. Стратегиите са в равновесие (играта има равновесна точка на Наш), когато стратегиите на кой да е играч максимизират неговата платежна функция, ако стратегиите на останалите играчи са фиксирани. Наш извежда редица свойства на равновесието и доказва, че всяка игра с краен брой играчи и непрекъсната платежна функция, притежава поне една равновесна точка.
----
ПОЯСНЕНИЕ:… Теорията на игрите изучава взаимосвързаното взимане на решения, където изходът/резултатът за един участник или “играч” зависи от действията на всички. Ако вие сте играч в такава игра, когато избирате вашия ход на действие или “стратегия” , трябва да вземете под внимание и изборът на другите.Но докато мислите върху решенията на другите играчи, вие ще разберете ,че и те мислят върху вашите такива. На свой ред вие се опитвате да вземете под внимание техните мисли за вашия ход и т.н. Може да ви се стори ,че този вид “мислене за мислите” е трудно и ловко нещо. Всъщност ,някои аспекти, като например изчисляването (разбирането) на мотивите на противниците ,имат наистина сложни модели. Но пък и много стратегически аспекти могат да бъдат изучени и систематизирани в наука-game theory. За разлика от физиката и химията ,които имат ясно разграничени области за проучване ,теорията на игрите е добре приложима на много места. От всекидневните социални взаимоотношения и спорта до бизнеса и икономиката,политиката ,правото, дипломацията и войната. Теорията на игрите започва с работата на Джон фон Нойман през 20-те години и кулминира в съвместната му книга с Оскар Маргенщерн издадена през 1944г. Те обаче изучават тъй наречените “игри, чиято сума е нула”, където участват само двама играчи с напълно противоположни интереси(например спортни игри или игри подобни на шах).Този вид игри е важен за икономиката, особено ,ако двама души се опитват доброволно да сключат сделка. Наш обаче се занимава с по нормалния и вероятен случай т.е. когато имаме смесица от интереси и различен брой играчи.
-
“Равновесието на Наш” в една от горе описаните игри се достига, когато действията на един играч пораждат реакцията на всички други играчи, а техните реакции пък водят отново до неговите встъпителни действия.
-
Теорията на игрите може грубо да се раздели на две области: “не-кооперативни” (или стратегически) игри и “кооперативни”
-
В Теорията на игрите , Равновесието на Наш е един вид оптимална стратегия за игра, включваща двама или повече играчи, чрез изходът на която(игра) играчите постигат взаимна полза. Ако за една игра има определена серия/група от стратегии и печалба, която никой играч не може да спечели, ако си промени собствената стратегия ,а другите играчи не си променят своите стратегии, тогава дадената серия/група от стратегии и съответната печалба образуват/съставят равновесието на Наш.Една игра може да има (или да достига) много или нито едно равновесие на Наш. Наш доказва това
---
Ако в игра позволим смесени стратегии (играчите си избират произволно стратегии в съответствие с определените вероятности), тогава всяка игра с n на брой играчи, в която всеки играч може да избира от много ,но ограничен брой стратегии, достига поне едно равновесие на Наш(на смесени стратегии). Ако игра има уникално равновесие на Наш и е изиграна между напълно рационални и разумни играчи ,то играчите ще подберат (несъзнателно) такива стратегии , че да се достигне това равновесие. Общо взето Джон Наш открива начин ,по който може да се предвиди изходът на почти всеки вид стратегическо взаимодействие.
Равновесието на Наш е хубава теория, но дали работи в действителност? И да, и не.Предпоставката за “напълно рационални” играчи е не винаги изпълнена,а и много пъти има липсваща информация. В други случаи пък просто ситуацията е твърде сложна за анализиране.

Пример.: Мария и Ана трябва да си изберат сума между 180 и 300 стотинки. И на двете ще бъде платена по-малката избрана сума(т.е. и двете ще получат стотинки). Едната от двете, която е избрала по-голямата сума, отделно пък ще трябва да плати наказание в размер на Х стотинки на другата. При равенство в избраните суми няма наказание! Така, ако Мария избере 280 ,а Ана избере 300, печалбата на Мария е 280+Х стотинки, а печалбата на Ана е 280-Х стотинки.(Ако Х>280, то Ана няма да получи нищо, а само ще плати.) Ако Ана мисли ,че Мария ще каже 280, тогава Ана ще иска да обяви 279. Но ,ако Мария мисли ,че Ана ще обяви 279, тогава Мария ще иска да каже 278.И т.н. Единствената съвместима двойка от мисли(,така да се каже,) е ,когато и двете вярват, че другата ще каже 180. - Опитите с хора са забележителни. Ако Х=180(или дори по-голямо число), почти 80% от хората избират числото/сумата 180, което пък е предвидено от Наш. Ако Х=5, тогава пък почти 80% избират числото 300.
---
През 1994г. Джон Ф. Наш, Джон К. Харсанай и Реинхард Селтън получават заедно нобеловата награда за икономика за техните постижения в теорията на игрите. Теорията на игрите, както отбелязва кралската академия на науките в Швеция, “произхожда от изучаването на игри като покера и шаха”, в които “играчите трябва да мислят стъпки напред и да развиват стратегия, основаваща се на очакванията от контра-действията на другите играчи. Подобни стратегически взаимоотношения се наблюдават и в много икономически ситуации, затова теорията на игрите показва ,че е полезна и в икономическия анализ.”
-
Животът на Д-р Джон Наш—ранният му блясък, борбата между болестта му и неговото бавно оздравяване—определено става за трагедия. Именно той вдъхновява филма * “Красив ум”, който има 4 награди Оскар, също и 4 награди златен глобус за 2001г. Nezzo, може да го приемеш като заявка :)

