събота, 2 януари 2010 г.

Blogs - интернет в тоалетни & тоалетни в интернет?!


Наскоро* ми се наложи да ползвам гарова тоалетна на гарата на градчето "Х". Тя беше без стотинки, но сравнително чиста, от ония, типично гаровите за малки гари, дето женското отделение е огледално на мъжкото ...или обратно. В мъжкото се пикае в улей на пода , който се дизиненфекцира с хлорна вар, а в кабинките има чугунени клекала, които напоследък, не знам защо се наричат турски. Според мен за обществени места са за предпочитане по обясними за всички хигиенни съображения. Освен това са по анатомично съобразени, от там и функционални, особенно при запек. (Ъгълът на отделяне е по пригоден, освен това в поза "клек" бузите се разтварят по-добре.)...Ето, пак се отплеснах.
Та тая тоалета с ретро вида си и аромата на амоняк, примесен хлорна вар и мокри траверси измъкна две сълзи в очите ми и спомени по младостта.....
На времето пътувах често в командировки , най-вече : Варна-Горна Оряховица, или Варна -София.Влакът пристигаше обикновенно доста рано, около 4 до 6 часа, и тъй като работното време в София заочваше не по-рано от 8 часа, имах бол време...По него време нямаше денонощни заведения под път и над път като сега , а закусвалните отваряха обикновенно в 6 часа.
Тогава към букета аромати от тоалетните се добавяше и този на прясно кафе(смес с леблебия, или ръж), топли банички, цигарен дим, шкембе чорба с чеснова застройка и наливна бира....А ,да и печатарско мастило от вестниците, то тогава миришеше и цапаше ,а в самите вестници пишеше едно и също, което обикновенно не беше нито интересно, нито ново...
Истинските новини научавах по-късно от софийските колеги и най-вече, колежки във вид на клюки...Тогава да си софийски жител беше особена привилегия, която често бе и полза, тъй, като всичко се научаваше от първа ръка..А и снабдяването на магазините, обяснимо ,с рекламна цел...все пак столицата бе витрината, там са западните посолства и пр.(И сега е така, само,че по малко по-други причини...).
Най-важното -нямаше така развити средства за масова комуникация ..Факса го нямаше даже, да не говорим, че телефоните по селата бяха рядко явление.. И НАЙ - ВЕЧЕ - НЯМАШЕ ИНТЕРНЕТ!!! .Може би на някои младежи им е трудно да си го представят, камо ли да го приемат...
-------------------
....Но да се върнем в тоалетната... Бях наложил на задника си такъв режим, че да се съобразява с пристигането на влака, защото знаете, че влаковите тоалетни в движение не са нещо приятно, меко казано.
Тъй, като разполагах с време ,както споменах по-горе, спокойно кляках и запалвах цигара (пушачите ме разбират добре, цигареният дим под носа тушира до изветна степен типичния гаров аромат, който пестеливо описах по-горе, защото в букета се включват и други нотки, но не искам да изпадам в краен натурализъм, има хора, които обичат да хапват, или сръбват кафенце докато четат.) ....Тогава погледът ми започваше да се движи по вратата среу мен и двете странични стени...
ТОВА БЕШЕ ПЪРВИЯТ МИ ПРЕГЛЕД НА НЕТ-а...
Тогава тоалетните бяха по-издраскани и ще се помъча да ви обясня защо:
1. Бяха безплатни и се посещаваха по-често.
2. Почистваха се в горе-долу едно и също време, като чистачите не влизаха след почти всеки посетител, както е сега.,което осигуряваше анонимност, която не е достъпна дори СЕГА в интернет!
-----------------
Там имаше материали на почти всякаква тема, въпреки ,че информацията не бе така подредена и систематизирана както сега в портали и сайтове , мрежи за запознанства, форуми, обяви и тн.
Можеше да се насладите от откровенна простотия : "Днес е... "Х" в г..., и е голяма курва. ...Обикновено следваше и телефонен номер, вероято при желание да проверя информацията! Както и в ъв вид на обява - Търся здрав пич да ме нацепи здраво, респективно предлагам.....Следваше предложения за среща и прочие...
Имаше и материали на политическа тема, някои даже учудващо ...предизвикателни по съдържание, обикновенно адресирани към др. Живков и БКП. ..Както и наченки на литература, поезия, афоризми...Спомням си например :" Човешката душа е пещера, в която лозунги отекват ", "Води ни ,Партио, води ни, да ни шиба, кой от дето мине". Даже си спомням един бисер, който не мога да осмисля до днес : "Смокът на писателя, в двора на читателя".
Писанията често бяха придружени и от графичен материал (нещо, което и аз практикувам в моя блог), на същата тематика, като обикновенно членовете бяха несъразмерно големи и бе очевидно, че художественните заложби на много от авторите са далеч по-скромни от желанието им за изява, но и това не е нещо ново, ще кажете.....
Интересното е, че имаше и известен процент сериозни работи, просто си личеше ,че някой иска анонимно да изплаче болката си, да сподели нещо, да излезе от него.....А да, щях да забравя, математиката също бе застъпена. Даже имаше и един виц :" Чужденец, посетил нашенска тоалетна споделил : -Верно ,че сте техническа нация! Даже и в тоалетните не преставате с уравненията. Навсякъде по стените "Х", "У" и една друга буква, дето не и знам името!" .Та нима нашите блогове са нещо друго....като основа, мотивация, нужда, не като изразна форма, но принципът е един и същ...Аз мога да драскам с химикалка ,мога и с "Фотошоп", (не съм само аз, разбира се)...Тук споменах за мъжките тоалетни, в женски не съм влизал (освен веднъж, пиян се бях объркал...но тогава "бях без очила" , пък не ми беше и до четене) но мисля, че колежките може да споделят как е стоял въпроса при тях, долу в полето за коментари...
Примери досега нееднократно съм привеждал с някои статии, в които цитирам извадки от форуми, за пръдните, примерно, ако си спомняте....
Освен това, аз самият съм привърженик на натурализма, но се старая да не прескачам оная тънка граница....Трудно ми е, особено като стане дума за политика и политици...да ме прощавате...
Тази граница е подобна на границата между еротика и откровенна порнография...ако я постигнеш, резултатите са добри, минеш ли я...става пошло..

