Числовата* символика

ЕДНО
----------------------------
Едно - единицата е началото, защото ние не можем да си представим нищо, преди едното.
Първото число, което ние научаваме в своя живот е едното, защото всяка вещ в материалния свят, както и всяко друго нещо от невеществения свят, което назоваваме, или мислим за него, е в същност „едно”. Един човек, един плод, един Бог, „едно нещо”
В същност, множествеността, каквато и да е тя, е включена в едното и в края на краищата, всичко ще се възвърне към това велико Едно.
Нашето понятие за множествеността е неправилно. В същност, всяка бройка, по-голяма от едното, трябва да схващаме като разделение на едното, а не като негово равнозначно преповторение, защото два пъти едното не може да се повтори. Всички светове, вселенски системи, слънца, планети, живи твари и всяка прашинка по тях, са части от голямото Едно, което ги съдържа. Едното, следователно, не може да се повтори, както не можем да мислим, че Творецът може да е нещо друго освен Един и неповторим. Числото едно е самият Той, следователно, първата проява в света, началото и краят на Битието.
Нашият живот протича в множествеността на природата, в нейното богато разнообразие и съзнанието ни е по-лесно приспособимо към тая множественост, отколкото към едното. Едното е връх, до който може да се домогне само едно възвишено съзнание.
Едното е велико и трудно, както е трудно човек да открие пълнота в самотата си. Хората избягват и се боят от самотата, защото трудно я понасят. Човек, който се е родил, развивал и живял в множеството, трудно може да се справя с безответността на уединението. Да бъдеш сам е труден подвиг, макар че разумните сили на живота, когато ни превъзпитават, най-често ни оставят сами дори и тогава, когато се намираме обкръжени от много хора.
В математиката едното е бройка от множествеността и нагледно ние го представяме като един предмет, например, един плод, който схващаме като случаен екземпляр от многото такива плодове. Тая представа на математиката е условна, показателна и не се покрива с това, което лежи в същността на едното.
В духовната символика на числата, единицата е най-голямата величина. Тя няма равна на себе си, защото както се каза вече, не съществува повторение на едното, т. е. няма второ едно. Цялото многообразие на множествеността представя части от едното, на което то може да се разпада.

ДВЕ
---------------------------
В библейското сказание за Адам и Ева е дадена в символичен смисъл една дълбока истина, която изразява полярността на живота, или поляризацията на единната същност. Адам и Ева, това е процесът за образуване на числото две.
Това число е получено чрез деление на едното, а не чрез неговото преповторение. Ева излезе от Адама, след като Господ го приспа и отдели част от неговата плът. От реброто на Адама, казва библейското сказание, Господ направи жената. Ето, как в свещените книги, които са символи, идеята за дележа на цялото е изразена по един недвусмислен начин.
Какво изразява това ново число? Две е опозиция.
То е едно неустойчиво число и при него е много трудно да се създаде хармония. Две, това е положителното и отрицателното, голямото и малкото, светлината и тъмнината, топлината и студът, доброто и злото и т. н., между които има винаги борба. При идеята за двете, отделните полюси се взаимно търсят, или взаимно изключват. Те дори воюват помежду си, а това е война, в която изпъкват двата принципа: на доброто и злото.
Вижте, колко злополучно завърши райското блаженство при числото две. Взрете се във великата мистерия за падението на духовете. Когато те пожелаха да се разделят от Бога, роди се злото. Всяко зло започва с числото две.
Ако между двама човека не влезе Божият Дух, който да направлява живота им, непременно ще се роди злото. Никога двама приятели не ще останат верни един на друг, ако Бог не е с тях. Двама майстори от един и същ занаят трудно се понасят, между две красиви моми се ражда омраза, между двама момци има съревнование. Даже когато човек воюва срещу себе си, той пак е в числото две.
Между две тела съществува или привлекателна, или оттласквателна сила. Тия тела се борят помежду си, а резултатът ще бъде или катастрофа, или пълно отдалечение.