-----------------
колаж - авторът
снимката за колажа е от ТУК

Натюр 100 морт # 11


Как бързо минават годините !
О ,времена, о нрави! - дето казал ония латинец, сетих се ,че в началото на т. нар. преход дори чалгата беше по-романтична.
"Ако имаш 100 марки (= 100лв) стигат ти за цяла нощ" , но всичко се променя ако не към по добро, то поне към повече (смях)
----
А българите щели да се броят през зимата ....Да видим колко останахме най-печените.В 2001 г бяхме 7 928 901 души.
Да живееш на инат , дето се вика :)
----
Музика - Ако имаш(е) 100 марки


--------------------------------------------------
илюстрация - авторът

сряда, 18 август 2010 г.

Джонатан Хюбнер, 2024 и след това,



Физикът Джонатан Хюбнер - работещ в Изследователския център на авиацията на военоморските сили на САЩ в щата Калифорния,с помощта на сложни математически пресмятания стига до извод, поставящ под съмнение способността ни да "движим" научния прогрес. Хюбнер открива, че равнището на иновациите достига своя апогей през 1873 г. и оттогава постоянно пада. Годишно сега се правят по 7 значими технически изобретения на 1 милиард души, приблизително колкото през 1600 г. А към 2024 г. техният брой ще намалее до равнището на "мрачните векове", настъпили след падането на Римската империя (между V-XI век).
---
Теорията на Хюбнер предизвиква възмущение сред колегите му. Известният учен Рей Курцвейл нарече неговия метод микс от "произволни" данни, а пророкът на нанотехнологията Ерик Дрекслер твърди, че мерило на прогреса са не самите изобретения, а възможностите, които те ни дават. Така че, дори при липсата на големи открития, можем да се придвижваме напред.

Засега Хюбнер успява да приведе достатъчно убедителни аргументи. Неговите изводи се потвърждават от изследванията и на проф.Бен Джонс от Северозападния университет на щата Илинойс, специалист по мениджмънт. Джонс твърди, че се оказваме в положението на Черната кралица от "Алиса в огледалния свят" - налага ни се да бягаме с всички сили, за да стоим на едно място. За да поддържаме прогреса чрез иновации ни се налага да влагаме все повече усилия, обяснява Джонс. Подобно на Хюбнер, Джонс развива две хипотези за причината за случващото се.

Първата той нарича теория на "ниско висящите плодове", т.е. изобретателите от миналото са "събрали" тези идеи, до които е било лесно да се "доберем". Така че на техните приемници се налага да полагат все повече усилия, защото решават все по-сложни задачи. Освен това, заради натрупаната вече огромна маса от знания, на потенциалните изобретатели се налага да губят много повече време за образование и периодът на техния активен живот, посветен на собствената им изобретателска дейност, става твърде кратък. Алтернативата е в задълбочаването на специализацията, но това означава, че участта на новите едисоновци е да разработват нови версии на "Уиндоус"', вместо да изобретят електрическата лампа. Така научният прогрес ще се окаже сведен до усъвършенстването на вече съществуващи технологии. Това може да ни създава илюзия за прогрес, но илюзия и реалност са различни неща, казва той.
---
Моето мнение :Да оставим математическата страна на въпроса и фиксирането на дати .Без да знаем входящата база данни и методологията, не можем да вземем отношение. По интереснато, върху което може да се замислим са тези примери с "ниско висящите плодове". Мисля,че това не е тема, по която можем да се произнесем крайно- това са глупости ,или - точно така е .Забелязал съм, че след последните две войни(особено втората) е имало бум в технологиите, поради пазени доста разработки в тайна .Наскоро не е имало война (нямам предвид локалните, а даже и с половин уста се споменава за нЕкои работи в Ирак) и вероятно много работи в момента са засекретени. Освен това откритие и технология не са едно и също...
----
колаж - авторът

вторник, 17 август 2010 г.

