понеделник, 18 януари 2010 г.

Народна вафла


Всяко село си има луд (поне един, нещо като Мунчо), в нашето бяха двама,може би защото бе доста голямо, единият се казваше Тодор ,викаха му спътника, защото непрекъснато беше в движение и си беше внушил, че трявбва да прави 29 обиколки на селото всеки ден, тъй,като толкова дни има месец февруари през високосните години. Другият -Иван ходеше все сериозен и търсеше една празна газена тенекия. Кой знае защо много се дразнеше като чуе "рибена чорба"... Понеже живееше близо до училищния двор ,разхождаше се из сгурията на игрището и ровеше из пелина по края, вероятно търсеше заветната тенекия....Тогава от някой прозорец се подаваше детска главица и весело подвикваше : "рибена чорба-а-а ".Отговорт бе светкавичен и гръмогласен : "-На мама ти у гъза-а-а-а-а!!!". Целият клас избухваше в смях, а подалият репликата, в зависимост от педагогическия мироглед и схващания на дадения учител получаваше от шамар зад врата до изгонване от час и пр....
--- --- ---
Пияниците бяха също двама...Георги и Венелин .Не, тук работата е по-сложна...Бяха естественно много повече, но ...да употребя една по нова и за това масово разбираема дума - "култовите" бяха двама. по старите като мен знаят, че освен таблата "Наша гордост", по пивници и ресторанти на видно място имаше списък на лицата, на които е абсолютно забранено сервирането на алкохол...В магазините също! ...За тези двамата, попадащи под тези тоталитарни удари иде реч.. Естественно,че "не се гаси туй ,що не гасне" (особенно,ако си абстинентен) и те си набавяха по един, или друг начин заветния елексир... Иначе работеха нещо разбира се ...и то такова, което най-малко им пречеше на пиенето. Единият, Георги бе хамалин и разтоварваше вагони ,когато имаше нужда или товареше чакъл на близката кариера. Беше местен. На училище казваше че бил ходил три ,или четири години , ама не помнел защото било отдавна...Можеше да срича с голям зор и на глас печатни букви ,на които той викаше главни.. Другият , Венелин бе съвсем друга работа...То и името му бе друго ..Май,че на неговата възраст нямаше друг с такова име в село... Като казах възраст, те бяха горе-долу на тази ,на която съм аз сега ,около 50... Та той ,Венелин бил на времето въдворен в село.."На времето" ще да е било преди да се родя (1956г) и тая дума я чух от дядо ми, бях го попитал веднъж ..Срокът му вече бил изтекъл и можел да се прибере в столицата, ама нямало при кого, защото жена му вече била "взела развод", а нямало и къде ,защото къщата била "приписана" на нея.. .Веднж даже спомена ,че бил "николапетковист" , но на по-нататъшните въпроси спря да отговаря с аргумента, че съм малък да разбера такива работи и ми стига да зная ,че "гъс глава затрива" и че голямата глътка не води до хубаво... В последното имах възможност да се убедя и от личен опит доста по-късно... Венелин работеше към общината - обща работа, бояджилък, поддръжка, варосване на дърветата в парка и всичко, което може да се наложи...Беше много начетен (тогава тая дума не я знаех), за мен ,тогава към 12 годишен бе един от най-големите авторитети..Най-важното, той НИКОГА не говореше цинизми и за политика пред нас, децата...за разлика от "колегата" си Георги, който се изразяваше предимно с цинизми и няколко общи думи, с които да пооформи нещо като изречения, а аудиторията изобщо не го притесняваше.... "- Веньо оо, тез дица се при тебе заврени бре, пиени ти носят , гледат те ,пък аз като съм прост като гъба, мойте избягаха от село заради мене ,че чуждите ли да ма погледнат... ам кат си учен и им дрънкаш за учени и разни писатели тъй...То комай няма книга дет ,да не си я чел....пък аз кат малък знаех две стихотворения, то едното бати го караше на песен и даскалицата строши показалката на гърба ми като рекох да го кажа...беше тъй :- "Дилин, дилин дишка, мома свири с .."-Млъъък!!! - стреснахме се от необичайно високия тон на бай Венелин...Казал съм ти, пред децата без простотии ... Впрочем, Георги го помня с еднин случай, който и сега като описвам се хиля....Един късен следобед, пресичам парка и чувам ,че минавайки покрай пейката под големия кестен, където обикновенно седяха нашите герои се спират малко...клатят глава и като подминат малко избухват в смях...На пейката нямаше никой... До нея, в тревата лежеше Георги по гръб с вигнати на горе ръце и похъркваше..Краката му бяха леко поразтворени ,а върху чатала му ,точно на "точката" бе похлюпен капак от кутия "Народна вафла"...Вероятно е станал да пикае, но е дал силен откат назад и е паднал преди да свари да "затвори дюкяна"...И някой минаващ зевзек е решил да прикрие бакалина с ...каквото му попадне под ръка...
---
А между мен и бай Венелин се бе изградила една дружба, доколкото възрастите ни позволяват, разбира се..Всъщност, в интерес на истината аз често пълнех скришом в мазата едно лимонадено шишенце с ракия ,от ония старите с порцеланова запушалка с гума и телена скоба ,сядах до него , на пейката, пъхвах му го също така скришов в ръката, той гузно някак, но с радост го пъхаше в джоба на ватенката ...и ми говоре за ....всичко, освен за политика и за себе си....Само от време на време измъкваше една поомачкана, но запазена снимка - той ,млад с бял костюм, за който каза ,че бил ленен, вратовръзка, бяло бомбе ,усмихнат, прегърнал през рамо една доста красива млада ...другарка също с костюмче а между тях ,момиченце с две панделки...Млъкваше ,изтриваше по една сълза прибираше я в един стар, изтъркан, но вероятно хубав на времето портфейл, койт хич не се връзваше с ватенката, във вътрешния джоб ,на която потъваше и продължаваше да говори, за Достоевски, за детската сълза, Каралийчев ,Георги Караславов, когото каза ,че познавал,познавал лично и Вапцаров, ... Познаваше се и с учителката ми по литература....но избягваха да си говорят..сега вече си обяснявам защо...Кимваха си само мълчаливо...Веднъж, на връщане от училище я настигнах и попитах за него...Не се изненада...каза, че били състуденти , бил от по-горен курс и един най-добрите ... даже пишел стихове...обаче не му провървяло в живота... - Зная, каза тя,че на повечето от вас той ви пише съчиненията за домашно срещу вино и ракия, но поне ви обяснява, а ти сам си ги пишиеш , но си говорите често ...Усмихна се някак виновно и избърза напред..
--------
Минаха две три години ...Лятото свършваше. Бях приет в техникума и се готвех да отивам...Май по-големият трепет бе от това, че щях да бъда на квартира..Издебнах го, когато беше сам на пейката..Приближих го подадох му шишенцето и рекох :
-Ще ходя да уча в техникум...и добавих авторитетно - и ще излизам на квартира... Той дръпна една голяма глътка ... погледна ме и замълча дълго ..аз също мълчах... - На теб ученето няма да ти е проблем - тихо ,някак на себе си промълви - от друго ще видиш .....Ще ти кажа нещо ...по-късно, ако го помниш..ще го разбереш... Не зная защо, но хората сме така направени, че хубавото и лошото еднакво ни дразнят... Опъна силно цигарата, протегна ръга и рече : -Успех ...и чети!
---------
-Той, не е случаен човек , беше кандидат за депутат от опозицията веднага след девети...ама това са сложни работи- каза баща ми...доста години по-късно... -Ще разбереш полека ,лека...Запомни,че хорската завист и алкохолът не прощават....
...