Числото 2 е първият символ на размножението.
То е вратата към множествеността, тъй като едното не може да премине в многочислеността, докато не стане две. Чрез деление на две, клетката се превръща на два елементарни организми, които следват по-нататък тоя закон. Разделението или дележът е процес, вложен дълбоко в биологичния живот
Езикът на ритмичността се изразява с числото две. Ритмиката е смяна на състоянията. Тя е пре-повторение на живота между интервалите на смъртта, Между едно „да” и следващото „да” има едно „не”, което е негативната страна на първото „да”.
Чрез противоречието, което се крие в числото две, се гради изкуството. При всяко изкуство имаме среща между противоположни елементи — положителни и отрицателни, в съчетанието на които търсим художествената истина. При изобразителните изкуства, специално при живописта и графиката, ние виждаме, как в борбата между светлината и тъмнината, се въплътява художествената идея.
В същност, графичното изкуство се осъществява в борбата между светлината и сенките, между доброто и злото. Ако нямаше тоя конфликт, изкуството би било невъзможно, както не би бил възможен и човекът, тъй като човекът в своя първичен строеж е дете на Бога и на греха. Той носи двете начала в себе си и ги изразява по различен начин.
Ето, следователно, как числото две се явява символ на един незавършен и вечен процес в живота на природата и духа, като разделение на силите, които търсят своята равнодействуваща.
Процесът е незавършен. Изкуството, което е сътворено от непримиримите елементи на вечния дуализъм, е също незавършен процес. Всяка книга, всяка картина или музикална творба, която има вида на някаква изравнена, успокоена завършеност, не е изкуство.
Истинското изкуство буди въпроси и подтиква съзнанието към творческо търсене. Това е неговата цел. Нас не ни задоволяват ония неща, които не оставят питания и вълнуващи тревоги в душата ни. Ние не обичаме разрешените въпроси. Те не ни учат нито на размисъл, нито пък ускоряват нашия растеж. В борбата с конфликтите ние проумяваме мъдростта на живота.

ТРИ
------------------------------------
Три означава равновесно положение и пълнота. То е осъществяване и резултат от борбата, която става в двойката. То е плодът на двете. Бащата, майката и детето. Върху трите, като върху най-солидна основа, почива целият космос и в символичната терминология на християнството, то изразява Отец, Син и Святия Дух - Човекът, макар и същество на вечното противоречие и търсене, се състои от три елемента: разум, чувства и воля, които съответствуват на мъдрост, любов и истина.
В хармонично развития човек тия три страни на неговото аз образуват един равностранен триъгълник. Всяко прекомерно намаление или увеличение на едната от тия страни влече след себе си очебийни промени в характера и строежа на човека. Биха могли да се направят комбинации на човешки прототипове, пък дори и народи и епохи, ако за сметка на една от тия три страни увеличаваме или намаляваме другите.
Всеки може да си представи човек със силно развит ум и слаби, деградирани чувства. Или пък, силно развити чувства, за сметка на малки умствени и волеви прояви. Или най-после, силно волева личност, със слаба умствена и чувствена страна в своя живот. Биха могли да се направят комбинации, като оставим по две от тези страни прекомерно развити, за сметка на третата. Например, подчертани умствени способности, инициативна емоционална природа и слаба, незначителна воля за осъществяване.
Всеки може да опише характера на такъв човек. От друга страна, бихме могли да имаме образец с голям ум и воля, но с беден емоционален живот - едно активно, начетено безсърдечие, каквото представя горе-долу нашата съвременност. На трето място волеви, но експанзивно емоционален тип без разумен регулатор, който да следи и канализира постъпките и да ги осмисля.
Ето, как числото „три” определя духовно човека и го дефинира върху мрежата на ония прояви, които ни показват индивида такъв, какъвто е той създаден. Числото три, взето геометрично, представя първата и най-проста равнинна фигура, върху която е постигнато равновесие. Всяко тяло, подпряно в три точки, остава в равновесие.
---
PS-тук ми се иска да вметна за нашият, български" патент", трикракото столче
Трите крака (точки) са винаги в една равнина и за това не се клати :)