Робът изчезна - рабът продължава свят да светува!*


Стоян Николов Михайловски (1856-1927) е виден български писател, публицист и общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.
Това е, което основно се казва за него, освен, че е написал "Върви народе възродени".
За критиките му като публицист към този възроден народ, много не се споменава А те са както към църквата, така и към следосвобожденските новобогаташи-парвенюта, така и към социалисти, болшевики, анархисти и пр "екзотични" идеологии в началото на миналия век .Това донякъде обяснява защо винаги е бил малко встрани от масовото полезрение преди десетоноемврийският пуч, а за реалисти като мен е ясно защо и т.нар. демократи го недолюбват и днес. Може да видите някои от работите му ТУК.
Аз по-долу съм привел само част от разсъжденията му ,даващи основна насока и ориентир.
Защото между освободен и свободен има голяма разлика.

---
Човек може не дотолкова, доколкото знае, а дотолкова, доколкото се простират нравствените сили, които поставя в услуга на знанието си.
Това, защото идеята не въздействува върху нашето живеяне, когато тя обитава само в интелекта; за да упражни подобно въздействие, тя тряба да се тури в услуга на чувството, да се превърне в страстно влечение.
Исто така човек бива свободен не дотолкова, доколкото знае какво нещо е свободата, а дотолкова, доколкото се простират нравствените сили, които поставя в услуга на своята свобода. Това, защото идеята за свобода не въздействува върху нашия modus vivendi, когато тя обитава само в интелекта; за да упражни подобно въздействие - тя тряба да се тури в услуга на чувството, да се превърне в страстно влечение.
---
Еднъж като приемем формулата на Монтескьо, че базисът на демокрацията е добродетелта - тряба да заключим, че развалените нрави са несъвместни с демократически държавен строй - сиреч че у развалените хора демократизмът бива нещо несъществено, безпредметно, едно повърхностно лустро, един безсмислен изглед, една изкуствена вънкашност, прикриваща пълно нищожество.
Когато нас движи вярата в едно начало, в един институт, в едно право - ние сме несъкрушими в житейските борби, неуморими в хода си по пътя на живота. На вярата нищо не омръзва. На крепката и безконечна вяра попрището е крепко и безконечно.
---
Духът е, който дава живот.
Духът гдето липсва - животът е един мамлив образ на живот, едно бегло видение, една емблема на безсмислие и неразумност.
---
Друго нещо е свобода, и друго нещо е вънкашна свобода, дума Соловьов, като подразбира, че друго нещо е вънкашна свобода, веществена свобода, и друго нещо е вътрешна свобода, сиреч духовна свобода. Човек може да обладава пълна вънкашна свобода - получена в подарък, например като вънкашната свобода на българите, и да таи в душата си най-грозни робски инстинкти. Примери можем да наброим със стотини и хиляди в нашето общество, където безбройни политикани не се подвоумиха, в минута на партийни вълнения и ежби, да хулят отечеството си пред чужденеца, да дирят помощ у най-заклетите врази на българството, за да заграбят наново изгубените властнически блага и прерогативи.
Най-вредоносната омая е омаята от небивалици, от въображаеми блага, от неосъществими преустройства. Такава е българската омая.
---
Да, заробен човек не значи човек, комуто деспот някакъв връзва ръцете и ограничава волята и начинанията.

Човек може да е с развързани ръце, да се държи волно и независимо - и да бъде раб.

Казваме раб, а не роб.

Роб - това е физическият заробеник.

Раб - това е духовният заробеник, робуващият на пороците.

Рабът може да не бъде роб: това обстоятелство обаче не го прави волен.

Истински свободен човек е онзи, който може всичко над себе си; рабът не може всичко над себе си, понеже е заробеник духовен, понеже слугува на своите лоши страсти.

Неволничеството не изчезва с освобождението от политическия гнет; има, наопаки, случаи, когато вънкашната, чисто веществената свобода усиля вътрешното, духовното робуване, като дава на развалата възможност да се развива безпрепятствено и безнаказано! Така стана с българите!

Може да се докаже с една математическа точност - сиреч със статистически данни в ръка, че от четиридесет и шест години насам развратът в България се е усилвал от година на година; че единственият прогрес осъществен у нас е прогресирането на рабската алчност и хищност, на рабската вражда и мстителност, на рабското самолюбие и самопоклонство.

Да,робът изчезна - рабът продължава свят да светува!*
---------------------
1924г- София

понеделник, 16 август 2010 г.

Благодаря, скъпи приятели!