------------------------------
И накрая едно заключение: Ако някой след време реши да пише ИСТОРИЯ НА БЛОГОВЕТЕ, май ще трябва да започне далече, далече преди времето на интернет...Което потвърждава моята теория, че човека като душевност се развива далеч по-бавно и неосезаемо от науката и техниката....С меч и боздуган ще прасна двама трима, а с касетъчна , ядрена, вакуумна ,да не говорим за психотронна бомба.....Както мога да драскам простотии с въглен, химикалка "БИК" , "Фотошоп"и Mac Book.
Май -"НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО"...е вярно.
------------------------
* Това е ново ,преработено издание на публикуван запис в средата на миналата година в другия ми блог.
.......................
Да ,зная каква протестна вълна се надигна у вас след (а и повреме) като прочетохте това , но моля ви, преди да ме съдите, помислете си : Случвало ли ви се е в някой голям ,а и малък град да ви притрябва тоалетна и да не можете да намерите?!Много намаляха, нали?...И чувството не е ли подобно на това, когато нямате достъп до блога си и до интернет изобщо по някаква причина, най -често също от технически характер? А облекчението, което идва след посещението на тоалетната и това ,след публикуването на статията ?


5 коментара:

  1. Да си кажа право в мен не се надига протест. Има допирни точки и даже могат да се допълнят. И при двете неща много зависи, какъв човек ги използва:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Да,ако го погледнем по-сериозно, нещо като ножа ,може да реже хляб и...да убива :)

    ОтговорИзтриване
  3. А на майтап - както казваше майстор дядо Кольо като пръднеше :"Рахат олсун!Лошо нещо в хубав човек не стои!" :)))))

    ОтговорИзтриване
  4. :)))Много взехме да крием хубавите неща напоследък.

    ОтговорИзтриване
  5. @Владимир Иванов (krizt) -- Амиии ... май се позагубиха, пък и Пазар, братче :) - Не се търсят нещо и си ги стискаме за вътрешна употреба. Самозадоволяване дето му викаха едни другари :)))

    ОтговорИзтриване