Сега какво излезе?! ...Спомних си думите и на двамата....Впрочем ,на тримата - Георги веднъж бе изтърсил по повод на една "клиентка", на която нацепил дърва , а тя казала, че на другия ден като и донесат виното, ще му даде два литра : - На другия ден...дето се вика , като ми умре кура, да и сера на пичката...

колаж - автопортрет


9 коментара:

  1. :) Живота е шарен... За мен всичко е въпрос на късмет. Има и нещо друго - важно е да си здрав, та да понасяш ударите на късмета си :)))
    Честно казано, най-ме е страх от съдбата на татко. Той, роден през 1914 г., успя да оцелее в три „системи“ - при царя, в т.нар. социализъм и „хвана“ и 9 години от демокрацията... Като се има пред вид, че у нас разни революции стават на около 40-тина години, имам реални шансове, мамка му и живот!

    ОтговорИзтриване
  2. Славунчо е прав. Здраве и късмет. Познавах човек с две висши и четири езика, който работеше като бояджия. Животът му беше нанесъл серия от удари. Самият аз веднъж съм изпадал в тежка ситуация(не с алкохола) и признавам,че без помощ животът ми би бил друг.

    ОтговорИзтриване
  3. Точни сте и двамата! Сега ,по празниците ,ако сте забелязали, първото което пожелавам е здраве...Като го загубих :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Желая ви здраве и късмет на всички от сърце! Кръстю, интересно разказано. Поздрави:) И аз не мога да разбера защо хората се дразнят и от хубавото и от лошото. Надявам се по някое време да ми просветне:)

    ОтговорИзтриване
  5. Нали?И ти си го забелязала.. Мислил съм, имам някакви отговори, естественно...Обаче като река да ги изрека гласто се спирам...като,че ли не е точно така..
    Има време, бъди весела,това е много важно :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Спомени! Като започна понякога да се връщам назад, нахлуват на рояци - всякакви. Но повечето ме натъжават. Може би затова не обичам да гледам много в миналото.

    ОтговорИзтриване
  7. @Павел Борисов Николов - и това го има..Само,че при мен напоследък става нещо друго...то гледа в мене :)

    ОтговорИзтриване
  8. И на мен, както на Цветанка Шаханска по-горе, най-силно впечатление ми направи прозрението на Венелин, че хубавото и лошото еднакво ни дразнят. Аз обаче си имам лично обяснение! Смятам, че лошото ни дразни, защото е неприятно на глед, прави неприятно впечатление и така нататъка... Това е по-лесното за разбиране, макар аз лично да не съм чак толкова склонен да осъждам КРАЙНО нещата, дето ми изглеждат лоши (никой не е съвършен в чуждите очи, включително и аз самият). Хубавото пък ни дразни от завист - понеже не е наше, свързано с нас самите и така нататъка...

    ОтговорИзтриване
  9. Да, умно, много умно.Хубав човек ще е да бил този Венелин, жалко, че не му е провървяло, още по-жалко, че се е предал(може би).

    ОтговорИзтриване