вторник, 19 януари 2010 г.

Бели пеперудки, къде отлетяхте....


След оперативното отстраняване на ларинкса, поради обсебилия го рак преди две години и три месеца, ми се налага освен ползването на канюла и ходенето на задължителни, периодични прегледи в онкологичен кабинет. Миналия месец ходих и един колега ме придружи, тъй като бяхме запланували нещо след прегледа. Стояхме на скамейката в коридора на поликлиниката до съответния кабинет и си чакахме реда. Имаше около 4-5 човека освен нас, а на нашата скамейка седеше възрастна госпожа на около 70 години , държеше едно портмоне с цип и пластмасови перли ,тип "Сваровски", което през минута отваряше и разглеждаше с такъв неподправен интерес, като ,че ли очакваше да стане някакво чудо в него... По технически, следоперативни причини аз шептя и роднини и познати ме ползват като своеобразен слухов тестер :
"-Аз пък го чувам!"- гордо заявява някой и аз го поглеждам с благодарност, с каквато ни поглеждат от време на време домашните любимци...Интересно нещо наблюдавам напоследък- много от тези, които преди не ме чуваха дори когато викам, сега ме чуват по-добре и обратно....
За сметка на това колегата ми е от тоя тип, гръмогласните,на които копчето им за волуме-то е повредено и я карат на мах...Седим си ние и си говорим за изчисления на земетръс , по точно за японския правилник, след 1995г,за приетите коефициенти, усилия в елементитеи пр.работи, които ,които който му е работа ги знае, а на който не му е едва ли ще е интересно да обяснявам тук и сега...По точно - говори той , а аз слушам и си играя с празната чашка от кафето...(Като че ли е предчувствал какво ще стане тези дни , че захвана тази тема...) Мен изведнъж ме обхвана кашлица ,нещо ,което често се случва, въпреки, че вече не пуша...Тоя път май беше от изпаренията на това, с което бях почиствали коридора...Впрочем аз съм много крив човек в това отношение и даже без допълнителен дразнител ,самият допир на чуждото тяло ме дразни и поради това нося въпросната канюла отвързана и често изхвърча, което ме поставя в доста трагикомични ситуации... На пейката отсреща стоеше възрастен (като че ли аз съм млад) господин ,спокоен, с привързана с чист бял ластик (!!) канюла, спокоен като сфинкс (по-точно като добре възпитан доберман, защото бе придружен от младо момиче и ми навяха такава асоциация)..
- Има спокоен народ, майка му стара ! - проехтя гласът на колегата ми в настъпилата следкашлечна тишина.Той се бе схванал нещо и стана да се поразкърши .
- Хич не им пука! И един кочан царавица да им бутнеш отзад няма да им пука!...Спря малко и след това се разхихика още по-силно :

- Даже, ако са от ония, двуфазните ще започнат да се връткат , подскачат и пеят... - и ужас !! - понеже беше прав, показа как.., даже плясна с ръце и изтаника тихо (според него):

- Бели пеперудки, къде отлетяхте...,нали си спомняш, като в детскатата градина ?! -и седна отново ...
-Не, не си спомням, не съм ходил на детска градина - прошепнах аз. Вдигнах очи и срещнах строгия поглед на добермана...Той го местеше от мен, колегата ми до младата си придружителка, като ,че ли очакваше от нея някаква определена команда...
- Божеее, до къде ни докараха..културни, образовани хора, като им слушам приказката ....пък ..на! ..Ами колко пък си приказват сами...Мъжът ми вика ,че то било, защото сега имало модерни телефони ,дето се закачат зад ухонто и са без кабел ,и на мен така ми се струва ,ама не е от туй, според мен.. И най неочаквано изтърси:
- То такъв здрав мамул ни завряха на всички , че... не само с пенсиите, ами и с тия, здравните..- И млъкна рязко. Изчерви се цялата .(Да, повечето от тия, седемдесет годишните имат още тая способност...)
- Какви ги говоре и аз , Боже, Боже, ...ама то всички изпростяхме покрай тях, бе, ами то където да погледнеш по телевизии, само голотия и простотия, бе - реши да се извини, май, но едва ли имаше нужда...
- Следващият ! - По -силно дори от колегата ми извика сестрата иззад полуотворената врата и доберманът учудващо бързо се шмугна вътре, повличайки придружителката си и мятайки последен ,лош поглед на колегата ми, който се наведе към мен и този път наистина много по-тихо прошепна :

-Хей, тези жени, пак са напред, мама стара....могат да поемат два мамула наведнъж....
Вероятно го е било обхванало безсние наскоро и случайно е гледал телевизора в малките часове....