ЧЕТИРИ
-------------------------------------
Четворката е война, защото изразява също разделение на частите. Някога са считали, че светът е съставен от четири елемента - стихии: огън, вода, въздух и земя. През тях, като през очистителни реторти, преминава душата на човека, за да получи своето „кръщение” в дух и истина.Четири - това е числото на света като цяло, който има четири страни като стените на един огромен дом - изток, запад, север и юг. Изтокът носи безмълвното величие на изгряващото слънце, надеждите и святостта на живота. Западът - противоречията, шума на желязото, цивилизованата жестокост и конкретния разум. Северът носи недостигаемата чистота на истината, и югът - палещите огньове на желанията и спокойната бавна мъдрост на пустинята. Числото четири е същевременно число на градежа. Върху четириъгълна основа почиват пирамидите на египетските посветени, които имат триъгълни стени и връх, който съединява „небето” с „земята”.
Ако човек се изправи с прибрани крака и разперени ръце в страни, той ще образува четворката или кръста. Кръстът е неподвижна, статична фигура. Тя изразява човека, който стои неподвижно. Това е фигурата на разпятието, което приема страданията. Но тази фигура е непостоянна, защото човекът тръгва, разтваря крака, пристъпя напред и образува петорката, пентаграмата - ходещият, подвижният, възкръсналият човек.

ПЕТ
----------------------------------------
Двата крака, двете ръце и главата образуват пентаграмата, или както я наричат още, петолъчната звезда.
Човек, засега, е изработил пет възприятия. Те са пътищата, по които външният свят докосва душата на човека и чрез които ние идваме в досег с живота, вън от нас. Макар развити и усъвършенствувани още само в известни граници, тия пет входове до нашето съзнание характеризират днешния човек.
Числото пет е число на свободата.
То изразява освободения човек, слязъл от кръста и поел пътя, показан му от преминалите страдания. Някои духовни общества и ордени, които проумяват смисъла и значението на числата, както и техните геометрични символи, приемат за свой знак петолъчната звезда (пентаграмата).
За съответствието между възприятията на човека и петте върхове на пентаграмата са знаели и някои средновековни тайноведци, защото Гьоте, който се запознал в младини с някои мистици като Спиноза, говори някъде във „Фауст” за пентаграмата. А знае се, „Фауст” е една символика, която е узряла в творческото съзнание на големия немски поет
ШЕСТ
--------------------------------------------
Геометрично, то се представя от два триъгълника, които се вплитат така, че единият им връх е насочен надолу, а другият - нагоре. Така сдружени, те образуват древния кабалистичен знак, наречен сектаграма. В числото шест е изразена борбата между духа и материята. Триъгълникът, който сочи надолу, е символ на материалния, веществен, конкретен и земен свят, с всичко онова, което го характеризира, а другият триъгълник, който сочи нагоре., е духовният свят, с вечните стремежи към небесата.
Тия два триъгълника са вплетени в човека, който живее и в двата свята и който има свободната воля да избере един от тях за свое царство. Тоя подбор е мъката, мъдростта, падението и възходът на човека, дошъл на земята да изпита всичко. Шестицата, следователно, е число, както на вечната небесна реалност, която за човека е невидима, така и на земната илюзия, която е въплътена.
Арабският знак на числото шест (цифрата) показва, че в земята е посадено едно семе, което е поникнало, но още не е дало своите плодове. То е същевременно и символ за едно освобождение от магическия кръг на колебанието и тръгване по строго определен, избран път.
Шестицата геометрично е построена на една ирационална база, тъй като радиусът на окръжността не е точно равен на страната на вписания шестоъгълник, поради несъизмеримостта на диаметъра с дължината на окръжността (П = 3,14). Ето защо, числото шест е донякъде извън световно, небесно число и приложено тука на земята, създава противоречия. Числото шест се дели на две и на три. Разделено на две, дава три - числото на хармонията, равновесието, а разделено на три, дава две - числото на противодействието и борбата.
Някога Давид даде на еврейския народ тоя знак, като го остави свободен да приеме един от двата пътя, които се крият в него. Ако тоя народ приеме за свой път триъгълника, чийто връх сочи нагоре, тогава ще намери небесната си обетована земя. Забрави ли Бога и поеме ли път по другия триъгълник, който има върха си надолу - в грубия материален свят, към блясъка на измамното злато, той ще иде към огъня на земните страдания, не ще познае Христа и дълго ще плаче, без сам да знае защо, пред Йерусалимската стена.