И извинете за късната реакция :)
Първо жегата е голяма и пропуснах да прегледам БД навреме и благодаря на Nezzo за напомнянето
Какво да ви кажа, благодаря ви от сърце за признанието , това наистина е радостно за мен
Ще се старая и за в бъдеще да ви радвам, интригувам, дразня и обичам!
Лека жега! Обещаха да е до края на месеца!
----
А аз на свой ред ще ви поздравя с една стара песничка на Бийтълс :) По-старите ,като мен вероятно си спомнят тези плочи с ябълката на 45 оборота!

Настроение # 25


ЖЕГА 5
ИСКАМ САЛАМЪТ ДА Е КОЛКОТО ХЛЯБА!
---
Само саламът има два края! Стара истина.
---
Стояли в една такава жега две мутри на маса в заведение, дошъл келнерът и едната мутра казала :
- Дай двама швепса!
-Бели, или жълти?- попитал келнерът
-Няма смисъл! - след кратко мислене отвърнала другата мутра.
---
А една мома стояла на пейка в градската градина и плачела Заглеждали я минувачите, но никой не я заговарял.
Най-после се намерил един мил и възпитан младеж, спрял до нея и загрижено попитал :
-Ти за къв ривеш ма?
-За къв да е-еееееее - изхлипала девойката
---
Простотии, разбира се :(
Жега!
---
Реших да пусна нещо от новото време, стига ретро и Пърпъл.
Нещо нашенско, мило и близко, свободно и интригуващо. Нормално беше да се спра на Руслан Мъйнов, с неговите прасета на мезета, предвид илюстрацията, но се сетих, че вече има прасета любимци и как ще се чувстват нещастните им стопани :(
Представих си, че някой китаец, или виетнамец запява- "Всички кучета със сладко кисел сос"!
Ужасссс! Направо ще му скрия микрофона някъде в анутомията!

За това се спрях пак на Мъйновият репертоар, но на една игрива песничка за катеричка, рунтавелка.
Ще се радвам, ако с нея съм ви повдигнал настроението в първия ден на новата ,за някои работна седмица и си я затананиката в офиса, или на плажа!


------------------------------
илюстрация - авторът

неделя, 15 август 2010 г.

+ Неделен поздрав # 29


Това, долу сигурно ще ви разсъни :)


---------------------------------------------------
А сега : Честит Празник!
---
снимка - авторът

събота, 14 август 2010 г.

Настроение # 24


ЖЕГА 4 ЗЕЛЕНО
МЕНТА И ОЩЕ НЕЩО

---
Музика : Боян Иванов - Зеленоокото момиче


--------------------------
илюстрация - авторът

петък, 13 август 2010 г.

Дълбоко


Мисълта ми, подквасена от жегата продължава на тема комуникации, коментари, реплики, изказвания, изцепки и пр.
Има хора, скъпи на думи по причина (причини) в самите тях- характер, манталитет, възпитание и т.н.
Има и точно обратни, донякъде като мен, чувстващи се едва ли не задължени да изръсят безценното си мнение навсякъде.
Всички предполагам ще се съгласим, че истината е някъде по средата.
---
Искам да помислим върху един, принципно по-различен, но доста емблематичен случай. На мен ми го бяха казали като виц, анкдот, или нещо подобно, но аз мисля, че е напълно възможно да е действителен случай
---
Една девойка решила да представи избранника си на родителите и роднините си и го поканила на вечеря. Знаейки, обаче специфичният му речник, го предупредила :
- Без псувни и цинизми!! Роднините ми са учени и възпитани хора и ще внимаваш .Най-добре отговаряй с да и не, и ако речеш все пак да кажеш нещо, гледай да е дълбоко!

Както и да е, състояла се вечерята, усмихвал се той, кимал, казвал да и не, когато и където трябва, но за беда както винаги щастието не е пълно, намерил се отключващ фактор и това било котката.
Почти всички имате котки и знаете колко досадни могат да бъдат понякога в любезниченето си. И за ония им странен навик да се отъркват в краката ни и да ни бъзикат с опашка.
Точно на такова котешко внимание станал жертва нашият герой, според мен защото бил нов, но не съм сигурен, не съм специалист по котките.

Търпял той, но когато започнала да завира опашката си в крачола му и да го работи на голо, в един момент изтървал положението и се чуло :
- Ааах ,да те шибам в гъза котешки - (стоп кадър!)- тук срещнал погледа на изгората си, сетил се за предупреждението и довършил фразата : дълбоко!
---
Няма да разглеждаме как се развила вечерята от тук нататък Предполагам, че в първия момент е настъпило стъписано затишие и след това смях, но това е друга тема.

Колкото и да се стискаме, все по някакъв начин се явява това, което аз наричам отключващ фактор, в случая-котка, но може да е всичко, дори най-неочакваното...
------------------
Музикален поздрав на пиано от котката Нора :


------------------
колаж - авторът

четвъртък, 12 август 2010 г.

