събота, 16 януари 2010 г.

# 1- Мисля, че...



Егоизмът може и трябва да бъде заменен от взаимното доверие. Хората заслужават това ... Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Погрешните човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност и желание за разбиране.Спорът ,разбира се е крайно необходим , всеядното съглашателство не води до никъде... Вярно е, че в началото доверието ни много често ще бъде лъгано, но ако не се разочароваме ,продължим и бъдем последователни, ще се убедим, че си е струвало усилията.
... ... ...
Мисля,че трябва да избягваме да се сравняваме . Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален. Не се стремете да подражавате на този или онзи - не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремим към положителните качества, които притежава някой, който ни харесва, но да не се опитваме да копираме поведението му, защото всеки човек има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копираме и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.

... ... ...
Нашият жизнен опит си е само наш. В повечето случаи, това което сме установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. . Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни .
... ... ...
При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща и един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Трябва внимателно да се опитаме да разберем дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел.... Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишаваме от най-необходимите уроци ...Съзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които му е интересно и смята, че има полза, лишава много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие.
... ... ...
Трябва да си разрешаваме допускането на грешки. Да не се съдим прекалено строго за тях. Това ще ни предпази да си въобразим, че сме станали безгрешни. Ако стигнем до заключението, че нашите грешки са пренебрежимо малко и малки, непременно ще стигнем до фанатизъм. Фанатизмът е удар в гърба на идеята, на която сме се посветили, особено ако абсолютизираме някакви правила. Външните хора могат да нанесат сравнително ограничени поражения, защото от тях се пазим, но собственият фанатизъм, без да забележим ни забива нож в гърба.


"""""""""""""""""""""
* Това е нова рубрика--"Аз мисля ..." .Ще започва с пореден номер, а темата ще е първото изречение.
--------------------
Нека да предположа : Нормалният въпрос, който първо ви мина е : "-То, хубаво си го написал ,ама спазваш ли го?!"
Е, поне се старая....то е като ония бележки, на които пишем какво трябва да купим ,или да направим...и все не са отметнати всички точки :)))

автопортрет - кич реплика
==============
Допълнение -цитат : "...В противоположност на други страни, в Америка има няколко особености. Преди всичко, тя е подобна на топилна пещ, в която се намира цял “Вавилон” - всички 70 народа на света и това е добре. От друга страна, американците се намират на крайния полюс на егоизма: всеки иска само за себе си, изисква лична свобода и поради това те получават такива удари. От една страна, на тях им е тежко, а от друга - възможно е, те по-леко да възприемат понятията комуна, взаимност.
Тяхната огромна сила ще им помогне по-бързо да разберат, че дори тя не може да ги спаси. Този, който няма пари мисли, че имайки ги би се спасил от кризата.
Но този, който има пари и възможност всеки ден да печата долари, бързо ще разкрие, че няма никаква власт, дори да владее банките на Америка.
Американците са искали да бъдат пример за целия свят, като страна на потребление - това вече е в миналото. Грешката се осъзнава. Америка е подходящо място за изучаване на световния егоизъм. Това е единственото място в света, където егоизма властва пряко в открита форма, понятна от всички и приета от всички, без всякакъв компромис и маска. Поради това произхождащото в Америка ще повлияе на целия свят. Да се надяваме, че изяснението ще бъде бързо."

част от :"Свобода по- американски или егоизъм без маска".
проф.М.Лайтман

колаж - авторът


4 коментара:

  1. Егоизма трудно ще бъде изкоренен, ако това въобще е възможно. Свикнали сме да казваме,че това е индивидуално качество, но добре споменаваш Америка, където обществото го издига в култ. Ние европейците не сме толкова прями, но също си имаме кусури.Почти всяко хубаво нещо, което винаги е резултат от колективен труд и усилия, се приписва на личност. Скоро четох статия за лидерите днес и ми заприлича на култа към личността, само че в по-разсеят вид. При това положение, много хора не могат да осъзнаят,че давайки на другите получават по-стойностни неща, отколкото ако само взимат.

    ОтговорИзтриване
  2. Трудно, да...
    Аз спрях да пуша чак когато ми изрязаха ларинкса заедно с рака :)))
    Най-вече трябва да се осъзнаем ,че сме неповторими, НО неповторими части на ЕДНО цяло..

    ОтговорИзтриване
  3. На мен ми се струва, че егоизмът в днешния Свят условно може да се раздели на две категории:

    1) силен индивидуален егоизъм (подобно на американския, на европейския и на още 1-2 други), който поради силата си "по-надолу", под равнището на най-високопоставената власт в тези държави, дава повече свобода на хората;

    2) слаб (но все пак наличен) индивидуален егоизъм (подобно на този в диктатурите и в държавите от арабския свят), който "нашепва" на неговите носители, че за да оцелеят - трябва да приемат интересите на техния главнокомандващ (диктатора, пълководеца) за свои интереси и по такъв начин тези хора разполагат с много по-малко лична свобода.

    Теоретично съществува и трети вариант, при който личният, индивидуалният егоизъм е слаб, а индивидуалната свобода за масовия човек - голяма, но засега подобно "животно" (подобен вариант) не е било наблюдавано като практическа реалност.

    Как си с физиката, Кръстю? Интересуваш ли се от подобни въпроси (теории на относителността, квантови механики, време, пространство, елементарни частици и тям подобни...)?

    ОтговорИзтриване
  4. Виж другия ми блог - има линк в ляво : DUM SPIRO SPERO -1.
    Една от професиите ми е строителен инженер :)))

    ОтговорИзтриване