СЕДЕМ
---------------------------------------------
Числото 7 е познато като свещено число между числата.
Седем са багрите на светлината, седем са тоновете на музиката, седем са дните на седмицата, седем са имената на небесните тела от фамилията на слънцето, седем са смъртните грехове и седем добродетели са, които спасяват душата от ада.
За възходящите души към Бога има седем ангели, които ръководят седемте същности на Великата Божествена Същност: Михаил, което ще рече: като Бога, Анаел, което преведено значи: Послушай ме, Господи, Рафаил - Бог Изцелител, Гавраил, което значи Сила на Бога, Касиел или престол Божи, Са-шиел - Божия справедливост и Самуил - гняв Божи.
За слизащите пък към бездната и ада, има седем демони: Велзевул, Самаел, Питон, Осмодей, Ве-лиал, Люцифер и Сатана. Последният - сатаната, което ще рече противник Богу, е изкусявал Иисуса в пустинята, но е бил победен от Него.
Великото съответствие, което съществува във Вселената и което може да се изучи с числото седем,намираме и в Господнята Молитва: „Quod est superius est sicut quod est Inferius" - (лат. катол.) каквото е горе, това е и долу. Или „Както на небето, така и на земята”.(у нас, правосл.)
Числото седем крие в себе си една сложна символика, която на пръв поглед изглежда малко нагласена или суеверна, но, като се задълбочим в нея, ще се убедим в действителността й. Причината за това се крие в обстоятелството, че хората отдавна са загубили ключа за съответствията в живота, и суеверието е задръстило съзнанието им.

ОСЕМ
-----------------------------------------------
Числото 8, е третата степен на числото две.
То представя една по-висша степен на ония неща, които символизуват двойката. Арабският му знак е като знака на безкрайността. Две нули, долепени една до друга, или два конуса, върховете на които се докосват, е символ на преминаване от една реалност в друга. Символ на земната и физичната смърт, числото осем е съставено от две четворки, т. е. от две действителности - два дома, две реалности.
Едно геометрично тяло, наречено октаедър е съставено от две еднакви четиристенни пирамиди, които са допрени една в друга със своите основи. Това са два свята, сдружени един до друг, взаимнопроникваши се, без да осъзнават своята отделност така както става в действителност. И в живота, световете се взаимнопроникват и ние трудно можем да отделим това, което принадлежи на материята, от това, което принадлежи на духа.Когато този октаедър се раздели при основите и върховете се допрат един до друг, тогава световете се разделят и „Кесаровото остава Кесарю, а Божието Богу”. Тогава преминаването от единия в другия свят става през „тясната врата” на смъртта, като тука под смърт се разбира напускане на една действителност и преминаване в друга.

ДЕВЕТ
------------------------------------------------
Числото 9 е последното число - знак в редицата на първоначалните числа.
То е обратното на шест. При шестте ние имахме семе, посадено в земята, а сега семето е извадило свето съдържание, обработило го е и е дало плод. Деветорката е втората степен на числото три. То е преповторената хармония на тройката и представя нейното пълно осъществяване.То представя числото на сбъдновението - плод на положеното усилие. С деветицата се, приключва еволюцията, тъй като десет е вече число, което представя преповторение на единицата.

НУЛА
-----------------------------------------------
Трябва да се каже нещо и за нулата, която е символ на непроявената вселена. Ако едното е проявеният Един, завършен и достатъчен за себе си, който се манифестира чрез числата до девет, нулата е знак и символ, който съдържа в себе си всичко. Тя е вселената - свят, у който не може да се прибави нито прашинка, от които не може да се отнеме нито прашинка.
Всички неща, които се представляват в Божествения, завършен свят, са затворени процеси, за които важи най-общата формула а+в=с. Това ще рече, че положителните и отрицателните прояви се нулират.
Също както при закона за превръщането н запазването на веществото и енергията. Там всички процеси се нулират. Както в една добре водена търговска книга, при баланса приходната страница нулира разходната
--------------------------------------------
Из “Слънце след буря”, Есета, Автор :Георги Томалевски
-----
* Да,по правилно е да се каже цифрите, но поради наблягане на символиката, да се има впредвид едноцифрени числа :)
-------------------------------------------
илюстрация - авторът