Настроение # 23



,или ЖЕГА -3
---
Голяма жега днес! Щях да пиша нещо но не ми се пише Стих се за Таня Джекова, дето наскоро си закри/затри блога.
Тя беше майстор в описването на злободневни, делнични проблеми увлекателно и интригуващо. Е, има и други колежки (и колеги, но те са много малко) и не искам да ги изброявам, за да не обидя някоя, ако я пропусна.
Аз не мога! Или ще ме избие на простотия, или на някоя "филосовска и попска тапня", както бе коментирал един в другия блог:)
---
Като споменах затри, се сетих, че не съм писал нищо по тая, дежурна блогърска тема за отношението ми към блога .Ще го направя когато се разхлади и имам кеф.Ако ме питате накратко мога ли да го затрия --и да и не.
Не- защото съм човек който се привързва към много работи- близки, кучета, предмети и пр.
Да- защото зная, че винаги може да го направя отново- този както се вижда го бях изоставил за 6 месеца и като го емнах, ден няма без да туря поне някоя глупост.
Иначе за класирания, номинирания награди, не се втелявам, напечелил съм се като малък и млад на разни конкурси и за това ще стане дума нататък.
A ако задавам понякога въпроси на тая тема, то е от принципно-познавателно- психоложки характер. Освен това зная, че което за един е интересно ,за друг е пълна тАпня и обратно:)

Днес предимно четох блогове и книги, потя се като идиот ,кучката слихти и зяпа (така се охлаждат, те не се потят като нас) , жената, синът и внучката отидоха на плаж в Албена за разнообразие, а на мен от жегите ми изсъхва новата дупка и не ходя никъде !Късно следобед "надрасках" тези китки с Илюстратора, (нямам идея за повече, в жегите КПД -то ми пада яко ) и след това ги прекарах през Фотошопа (долу пише малко) и това е.

Музика : Нещо, което като бях малък звучеше до втръсване по плажовете -La Bamba!


----
илюстрация - авторът

Правят се в "Adobe Illustrator" (с разни четки) белият ,синият ,лилавият цвят, зелени листа ,стебла и се размножават, премащабират и аранжират до крайния резултат, след това се отваря в PNG-формат във Фотошоп и : Filter --> Pixelate --> Cristallize....Накрая се записва в PNG формат(620 х 460 пиксела в случая)


сряда, 11 август 2010 г.

Цялостни хора


От историческата мемоаристика е известен следният диалог между Уилям Гладстон и българските пратеници, натоварени да му поднесат благодарност от името на народа за доблестната защита на българската кауза по време на Априлското въстание:

- Е като се освободихте - запитал Гладстон пратениците - имате ли хора, готови да поемат браздите на управлението?
- Имаме - отговорили самоуверени пратениците.
- Какви хора имате?
- Имаме и богати хора, имаме и учени.
- Ами цялостни хора имате ли? - запитал тогава Гладстон.

Пратениците го погледнали с недоумение:
- Какви са тези цялостни хора?
- И богати, и учени - отвърнал Гладстон.
- Не, такива хора нямаме - отвърнали смутено пратениците.
- Тогава - продължил Гладстон, - щом нямате цялостни хора, нищо няма да направите, понеже учените, като вземат властта, ще се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите ще се представят за учени и ще вършат поразии…
-------
Сетих се, че преди около два месеца в едно от ония телевизионни предавания дето разни компетенти на повикване отговарят на запитвания се обади някакъв шибан зрител и без връзка с темата каза, че след бай Тошо сегашният премиер бил първият ,който говорел разбираемо и човешки Тогава министър Димитров не се бе изказал още (смях)...
---
Какво да ви кажа , то и преди девети, и след девети и след десети винаги е имало матрАл...
Ех, що не съм млад, да се включа и аз в таа митингова демонстрация, ......а-а а, такова, демокрация ...
--
Да се върнем години назад



----
колаж - авторът

вторник, 10 август 2010 г.

Старата мома *


".....В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: "Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: "Mъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели."
-
* Светител Николай (Велимирович) - Сръбски

Музикален фон: Северина "30"


-----------------------------------------------
илюстрация- авторът

понеделник, 9 август 2010 г.

Клетъчен автомат - що е то?



Стивън Волфрам *(автор е и на новата търсачка "Волфрам алфа") казва, че след 300 години съществуване науката ще бъде разбита… и че той може да я закрепи!
---
През осемдесетте Волфрам e един от най-перспективните млади учени. Той взема своята докторска степен по теоретична физика от Caltech през 1979 година, когато е само на 20. Година по-късно става най-младият студент, получил така наречената "стипендия за гениалност" от MacArthur Foundation. После написва една научна компютърна програма, наречена "Математика", която е толкова успешна, че го прави милионер. И ...тогава изчезва от погледа на публиката.
---
Волфрам се появи и публикува "Нов тип наука" (чрез своята Wolfram Media), един том от 1200 страници, създавани близо две десетилетия, които претендират, че променят фундаментите на почти всеки клон от науката - от физиката и математиката до биологията и дори психологията.

