Днешният поздрав е един вид продължение на петъчния, един още по-известен шлагер от същия изпълнител, чаровен грозник.
Съвпада с моето раждане Още си спомням, как навремето хазаинът ми когато се връщаше след аванс, или заплата спираше в двора и дирижирайки с бутилката "Слънчев бряг", с танцова стъпка,премрежен поглед и дрезгав глас се опитваше да го "хване"...
След това сядаше на кръглата маса в салона - стара къща, -от антрето се влизаше в централен салон, а другите стаи бяха разположени радиално , нещо впрочем много удобно като архитектура , вадеше една чаена(!) чаша от бюфета и след около пет минутни неуспешни опити да вдене лентата на "щайгата" Грундиг, псувайки под нос , оставаше тази работа на мене...
Моята работа освен на слушател на безкрайните му истории беше и на снабдител - не знам защо ме бе кръстил Гаркс...
-Гаркс, гепи трите лева и бегай на гастронома! - за още бренди, естественно, понякога левовете бяха пет - за лимонада и нещо за мене, например бира (бях още ученик).
--
Имах далавера от тая работа - можех когато я няма хазайката да каня гости в салона, да пущам щайгата, освен това имаше познати моряци, които го снабдяваха с най-нови ролки на "Битълс" и "Ролинстоунс", които после презаписвахме.
Спомени...
----
Renato Carosone - Maruzzella (1956)
------------------------------------------------------------
колаж - авторът
Тези щайги вадеха добър звук, а притежателите им бяха щастливци.Заварих ги малко, защото касетофоните ги изместваха. Виж от Слънчев удар нямам добри спомени:)
ОтговорИзтриванеЯка работа бяха Владо, касетофоните дълго време не можеха да им се опрат, предимството им беше удобството - компактната касета и мобилноста, но като звук доста бяха назад отначало:)
ОтговорИзтриванеГрундинг, Манго...:) технологиите променят света - всяко нещо с времето си ;)
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеТези щайги си бяха на мода:)Колкото по-голяма,толкова по-добре.Нищо,че в тях нямаше нищо,което да оправдава размера им.Виж,ВЕФ-овете бяха друга работа,поне бяха пълни с желязо(смях)."Слънчев бряг" е един от символите на социалистическа България,така както розата и турските тоалетни,които вече дискутирахме,но както казва Емо,всичко с времето си.Технологии и т.н.!Хайде,Кръстю,че не ми е свършил още работният ден:)Носталгия по минали времена:)Защо не? :)
ОтговорИзтриване09 януари 2011 16:56
Емо, времето е в нас и ние сме във времето :)
ОтговорИзтриванеЖивко, ВЕФ-ът наистина беше голяма и най-важното яка рабта- падна от два метра и нещо от едно скеле и продължи да свири, а "Слънчев бряг" още се прави, дори са запазили етикета, вдигнали са качеството и цената и то яко, но аз си предпочитам ракийката :)
ОтговорИзтриванеПросто младоста ни премина в съпровод на Слънчевия удар:))))
Всичко с времето си...Технологиите се сменят бързо! Приятна вечер, Кръстю!
ОтговорИзтриванеКръстю, едни спомени ми предизвика с този колаж ... някои не съвсем удобни и приятни. :))) Магнетофоните и звука им помня, един приятел още си слуша Пърпъл и Рейнбоу така. У нас директно на касетофони минахме - един Грундиг и едно портативно, Minett (няма грешка в името) от ГДР, много добре седеше в Москвича. :)
ОтговорИзтриване"Слънчев бряг" го свързвам с първия си сериозен ангажимент като преводач, тъкмо завършила гимназия - водих една делегация от немския Червен кръст тук-там и след завода в Поморие и дегустациите, нито те, нито аз бяхме в състояние да свършим нещо повече вечерта, срещите пропаднаха. :))) И после първото сериозно студенстко напиване, на рожденния ми ден, като за отскок в ТУ. Няколко човека от тогава дори не доближаваме подобни бутилки. :)
Zvetanka, технологиите не са най-важното, песента е акцента:)))
ОтговорИзтриванеТочка, тоя Слънчев бряг е голяма работа :)
ОтговорИзтриванеЕдна сутрин си бях обул женски бикини и го забелязах един час по-късно в тоалетната на гарата (смях)
А лентата си беше цял ритуал, особено ако се набере:)))
Но темата провокира спомени у всички над 35:)