колаж - авторът

7 коментара:

  1. :)))
    Накара ме да се хиля самичка, като ония с модерните телефони зад ухото:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Привет,Кръстю!Позволявам си да пиша за първи път в блога ти макар и да чета от известно време твоите публикации чрез блогрола на наши общи виртуални познати.Харесват ми публикациите ти .Те са хем спомени, хем реални случки, но с тънък хумор и преживяни емоции,умело вплетени в сюжета на разказваното от теб.Допадат ми и колажите ,с които аранжираш постовете си.Определено ще идвам и за в бъдеще.:)

    Сега по тази публикация.Да,жално и трагикомично е положението ,в което ние като народ и нация сме изпаднали ,чакащи по опашки в мрачните коридори на националното ни здравеопазване.Но те олицетворяват ония опашки и коридори пред България по пътя към Евросъюза.Една буксуваща икономика,една зациклила здравна система,една разруха и геноцид...
    Предричат до края на 2010г. всеки пети българин да е безработен.Питам се от тези пети,колко от тях ще се нуждаят спешно от медицински грижи?И колко от тях ще имат щастието да ги получат адекватно,на време и пълноценно?:(
    Жалка и страшна картинка се очертава...

    btw прочетох термина "изчисления на земетръс"...навярно сме с професионални допирни точки?
    Поздрави!:)

    ОтговорИзтриване
  3. @Албена - Хили се...И аз се хиля! Какво ни остава..Смехът е здраве...:)))

    ОтговорИзтриване
  4. @Savlena - Да,колежке...Само,че аз карах науките задочно, защото на времето първо се ожених, да не изтърва жената, после децата и.н...
    Както и да е ,карах първо техникума, след казармата работих, щото трябваха пари, а следването ,даже и да беше "безплатно", си беше скъпо удоволствие:))
    След като поотраснаха децата ,тогава изкарах задочното и повече съм работил на обект, или "на терен", както се изразява сега г-жа Желева, на времето това се ценеше и заплащаше по-добре..
    С проектиране се занимамам напоследък, тъй като "физиката" ми вече не е...много удачна за терен :)))
    Докато колегата ми си проектира от малък :)
    -----------
    А за края на света...само Бог знае ,кога ще е...
    Иначе лъъжепророци много..Наскоро четох, че третата световна война ще започва през ноември 2011г,но на нас и без война "мамулът" ни е сигурен.
    Благодаря за добрите отзиви и чети...Аз също чета и пиша ...и поработвам, по малко...Не ламтя вече за много работа...Нека има за вас, по-младите...
    Уморих се вече,меко казано :))))

    ОтговорИзтриване
  5. @Savlena -А, аз не см те разбрал добре:)
    До края на 2010 всеки пети щял да е безработен...Подведох се по това "предричат"...Ами то, като погледнеш какъв ни е административния "матрял" и на какво ниво се представя (имаме текущ пример) ,нищо чудно финансово-икономическите ни анализатори до сега да са работили като екстрасенси и сега да предричат по навик :)))))

    ОтговорИзтриване
  6. Кръстю, благодаря за подкрепата на моя постинг и персоналното ти внимание.Виж за "нашего брата" -проектанта възраст и бариери няма, има само контакти и добри връзки, или опит и име. Инак всеки е тръгнал от производството или процеса на изграждане на нашата мисъл и труд.Тежко и горко на тези ,които от студентската скамейка са "спуснати" с парашута на протекциите или родителски връзки.
    И аз съм минала по семейни причини през задочното дообразование.И не се срамувам.Напротив-това ми даде време за размисъл и свобода за решения, необвързани с никого освен мен самата.
    Радвам се,че открих в блогопространството един колега и съмишленик.Успех!

    ОтговорИзтриване
  7. @Savlena - И аз се радвам.Да възраст няма за такава работа,пък и за каквато човек може, но аз живях много бързо някак си :)
    Нали се сещаш ,бягане, бягане...а има хора - полека -лека..
    Поне бягането не беше мисля напразно...Стигнах автобуса и се качих..Сега може да седна на седалката и да си поотдъхна малко...
    И работата вече, полека-лека.:)))

    ОтговорИзтриване