"Стивън не е скромен човек - казва Терънс Сейновски, директор на Computational Neurobiology Laboratory в Salk Institute за биологични изследвания в Ла Джола, Калифорния, който наблюдава Волфрам отдавна - но неговите идеи могат да се окажат извънредно важни."

Тези идеи имат своя генезис от началото на осемдесетте, когато Волфрам започва да изучава един тип компютърна програма, осъществяваща така наречената клетъчна автоматизация. Тя по типичен начин е съставена от поредица черни и бели пиксели върху компютърния екран - "клетки" - които по един прост метод се трансформират от една редица в друга. Методът на трансформиране може да изглежда така: ако един пиксел в дадена позиция е заграден от повече пиксели от противоположния цвят, той преобразува своя цвят, дърпайки се в следващия ред; ако не е, поддържа същия цвят и положение. Когато управлението автоматично се задвижи всяка колона се придвижва надолу по екрана, като компютърът изгражда образци с удивителна сложност. Някои от образците на клетъчната автоматизация поразително приличат на черупки от миди, а други на снежинки. "Това ме учуди - казва той - Може ли естествените системи да работят по подобен начин?"
---
Той започва да изследва хиляди различни видове клетъчни "автомати" и с удивление открива, че образците, появяващи се в неговия компютър приличат на всички видове, които откриваме в научния феномен - атомите, които могат да се открият в песъчинките; диаграми на кривата на космическото време, които израстват от Айнщайновите уравнения; разпространяване на еволюционните промени в организмите с течение на времето; графичният еквивалент на различните типове математическа логика. "Под всеки концептуален (идеен) камък, който обръщам - казва Волфрам - съществува този невероятен див свят, който никога не съм очаквал да открия."

В съчетание с факта, че конвенционалните уравнения могат да описват само простите природни феномени (вие може да напишете едно уравнение за орбитата на една планета въртяща се около слънцето, например, но не и за цялата слънчева система, като жива клетка), успехът на неговите прости програми карат Волфрам да подозира, че науката е била водена в грешна посока през последните 300 години и преди това. Вместо да се опитват да пишат сложни уравнения за всичко, казва той, учените трябва да изследват клетъчния автомат, който отговаря на това, което те наблюдават.
---
Това е смело твърдение, дори и за един брилянтен учен като Волфрам. И засега никой не може да каже дали е прав или греши. Факт е, че някои от образците на Волфрам отговарят на нещата в природата, което ни навежда на мисълта, че светът наистина работи така, както неговите програми. И случаите където съответствието е много голямо, трябва да накарат учените да им обърнат по-сериозно внимание.

Но финалната присъда дали Новият тип наука на Волфрам е истински революционна - или дали клетъчният автомат просто наподобява света, отколкото да го обяснява - ще трябва да почака, докато учените го схванат напълно. "Всяка идея в книгата - казва Сейновски - ще отнеме поне 10 години за изследване и тестване."
---
* Впрочем нека той сам обясни (субтитри на български) - ТУК
------
илюстрация - авторът

неделя, 8 август 2010 г.

Неделен поздрав # 28


ЖЕГА!!!
-
Пак нещо за лятото : Neon Indian Deadbeat Summer


---
илюстрация - авторът

събота, 7 август 2010 г.

Добрите идеи идват неочаквано



Физикът Фаренхайт изобретил нов инструмент, който нарекъл "Живачен термометър".
Но идеята да го използва за измерване на температурата на човешкото тяло му дошла по-късно.
След доклад в Академията на Науките, където той занесъл уреда си, му казали, че е най добре да си мушне изобретението някъде.
---
колаж - авторът

петък, 6 август 2010 г.

Старите, нови размисли *


* Реших, че вместо да преливам от пусто в празно относно "подвизите" на нашия "полит-елит", да публикувам част от нещо старо , Reflections on the Revolution in France 1790!!! ("Размисли за Революцията във Франция" превод Светослав Малинов, издателство Гал-Ико. ), на един човек, на който мисленето му се отдава, а именно Едмънд Бърк Четете, мислете и сравнявайте, а аз не преодолях изкушението да цветоотделям това, което ме е впечатлило особено :)
---


11.
Ласкателството развращава едновременно и този, който го получава и онзи, който го отправя; а раболепието не принася по-голяма полза на народа, отколкото на кралете. Затова бих отложил поздравите си към новата свобода на Франция… Последствията от свободата за индивидите е, че могат да правят каквото им харесва; ние трябва да видим какво ще им се хареса да правят, преди да рискуваме да им поднесем поздравления, които бързо могат да се превърнат в оплаквания. Благоразумието би изисквало това в случаите, в които става дума за отделни изолирани частни лица; но когато хората действат заедно, свободата означава власт. Внимателните хора, преди да декларират отношението си, ще подложат на наблюдение употребата на властта; особено, когато се преценява феномен като нова власт у нови хора, за чиито принципи, темперамент и склонности се знае малко или почти нищо, както и за ситуациите, в които онези, предизвикващи най-голяма бъркотия на сцената, могат да не бъдат онези, които наистина движат нещата…

54. … Хората, които не обръщат поглед към предците си, никога не ще помислят за своето потомство. Освен това английският народ добре знае, че идеята за наследяване осигурява надежден принцип за съхранение и надежден принцип за приемственост, без изобщо да се изключва принципът на подобрението. Тя оставя придобитото непокътнато, но гарантира и това, което придобива… Чрез конституционна политика, работеща по образеца на природата, ние получаваме, упражняваме и предаваме нашето управление и привилегии, по същия начин по който ползваме нашата собственост и нашият живот… Така, съхранявайки природния ред и в ръководенето на държавата, нашите подобрения никога не са изцяло нови, а запазеното от нас никога не е напълно остаряло.

62. …Народното събрание. Нямам предвид формалното му устройство…а качествата на хората, които го съставляват в по-голямата му част и които са хиляди пъти по-важни от всички формалности на света. Ако ние не знаехме нищо за това събрание, освен неговото наименование и функции, то никакви краски не биха могли да обрисуват във въображението ни нещо по-достойно за уважение… Но никакво име, никаква власт, никаква длъжност или изкуствени институции от какъвто и да било вид не могат да превърнат хората, от които се състои всяка система на управление, в нещо по-различно от това, което са ги направили Бог, природата, тяхното образование и житейски навици.

63. …Каквито и да са малцината, които се открояват, именно състава и тежестта на общността създава нейния характер и би трябвало в крайна сметка да определят техните действия. Във всички общности онези, които ще ръководят, трябва в значителна степен и да се подчиняват. Те трябва да съобразят предложенията си с вкуса, заложбите и предразположенията на онези, които желаят да предвождат: затова ако едно събрание е съставено в по-голямата си част по порочен и достоен за оплакване начин, то само най-възвишената добродетел - която наистина така рядко се явява на белия свят, че не можем да я включим в сметките - ще предотврати това хората с таланти, разпръснати между него да не се превърнат просто във вещи изпълнители на абсурдни проекти! Ако, както обикновено става, вместо да проявят тази необичайна добродетелност, лидерите започват да действат, водени от зловещи амбиции и жажда за евтина слава, то тогава посредствените депутати, с които първоначално са се съобразявали, се превръщат на свои ред в инструменти за осъществяване на амбициите им. В тази политическа търговия лидерите се задължават да се ръководят от невежеството на своите последователи, които от своя страна трябва да послужат за най-злостните замисли на своите водачи.

64. За да се осигури някаква степен на трезвост в предложенията, правени от водачите във всяко публично събрание, те трябва да уважават и може би донякъде да се страхуват от тези, които предвождат. За да бъдат водени не като слепци, последователите трябва да са способни ако не да бъдат деятели, то поне да бъдат съдници; и трябва да бъдат съдници с естествена тежест и авторитет. Нищо не може да осигури спокойно и умерено поведение в такива събрания, ако техният състав не е попълнен според уважавани правила, отнасящи се до условията на живот, постоянната собственост, образованието и навиците, които разширяват и либерализират разбиранията.

66. Сами съдете…за моето голямо удивление, когато открих, че една голяма част от Националното събрание…се състои от практикуващи юристи. Но те не бяха нито изтъкнати магистрати, показали пред своята страна познанията, благоразумието и честността си, нито водещи адвокати, гордост за гилдията, нито пък известни университетски професори… Имаше ярки изключения, но общият състав беше от безизвестни провинциални адвокати, служащи в малки местни съдилища, доверени лица, нотариуси и цяла орда общински чиновници, подстрекатели и водачи в дребнавите съдебни войнички, предизвиквани от селско отегчение. От момента, в който прочетох списъка, прозрях ясно - и наистина почти всичко се случи - всичко, което щеше да последва.
Моя бележка: Не е ли така и сега унас ???!

67. Степента на уважение, която има определена професия, се превръща в мерило за уважението, което упражняващите я имат към себе си...

68. Всеки път, когато върховната власт бъде поверена на събрание, съставено по такъв начин, то очевидно и неговите действия ще бъдат действия на върховна власт, поставена в ръцете на хора, които обикновено не са се научили да уважават самите себе си; които по-рано не са притежавали богатство, което да е било застрашено от риск; от които не може да се очаква уравновесено и внимателно да използват властта, която изненадващо за всички, но най-вече за тях, се е оказала в ръцете им. Кой би могъл да храни надеждата, че тези хора, внезапно и сякаш с някаква магия измъкнати от най-низшите рангове на чиновничеството, не биха били опиянени от своето неочаквано величие? Кой би могъл да помисли, че хора, които обикновено са нахални, дръзки, повратливи и деятелни, склонни към препирни и с неспокойни умове, ще се върнат лесно към старото си положение на провинциално задоволство, на уморителни, унизителни и не особено печеливши далавери?

88. Те трябва да разрушат нещо, защото иначе им се струва, че живеят без цел…

89. …те гледат с изострен и пристрастен поглед към чужбина. Докато са обзети от тези представи, е напразно да им се говори за обичаите на техните предци… Те презират опита като мъдрост на неграмотни хора… те не допускат умереност и компромис; всичко, което не отговаря напълно на исканията им, е просто измама и несправедливост… Те постоянно са в несъгласие с управляващите, но не заради злоупотребата им с властта, а защото оспорват тяхната компетентност и правото им да управляват.

90. …действителните права на хората … Те имат право на плодовете от своето трудолюбие и на средствата, с които правят трудолюбието плодоносно. Те имат право на придобитото от родителите си, на отглеждането и възпитаването на потомството си, на напътствия в живота и на утеха в смъртта. Всичко, което някой отделен човек може да направи, без да наврежда на останалите, той има право да направи за себе си; и той има справедлив дял от всичко, което обществото, с всичките си съчетания на умения и сила, би могло да направи в негова полза. В това съдружие всички хора имат равни права, но не върху едни и същи неща…

91. Ако гражданското общество е рожба на споразумението, то споразумението трябва да е негов закон.

92. Управлението е изобретение на човешката мъдрост за задоволяване на човешките нужди.

96. При всяко управление правата на хората са техните предимства; а те често се състоят в балансирането между различните форми на доброто, в компромисите между доброто и злото и понякога между едно или друго зло. Политическият разум е един пресметлив принцип: той събира, изважда, умножава и дели в нравствен аспект, а не метафизически или математически, истинските морални стойности.

99. Лицемерието, разбира се, намира удоволствие в най-възвишените разсъждения, понеже, като не възнамерява никога да отиде извън разсъждението, нищо не струва то да го направи великолепно… Тези декларанти искат или война и революция, или нищо… Те не виждат заслугата в доброто, нито греха в порочното ръководство на публичните дела; изпитват наслаждение по-скоро от последното, като по-благоприятно за революция. Те не виждат достойното или недостойното у един човек, или в едно действие, или в един политически принцип извън това дали те доближават или забавят плановете им за промени; затова един път те приемат най-насилствените и широки прерогативи, а друг път - най-дивашките демократични идеи за свобода, и преминават от едната крайност в другата, без да обръщат никакво внимание на кауза, личност, или партия.

235. …Огромната книга на историята е разтворена, за да ни напътства, за да положи основите на бъдеща мъдрост чрез опознаване на миналите грешки и недостатъци на човечеството. Но тя може да бъде използвана по един извратен начин за журналистически статии, даващи нападателни и защитни оръжия на всички фракции в църквата и държавата, за да се поддържат или съживят раздорите и враждебността и да се налива масло в огъня на всеобщото озлобление. В по-голямата си част историята се състои от нещастия, докарани на света от гордостта, амбицията, алчността, отмъстителността, сладострастието, непокорството, лицемерието, неуправляемата ярост и цялата тази верига от разюздани желания, които разтърсват обществото с онези "бури мрачни, дето живота ни объркват и правят го горчив"… Мъдрите люде ще приложат своя лек към пороците, а не към случайните оръдия, чрез които те действат, или към преходните образи, в които ни се явяват… Така става с всички онези, които, обръщайки внимание единствено на сухите и мъртви исторически факти, смятат, че водят война с нетолерантността, гордостта и жестокостта, докато под предлог, че ненавиждат порочните принципи на старите партии, подхранват съществуването на същите отвратителни пороци сред новите фракции и може би в още по-ужасни форми от предишните.

256. …но честният патриот и истински политик винаги обмисля как да използва наличните в страната ресурси по най-добрия възможен начин. Взети заедно склонността да се съхранява и умението да се подобрява са моят критерий за държавник. Всичко друго е вулгарно като замисъл и опасно в своето приложение.

… Вашите политици не познават своят занаят; затова и разпродават своите инструменти.

Едмънд Бърк
---
колаж - авторът